Култура
135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов

снимка: РИМ – Габрово
Нова изложба, посветена на 135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов, може да бъде видяна от днес, 22 юли, в Регионалния исторически музей в Габрово, информира Красимира Чолакова, директор на Музея.
На 19 юли 1879 г., след няколко столетия робство започва работа първото свободно българско правителство. Начело като първи премиер – министър застава габровецът Тодор Бурмов.
Останалите министри в неговия кабинет са М. Балабанов – на външните дела и изповеданията, ген.майор П. Парсенов на – войната, Г. Начовичич – министър на финансите и Д. Греков – министър на правосъдието.
Когато той поема прерогативите да състави правителство, за мнозина най-вече в чужбина, той не е много известен. Преди да застане начело на новата свободна българска държава, има зад гърба си дълъг път на преподавател и журналист.
Роден в село Нова махала – Габровско, той учи в няколко училища и едва 13-годишен заминава за Киев, където далеч от близки и роднини, в течение на 10 години продължава образованието си, което завършва с атестат на известната Висша духовна академия.
Разделяйки се с изпращачите от Киевската духовна академия, той синтезира своята бъдеща стратегическа програма: „Вие си оставате тук, дето всичко е наред за вас, но аз отивам там, дето няма още никакъв ред, дето мене предстои не една и не един вид борба – борба за народно просвещение, борба за народна йерархия, борба против чуждите религиозни пропаганди, борба против чуждо и несносно политическо владичество”. Завръща се в България през 1857 г., за да стане учител в Габровското класно училище. Идвайки тук млад, едва 23-годишен, той прави редица реформи в образованието, разделя учениците, според напредъка който показват, на по-горни и по-долни класове, като поема преподаването на горния клас, в който събира по- силните ученици.
На тях започва да преподава науки, които дотогава не са преподавани в Габрово, а именно: алгебра, геометрия, физика, реторика, френски език и др. За първи път от създавнето на Габровското училище, в края на учебната 1857/1858 г. се провеждат публични изпити, които продължават 4 дни от 9 до 12 юли. Те се използват както за проверяване знанията на учениците, така и за популяризиране на образованието. С тези свои новъведения Тодор Бурмов оставя трайна следа в историята на българското образование. Още като учител в Габрово той активно започава да се занимава и с журналистическа дейност, отстоявайки принципите на православието. Забелязан от цариградската българска община, той е поканен за редактор на списание „Български книжици”.

снимка: РИМ – Габрово
Попадайки в средата на най-влиятелните представители на икономическата и културна общност на българите, бързо се утвърждава като равен на тях. Взема дейно участие в борбата за независима българска църква, водейки ясна и точна полемика с представителите на римската католическа църква. От Цариград започва и политическата му кариера,която го включва по време на Руско – Турската война от 1877 – 1878 г. в канцеларията на ръководителя на Временното руско управление княз Черкаски и заедно с него присъства на мирния Санстефански договор. След това е издигнат за вицегубернатор на Пловдив и губернатор на София.За тази си дейност той е награден от руското правителство с едно от най-високите отличия – орден „Св.Станислав“ – ІІ степен.
Неговата политическа дейност голяма му ерудиция го правят естествен претендент за министерския стол. Първото правителство на свободната българска държава просъществува кратко време от 17 юли до 6 декември 1879 г.,но през този малък отрязък от време се поставят основите на новата държавност. Под прякото му ръководство се формират държавните и местните органи за сигурност и вътрешен ред,от които зависи стабилитета на държавата.Формирана е висшата държавна администрация,а под нейно ръководство окръжната и местна власт.
Напускането на поста не прекъсва политическата му дейност, той търси по – точно определение на партията към която принадлежи,като смята,че името на консерватори не е точно и я определя като партия на „благоразумните“. В изострените политически страсти на следосвобожденска България място за благоразумните трудно се намира и постепенно Тодор Бурмов се оттегля от сцената.
Изложбата представя в снимки и документи житейския път на габровеца Тодор Бурмов като учител, журналист, политик и не на последно място като книжовник, през годините от неговото тръгване от родното село до далечна Русия, завръщането му отново по родните места, дейността му в столицата на Османската империя – Цариград и след това в столицата на новоосвободените български земи – София, на един от най-високите държавни постове като първи министър-председател.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Култура
Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Новинипреди 7 дниЩе вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?
-
Любопитнопреди 7 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Новинипреди 6 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 6 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 6 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 3 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 3 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци







