Икономиката ни продължава да се пързаля надолу. Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на бюджета и консолидираната фискална програма до месец май 2013 г. От изпълнението на бюджета може пряко да се съди за състоянието на икономиката и за адекватността на разчетите направени при подготовката на Закона за държавният бюджет и на съставните му бюджети.

Изпълнение на някои от параметрите по консолидираната фискална програма към май 2013 г.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити постъпилите приходи и помощи по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец май 2013 г. са в размер на 11 802.4 млн. лв., което представлява 38.6 % от годишните разчети. Изоставането на приходите е с 3% или с над 917 милиона лева.

Приходите от помощи са в размер на 863.3 млн. лв., 23.1 % от разчета за годината. Тук изоставането от планираното е с над 17%. Планираните приходи от фондовете на ЕС за 2013 г. са общо в размер на 3 652.0 млн.лв., а планираните разходи по програмите, съфинансирани от ЕС са в размер на 3 981.6 млн. лв. За петте месеца на 2013 г. изоставането от тези програмни цели, заложени в ЗДБРБ, вече е чувствително.

Разходите по консолидирания бюджет (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2013 г. са в размер на 11 756.8 млн. лв., което представлява 37.1 % от годишния разчет. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 991.0 млн. лв. (18.4 % от разчетите към ЗДБРБ за 2013 г.)

Какво показват данните?

Първо, още в първите пет месеца е реализирана дупка от близо 1 милиард лева в приходната част. Второ, разходната част на консолидираната фискална програма се изпълнява с близо 4.5% под разчетите залегнали в Закона за държавния бюджет на Република България. Това означава, че заложените в бюджета политики и свързаните с тях цели не се изпълняват, а фискалната стабилност и „дисциплина” се фетишизират и са единственото „постижение”, с което публичната финансова политика може да се похвали. Това развитие на нещата в сферата на публичните финанси е пряк продукт на икономическите процеси, които очевидно са негативни.

През юни 2013 г. общият показател на бизнес климата се понижава с 0.7 пункта спрямо равнището си от предходния месец:

От четирите компонента единствено в промишлеността стопанската конюнктура бележи известно подобрение. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността” нараства с 2.0 пункта в сравнение с май.

През юни съставният показател „бизнес климат в строителството” намалява с 1.0 пункта спрямо предходния месец.

Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” спада с 5.3 пункта.

През юни съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” се понижава с 1.2 пункта в сравнение с май. Нестабилната икономическа среда е в комбинация с нестабилната политическа картина. Продължаващите трета седмица протести, провокирани от лековатото излъчване на Делян Пеевски за Директор на ДАНС засилват усещането за неяснота и непредсказуемост в сферата на управлението и субектите му.

Това също дава отражение върху поведението на икономическите агенти и е предпоставка за задълбочаване на кризисните явления в икономиката.

Заедно с местните констатации за стагнацията в стопанството, продължаващите негативни процеси се потвърждават и от Евростат. Европейската статистическа служба ревизира данните за безработицата у нас през предходните три месеца. Безработицата през април от 12.3%, каквато беше първоначалната оценка, е завишена до 12.8%. Оценката за безработицата през март е повишена от 12.6% до 12.9%, а през февруари – от 12.5% до 12.8%.

Оценката на Евростат за безработицата за май е фиксирана на 12.7%. Данните на Евростат показват още, че в България заетостта в селата е значително по-ниска от тези в градовете.

На фона на растящата безработица и негативните настроения в бизнессредите НСИ съобщи за производствена дефлация както на месечна, така и на годишна основа. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през май 2013 г. е с 0.2% под равнището от предходния месец, а индексът на цените на производител на вътрешния пазар през май 2013 г. спада с 0.7% в сравнение със същия месец на 2012 година.

Производствената дефлация е неприятен симптом и не вещае добро за икономиката.

В контекста на тези данни не изненадва намерението на финансовото министерство да направи ревизия на бюджета на страната. Такъв ход е навременен и оправдан. След ревизията извършена от служебния кабинет на Конвергентната програма на България за периода 2013 – 2016 година и намалението на очакваният ръст на БВП почти два пъти(от 1.9% на 1%), актуализацията на бюджета оставен без съответните буфери става неизбежно. Друг съществен мотив в подкрепа на ревизия на бюджета на страната е новата структура на кабинета. Необходимо е преразпределение на функциите между МРРБ и Министерство на инвестиционното проектиране и бюджетирането им. Измененията в Закона за ДАНС и новата му структура също налагат законови изменения.

Друг съществен мотив за обявеното намерение за ревизия на бюджета се открива и в заложената рамка за размера на фискалния резерв. В края на май месец размерът му е 5.8 милиарда, но на 20 август предстои плащане по краткосрочния заем от 800 милиона лева, емитиран през февруари тази година, с цел плащанията към земеделските производители.

Това автоматично ще сведе резерва до критичните нива от 5 милиарда – съвсем близо до границата от 4.5 милиарда лева, заложен със ЗДБРБ 2013 година. И то само при положение, че за трите месеца до края на август изпълнението на бюджета ще бъде балансирано, без натрупване на дефицит. Предвид заложената в бюджета амбициозна програма за разходи по програмите, съфинансирани от ЕС в размер на 3.98 милиарда лева, усвоените до този момент само 991.0 млн. лв. (18.4 % от разчетите към ЗДБРБ за 2013 г.) показват че структурно изпълнението на бюджетът вече е дебалансирано и изпълнението му по предвидените компоненти и политики невъзможно.

От казаното до тук може да се направи заключение, че съществуващите рискове пред икономиката са огромни, а наличната политическа нестабилност може да хвърли страната в хаос, последиците от който ще бъдат непредвидими. Това изисква от всички политически субекти, социални партньори и обществото усилия в конструктивна посока и сериозен диалог относно мерките за изваждане на страната от икономическата криза и политическата конфронтация.

Михаил Михайлов е магистър по философия от СУ “Свети Климент Охридски”

Другият път, конфронтационният и на реванша, е път към икономическа, социална и обществена катастрофа. Път към ада. Днешната парламентарна и изпълнителна власт е длъжна да се обърне с лице към хората и да им каже цялата истина за състоянието на държавата и икономиката. Още повече заради това, че в основният претендент за връщане във властта – политическа партия ГЕРБ не се виждат онези идеи и желание за адекватно участие в поправянето пораженията върху икономическата и политическата среда, които да покажат, че там има разбиране за катастрофата, в която вкараха страната и за собствената им отговорност за нея.

*Материалът е публикуван във вестник “Земя”. Заглавието е на “Аргументи БГ”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730