Свържи се с нас

Новини

Цената на тока от АЕЦ Белене – равна на тази от АЕЦ Козлодуй

Published

on

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Ползите от изграждането на нови атомни мощности и  отговор на въпроса „Защо ще гласувам с ДА на референдума” сподели пред габровци, експертът по ядрена енергетика и финансист Никита Христов. Малко преди срещата с габровската общественост представителят на Инициативния комитет, който събра подписите за референдума за АЕЦ Белене се срещна с местните медии и обясни какви са действителните суми, които ще се дават, кой ще ги дава и дали изобщо ще тежат на българския бюджет и данъкоплатец.

„Централа, плюс всички инфраструктурни обекти, като пътища, далекопроводи, детски градини, жилища и други, към датата на сключване на договор е около 10,6 млрд. лева. Към 2019 година, в следствие на ескалация и индексацията (инфлационни процеси), които е необходимо да се индексират, понеже парите се обезценяват с времето и няма да стигнат, ако не се индексират. Всеки знае, че ако не му индексират заплатата или пенсията с времето тя намалява. По същия начин се индексират тези суми и за това се налагат допълнителни средства, някакво привидно оскъпяване. Освен това се прибавят и лихвите към кредита. Това, което се достига при умерения вариант е около 15,2 млрд. лева. Тези пари приведени към днешна дата те струват някъде към 11 млрд. лева, т.е. на практика тя си струва толкова, колкото е била по самия договор – 8 млрд. самата централа и допълнително 2,6 млрд. лева за инфраструктура, включени към допълнителните съоръжения“, сподели Никита Христов.

„Тези 15 млрд. лева, откъде обаче ще се вземат? 51% са български, а 49% са на чуждестранен инвеститор. Освен това България е дала не малка част от своя дял и на практика остават някъде около 6 млрд. лева – това, което трябва да даде България, а не 23 милиарда, за които се говори непрекъснато“, допълни още Христов. От казаното стана ясно, че въпросните 6 милиарда няма да се вземат от републиканския бюджет, нито от българския данъкоплатец. Тези пари ще се вземат от кредит с 4% лихва. „А кога ще се изплаща този кредит? След като започне работа централата тя ще има чисти приходи  от над 2 млрд. лева годишно, което означава, че кредитът ще се изплати за 3 години, ако се изплаща приоритетно. Ако се изплаща заедно с останалата част от инвестицията ще се изплати за около 11 – 12 години. Така, че нито ще се вземат пари данъкоплатците и от Бюджета, нито ще се увеличи цената на тока. Централата, ако работи на пазарна цена тя ще печели 2 милиарда, които могат да се вложат за изплащане на този кредит. В никакъв случай няма да повлияе да се увеличи цената на тока“, каза още експертът по ядрена енергетика  и финансист Никита Христов.

По отношение цената на тока той добави, че неговата цена от АЕЦ Белене към днешна дата е 4 ст. на киловат/час. „АЕЦ Белене е напълно равностоен на АЕЦ Козлодуй като цена на тока. Не са верни твърденията, че цената на тока от Белене щяла да бъде 3 или 4 пъти по-скъпа от тока на Козлодуй. Споменава  се цена от 15 ст. на киловат/час. Наистина  в доклада на HSBC има такава цена, но тя означава осреднена бъдеща цена. Това е цената от началото на експлоатацията до нейния край. Тези 60 години все едно да не се променя цената, т.е. тя е теоритична цена и нейната цел е да сравнява бъдещи алтернативи, които биха работили по едно и също време. Но тази цена е бъдеща и не може да се сравнява със съвременни цени, тъй като стоят десетилетия между тези цени и междувременно върви инфлация най-малкото допълнителна ескалация, поради европейските изисквания за декарбонизация на енергетиката. Нормално е тези 4 стотинки след време да стана 15, но да имат същата равностойност“, каза в заключение експертът.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица