Свържи се с нас

Новини

“Новите” българи са македонци, украинци и молдовци

За една година 18 833 души са получили наш паспорт

Published

on

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

За една година вицепрезидентът Маргарита Попова е издала 162 указа за промени в българското гражданство на 18 833 души. Това са данните от доклада за дейността на Комисията по българско гражданство и българи в чужбина за периода 23 януари 2012 – 22 януари 2013 г., обявен днес от вицепрезидента Маргарита Попова, цитирани от Аргументи БГ.

Най-голяма част от придобилите българско гражданство за 2012 г. са от Република Македония 8185 души, след тях са хората от Молдова и Украйна. 881 са новите граждани на страната ни от Руската федерация, а от Сърбия – 604 души, от Израел – 588. 75 са лицата, които са нямали гражданство и са получили българско – 30 от тях са от Афганистан, 15 от Сирия.

На основание български произход са придобили българско гражданство 13 737 души, 4 130 са придобили българско гражданство на основание родител – български гражданин и пълно осиновяване.

Осем са новите българи, които са получили гражданство заради изключителен принос и особени заслуги. Между тях са спортистка – състезателка по модерен петобой, и професор Аталай от Израел, специалист с особени заслуги в медицината.Двама бразилски футболисти от шампиона “Лудогорец”, Разград също са получили гражданство. Българки са станали две състезателки по художествена гимнастика и един тенисист от Армения.

За особени заслуги българско гражданство е получил и “много известен бизнесмен от Италия”, който е разкрил у нас 2 200 работни места.  Става въпрос да Едоардо Миролио, който е собственик на три текстилни предприятия в Сливен, хотел и винарска изба край новозагорското село Еленово.

Хората, които са придобили гражданство по обща натурализация, е 206. 60 указа за възстановяване на българско гражданство са издадени за 607 души.

На основание особени заслуги е отказано българско гражданство на 21 души. Петима от получилите отказ са спортисти, а други пет отказа са по предложения, направени за принос в българската култура, бизнеса и икономиката, защото са липсвали конкретни убедителни факти в мотивите.

Отказано е било българско гражданство на 11 души, предложени на същото основание поради направено дарение. Даренията, които те са направили, са от 50 000 лв. до 100 000 евро. Шест от тези дарения са били направени за проучване и възстановяване на средновековни църкви и манастири в Созопол.

Вицепрезидентът Маргарита Попова заяви, че българското гражданство не се свързва само с финансови измерения, а е знак за принадлежност към родината. “Българското гражданство е уважение към нормите и законите на страната и доказва това, че принадлежиш към една общност и трябва да се съобразяваш с нея”, отбеляза Попова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

22-годишен, с десет присъди, се изправя пред съда за единадесета

Published

on

По искане на Районната прокуратура в Габрово, 22-годишен рецидивист бе с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за извършени кражби.

Мъжът с инициали Б.Ш.  е привлечен в качеството на обвиняем за това, че през периода 18.11.2025 г. – 20.01.2026 г. в севлиевска игрална зала и от паркиран лек автомобил в град Габрово при  условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, откраднал пари, собственост на двама граждани, общо сумата от 407,79 евро.

С постановление на Районна прокуратура – Габрово Б.Ш. е бил задържан за срок до 72 часа. Обвиняемият е осъждан многократно. По отношение на него има влезли в сила общо 10 присъди, преобладаващата част от които са за престъпления против собствеността. Той вече е търпял наказание лишаване от свобода, като е бил освободен от затвора само 2 месеца преди да извърши отново престъпление.        

За престъплението по което Б.Ш е привлечен в качеството на обвиняем е предвидено наказание от 2 до 10 години лишаване от свобода. 

Съдът възприе доводите на Районна прокуратура-Габрово за наличието на реална опасност обвиняемият да извърши и друго престъпление от общ характер в хода на наказателното производство, поради което взе най-тежката мярка за неотклонение.

Определението подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд.

Зареди още

Икономика

Дигитални треньори ще подпомагат използването на модел за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ

Published

on

Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот. Ръководителите на МСП обмислят внедряването на решения, базирани на ИИ, но не са сигурни дали използването на такива решения е подходящо за тяхната фирма.

Каква е готовността на фирмата за въвеждане на ИИ, какви организационни дейности трябва да направи, каква е готовността на персонала – знания, умения, психологически нагласи и съпротиви, колко ще струва и има ли достатъчно ресурси? – това са само част от въпросите, на които моделът за зрялост помага да се намерят отговори.

Моделът за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ (моделът за зрялост за ИИ) е разработен в рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE, в който Габровската търговско-промишлена палата е партньор. В проведения семинар в Габрово представители на МСП, на Дигиталния хъб, на регионални и местни власти, както и преподаватели от Техническия университет в Габрово се запознаха с модела за зрялост. Разгледан беше пример за прилагане във фирма в Германия и практически насоки как да се анализират получените резултати от прилагането му от гледна точка на дигиталния треньор. Предвижда се пилотното тестване на модела за зрялост в пет български фирми.

В рамките на проекта се разработват и модули за самообучение на дигиталните треньори в редица направления – ИИ в производството, ИИ в услугите, ИИ и управление на човешките ресурси, Компютърно виждане, ИИ и устойчивостта (разработва се от България) и др. Предвижда се оценка на ролята на учебните фабрики в този процес, както и разработване на учебни модули, които могат да се приложат в средното образование. Водеща организация е Институтът за трудово-правни науки към Рурския университет в Бохум, Германия. Включена е и учебната фабрика към университета. Останалите партньори са университети, търговско-промишлени палати и консултантска фирма от Франция, Унгария, Гърция. Повече – на сайта на проекта.

Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение 2024 от 2024 до 2027 г. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на Изпълнителната агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA носят отговорност за тях.

Зареди още

Икономика

Четири фирми пожелаха строителството на крайречната зона до зала Орловец

Published

on

Четири строителни компании са подали оферти в обществената поръчка за изпълнение на строително-монтажните работи по проекта за обновяване на крайречната зона на река Янтра в Габрово. В процедурата са участвали „АРТСТРОЙ“ ООД, „КОТА-2001″ ООД, „ГЕОСТРОЙ“ АД и „ВЕРТИКАЛ 90″ ЕООД.

Предстои назначената комисия да разгледа и провери подадените документи, след което ще бъде определен изпълнителят. Проектът е сред приоритетните инвестиционни намерения на Община Габрово и е насочен към цялостно преосмисляне на градската среда в прилежащите на реката пространства.

В обхвата на строително-монтажните работи са включени изграждане на нови пешеходни и велосипедни връзки, обновяване на площадното пространство пред спортна зала „Орловец“, оформяне на зони за отдих, спорт и културни дейности, изграждане на екстремна писта за скейтбордове и велосипеди от тип „пъмптрак“, надграждане и изграждане на нови подпорни стени, озеленяване, парково и улично осветление.

Интервенцията обхваща двата бряга на Янтра в участъка между мост „Д-р Никола Василиади“ и мост „Христо Ботев“. В обхвата на обекта е предвидено и изграждане на нов пешеходен мост, за който обществената поръчка тепърва предстои да бъде обявена. Работният проект е изпълнен от проектантско бюро „АРК ПРОЕКТ“ ООД.

Благоустрояването е включено в две концепции за интегрирани териториални инвестиции: „Брегове на съвремието – комплекс от мерки за създаване на зелена, иновативна и приобщаваща градска среда в Габрово и Пловдив“ и „Синергия за нови възможности“. Финансирането се осигурява по две оперативни програми от периода 2021–2027 г. — Програма „Развитие на регионите“ и Програма „Околна среда“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица