Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски – едни от многото имена, с които е известен Апостолът на свободата. Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Идеологията му вдъхновява много българи, днес той е национален герой и през 2007 оглави класацията „Великите българи” на БНТ.

Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Родителите му – Иван Кунчев Иванов и Гина Караиванова имат още четири деца. Васил учи във взаимното училище в Карлово, но прекъсва през 1851, когато умира баща му. Той, заедно с братята си Христо и Петър, е принуден да се грижи за семейството си. Започва като послушник при вуйчо си Василий. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“.

Монашеството обаче не описва будната и непокорна същност на Апостола. Страстен патриот и националист той избира съдбата на бунтовник. На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Качествата му далеч не остават незабелязани. Прозвището си получава благодарение на „левския” си скок по време на военна тренировка. Раковски е личността, вдъхновила именития българин и дала идеи за нов път на революция. След Сърбия Левски заминава в Румъния, където опознава емиграцията за кратко. През 1864 г. захвърля окончателно расото по време на честванията на Великден в Сопот. Работи незначително време като учител, след което изцяло се посвещава на мисията да спаси народа си от турските поробители.

През 1867 г. е посочен от Раковски да вземе участие в четата на Панайот Хитов. Четничеството обаче разкрива пред Дякона своите недостатъци и в писмо до Панайот Хитов той изрича крилата си фраза: „Ако печеля, печеля за цял народ – ако губя, губя само себе си”, чрез която разкрива намеренията си да поведе народа само след усилена предварителна подготовка за бунт.

Първият комитет от ВРО е основан в Плевен. По време на първата си обиколка из страната възникват и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив. Апостолът не прави напразни блянове – ясно съзнава, че в центърът на Османската империя, България трябва да постъпи изключително отговорно при сформирането на революционната организация. 1869 г. заедно с Любен Каравелов създава Българския революционен централен комитет. Румънската емиграция, макар и пламенна, все още върло подкрепя четническия принцип. Левски е неспособен да им внуши идеологията си за централна съпротива. Връщайки се в България, продължава изграждането на тайни комитети. ВРО се разраства, а за негова столица е обявен град Ловеч. Постепенно се набират средства и оръжия, организацията набира нови членове. ВРО дава сериозни прогнози за успех до неочаквана смърт на Дяконът през 1873 г.

Левски бива заловен при Къкренското ханче от турската полиция. За негови предатели се считат поп Кръстьо и Димитър Общи, по-рано организирал обира на турския Арабаконак, което налага тежък удар на революционната общност. Левски е отведен в София, където го очаква неравен процес. Заради раните си Апостолът не може дълго да бъде идентифициран. Викат се свидетели, които в отказа си да признаят, биват наказвани. Не можейки да понесе тази несправедливост, Левски се признава за виновен, в обвинение, че единствената му цел е била да помогне на Родината си с честни средства. Присъдата е изпълнена на 19 февруари, 1873 г. в околностите на София. Отива си борбена и възвишена личност, патриот, национален герой, светец…

Днес името на Апостола се произнася с уважение и признателност. Редица обществени центрове носят неговото име. Бива възпят от именити поети като Ботев и Вазов. Левски остава в историята с делото си, но не като обикновена фигура – той е безспорен пример за поколенията, носител на националната идея, образ на революцията.