

Икономика
Проучване състоянието на зеленото предприемачество в България
В рамките на проект „Обмен на опит, ноу-хау и трансфер на иновативни подходи и добри практики за развитие на човешките ресурси в микро, малките и средни предприятия за по-лесен преход към „зелена” икономика”, който се осъществява с с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз, беше направено проучване в България, касаещо зеленото предприемачество.
Едно от ключовите предизвикателства не само пред европейската икономика, но и в глобален план е свързано с измененията на климата. Националната политика в областта на изменението на климата е насочена към адаптация на най- чувствителните сектори (селско стопанство, туризъм, управление на водните ресурси и горския фонд и др.) към климатичните изменения, тъй като непредприемането на действия в тази насока може да доведе до неблагоприятни икономически последици за нашата страна в един по-дългосрочен план. Правителството е предприело действия по изготвянето на Стратегия за адаптация към измененията на климата, която ще бъде насочена към приспособяване на икономиката, екосистемите и обществото като цяло към вече неизбежните последствия от настъпилите климатични изменения. През 2010 г. разходите за опазване и възстановяване на околната среда на национално ниво се оценяват на 1 273.8 млн. лв. (170 лв. на човек от населението), като относителният им дял от БВП е 1.8%. Отчита се намаление на разходите, спрямо 2009 г. с 0.5% и спрямо 2008 г. (когато са извършени най- големи разходи през последните години) с около 25%.
Една от сферите, в която успешно се реализират дейности, свързани със зелено предприемачество – това са опаковките. През 2010 г. в България са образувани 321 197 тона отпадъци от опаковки, оползотворени са общо 198 783 тона, като 198 026 тона са материално рециклирани, т.е. страната е постигнала общо 62% материално рециклиране и 62% оползотворяване на образуваните отпадъци от опаковки. Това означава, че са постигнати заложените за 2010 г. цели за рециклиране на всеки вид отпадъци от опаковки, т. е. постигнати са общите цели по рециклиране на отпадъци от опаковки, както и общите цели за оползотворяване или изгаряне в инсталации с оползотворяване на енергия.
Най-често срещаната иновационна дейност в българските МСП е свързана с промени в бизнес процесите с цел оптимизация и намаляване на разходите (38%). Най-слабо разпространената иновационна дейност е свързана с провеждането на съвместни инициативи в сферата на образованието между отделното предприятие и академичните институции (9%). В 57% от МСП наблюдаваме ниска иновационна активност, а в 8% — относително висока. Добрите практики са широко прилагани от 12% от предприятията, а една пета прилагат такива в ниска степен. Няма статистика, обаче, тези добри практики до каква степен са свързани с т.нар. “зелено мислене” или просто целят намаляване на разходите.
Настоящата публикация е изготвена с финансовата помощ на Европейския социален фонд. Фондация Европерспективи носи цялата отговорност за съдържанието й и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или Договарящия орган.
Икономика
Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.
Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.
То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.
В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.
Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.
С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.
Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.
Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.
Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.
Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.
Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.
В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.
Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.
Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.


Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
-
Културапреди 3 дни
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“
-
Новинипреди 5 дни
Габровец изведе Козловец до Купата в „А“ ОГ Велико Търново
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ изпрати най-успешния си сезон във Втора лига
-
Кримипреди 2 дни
Инцидент в Габрово: Прострелян е криминално проявен!
-
Кримипреди 5 дни
Изловиха трима дрогирани с кокаин по баловете в Габрово
-
Новинипреди 5 дни
100-годишен юбилей отпразнува дядо Пенчо
-
Кримипреди 5 дни
Полицията хвана водач без книжка, дрогиран и с чужди номера
-
Новинипреди 5 дни
Следят нивата на реките в Габрово, проверяват се деретата и критични участъци