Икономика
Почти половината българи вече не искат АЕЦ “Белене”

Вече 45% от българите са срещу АЕЦ "Белене".
Земетресението в Япония и последвалата криза в ядрената централа “Фукушима-1″ значително променят обществените нагласи към атомната енергетика. Това показват резултатите от експресно национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 17 – 21 март 2011 година сред 800 пълнолетни жители от цялата страна.
В периода около присъединяването на България към Европейския съюз, когато ядрената енергетика беше изключително дискутирана, около три четвърти от българите подкрепяха нейното развитие. Днес, според Алфа Рисърч, общественото мнение е разколебано, а мненията са силно поляризирани. 51% смятат, че България трябва да изгражда нови атомни реактори. На противоположното мнение са 45% от интервюираните, т.е. с около една трета са намалели поддръжниците на ядрената енергия. В четири социални групи нейните противници доминират – сред младите, учащите, представителите на свободните професии и жените. Това са групите, които са традиционно ангажирани с проблемите на здравето и околната среда и по принцип в по-голяма степен подкрепят екологични каузи. Опасностите от радиоактивно замърсяване обаче повишават чувствителността към ядрената енергетика на все по-голям брой хора.
Според Алфа Рисърч може да се предполага, че публичната дискусия за безопасността на атомната енергетика като цяло и сигурността на проекта “Белене” в частност, сеизмичната активност в района, както и цената на изграждане на електроцентралата и евентуални алтернативни енергийни проекти влияят върху страховете на българите. Обратно, опасенията от по-висока цена на тока кара хората да продължават да подкрепят изграждането на нови атомни реактори.
Нарастващите страхове към момента водят до спад в подкрепата за АЕЦ „Белене”. Само преди 9 години подкрепа за втора атомна централа даваха над 80% от българите, припомнят от Алфа Рисърч. Днес, ако можеха да вземат решение вместо правителството, 32% от българите изобщо не биха изграждали нови реактори, 44% биха изградили един допълнителен реактор в зоната на АЕЦ „Козлодуй”, а едва 24% биха изградили предвидените два ядрени реактора в Белене.
Данните на Алфа Рисърч сочат, че дори и поддръжниците на ядрената енергетика са доста по-предпазливи, когато става въпрос за сигурност и избягване от икономическа зависимост. Едва 26% предпочитат изцяло руска технология за една евентуална бъдеще централа. 28% смятат, че правилният избор е западноевропейската технология, а още 37% подкрепят смесена технология (и западноевропейска и руска). Ограничаването на икономическата зависимост от една отделна страна е важен фактор във формирането на тези мнения. Доказателство за това е и фактът, че партийните симпатии поставят силни разделителни линии в тези оценки. Докато за привържениците на БСП руските технологии са категорично предпочитани, то сред привържениците на ГЕРБ и Синята коалиция ясно доминират предпочитанията към западните технологии.

Каква е цената на АЕЦ “Белене”?
Нарасналите страхове и недостатъчно ясните предимства на проекта „Белене” са в основата на обществения натиск за внимателна преценка на всички „за” и „против” и отлагане до този момент на решението за нова ядрена централа. За преобладаващата част от българските граждани проверките на Европейската комисия са най-важният фактор, на базата на който трябва да се вземе решение дали да бъде изграждана АЕЦ „Белене”. Това мнение споделят 50% от запитаните, други 22% са категорично против нова ядрена мощност, независимо от резултатите на проверката. За възможно най-бързо вземане на решението за нова ядрена централа се обявяват 26% от хората.
Алфа Рисърч заключава, че оценката за действията на правителството ще се основава на преценка на две, често противоречащи си групи аргументи – за сигурността и за икономическата ефективност.
Аргументи БГ
Икономика
Над 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово

Над 916 годишни данъчни декларации за доходи, придобити през 2025 г. от физически лица, са подадени до момента в офиса на Националната агенция за приходите в Габрово. Данните обхващат периода от старта на данъчната кампания – 10 януари. От общия брой 583 декларации са приети на място в салона за обслужване на клиенти, а 333 са подадени по електронен път чрез Портала за електронни услуги на НАП.
Активността в габровския офис следва националната тенденция. В цялата страна над 40 000 души вече са подали годишните си данъчни декларации от началото на Данъчната кампания 2026 г., която стартира онлайн на 10 януари и присъствено в офисите на приходната агенция на 12 януари. Кампанията ще продължи до 30 април, като повече от половината данъкоплатци предпочитат електронния път за деклариране на доходи и заявяване на данъчни облекчения.
Гражданите, които желаят да намалят годишната си данъчна основа за 2025 г., следва да попълнят Приложение № 10 към декларацията по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Лицата, извършващи дейност като търговци, едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, ще подават декларациите си за тези доходи в периода от 1 март до 30 юни.
Тази година доходите и данъчните облекчения се декларират в левове, но дължимите суми се заплащат в евро. И през настоящата кампания лицата, получили облагаеми доходи през 2025 г., имат възможност да се възползват от всички предвидени в закона данъчни облекчения. При формиране на суми за възстановяване, те се изплащат в срок до един месец след подаване на декларацията, като в повечето случаи това става в рамките на седмица.
Едно от основните условия за ползване на данъчни облекчения е лицата да нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. От НАП препоръчват преди подаване на декларацията гражданите да проверят данъчно-осигурителната си сметка с персонален идентификационен код чрез електронната услуга „Справка за задълженията с възможност за извършване на плащания“.
Традиционно най-голям интерес има към данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания. В зависимост от облагаемите доходи на родителите, размерът на облекчението достига до 600 лв. за едно дете, 1200 лв. за две и 1800 лв. за три и повече деца. За отглеждане на дете с увреждания сумата е до 1200 лв.
Сред останалите възможности за данъчни облекчения са тези за ремонт и подобрения на собствено жилище, за млади семейства с ипотечен кредит, за лица с намалена работоспособност, както и за лични вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване, застраховки „Живот“, закупуване на осигурителен стаж и направени дарения. Данъкоплатците могат да намалят данъчната си основа и при извършване на безкасови плащания, при определени условия.
Подробна информация за условията и реда за ползване на всички данъчни облекчения е публикувана на сайта на НАП и на официалната Фейсбук страница на агенцията. Разяснения могат да се получат и от Информационния център на НАП на телефоните 0700 18 700 и 02 9859 6801, както и на електронна поща infocenter@nra.bg


Икономика
2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.
От 1 януари България официално прие еврото при фиксиран курс 1.95583 лв. Тази историческа стъпка вече е факт, но голямата задача пред нас за 2026 г. е една – доверието.
Какви са основните предизвикателства за страната ни?
Най-големият страх пред нас е усещането за поскъпване. Дори при ниска инфлация, хората се страхуват от закръгляне на цените. Например ако едно кафе струва 1,20 лв., то по фиксирания курс трябва да струва 0,61 евро. Рискът е търговеца да го закръгли на 0,70 евро или дори 1 евро за “по-лесно”. За това успехът на годината зависи от две неща: търговците да обявяват честни цени, а държавата да следи за всяка стотинка спекула. Без строг контрол, недоверието ще свие потреблението.
Пред какво е изправена икономиката?
Европейската комисия очаква реален ръст на БВП за България от 2.7% през 2026 г. и инфлация 2.9%. БНБ дава по-висока оценка за растежа – около 3.1%. Разликата в цифрите не е голяма, но посланието е важно: икономиката ще расте, макар и не с високи темпове. Тук идва въпросът как да растат доходите, без да се завърти нова инфлационна спирала? Бизнесът ще търси ефективност. Държавата ще трябва да внимава с административните цени и с резките промени в данъци и такси. Целта е джобът ни да усети реална полза, а не просто да въртим по-големи суми, които инфлацията изяжда.
Ще излязат ли сметките в бюджета през 2026 г.?
През 2026 г. държавната хазна ще бъде под лупа. Още при планирането на бюджета се стигна до напрежение и масови протести около идеи за промени в осигуровки и данъци. Международни и европейски институции предупредиха за риск от разхлабване на финансовата дисциплина на страната. Това е сигнал, че темата няма да се изчерпа. Или иначе казано: хората искат повече услуги и по-високи заплати, но сметката трябва да излиза. И то без да се спира растежът.
Брюксел ще спре ли средствата от еврофондове?
Европейските пари са нашият шанс за модернизация, но времето за обещания свърши. България получи второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Общата стойност на исканите средства беше в размер на 653 млн. евро, но Брюксел обяви, че временно забавя изплащането на 214,5 млн. евро заради липса на част от реформите, заложени за изпълнение в плана.
Липсата на кадри: кой ще работи?
Бизнесът в страната и региона продължава да изпитва глад за хора. Проблемът е сериозен: няма достатъчно кадри, а населението застарява. Решението не е в една мярка, а в много малки стъпки. Трябва ни по-добро обучение, привличане на българи от чужбина и активиране на хората, които в момента не търсят работа.

Ще се вдигне ли напрежението през лятото?
Цената на тока продължава да бъде чувствителна тема. От 1 юли 2026 г. се очаква либерализация на пазара на ток. Излизането на свободния пазар на ток може да доведе до напрежение от страна на домакинствата. Това може да се избегне ако има ясна защита и добра комуникация за уязвимите.
Изводът за 2026 г.: Годината ще бъде тест за зрелостта на България. Еврото не е магическо хапче, а инструмент, който ни дава стабилност в Европа. Дали ще живеем добре зависи от три неща: контрол върху спекулата на дребно, умно харчене на държавните пари и смелост за реформите, които ще отключат блокираните милиарди.
Икономика
Дигитален клуб към Габровската търговско-промишлена палата отвори врати
От 30 януари 2026 г. официално започна работа Дигиталният клуб при Габровската търговско-промишлена палата (ГТПП) – ново пространство за обучение, подкрепа и развитие на дигитални умения за гражданите на Габрово и региона.
Изграждането на Дигиталния клуб е финансирано от Европейския съюз в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост, по Процедура BG-RRP-1.024 „Изграждане на мрежа от дигитални клубове“, Компонент „Образование и умения“, инвестиция „Предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни“, договор № BG-RRP-1.024-1231-C01.
Основната цел на процедурата е да се повиши участието на гражданите в ученето през целия живот и да се насърчи социалното приобщаване чрез осигуряване на достъп до възможности за дистанционно обучение в електронна среда.
Инициативата е насочена към широк кръг целеви групи, сред които заети лица с ограничен достъп до електронни ресурси, представители на различни етноси, възрастни хора, жени и хора в неравностойно положение. По този начин се създават равни възможности за развитие на умения, необходими за успешна реализация в условията на дигиталната икономика.
Габровската търговско-промишлена палата е изградила специално обособено помещение за нуждите на Дигиталния клуб. В него са разположени пет работни станции, оборудвани с нови компютърни конфигурации, модерно обзавеждане и високоскоростна интернет връзка.
Посетителите имат достъп до разнообразни електронни образователни ресурси за онлайн обучение и самообучение. В клуба е осигурена и подкрепа от наставник, който ще подпомага хората без или с ограничени дигитални умения при включването им в дистанционни обучения и използването на електронни услуги.
Дигиталният клуб предлага безплатно: достъп до компютърна техника и високоскоростен интернет; помощ при използване на интернет и електронни услуги; насочване към обучения и ресурси според индивидуалните потребности; съдействие при работа с електронни административни услуги; подкрепа при онлайн търсене на работа; консултации с кариерен консултант след предварително съгласуване; съвместни инициативи с Дирекция „Бюро по труда“ – Габрово и Областния информационен център.
Дигиталният клуб се намира на адрес гр. Габрово, ул. „Брянска“ №30, партер и работи от понеделник до петък от 09.00 до 12.00 часа и от 13.00 до 17.00 часа.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – Следващо Поколение ЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Габровската търговско-промишлена палата и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и ГД ЕФМПП в МТСП.
-
Новинипреди 6 дниДигитален клуб заработи във филиала на Регионалната библиотека в кв. Радичевец
-
Културапреди 6 дниИсторическият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис
-
Любопитнопреди 6 дни„Теория за алтернативната загуба“ – житейска доктрина, представена чрез преживяване
-
Любопитнопреди 5 дниФестивал на светлината в Габрово от 13 до 15 март
-
Любопитнопреди 3 дниГаброво търси новите лица на смеха
-
Новинипреди 6 часаПриключи ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
-
Любопитнопреди 12 часаВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Икономикапреди 11 часа2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?










