Свържи се с нас

Новини

„Времето е в нас и ние сме във времето“ – 138 години от обесването на Васил Левски

Published

on

Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски – едни от многото имена, с които е известен Апостолът на свободата. Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Идеологията му вдъхновява много българи, днес той е национален герой и през 2007 оглави класацията „Великите българи” на БНТ.

Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Родителите му – Иван Кунчев Иванов и Гина Караиванова имат още четири деца. Васил учи във взаимното училище в Карлово, но прекъсва през 1851, когато умира баща му. Той, заедно с братята си Христо и Петър, е принуден да се грижи за семейството си. Започва като послушник при вуйчо си Василий. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“.

Монашеството обаче не описва будната и непокорна същност на Апостола. Страстен патриот и националист той избира съдбата на бунтовник. На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Качествата му далеч не остават незабелязани. Прозвището си получава благодарение на „левския” си скок по време на военна тренировка. Раковски е личността, вдъхновила именития българин и дала идеи за нов път на революция. След Сърбия Левски заминава в Румъния, където опознава емиграцията за кратко. През 1864 г. захвърля окончателно расото по време на честванията на Великден в Сопот. Работи незначително време като учител, след което изцяло се посвещава на мисията да спаси народа си от турските поробители.

През 1867 г. е посочен от Раковски да вземе участие в четата на Панайот Хитов. Четничеството обаче разкрива пред Дякона своите недостатъци и в писмо до Панайот Хитов той изрича крилата си фраза: „Ако печеля, печеля за цял народ – ако губя, губя само себе си”, чрез която разкрива намеренията си да поведе народа само след усилена предварителна подготовка за бунт.

Първият комитет от ВРО е основан в Плевен. По време на първата си обиколка из страната възникват и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив. Апостолът не прави напразни блянове – ясно съзнава, че в центърът на Османската империя, България трябва да постъпи изключително отговорно при сформирането на революционната организация. 1869 г. заедно с Любен Каравелов създава Българския революционен централен комитет. Румънската емиграция, макар и пламенна, все още върло подкрепя четническия принцип. Левски е неспособен да им внуши идеологията си за централна съпротива. Връщайки се в България, продължава изграждането на тайни комитети. ВРО се разраства, а за негова столица е обявен град Ловеч. Постепенно се набират средства и оръжия, организацията набира нови членове. ВРО дава сериозни прогнози за успех до неочаквана смърт на Дяконът през 1873 г.

Левски бива заловен при Къкренското ханче от турската полиция. За негови предатели се считат поп Кръстьо и Димитър Общи, по-рано организирал обира на турския Арабаконак, което налага тежък удар на революционната общност. Левски е отведен в София, където го очаква неравен процес. Заради раните си Апостолът не може дълго да бъде идентифициран. Викат се свидетели, които в отказа си да признаят, биват наказвани. Не можейки да понесе тази несправедливост, Левски се признава за виновен, в обвинение, че единствената му цел е била да помогне на Родината си с честни средства. Присъдата е изпълнена на 19 февруари, 1873 г. в околностите на София. Отива си борбена и възвишена личност, патриот, национален герой, светец…

Днес името на Апостола се произнася с уважение и признателност. Редица обществени центрове носят неговото име. Бива възпят от именити поети като Ботев и Вазов. Левски остава в историята с делото си, но не като обикновена фигура – той е безспорен пример за поколенията, носител на националната идея, образ на революцията.

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица