„Останах потресен, че 400 хил. досъдебни производства за кражба срещу неизвестен извършител са прекратени. Това са 400 хил. пострадали български семейства. Половината от тях изобщо не подават жалба.“, казва временно изпълняващият длъжността главен прокурор Бойко Найденов.

Това прозрение е направено дни преди избора на нов главен прокурор, но то не разкрива нищо ново, независимо от острия интерес на медиите, провокирани от интригуващата ситуация на критика и самокритика.

Всъщност прокуратурата в периодичните си годишни доклади дава доста подробни статистически данни, свързани с противодействието на престъпността.

Според нея около 50% от престъпленията въобще не се регистрират, поради ниското ниво на доверие в правозащитните органи. От регистрираните пък (146 000 за 2011 г.) около 41% се разкриват, което само на базата на официални данни довежда до заключение, че разкриваемостта е около 20%.

Според експерти по сигурността извън правителствения сектор, скритата – латентната, нерегистрираната престъпност е още по-голяма, около 80%, което, ако се вярва на нивото на разкриваемост, посочено от прокуратурата, довежда наистина разкритите престъпления до 7-8%.

За последните 2-3 години около 800 000 досъдебни производства срещу неизвестен извършител са прекратени, а престъпността в реални измерения (регистрирана + латентна) гони ужасяващите над милион престъпления годишно (само по институционални данни – 350-400 хил.). На практика няма семейство в страната, незасегнато от престъпно деяние.

Ежедневната престъпност нараства трагично, а управляващите се втурнаха да ни убеждават, че тя е в упадък

Едновременно с това, през последните 5-6 години населението на страната е намаляло с около 1 млн. жители. Такъв е резултатът от естествени процеси и икономическа миграция, като само през последните 3 години България са напуснали над 250 000 души, въпреки ежегодните заклинания на правителствени чиновници, че започва процес на връщане на българи в страната, поради създадения ред, стабилност и просперитет.

Очевидно е, че особено място в генерирането на тези проблеми има МВР, в лицето на управленския си екип. Едновременно с ежедневните хвалби за постигнати успехи и най-накрая направена реформа, стават видими огромните проблеми, предизвикани от псевдоуправленски и лъжереформаторски действия и процедури. Ръководството на министерството твърди, че работата се подобрява, увеличен е броят на разследващите полицаи, увеличени са и униформените на улицата, което трябва много скоро да даде положителен ефект.

Структурните реформи в МВР на практика не доведоха до ново качество. Едни служби се сляха с други, от които преди 1-2 години се отделиха, други получиха нови имена, трети се преподчиниха на четвърти. На практика нещата не само не се подобриха, но се стигна до куриозна диспропорция.

Разследващите полицаи от 2000 станаха 8000 – но това се осъществи на базата на преименуване на около 6000 работници от оперативни на разследващи. Този процес не може да се нарече по друг начин, защото новото наименование не доведе до повишено количество и ново качество на разследванията – необучени в осъществяване на процесуална дейност, оперативните работници и при най-добро желание няма как да подпомогнат разследванията.

Около 8000 оперативни работници бяха облечени в униформа и изпратени да патрулират. Но оперативната и охранителната дейност по същество са съвсем различни професии. Така че физически увеличеният брой на униформени няма как да доведе до автоматично намаляване на престъпността на улицата.

Останалите около 1/3 от доскоро оперативните работници се опитват да вършат някаква оперативна работа, на която практически би трябвало да се крепи проактивната дейност по противодействие на престъпността, получаването на данни за извършени престъпления, информация за замисляни и подготвяни престъпления, за престъпници и престъпни образувания, за възможности за придобиване на доказателства за престъпна дейност.

За съжаление при сегашното плачевно състояние на мрежата от секретни сътрудници, които би трябвало реално да заемат информационни позиции в престъпния свят, рязкото намаляване на оперативния състав довежда единствено до тотална липса на информация. МВР се превръща в колос на глинени крака, едновременно сляп, глух, но приказлив, предвид обилното самохвалство в медиите на висшия му ръководен състав.

Паралелно с видимите процеси на дезинтегриране на работещи структури, напълно недокоснати остават административно-чиновническите звена, които заемайки около 30% от щата консумират около 40% от ресурсите на министерството. Впрочем, това е като че в унисон с държавната политика (въпреки заклинанията за редуциране на администрацията), при която при рязко намаляване на населението през последните десетина години чиновниците са се увеличили с 20%.

Според вътрешния министър престъпността трябва да бъде намалена със сериозна информационна политика. По негово мнение превенцията не трябва винаги да бъде вменявана само на МВР и прокуратурата. Има голямо увеличение на битовата престъпност но „образованието, училището, семейната среда, трябва да залагат основите на превантивната дейност“.

„Трябва да имаш политическа воля и да реализираш политики, които да защитят както националните, така и обществените интереси“ твърди Цветанов и допълва, че такава воля има.

Доцент д-р Николай Радулов е преподавател в НБУ, секретар на МВР в служебния кабинет на Стефан Софиянски и в правителството на Иван Костов.

За непредубедения анализатор на политически заявления в сигурността, това изказване е предназначено да отклони отговорността за рязко растящата престъпност и да я прехвърли върху данъкоплатците, които не обезпечават антикриминална среда, въпреки че плащат за своята сигурност над 1 млрд. лв. годишно.

Натрапващ се извод от известните ни данни и техния анализ е, че реална промяна в противодействието на престъпността може да се постигне не чрез ремонт на законите и разместване на квадратчета на щатно-структурната карта на МВР, а единствено чрез освобождаване на сегашния ръководен екип и замяната му с кадърни и скромни управленци.

Те, вместо да четат Лермонтов и да обикалят телевизионните студия, трябва да се захванат със сериозна работа и поемат тежката отговорност по вземане на компетентни управленски решения и довеждане на огромната система на министерството до посвещаване на основното ѝ предназначение – да защитава и служи.

Статията е публикувана в Аргументи БГ.
Автор: Николай Радулов

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730