Новини
„Времето е в нас и ние сме във времето“ – 138 години от обесването на Васил Левски
Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски – едни от многото имена, с които е известен Апостолът на свободата. Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Идеологията му вдъхновява много българи, днес той е национален герой и през 2007 оглави класацията „Великите българи” на БНТ.
Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Родителите му – Иван Кунчев Иванов и Гина Караиванова имат още четири деца. Васил учи във взаимното училище в Карлово, но прекъсва през 1851, когато умира баща му. Той, заедно с братята си Христо и Петър, е принуден да се грижи за семейството си. Започва като послушник при вуйчо си Василий. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“.
Монашеството обаче не описва будната и непокорна същност на Апостола. Страстен патриот и националист той избира съдбата на бунтовник. На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Качествата му далеч не остават незабелязани. Прозвището си получава благодарение на „левския” си скок по време на военна тренировка. Раковски е личността, вдъхновила именития българин и дала идеи за нов път на революция. След Сърбия Левски заминава в Румъния, където опознава емиграцията за кратко. През 1864 г. захвърля окончателно расото по време на честванията на Великден в Сопот. Работи незначително време като учител, след което изцяло се посвещава на мисията да спаси народа си от турските поробители.
През 1867 г. е посочен от Раковски да вземе участие в четата на Панайот Хитов. Четничеството обаче разкрива пред Дякона своите недостатъци и в писмо до Панайот Хитов той изрича крилата си фраза: „Ако печеля, печеля за цял народ – ако губя, губя само себе си”, чрез която разкрива намеренията си да поведе народа само след усилена предварителна подготовка за бунт.
Първият комитет от ВРО е основан в Плевен. По време на първата си обиколка из страната възникват и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив. Апостолът не прави напразни блянове – ясно съзнава, че в центърът на Османската империя, България трябва да постъпи изключително отговорно при сформирането на революционната организация. 1869 г. заедно с Любен Каравелов създава Българския революционен централен комитет. Румънската емиграция, макар и пламенна, все още върло подкрепя четническия принцип. Левски е неспособен да им внуши идеологията си за централна съпротива. Връщайки се в България, продължава изграждането на тайни комитети. ВРО се разраства, а за негова столица е обявен град Ловеч. Постепенно се набират средства и оръжия, организацията набира нови членове. ВРО дава сериозни прогнози за успех до неочаквана смърт на Дяконът през 1873 г.
Левски бива заловен при Къкренското ханче от турската полиция. За негови предатели се считат поп Кръстьо и Димитър Общи, по-рано организирал обира на турския Арабаконак, което налага тежък удар на революционната общност. Левски е отведен в София, където го очаква неравен процес. Заради раните си Апостолът не може дълго да бъде идентифициран. Викат се свидетели, които в отказа си да признаят, биват наказвани. Не можейки да понесе тази несправедливост, Левски се признава за виновен, в обвинение, че единствената му цел е била да помогне на Родината си с честни средства. Присъдата е изпълнена на 19 февруари, 1873 г. в околностите на София. Отива си борбена и възвишена личност, патриот, национален герой, светец…
Днес името на Апостола се произнася с уважение и признателност. Редица обществени центрове носят неговото име. Бива възпят от именити поети като Ботев и Вазов. Левски остава в историята с делото си, но не като обикновена фигура – той е безспорен пример за поколенията, носител на националната идея, образ на революцията.
Новини
Нови свидетелства за отразяването на Априлското въстание в световния печат

На 12 май, вторник, от 17.30 часа, Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на събитие с национално значение. В навечерието на 150-годишнината от Априлското въстание пред широката публика ще бъде представено дългогодишно проучване, което разкрива непозната досега страница от отразяването в световния печат на Дряновската епопея, част от Априлското въстание.
Журналистът и независим изследовател Владимир Дворецки от Фондация „Европа и светът“ ще представи резултатите от свое проучване, започнато преди повече от десетилетие. Централно място в него заема статия, публикувана в авторитетния американски вестник „Ню Йорк Таймс“ на 2 юли 1876 г. от анонимен западен кореспондент – очевидец на обсадата на Дряновския манастир и погрома в Дряновско. Изпратена от Константинопол на 5 юни същата година, тя изпреварва с близо два месеца прочутите репортажи на Джанюариъс Макгахан, считани досега за отправна точка на международното внимание към събитията от Априлското въстание, удавено в кръв и жестокост.

Кореспонденциите на анонимния журналист от „Ню Йорк таймс“ са препечатани от редица американски вестници, но не са дали ефекта, който са имали статиите на Макгахан в Европа, а и по онова време, САЩ не са имали голям интерес и влияние в международната политика.
Владимир Дворецки ще представи обосновани аргументи в посока, че анонимният кореспондент зад тази статия, публикувана в „Ню Йорк Таймс“ на 2 юли 1876 г., е Антонио Галенга – италиански революционер, съратник на Мацини, депутат в сардинския парламент и един от първите военни кореспонденти в световната история, преподавал италиански на Чарлз Дикенс.
През 70-те години на 19-и век Галенга е кореспондент на лондонския вестни „Таймс“ в Цариград. Той изпраща първите дописки за Априлското въстание до редакцията на британския официоз. Неговите шефове обаче изобщо не публикуват тези кореспонденции, тъй като те са в противоречие с политиката на правителството на Дизраели, което е за подкрепа на Османската империя. По-късно Макгахан издава свои мемоари, в които публикува текста на своите непубликувани в „Таймс“ дописки. Достоверността им е потвърдена от спомените на негови колеги – британски журналисти. Ако хипотезата на Дворецки се потвърди, това е първата публикация в чуждестранния печат за Априлското въстание.
Вечерта на 12 май ще бъде белязана и от официалната премиера на книгата „История на деветте дни в Дряновския манастир 1876 г.“ от автора Христо Марков. Изданието излиза точно 114 години след оригинала и е допълнено и разширено от Исторически музей – Дряново. Съставител е Дянко Колев, уредник в музея. Двете събития са част от по-мащабната програма, с която ще бъде почетена 150-годишнината от Априлското въстание, чиято годишнина се навършва през 2026 г.
Същият ден, в залата за временни гостувания в експозиция Колю Фичето, Регионален исторически музей – Велико Търново ще покаже изложбата „По стъпките на Отче Матея и неговите сподвижници”.

Любопитно
Готови ли сте за истинска италианска пица?
Готови ли сте за истинска италианска пица? Нова пицария отваря врати в Габрово!
От 8 май в Габрово вече ще има ново място за любителите на истинската италианска пица – пицария „Капанъ“!
Официално откриване ще се проведе утре от 18.00 часа на ул. „Нарцис“ 1, където ви очакват вкусна храна, добро настроение и специалното участие на DJ HRYSTEM.
В „Капанъ“ пиците се приготвят в професионална италианска пещ, която придава автентичен вкус, ароматна хрупкава коричка и качество, което се усеща във всяка хапка.
Освен пици на място, ще предлага и разнос в рамките на Габрово срещу 1,50 евро. Заведението разполага с уютна лятна градина, просторна тераса и детски кът за най-малките гости, за да може цялото семейство да се чувства комфортно и приятно.
Работно време: всеки ден от 11.00 до 22.00 часа.
Адрес: гр. Габрово, ул. „Нарцис“ 1.
Телефон за поръчки и информация: 0896862222.
Очакваме ви да отпразнуваме заедно началото на едно ново вкусно място в Габрово!
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Културапреди 3 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 4 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Новинипреди 4 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 3 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Новинипреди 4 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Културапреди 3 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена
-
Любопитнопреди 17 часаГотови ли сте за истинска италианска пица?





