Новини
На този ден…
На 5-ти март са родени:
1133 г. — Хенри II, крал на Англия
1326 г. — Лайош I, крал на Унгария, Хърватия, Славония и Полша
1512 г. — Герардус Меркатор, фламандски картограф
1575 г. — Уилям Отред, английски математик
1637 г. — Ян ван дер Хейден, холандски художник и изобретател
1696 г. — Джовани Батиста Тиеполо, италиански художник
1800 г. — Огюст Викенел, френски геолог
1815 г. — Мехмед Емин Али паша, османски държавник
1821 г. — Стефан Веркович, сръбски фолклорист и етнолог
1830 г. — Чарлз Томсън, шотландски океанограф и биолог
1862 г. — Зигберт Тараш, немски шахматист
1871 г. — Роза Люксембург, полска еврейка, социалистическа революционерка
1879 г. — Уилям Беверидж, британски икономист
1882 г. — Павел, български духовник и архиерей
1883 г. — Радул Милков, български военен пилот
1889 г. — Никола Алексиев, български писател
1891 г. — Юлия Казаска, българска писателка — франкофонка
1893 г. — Константин Муравиев, министър-председател на България
1898 г. — Чжоу Енлай, китайски комунистически политик и държавник
1908 г. — Кръстьо Белев, български писател
1908 г. — Харисън Рекс, британски актьор
1910 г. — Юзеф Марчинкевич, полски математик
1915 г. — Венко Марковски, български писател
1918 г. — Джеймс Тобин, американски икономист, Нобелов лауреат през 1981 г.
1922 г. — Пиер Паоло Пазолини, италиански писател и кинорежисьор
1941 г. — Нона Гаприндашвили, грузинска шахматистка
1942 г. — Майк Резник, американски писател
1942 г. — Филипе Гонзалес, министър-председател на Испания
1944 г. — Лучио Батисти, италиански поп-певец
1944 г. — Ристо Шанев, поет от Република Македония
1948 г. — Еди Грант, американски и британски реге певец от гвиански произход
1951 г. — Юрий Кравченко, украински политик
1958 г. — Анди Гиб, австралийски поп-певец
1960 г. — Адриана Благоева, български диригент
1964 г. — Жорди Галсеран, каталонски драматург
1965 г. — Самвел Бабаян, арменски политик и военачалник
1970 г. — Джон Фрушанте, американски музикант (Red Hot Chili Peppers)
1972 г. — Лука Турили, италиански китарист и композитор
1974 г. — Ева Мендес, американска актриса
1974 г. — Мат Лукас, британски комик
1975 г. — Джолийн Блалок, американска актриса
1985 г. — Кеничи Мацуяма, японски актьор
1986 г. — Александър Барт, френски футболист
1989 г. — Стърлинг Найт, американски актьор
На този ден:
1558 г. — Испански мореплаватели донасят в Европа тютюна за пушене.
1684 г. — Австрия, Полша, Венеция и Русия създават Свещена лига за борба срещу Османската империя.
1792 г. — Революционното правителство във Франция затваря Сорбоната и всички теологически факултети в страната.
1821 г. — Джеймс Монро встъпва във втори мандат като президент на САЩ.
1867 г. — Играе се финалът на първият организиран турнир по футбол Йодан Къп в Шефилд, Англия.
1868 г. — Започва процедура на импийчмънт на президента на САЩ Ендрю Джонсън.
1927 г. — Започва да излиза вестник Работническо дело.
1933 г. — На парламентарните избори в Германия нацистите побеждават с 44%.
Катинското клане1940 г. — Катинското клане: Членовете на съветското политбюро издават заповед за екзекуция на 25 000 души от полската интелигенция, в това число 17 500 военнопленници.
1946 г. — Уинстън Чърчил произнася реч в американския град Фултън, с която обявява, че Европа е разделена от „желязна завеса“, на изток от която се налага съветската система.
1948 г. — 6 Велико народно събрание на България приема Закон за национализиране на едрата градска недвижима собственост.
1955 г. — Елвис Пресли е показан за първи път по телевизията.
1960 г. — Започва излъчването на телевизионната рубрика Лека нощ, деца.
1970 г. — Влиза в сила Договора за неразпространение на ядреното оръжие, подписан от 43 страни на 1 юли 1968 г.
1974 г. — Война от Йом Кипур: Израел прекратява окупацията си на Суецкия канал.
1982 г. — Съветският космически апарат Венера 14 достига повърхността на Венера.
1998 г. — НАСА съобщава, че космическата сонда Клементин, обикаляща около Луната, е открила достатъчно вода за поддържане на човешка колония.
2000 г. — Британски учени извършват първото клониране на свиня.
2003 г. — На Марс е открито замръзнало езеро.
Икономика
Севлиево посреща 12 български производители на фермерския пазар на Lidl

Този уикенд фермерският пазар на Lidl гостува в Севлиево на паркинга на магазина на ул. „Никола Д. Петков“ №41А. От 14 до 16 август посетителите ще могат да се срещнат с 12 български производители, сред които и един дебютант.
За първи път в инициативата ще участва „МАРИПЕТ“ – малък български производител на натурални сушени плодове, зеленчуци и консервирани продукти по стари домашни рецепти от района на Плевен.
Сред вече познатите участници във фермерските пазари на Lidl с био зеленчуци и плодове ще се включат Светослав Пончев от с. Стефаново, „Венец Т“ от с. Дебнево и Деляна Николова от с. Българене. Посетителите ще могат да открият сокове, ябълки и продукти от ябълки от „Гая Био Фрут“, гр. Русе, както и предложенията на „Благи Билки“ от гр. Елена.
Млечните и месните продукти ще бъдат представени от „МОНИ ЕН 04“ от с. Врабево, „АЗЕР“ от с. Белоградец, „Калата“ от с. Кацелово и мандра „Вежен“ от с. Ново село. В разнообразието от предложения се включват още мед от пчеларя Николай Котов от с. Къкрина и продукти от джинджифил и куркума от „БТ Джус“ от Варна.
И този път на фермерския пазар ще има мини работилница, в която деца и възрастни ще могат да се запознаят с процесите на производство и да научат повече за качествата на автентичните български продукти.
През тази година Lidl поетапно разширява обхвата на фермерските си пазари, така че те да достигнат до всички 28 административни области в страната. До края на годината са планирани над 25 събития в повече от 20 области, като предстоят издания в Сливен, Ямбол, Созопол и други градове. Така още повече малки производители, фермери и творци ще имат възможност да представят продукцията си директно пред клиентите на веригата.
За Лидл България
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 145 магазина в 63 населени места и над 4200 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели наложиха Lidl в България като смартдискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.
Култура
Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Крими
Извършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица
-
Любопитнопреди 7 дни„Персеиди и китари“ събира младежи под звездите за трета поредна година
-
Любопитнопреди 7 дниГрупа Молец пристига за Младежкия фестивал „Тук и сега“
-
Кримипреди 7 дниУсловна и парична глоба за причинилите мелето на ул.“Митко Палаузов“
-
Кримипреди 3 дниИнцидент във военния завод край Трявна
-
Кримипреди 3 дниНяма жертви и пострадали при взривовете в завода край Белица
-
Кримипреди 3 дниПоловината парк Маркотея е без осветление заради вандализъм
-
Кримипреди 3 дниОбразуваха досъдебно заради пожара в завода за боеприпаси над Трявна
-
Кримипреди 2 дниНормализира се обстановката след взрива в завода за боеприпаси







