Новини
На този ден…
На 5-ти март са родени:
1133 г. — Хенри II, крал на Англия
1326 г. — Лайош I, крал на Унгария, Хърватия, Славония и Полша
1512 г. — Герардус Меркатор, фламандски картограф
1575 г. — Уилям Отред, английски математик
1637 г. — Ян ван дер Хейден, холандски художник и изобретател
1696 г. — Джовани Батиста Тиеполо, италиански художник
1800 г. — Огюст Викенел, френски геолог
1815 г. — Мехмед Емин Али паша, османски държавник
1821 г. — Стефан Веркович, сръбски фолклорист и етнолог
1830 г. — Чарлз Томсън, шотландски океанограф и биолог
1862 г. — Зигберт Тараш, немски шахматист
1871 г. — Роза Люксембург, полска еврейка, социалистическа революционерка
1879 г. — Уилям Беверидж, британски икономист
1882 г. — Павел, български духовник и архиерей
1883 г. — Радул Милков, български военен пилот
1889 г. — Никола Алексиев, български писател
1891 г. — Юлия Казаска, българска писателка — франкофонка
1893 г. — Константин Муравиев, министър-председател на България
1898 г. — Чжоу Енлай, китайски комунистически политик и държавник
1908 г. — Кръстьо Белев, български писател
1908 г. — Харисън Рекс, британски актьор
1910 г. — Юзеф Марчинкевич, полски математик
1915 г. — Венко Марковски, български писател
1918 г. — Джеймс Тобин, американски икономист, Нобелов лауреат през 1981 г.
1922 г. — Пиер Паоло Пазолини, италиански писател и кинорежисьор
1941 г. — Нона Гаприндашвили, грузинска шахматистка
1942 г. — Майк Резник, американски писател
1942 г. — Филипе Гонзалес, министър-председател на Испания
1944 г. — Лучио Батисти, италиански поп-певец
1944 г. — Ристо Шанев, поет от Република Македония
1948 г. — Еди Грант, американски и британски реге певец от гвиански произход
1951 г. — Юрий Кравченко, украински политик
1958 г. — Анди Гиб, австралийски поп-певец
1960 г. — Адриана Благоева, български диригент
1964 г. — Жорди Галсеран, каталонски драматург
1965 г. — Самвел Бабаян, арменски политик и военачалник
1970 г. — Джон Фрушанте, американски музикант (Red Hot Chili Peppers)
1972 г. — Лука Турили, италиански китарист и композитор
1974 г. — Ева Мендес, американска актриса
1974 г. — Мат Лукас, британски комик
1975 г. — Джолийн Блалок, американска актриса
1985 г. — Кеничи Мацуяма, японски актьор
1986 г. — Александър Барт, френски футболист
1989 г. — Стърлинг Найт, американски актьор
На този ден:
1558 г. — Испански мореплаватели донасят в Европа тютюна за пушене.
1684 г. — Австрия, Полша, Венеция и Русия създават Свещена лига за борба срещу Османската империя.
1792 г. — Революционното правителство във Франция затваря Сорбоната и всички теологически факултети в страната.
1821 г. — Джеймс Монро встъпва във втори мандат като президент на САЩ.
1867 г. — Играе се финалът на първият организиран турнир по футбол Йодан Къп в Шефилд, Англия.
1868 г. — Започва процедура на импийчмънт на президента на САЩ Ендрю Джонсън.
1927 г. — Започва да излиза вестник Работническо дело.
1933 г. — На парламентарните избори в Германия нацистите побеждават с 44%.
Катинското клане1940 г. — Катинското клане: Членовете на съветското политбюро издават заповед за екзекуция на 25 000 души от полската интелигенция, в това число 17 500 военнопленници.
1946 г. — Уинстън Чърчил произнася реч в американския град Фултън, с която обявява, че Европа е разделена от „желязна завеса“, на изток от която се налага съветската система.
1948 г. — 6 Велико народно събрание на България приема Закон за национализиране на едрата градска недвижима собственост.
1955 г. — Елвис Пресли е показан за първи път по телевизията.
1960 г. — Започва излъчването на телевизионната рубрика Лека нощ, деца.
1970 г. — Влиза в сила Договора за неразпространение на ядреното оръжие, подписан от 43 страни на 1 юли 1968 г.
1974 г. — Война от Йом Кипур: Израел прекратява окупацията си на Суецкия канал.
1982 г. — Съветският космически апарат Венера 14 достига повърхността на Венера.
1998 г. — НАСА съобщава, че космическата сонда Клементин, обикаляща около Луната, е открила достатъчно вода за поддържане на човешка колония.
2000 г. — Британски учени извършват първото клониране на свиня.
2003 г. — На Марс е открито замръзнало езеро.
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 6 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 6 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 5 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 5 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 4 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Новинипреди 2 дниНормативен хаос и икономически капан: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни и недомислени




