Свържи се с нас

Новини

„Времето е в нас и ние сме във времето“ – 138 години от обесването на Васил Левски

Published

on

Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски – едни от многото имена, с които е известен Апостолът на свободата. Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Идеологията му вдъхновява много българи, днес той е национален герой и през 2007 оглави класацията „Великите българи” на БНТ.

Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Родителите му – Иван Кунчев Иванов и Гина Караиванова имат още четири деца. Васил учи във взаимното училище в Карлово, но прекъсва през 1851, когато умира баща му. Той, заедно с братята си Христо и Петър, е принуден да се грижи за семейството си. Започва като послушник при вуйчо си Василий. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“.

Монашеството обаче не описва будната и непокорна същност на Апостола. Страстен патриот и националист той избира съдбата на бунтовник. На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Качествата му далеч не остават незабелязани. Прозвището си получава благодарение на „левския” си скок по време на военна тренировка. Раковски е личността, вдъхновила именития българин и дала идеи за нов път на революция. След Сърбия Левски заминава в Румъния, където опознава емиграцията за кратко. През 1864 г. захвърля окончателно расото по време на честванията на Великден в Сопот. Работи незначително време като учител, след което изцяло се посвещава на мисията да спаси народа си от турските поробители.

През 1867 г. е посочен от Раковски да вземе участие в четата на Панайот Хитов. Четничеството обаче разкрива пред Дякона своите недостатъци и в писмо до Панайот Хитов той изрича крилата си фраза: „Ако печеля, печеля за цял народ – ако губя, губя само себе си”, чрез която разкрива намеренията си да поведе народа само след усилена предварителна подготовка за бунт.

Първият комитет от ВРО е основан в Плевен. По време на първата си обиколка из страната възникват и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив. Апостолът не прави напразни блянове – ясно съзнава, че в центърът на Османската империя, България трябва да постъпи изключително отговорно при сформирането на революционната организация. 1869 г. заедно с Любен Каравелов създава Българския революционен централен комитет. Румънската емиграция, макар и пламенна, все още върло подкрепя четническия принцип. Левски е неспособен да им внуши идеологията си за централна съпротива. Връщайки се в България, продължава изграждането на тайни комитети. ВРО се разраства, а за негова столица е обявен град Ловеч. Постепенно се набират средства и оръжия, организацията набира нови членове. ВРО дава сериозни прогнози за успех до неочаквана смърт на Дяконът през 1873 г.

Левски бива заловен при Къкренското ханче от турската полиция. За негови предатели се считат поп Кръстьо и Димитър Общи, по-рано организирал обира на турския Арабаконак, което налага тежък удар на революционната общност. Левски е отведен в София, където го очаква неравен процес. Заради раните си Апостолът не може дълго да бъде идентифициран. Викат се свидетели, които в отказа си да признаят, биват наказвани. Не можейки да понесе тази несправедливост, Левски се признава за виновен, в обвинение, че единствената му цел е била да помогне на Родината си с честни средства. Присъдата е изпълнена на 19 февруари, 1873 г. в околностите на София. Отива си борбена и възвишена личност, патриот, национален герой, светец…

Днес името на Апостола се произнася с уважение и признателност. Редица обществени центрове носят неговото име. Бива възпят от именити поети като Ботев и Вазов. Левски остава в историята с делото си, но не като обикновена фигура – той е безспорен пример за поколенията, носител на националната идея, образ на революцията.

Новини

Камен Григоров: Младостта е възможност да промениш нещата навреме

Published

on

– Камен, Вие сте най-младият кандидат в листата на коалиция „ Прогресивна България“ в Габрово. Как решихте да се включите в политическите процеси?
– Това решение идва естествено в един момент. Когато виждаш, че нещата около теб не се случват така, както трябва, имаш два избора – да се отдръпнеш или да се включиш и да направиш нещо. Моето поколение дълго време беше възпитавано да изчаква, да търпи. Да вярва, че нещата ще се оправят. Но истината е, че това не се случва от само себе си. И ако искаш да останеш тук и да се развиваш тук, трябва да поемеш своята лично отговорност. За мен младостта не е недостатък. Тя е възможност.

– Вие вече сте част от бизнеса, в същото време и студент. Как изглежда от тази позиция връзката между образованието и реалния живот?
– Често липсва. Много млади хора завършват с усещането, че са научили много, но не знаят как да го приложат или няма къде. Не защото не искат, а защото няма достатъчно връзка между образованието и реалната среда. Затова и според мен една от важните посоки е именно тази – да има по-добра комуникация между университетите и бизнеса, повече възможности за стажове, за първа работа, за реално развитие. Това е част и от визията на „Прогресивна България“ – да не оставяме младите хора сами да търсят пътя си, а да създадем среда, в която този път е по-ясен.

– В разговора за младите хора почти винаги стигаме до темата за напускането на страната, както и на родните места. Как Вие виждате и усещате този процес?
– Много честно- като логичен избор в доста случаи. Моите връстници не си тръгват, защото не обичат България. Тръгват си, защото не виждат перспектива. Когато не знаеш какво те чака утре, когато всичко е трудно и непредвидимо, започваш да търсиш място, където има повече сигурност. Когато се чувстваш недооценен и незабелязан, реализацията е мираж. И затова решенията трябва да са в тази посока – повече предвидимост, по-малко административна тежест, дигитализация на услугите, по-добра среда за бизнес и за развитие. Това не са просто икономически мерки. Това са условия човек да избере да остане.

– Какво е усещането да сте част от екип с хора с много повече опит и то на политическия терен в момента?
– Като възможност и отговорност. Когато си най-младият, няма как да разчиташ на това като предимство. Трябва да си подготвен, да имаш позиция и да я защитаваш. Най- хубавото е, че в нашия екип няма противопоставяне. Има разговор. Има уважение. Има сплотеност.

– Какво казвате на своите връстници, които не вярват, че политиката има смисъл?
– Че ги разбирам. Но също така, че ако всички се отдръпнем, нищо няма да се промени. Политиката няма да стане по-добра сама. Тя се променя, когато в нея влязат хора, които искат и са готови да я направят по-смислена и по-близка до реалния живот. Младите не са проблем, който трябва да бъде решен. Ние сме възможност.

– Какво Ви дава участието в изборите?
– Видях хора, които не говорят само за промяна, а са готови да работят за нея. Хора с опит, с професии, с позиции. Но и с отношение – към това, което се случва около тях. За мен това е важно – да бъдеш част от нещо, което не приключва с изборите, а започва оттам. Не става дума само за политика. Става дума за средата, в която живеем. И за това дали ще решим да я променим.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Започва дългоочакваният ремонт на стадион „Априлов“

Published

on

В началото на месец май започва основният ремонт „Васил Априлов“ в Габрово, информираха от местната общинска администрация.

В момента тече последната фаза от процедурата по съгласуване на техническия проект. Изпълнителят има ангажимент да извърши проектирането, строителните дейности и авторския надзор.

Стадионът е изграден през 1953 г., кaто до момента е претърпял някои частични ремонти и реконструкции. Разполага с писта за лекоатлетически бягания, съоръжения за други лекоатлетически дисциплини и футболен терен с естествена тревна настилка, но общото му състояние не е добро.

Това ще бъде втората мащабна инвестиция в спортно съоръжение през последните месеци след укрепването на спортното хале на стадион „Христо Ботев“ и изграждането на неговата модерна осветителна уредба.

Зареди още

Крими

Доживотен затвор за тревненеца, заклал майка на 3 деца

Published

on

С присъда по наказателно дело от общ характер, обявена на 3 април 2026 г., състав на Окръжен съд – Габрово осъди мъж от Трявна на доживотен затвор за умишлено убийство.

Подсъдимият Р.Г. бе признат за виновен в това, че на 21 март 2025 г., в двора на къща в Трявна, в условията на домашно насилие, умишлено умъртвил жена, с която е бил във фактическо съпружеско съжителство, чрез нанасяне с нож на множество прободно-порезни рани, като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост.

За извършеното престъпление и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. „предпоследно“ и предл. “последно“ и т. 6а във вр. с чл. 115 от НК Р.Г. бе осъден на доживотен затвор, при първоначален специален режим на изтърпяване.

Съдът уважи изцяло предявените от децата и от майката на починалата граждански искове, като постанови Р.Г. да им заплати, обезщетения за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на общо 100 000 евро.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 15-дневен срок.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица