Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 5-ти март са родени:

1133 г. — Хенри II, крал на Англия
1326 г. — Лайош I, крал на Унгария, Хърватия, Славония и Полша
1512 г. — Герардус Меркатор, фламандски картограф
1575 г. — Уилям Отред, английски математик
1637 г. — Ян ван дер Хейден, холандски художник и изобретател
1696 г. — Джовани Батиста Тиеполо, италиански художник
1800 г. — Огюст Викенел, френски геолог
1815 г. — Мехмед Емин Али паша, османски държавник
1821 г. — Стефан Веркович, сръбски фолклорист и етнолог
1830 г. — Чарлз Томсън, шотландски океанограф и биолог
1862 г. — Зигберт Тараш, немски шахматист
1871 г. — Роза Люксембург, полска еврейка, социалистическа революционерка
1879 г. — Уилям Беверидж, британски икономист
1882 г. — Павел, български духовник и архиерей
1883 г. — Радул Милков, български военен пилот
1889 г. — Никола Алексиев, български писател
1891 г. — Юлия Казаска, българска писателка — франкофонка
1893 г. — Константин Муравиев, министър-председател на България
1898 г. — Чжоу Енлай, китайски комунистически политик и държавник
1908 г. — Кръстьо Белев, български писател
1908 г. — Харисън Рекс, британски актьор
1910 г. — Юзеф Марчинкевич, полски математик
1915 г. — Венко Марковски, български писател
1918 г. — Джеймс Тобин, американски икономист, Нобелов лауреат през 1981 г.
1922 г. — Пиер Паоло Пазолини, италиански писател и кинорежисьор
1941 г. — Нона Гаприндашвили, грузинска шахматистка
1942 г. — Майк Резник, американски писател
1942 г. — Филипе Гонзалес, министър-председател на Испания
1944 г. — Лучио Батисти, италиански поп-певец
1944 г. — Ристо Шанев, поет от Република Македония
1948 г. — Еди Грант, американски и британски реге певец от гвиански произход
1951 г. — Юрий Кравченко, украински политик
1958 г. — Анди Гиб, австралийски поп-певец
1960 г. — Адриана Благоева, български диригент
1964 г. — Жорди Галсеран, каталонски драматург
1965 г. — Самвел Бабаян, арменски политик и военачалник
1970 г. — Джон Фрушанте, американски музикант (Red Hot Chili Peppers)
1972 г. — Лука Турили, италиански китарист и композитор
1974 г. — Ева Мендес, американска актриса
1974 г. — Мат Лукас, британски комик
1975 г. — Джолийн Блалок, американска актриса
1985 г. — Кеничи Мацуяма, японски актьор
1986 г. — Александър Барт, френски футболист
1989 г. — Стърлинг Найт, американски актьор

На този ден:

1558 г. — Испански мореплаватели донасят в Европа тютюна за пушене.
1684 г. — Австрия, Полша, Венеция и Русия създават Свещена лига за борба срещу Османската империя.
1792 г. — Революционното правителство във Франция затваря Сорбоната и всички теологически факултети в страната.
1821 г. — Джеймс Монро встъпва във втори мандат като президент на САЩ.
1867 г. — Играе се финалът на първият организиран турнир по футбол Йодан Къп в Шефилд, Англия.
1868 г. — Започва процедура на импийчмънт на президента на САЩ Ендрю Джонсън.
1927 г. — Започва да излиза вестник Работническо дело.
1933 г. — На парламентарните избори в Германия нацистите побеждават с 44%.

Катинското клане1940 г. — Катинското клане: Членовете на съветското политбюро издават заповед за екзекуция на 25 000 души от полската интелигенция, в това число 17 500 военнопленници.
1946 г. — Уинстън Чърчил произнася реч в американския град Фултън, с която обявява, че Европа е разделена от „желязна завеса“, на изток от която се налага съветската система.
1948 г. — 6 Велико народно събрание на България приема Закон за национализиране на едрата градска недвижима собственост.
1955 г. — Елвис Пресли е показан за първи път по телевизията.
1960 г. — Започва излъчването на телевизионната рубрика Лека нощ, деца.
1970 г. — Влиза в сила Договора за неразпространение на ядреното оръжие, подписан от 43 страни на 1 юли 1968 г.
1974 г. — Война от Йом Кипур: Израел прекратява окупацията си на Суецкия канал.
1982 г. — Съветският космически апарат Венера 14 достига повърхността на Венера.
1998 г. — НАСА съобщава, че космическата сонда Клементин, обикаляща около Луната, е открила достатъчно вода за поддържане на човешка колония.
2000 г. — Британски учени извършват първото клониране на свиня.
2003 г. — На Марс е открито замръзнало езеро.

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Крими

Студент налетя с юмруци на портиер

Published

on

Досъбедно производство е образувано срещу 22-годишен мъж от Бяла Слатина, студент в Технически университет – Габрово, нарушил обществения ред и ударяйки портиера на Корпус 1.

По първоначални данни е установено, че между двамата възникнал конфликт. При опит от страна на портиера – 58-годишен, да изведе студента извън сградата, младият мъж му нанесъл удар в областта на лицето.

Побойникът е задържан по реда на Закона за МВР.

Зареди още

Новини

Естакадата на ул. Лазурна ще бъде затворена от 26 октомври

Published

on

От понеделник, 26 октомври, от 08.30 ч. се затваря за движение участъкът на ул. „Лазурна“ от разклона с ул. „Индустриална“ до разклона с ул. „Генерал Николов“, известен като моста на ул. „Лазурна“, информираха от Община Габрово. Причината е извършването на строително-монтажни работи по естакадата.

Ограничението ще остане в сила до приключване на ремонтните дейности. Транзитното движение от кв. „Трендафил“ към „Гаров площад“ и обратно ще се осъществява по обходен маршрут през ул. „Генерал Николов“.

Промени има и в градския транспорт. Общински пътнически транспорт променя маршрутите на автобусни линии № 31, 32 и 33. Автобусите ще се движат от пл. „Белорусия“ по ул. „Генерал Николов“ до спирка „Трендафил 2“ на ул. „Лазурна“.

Временно няма да се обслужват спирките „Бойката – разклона“ (СТС), разклонът за кв. „Стефановци“ и „Експрес Сервиз“.

Допълнително ще бъде публикувана информация за извънредни курсове до спирките, които временно отпадат от обслужване. При аварийни ситуации ще бъде осигурен свободен достъп за автомобили със специален режим на движение, включително пожарна и спешна медицинска помощ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица