Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 5-ти март са родени:

1133 г. — Хенри II, крал на Англия
1326 г. — Лайош I, крал на Унгария, Хърватия, Славония и Полша
1512 г. — Герардус Меркатор, фламандски картограф
1575 г. — Уилям Отред, английски математик
1637 г. — Ян ван дер Хейден, холандски художник и изобретател
1696 г. — Джовани Батиста Тиеполо, италиански художник
1800 г. — Огюст Викенел, френски геолог
1815 г. — Мехмед Емин Али паша, османски държавник
1821 г. — Стефан Веркович, сръбски фолклорист и етнолог
1830 г. — Чарлз Томсън, шотландски океанограф и биолог
1862 г. — Зигберт Тараш, немски шахматист
1871 г. — Роза Люксембург, полска еврейка, социалистическа революционерка
1879 г. — Уилям Беверидж, британски икономист
1882 г. — Павел, български духовник и архиерей
1883 г. — Радул Милков, български военен пилот
1889 г. — Никола Алексиев, български писател
1891 г. — Юлия Казаска, българска писателка — франкофонка
1893 г. — Константин Муравиев, министър-председател на България
1898 г. — Чжоу Енлай, китайски комунистически политик и държавник
1908 г. — Кръстьо Белев, български писател
1908 г. — Харисън Рекс, британски актьор
1910 г. — Юзеф Марчинкевич, полски математик
1915 г. — Венко Марковски, български писател
1918 г. — Джеймс Тобин, американски икономист, Нобелов лауреат през 1981 г.
1922 г. — Пиер Паоло Пазолини, италиански писател и кинорежисьор
1941 г. — Нона Гаприндашвили, грузинска шахматистка
1942 г. — Майк Резник, американски писател
1942 г. — Филипе Гонзалес, министър-председател на Испания
1944 г. — Лучио Батисти, италиански поп-певец
1944 г. — Ристо Шанев, поет от Република Македония
1948 г. — Еди Грант, американски и британски реге певец от гвиански произход
1951 г. — Юрий Кравченко, украински политик
1958 г. — Анди Гиб, австралийски поп-певец
1960 г. — Адриана Благоева, български диригент
1964 г. — Жорди Галсеран, каталонски драматург
1965 г. — Самвел Бабаян, арменски политик и военачалник
1970 г. — Джон Фрушанте, американски музикант (Red Hot Chili Peppers)
1972 г. — Лука Турили, италиански китарист и композитор
1974 г. — Ева Мендес, американска актриса
1974 г. — Мат Лукас, британски комик
1975 г. — Джолийн Блалок, американска актриса
1985 г. — Кеничи Мацуяма, японски актьор
1986 г. — Александър Барт, френски футболист
1989 г. — Стърлинг Найт, американски актьор

На този ден:

1558 г. — Испански мореплаватели донасят в Европа тютюна за пушене.
1684 г. — Австрия, Полша, Венеция и Русия създават Свещена лига за борба срещу Османската империя.
1792 г. — Революционното правителство във Франция затваря Сорбоната и всички теологически факултети в страната.
1821 г. — Джеймс Монро встъпва във втори мандат като президент на САЩ.
1867 г. — Играе се финалът на първият организиран турнир по футбол Йодан Къп в Шефилд, Англия.
1868 г. — Започва процедура на импийчмънт на президента на САЩ Ендрю Джонсън.
1927 г. — Започва да излиза вестник Работническо дело.
1933 г. — На парламентарните избори в Германия нацистите побеждават с 44%.

Катинското клане1940 г. — Катинското клане: Членовете на съветското политбюро издават заповед за екзекуция на 25 000 души от полската интелигенция, в това число 17 500 военнопленници.
1946 г. — Уинстън Чърчил произнася реч в американския град Фултън, с която обявява, че Европа е разделена от „желязна завеса“, на изток от която се налага съветската система.
1948 г. — 6 Велико народно събрание на България приема Закон за национализиране на едрата градска недвижима собственост.
1955 г. — Елвис Пресли е показан за първи път по телевизията.
1960 г. — Започва излъчването на телевизионната рубрика Лека нощ, деца.
1970 г. — Влиза в сила Договора за неразпространение на ядреното оръжие, подписан от 43 страни на 1 юли 1968 г.
1974 г. — Война от Йом Кипур: Израел прекратява окупацията си на Суецкия канал.
1982 г. — Съветският космически апарат Венера 14 достига повърхността на Венера.
1998 г. — НАСА съобщава, че космическата сонда Клементин, обикаляща около Луната, е открила достатъчно вода за поддържане на човешка колония.
2000 г. — Британски учени извършват първото клониране на свиня.
2003 г. — На Марс е открито замръзнало езеро.

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица