Свържи се с нас

Икономика

Половината работодатели не могат да намерят подходящи кадри

Published

on

снимка: Интернет

снимка: Интернет

54% от работодателите в България изпитват трудности да намерят персонал с подходящите умения. Това сочат резултатите на Manpower България, която прави своето годишно “Проучване за недостига на таланти”, информират от Академика БГ. Глобалните резултати от ManpowerGroup’s Talent Shortage Survey показват, че 35% от работодателите в световен мащаб отчитат недостиг, което е най-високото равнище от времето преди глобалната икономическа криза досега.

Работодателите в България имат най-големи трудности при запълването на позиции за инженери, мениджъри и квалифицирани работници. Трудността при запълване на позиции в България постепенно нараства, като през 2011 трудности отчитат 42% от работодателите, през 2012 – 51%, а през 2013 повече от половината –  54%. Значителна тенденция е и фактът, че в трите поредни години инженерите са начело на класацията за най-трудните за запълване позиции. Топ 3 на най-трудните за запълване позиции остава сравнително без промяна – инженери, мениджъри и квалифицирани работници, което показва постоянен недостиг за такъв персонал. Силното търсене за инженери може да се обясни с факта, че компаниите се ориентират към високотехнологични методи на работа.

Най-търсени позиции през 2013 година в България:
1. Инженери
2. Мениджмънт/Executive Мениджмънт/Corporate
3. Квалифицирани работници
4. Мениджъри продажби
5. Търговски представители
6. IT специалисти
7. Персонал за ресторанти и хотели
8. Шофьор
9. Секретарки, лични асистенти, административни асистенти и офис мениджъри
10. Оператори производство

Най-търсени позиции през 2012 година в България:
1. Инженери
2. Квалифицирани работници
3. Мениджмънт/Executive Мениджмънт/Corporate
4. Счетоводители и финансисти
5. Търговски представители
6. IT специалисти
7. Шофьори
8. Персонал за ресторанти и хотели
9. Мениджъри продажби
10. Оператори производство

“Крайно време е работодателите заедно с образователните институции да адаптират своите стратегии за привличане и създаване на таланти”, казва Надя Василева, управляващ директор на Manpower България, Сърбия и Хърватия.

По-задълбочен поглед върху резултатите на глобалното проучване разкриват, че недостигът на таланти е проблем навсякъде по света – но най-силно се проявява в Япония (85 процента от работодателите), Бразилия (68%) Индия (61%), Турция (58 %) и Хонг Конг (58%). Работодателите в Ирландия (3 процента), Испания (3 процента), Южна Африка (6 процента), Холандия (9 процента) и Чехия (9 процента) са страните, в които е най-малко вероятно работодателите да срещат недостиг на таланти.

Проучването показва, че в глобален мащаб най-трудните за запълване работни позиции са квалифицираните работници, инженерите и търговските представители – без промяна спрямо миналата година. Работодателите отчитат, че счетоводителите и финансистите, както и мениджърските позиции също са все по-трудни за попълване.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

Published

on

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица