Свържи се с нас

Икономика

Облагат ни спестяванията с 10%

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

С 10 % ще се облагат лихвите от депозитите на физическите лица от 2013 г. Това каза на брифинг след заседанието на Министерски съвет вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, предаде „Фокус”, цитирани от АргументиБГ.

В Закона за данъците върху доходите на физически лица се предвижда доходите от лихви по влогове и депозити в търговски банки, клонове на чуждестранни банки, установени в държавата-членка на ЕС и в други държави-членки по споразумението за Европейското икономическо пространство да бъдат изключени от обхвата на необлагаемите доходи, посочи министърът.

В България има единен данък върху физическите лица и търговските лица и той е 10 %. Това е най-ниският данък в ЕС. Необлагането на лихвите от депозитите е едно изключение и това е регресивно, защото по-големи банкови депозити имат по-богатите. Някой, който работи на минимална работна заплата плаща данък, а някой, който има голям капиталов доход и си го държи в банка в момента не плаща такъв доход.

България е единствената страна от тази година, която няма данък върху лихвите от депозитите. До миналата година така беше и Румъния. Ние сме единствените и това е правилно. Фискалният ефект на това ще бъде около 120 млн. лева, каза още Дянков. В България под 10 % от населението има депозити над 20 000 лева.

Въвежда се единно платежно нареждане, което предвижда поредност на погасяването на публичните задължения. По този начин на бизнеса се спестяват около 50 млн. лева. В момента средният бизнес на месец подава между 8 и 12 различни данъчни декларация. С единното платежно нареждане ще се подава само една данъчна декларация само в една сметка. По този начин ще бъде подобрена и работата на данъчните. Запазва се досегашният ред за погасяване на осигурителните вноски на задължително допълнително пенсионно осигуряване. Те ще събират в отделна сметка с оглед на капиталовия им характер и запазване правата на осигурените.

Предложението на правителството за данък върху лихвата от депозитите ще доведе до поскъпване на лихвата по кредитите и ще удари малкия бизнес, големия бизнес и гражданите. Това в криза е неразумно. Това каза пред журналисти депутатът от Синята коалиция Мартин Димитров.

Според Димитров, възможен ефект от приемането на данъка е хората да пренасочат депозитите си в нещо друго. Другият пряк ефект ще е поскъпването на кредитирането и кредитите и ще има ефект от намаляване на спестяванията, което е неблагоприятно.
„В криза не се въвеждат нови данъци. Завоят на ляво, за който аз се притеснявах, и за който говорих, се случва – повишаване на осигурителните прагове, повишаване на минималния осигурителен доход, въвеждане на данък върху лихвата от депозитите. Това са мерки, които увеличават данъчно-осигурителната тежест в криза и ще увеличат сивата икономика. Нито една от тези мерки не трябва да се приема”, коментира икономистът.
„България се противопостави на идеята в ЕС да има данък върху финансовите транзакции, което е нещо подобно. Изведнъж обаче, когато им потрябваха пари, изоставиха всичките си аргументи. Това е една доста непоследователна политика на правителството”, каза Мартин Димитров.

Според него това решение показва, че управляващите са чули аргументите на сините, че бюджетът е нестабилен, и „панически са търсили допълнителен приходоизточник”. „Но не се прави по този начин. По-добре е да бъдат отрязани неефективни разходи, отколкото да бъде въвеждан нов данък, който допълнително да влоши състоянието на бизнес-средата, което и без това е лошо”, допълни Мартин Димитров.

Според бившия икономически министър Петър Димитров и депутат от БСП облагането на депозитите е нездравословна мярка. „В условията на криза, това е нездравословна мярка, ако не заради друго, то по тази причина – ще намалят депозитите в банките, тоест допълнително ще влошим състоянието в икономиката. Това ще е главният резултат, който можем да очакваме за икономиката”, коментира Димитров.

Според него това решение на правителството е поради липса на пари в хазната. Петър Димитров заяви, че такъв данък има и в други държави, но с по-висок стандарт. Ако се бърка в джобовете на милионерите, вероятно това е справедлива мярка, само че ще бръкнем в джобовете на всички българи, обясни той.

Новият данък не бе приет радушно и от ДПС. „Вероятно предложението за облагане на лихвите по депозитите ще отпадне между първо и второ четене на проектобюджет 2013”. Такова предположение направи пред журналисти в парламента депутатът от ДПС Хасан Адемов.

Според него вероятно целта е да бъде отклонено вниманието в по-различна посока, тъй като проблемите в бюджета и с приходната, и в разходната част са много сериозни. Адемов припомни, че досега общественото внимание се е занимавало с екзотичното, по думите му, предложение за различна минимална заплата по регионите.

Адемов постави въпроса дали трябва да се облагат спестявания. Ако те са доходи от труд, те вече са обложени с данък, как така за един и същ финансов ресурс ще се прилага два пъти данъчно облагане, попита той.

Депутатът изрази и притеснение дали българските граждани ще са в състояние да понесат в условия на криза такъв данък, който е крайно непопулярна мярка.

Ако, не дай Боже, се стигне до ефект на доминото и хората започнат масово да теглят парите си от банките, банковата система ще бъде поставена пред сериозно изпитание, а едва ли това е целта на Симеон Дянков и на правителството, предупреди Адемов.

И от ВМРО посрещнаха „на нож” идеята на финансовия министър да облага спестяванията. „Всяко облагане с подобен данък ще изведе хората на улицата и дните на това правителство са преброени,” заявиха воеводите. ВМРО има готовност да поведе протестиращите. Партията ще започне консултации с други политически сили за общи протестни действия.
Според ВМРО, това или е поредното изявление в присъщия за Дянков стил „сондиране на обществената реакция”, или директен опит за бламиране на Бойко Борисов, а може би игра на „доброто и лошото ченге” между премиер и финансов министър. Защото само преди дни Борисов категорично отхвърли подобна възможност.
Каквато и да е причината обаче, според ВМРО подобно предложение ще прелее чашата на търпението на българите, чиито пари ГЕРБ иска да обложи двойно – веднъж като получени доходи и втори път – като спестени от същите тези доходи средства.

Спестяванията са един от малкото начини хората у нас да постигнат минимална сигурност в условията на все по-влошаващи се икономически показатели, безпрецедентна безработица и ръст на цените. Всяко посягане на спестяванията е управленчески цинизъм и лакомия, продиктувана от икономическата безпомощност на управляващите. Изказването на Дянков подлага на риск и банковата стабилност.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Икономика

„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч

Published

on

Габровската компания „Интер Пауър“ успешно изпълни проект за ремонт на осветителната система и внедряване на автоматизация в тунела на околовръстния път на Ловеч.

Подобренията от този вид имат съществено значение за безопасността и ефективността на тунелната инфраструктура. Реализираните дейности ще доведат до по-добра видимост и до повишаване на пътната безопасност в съоръжението.

Осветлението играе ключова роля в тунела, тъй като осигурява видимост на пътната обстановка и помага за предотвратяване на инциденти.

Ремонтът на осветителната система ще подобри поддържането на ясна видимост и ще повиши комфорта, както за водачите, така и за пътниците, преминаващи през тунела.

Внедряването на автоматизация допълнително подобрява управлението на осветлението и вентилацията, като двете функции вече се контролират в рамките на една цялостна система.

„Благодарим ви за доверието!“, заяви основателят на компанията Мирослав Дончев.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица