Новини
„Времето е в нас и ние сме във времето“ – 138 години от обесването на Васил Левски
Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски – едни от многото имена, с които е известен Апостолът на свободата. Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Идеологията му вдъхновява много българи, днес той е национален герой и през 2007 оглави класацията „Великите българи” на БНТ.
Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Родителите му – Иван Кунчев Иванов и Гина Караиванова имат още четири деца. Васил учи във взаимното училище в Карлово, но прекъсва през 1851, когато умира баща му. Той, заедно с братята си Христо и Петър, е принуден да се грижи за семейството си. Започва като послушник при вуйчо си Василий. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“.
Монашеството обаче не описва будната и непокорна същност на Апостола. Страстен патриот и националист той избира съдбата на бунтовник. На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Качествата му далеч не остават незабелязани. Прозвището си получава благодарение на „левския” си скок по време на военна тренировка. Раковски е личността, вдъхновила именития българин и дала идеи за нов път на революция. След Сърбия Левски заминава в Румъния, където опознава емиграцията за кратко. През 1864 г. захвърля окончателно расото по време на честванията на Великден в Сопот. Работи незначително време като учител, след което изцяло се посвещава на мисията да спаси народа си от турските поробители.
През 1867 г. е посочен от Раковски да вземе участие в четата на Панайот Хитов. Четничеството обаче разкрива пред Дякона своите недостатъци и в писмо до Панайот Хитов той изрича крилата си фраза: „Ако печеля, печеля за цял народ – ако губя, губя само себе си”, чрез която разкрива намеренията си да поведе народа само след усилена предварителна подготовка за бунт.
Първият комитет от ВРО е основан в Плевен. По време на първата си обиколка из страната възникват и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив. Апостолът не прави напразни блянове – ясно съзнава, че в центърът на Османската империя, България трябва да постъпи изключително отговорно при сформирането на революционната организация. 1869 г. заедно с Любен Каравелов създава Българския революционен централен комитет. Румънската емиграция, макар и пламенна, все още върло подкрепя четническия принцип. Левски е неспособен да им внуши идеологията си за централна съпротива. Връщайки се в България, продължава изграждането на тайни комитети. ВРО се разраства, а за негова столица е обявен град Ловеч. Постепенно се набират средства и оръжия, организацията набира нови членове. ВРО дава сериозни прогнози за успех до неочаквана смърт на Дяконът през 1873 г.
Левски бива заловен при Къкренското ханче от турската полиция. За негови предатели се считат поп Кръстьо и Димитър Общи, по-рано организирал обира на турския Арабаконак, което налага тежък удар на революционната общност. Левски е отведен в София, където го очаква неравен процес. Заради раните си Апостолът не може дълго да бъде идентифициран. Викат се свидетели, които в отказа си да признаят, биват наказвани. Не можейки да понесе тази несправедливост, Левски се признава за виновен, в обвинение, че единствената му цел е била да помогне на Родината си с честни средства. Присъдата е изпълнена на 19 февруари, 1873 г. в околностите на София. Отива си борбена и възвишена личност, патриот, национален герой, светец…
Днес името на Апостола се произнася с уважение и признателност. Редица обществени центрове носят неговото име. Бива възпят от именити поети като Ботев и Вазов. Левски остава в историята с делото си, но не като обикновена фигура – той е безспорен пример за поколенията, носител на националната идея, образ на революцията.
Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Любопитно
Арена Механо ще бъде официално открита

Новата спортна зала на Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ – Габрово Арена Механо ще бъде официално открита.

Лентата на новото спортно съоръжение в Габрово ще бъде прерязана в деня на патронния празник на училището – 19 декември.

Ден преди откриването, на 18 декември, по повод 130 години ПТГ „Д-р Никола Василиади“ от 17.30 часа в зала „Възраждане“ ще се състои тържествен концерт на гимназията, участие в който ще вземат възпитаници на училището.


Новини
Здравни работници от Трявна протестираха за по-високи заплати

В Трявна служители от Специализираната болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни болести „Царица Йоанна” излязоха на протест. Демонстрацията се проведе вчера, 10 декември, от 11.00 до 12.00 часа пред сградата на лечебното заведение.
Техните основни искания са за достойно заплащане – стартова заплата от 1 550 евро за всички специалисти по здравни грижи, нормални условия на труд и уважение към работата и квалификацията им. Те носиха лентички „Протестирам!” през целия ден.

Медицинските работници от МБАЛ „Теодосий Витанов” в Трявна също се включиха в протеста, като изпълняваха служебните си задължения, носейки лентички „Аз протестирам!”.
По този начин служителите от лечебните заведения в Трявна се присъединиха към проведените в цялата страна акции, организирани от Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, подкрепени от Конфедерацията на независимите синдикати в България и Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ.

На заседанието на НСТС на 8 декември КНСБ не подкрепи новия вариант на проектобюджета на НЗОК, от който отпаднаха първоначално предвидените средства за минимални стартови заплати. На състоялата се на 9 декември в Народното събрание комисия за първо четене на Бюджет 2026, КНСБ отново многократно настоя да се предвидят средства за увеличение на възнагражденията на заетите в сектор „Здравеопазване“.
В края на заседанието финансовият министър Теменужка Петкова се ангажира, че ще бъдат осигурени 100 млн. евро за ръст на заплатите на медицинските специалисти. КНСБ настоява за ясна и последователна политиката за увеличение на възнагражденията в здравния сектор, както и за формирането им чрез механизмите на колективното трудово договаряне.

От април 2024 г. няма съгласие за сключване на нов Отраслов КТД в нарушение на принципите на социалния диалог. ФСЗ многократно алармира, че липсата на колективен трудов договор вече втора година води не само до замразяване на доходите на работещите в някои лечебни заведения, но и до невъзможност да се получават редица социални придобивки. Синдиката апелира за възстановяване на социалния диалог за постигане на достойни възнаграждения в сектора.


-
Кримипреди 2 дниКола блъсна жена, пресичаща на пешеходна пътека в Габрово
-
Кримипреди 4 дни„Оплезен“ от пико и амфетамин габровец остана без книжка на Никулден
-
Кримипреди 4 дниПрокуратурата обяви подробности за катастрофата със загинал край Севлиево
-
Любопитнопреди 13 часаАрена Механо ще бъде официално открита
-
Кримипреди 4 дниЗакопчаха криминално проявен, участвал в телефонна измама в Габрово
-
Новинипреди 4 дниБлаготворителен концерт „Ангелски сърца 6“ за малката Лъчезара
-
Новинипреди 4 дниОтличие за Йоан Велчев от престижния шахматен турнир „Бургас Оупън 2025“
-
Културапреди 4 дниПредставят книгата на Марина Ангелова












