Свържи се с нас

Култура

135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Нова изложба, посветена на 135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов, може да бъде видяна от днес, 22 юли, в Регионалния исторически музей в Габрово, информира Красимира Чолакова, директор на Музея.

На 19 юли 1879 г.,  след няколко столетия  робство започва работа първото свободно българско правителство. Начело като първи премиер – министър застава габровецът Тодор Бурмов.

Останалите министри в неговия кабинет са М. Балабанов – на външните дела и изповеданията, ген.майор П. Парсенов на – войната, Г. Начовичич – министър на финансите и Д. Греков – министър на правосъдието.

Когато той поема прерогативите да състави правителство, за мнозина най-вече в чужбина, той не е много известен. Преди да застане начело на новата свободна българска държава, има зад гърба си дълъг път на преподавател и журналист.

Роден в село Нова махала – Габровско, той учи в няколко училища и едва 13-годишен заминава за Киев, където далеч от близки и роднини, в течение на 10 години продължава образованието си, което завършва с атестат  на известната Висша духовна академия.

Разделяйки се с изпращачите от  Киевската духовна академия, той синтезира своята бъдеща стратегическа програма: „Вие си оставате тук, дето всичко е наред за вас, но аз отивам там, дето няма още никакъв ред, дето мене предстои не една и не един вид борба – борба за народно просвещение, борба за народна йерархия, борба против чуждите религиозни пропаганди, борба против чуждо и несносно политическо владичество”. Завръща се в България през 1857 г., за  да стане учител в Габровското класно училище. Идвайки тук млад, едва 23-годишен, той прави редица реформи в образованието, разделя учениците, според напредъка който показват, на по-горни и по-долни класове, като поема преподаването на горния клас, в който събира по- силните ученици.

На тях започва да преподава науки, които дотогава не са преподавани в Габрово, а именно: алгебра, геометрия, физика, реторика, френски език и др. За първи път от създавнето на Габровското училище, в края на учебната 1857/1858 г. се провеждат публични изпити, които продължават 4 дни от 9 до 12 юли. Те се използват както за проверяване знанията на учениците, така и за популяризиране на образованието. С тези свои новъведения Тодор Бурмов оставя трайна следа в историята на българското образование. Още като учител в Габрово той активно започава да се занимава и с журналистическа дейност, отстоявайки принципите на православието. Забелязан от цариградската българска община, той е поканен  за редактор на списание „Български книжици”.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Попадайки в средата на най-влиятелните представители на икономическата и културна общност на българите, бързо се утвърждава като равен на тях. Взема дейно участие в борбата за независима българска църква, водейки ясна и точна полемика с представителите на римската католическа  църква. От Цариград започва и политическата му кариера,която го включва по време на Руско – Турската война от 1877 – 1878 г. в канцеларията на ръководителя на Временното руско управление княз Черкаски и заедно с него присъства на мирния Санстефански договор. След това е издигнат за вицегубернатор на Пловдив и губернатор на София.За тази си дейност той е награден от руското правителство с едно от най-високите отличия – орден „Св.Станислав“ – ІІ степен.

Неговата политическа дейност голяма му  ерудиция го правят естествен претендент за министерския стол. Първото правителство на свободната българска държава просъществува кратко време от 17 юли до 6 декември 1879 г.,но през този малък отрязък от време се поставят основите на новата държавност. Под прякото му ръководство се формират държавните и местните органи за сигурност и вътрешен ред,от които зависи стабилитета на държавата.Формирана е висшата държавна администрация,а под нейно ръководство окръжната и местна власт.

Напускането на поста не прекъсва политическата му дейност, той търси по – точно определение на партията към която принадлежи,като смята,че името на консерватори не е точно и я определя като партия на „благоразумните“. В изострените политически страсти на следосвобожденска България място за благоразумните трудно се намира и постепенно Тодор Бурмов се оттегля от сцената.

Изложбата представя в снимки и документи житейския път на габровеца Тодор Бурмов като учител, журналист, политик и не на последно място като книжовник, през годините от неговото тръгване от родното село до далечна Русия, завръщането му отново по родните места, дейността му в столицата на Османската империя – Цариград и след това в столицата на новоосвободените български земи – София, на един от най-високите държавни постове като първи министър-председател.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова

Published

on

На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.

В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.

„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.

Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.

Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).

„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.

Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.

Зареди още

Култура

Теодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“

Published

on

Севлиево ще посрещне първото си голямо художествено събитие за 2026 година с откриването на изложбата „Преведена реалност /индивидът и множеството/“ на младата художничка Теодора Георгиева.

Експозицията ще бъде открита на 16 януари (петък) от 18.00 часа в галерия „Видима“. Изложбата е третата самостоятелна изява на авторката и включва 20 живописни платна и една видеоинсталация, създадени специално за пространството на галерията.

С проекта си Георгиева продължава да развива своите търсения, свързани с темата за взаимодействието между индивида и колектива, като използва образа на мравката като метафора на трудолюбието, сплотеността и оцеляването.

В творбите си художничката противопоставя антонимите голямо и малко, единство и множество, хаос и хармония, търсейки паралели между природните модели и социалните структури. Колоритната палитра, пастьозната мазка и динамичните композиции доближават живописта ѝ до абстрактното, но без да губят връзката с реалността.

Видеоинсталацията, включена в изложбата, документира движението и адаптацията на мравките в естествена среда, като превръща тяхното поведение в метафора за човешкото съществуване и постоянния стремеж към равновесие между личната свобода и колективната отговорност.

С „Преведена реалност“ галерия „Видима“ продължава своята мисия да подкрепя българското визуално изкуство, предоставяйки поле за изява както на утвърдени, така и на млади творци.

Теодора Георгиева е родена през 2003 г. в Плевен. Завършва НУИ „Панайот Пипков“ и в момента е студентка в четвърти курс по специалност „Изящни изкуства – живопис“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награда за живопис от Националната изложба „Младата българска живопис“ (2025) и награда за самостоятелна изложба от „Следващите 25“ (2024).

Зареди още

Култура

Идеи и гласове за бъдещето на културния туризъм

Published

on

Проф. д-р Светла Димитрова, председател на Българския национален комитет на ИКОМ и директор на музей „Етър“, прикани музейните директори да бъдат по-смели в представянето на културното наследство, което според нея не просто носи стойност, а има и потенциал да привлича приходи, а България – уникално място със своя непрекъснат исторически континуитет.

Това стана по време на нейното изказване на работна среща с представители на музеите в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив, където бе представена „Визия за развитие на културния туризъм в България“. Срещата бе водена от министър Мирослав Боршош.

Официалните гости на събитието бяха генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, заместник-кметът по култура археология и туризъм на Пловдив Пламен Панов, изпълнителният директор на Регионален център за опазване на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова, председателят на Българския национален комитет на ИКОМ проф. Светла Димитрова, председателят на Сдружение „Български музеи“ д-р Огнян Тодоров и други.

Срещата започна с думите на министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош, който подчерта, че независимо от бъдещото политическо ръководство, културният туризъм следва да бъде в центъра на тематичните акценти през новата година.

Той припомни, че България дълго време се е развивала основно в посока летен и частично зимен туризъм, но последните данни показват рязък ръст на вътрешните пътувания.

Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев посочи, че БТА е естествената информационна платформа за българските културни институции.

Той припомни създаването на редакция ЛИК, която системно отразява културния живот у нас и по света, и сподели, че агенцията вече има договори с 12 музеи и галерии, които редовно предоставят свои програми и събития.

Д-р Огнян Тодоров от Сдружение Български музеи очерта трите основни приоритета на организацията: включването на 49 общински музея в държавна финансова рамка, подобряване на условията и задържане на специалистите, и осигуряване на стабилни средства за проектна дейност.

Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев също сподели визия за по-активно участие на медиите в подкрепа на българския туризъм. По неговите думи това може да стане чрез разкази за музейните пространства с видео материали, които да достигат до публиката онлайн и чрез ефирно време.

Д-р Ирена Тодорова от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО припомни, че музеите са пазители не само на предмети, но и на нематериални традиции и знания. Тя изтъкна, че още от 2015 г. ЮНЕСКО работи активно за популяризиране на тази роля на музеите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица