Свържи се с нас

Новини

Д-р Димитър Жечев с награда „Джон Атанасов“

Published

on

снимка: БТА

снимка: БТА

На специална церемония в Гербовата зала на “Дондуков” 2 президентът Росен Плевнелиев отличи д-р Димитър Жечев с награда “Джон Атанасов” за значими постижения в областта на информационните и комуникационните технологии.

Д-р Димитър Жечев (31) е постигнал обещаващи резултати в областите на съвременна криптография и информационна сигурност. Той е доктор по математика от University of California, Berkeley, бакалавър по математика на Harvard University, съавтор на два патента в областта на криптографията. Лауреат е на множество международни награди и стипендии, ръководител на докторанти и главен координатор на един от мащабните преки по VII Рамкова програма на ЕК в областта на информатиката.

За първи път тази година държавният глава връчи четири грамоти „Джон Атанасов” – за прилагане на научни постижения в практиката и за проекти с висока обществена значимост и грамоти “Джон Атанасов – ученици и техните преподаватели”.

С грамоти “Джон Атанасов – за прилагане на научни постижения в практиката и за проекти с висока обществена значимост” президентът Росен Плевнелиев удостои д-р Ивелина Стоянова, която е магистър по компютърни науки и математика на University of Bath и доктор на науките в сферата на компютърната лингвистика, както и д-р Иван Димов, магистър по електроинжинерство на Stanford University и доктор по приложна биофизика.

Грамоти „Джон Атанасов – ученици и техните преподаватели“, държавният глава връчи на Йордан Чапъров и Димитър Вулджев и на преподавателите Руско Шиков, Антон Шиков, Мирослав Средков, Николина Николова, Диана Попова и Константин Делчев.

Президентът Плевнелиев припомни на младите учени големия принос на Джон Атанасов за развитието на информационните технологии със създаването на първия електронен компютър. Държавният глава посочи, че е от изключително значение да бъде изградено поколение на знанието, което да позиционира страната ни по пътя на идеите и технологиите в 21 век.

Държавният глава подчерта, че българските изследователи са доказали способността си да задават дневния ред в областта на високите компютърни технологии на световно ниво. Формирането на ново поколение учени и практици в сферите на компютърната техника и информационните технологии е от изключително значение за България, припомни Плевнелиев и пожела на младите учени да продължават да работят “отвъд познатото, да експериментират, да откриват нови хоризонти и да не спират да търсят”. „Не се разочаровайте от грешките си, а се учете от тях”, обърна се към младите учени президентът. На техните преподаватели държавният глава пожела да продължават да вярват в способностите и таланта на възпитаниците си и да не спират да ги мотивират по пътя им към нови успехи.

В края на церемонията президентът предложи да бъде учреден Клуб на носителите на отличията “Джон Атанасов“, като стъпка към реализацията на иновационната екосистема София Тек.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Проектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)

Published

on

Проведе се публично обсъждане на проект на бюджета на Община Габрово за 2026 година.

Съгласно нормативната процедура проектобюджетът ще бъде входиран в Общински съвет до края на текущата седмица и ще бъде разгледан от съветниците през месец септември.

По време на обсъждането бяха изслушани предложенията на присъстващи граждани.

Сред исканията им бяха асвалтиране на няколко улици в различни квартали на града, благоустрояване на пространства, нови детски площадки, актуализиране разписанието на градския транспорт, видеонаблюдение на места, които са с потенциално рисков характер.

За част от отправените питания и предложения, гражданите получиха веднага отговор и коментар.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица