Свържи се с нас

Новини

67% от хората съветват децата си да учат в чужбина

14% от българите възнамеряват да напуснат страната завинаги

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

В края на септември 2012 г. 14% от българите заявяват, че имат намерение да напуснат България завинаги, показват резултатите от национално представително проучване на НЦИОМ за миграционните нагласи на българите, информира БГНЕС, цитирани от Аргументи БГ.

Изследването е проведено в периода 20 – 27 септември 2012 г. Делът е с 3% по-висок от регистрирания през ноември 2009 г., когато подобно желание са заявявали 11% от изследваните лица. По-често така мислят хората на възраст между 30 и 39 години (25% от тях) и най-младите до 29 години (22% от тях). По-високи дялове на готови да емигрират има сред висшистите и сред безработните.

Намерение да работят или учат в чужбина, без да напускат страната завинаги, заявяват 28% от участвалите в изследването – също с 3% повече в сравнение с ноември 2009 г. Подобни желания заявяват 63% от интервюираните на възраст до 29 години и 40% от интервюираните на възраст между 30 и 39 години, 38% от жителите на София, както и 50% от безработните, участвали в изследването.

По-високо от средното желание за миграция – и временно, и постоянно, регистрираме сред представителите на ромския и турския етнос, съобщават от НЦИОМ. Анализът на данните показва, че твърдо намерение да напуснат страната заявяват 12% от участвалите в изследването – т.е. те биха отишли в чужбина както за да учат или работят, така и за постоянно.

67% от хората твърдят, че биха насърчили децата си (ако имат или когато имат) да отидат да учат в чужбина. Този дял отново е с 3% по-висок от регистрирания през 2009 г. (64%). По-често така отговарят хората на възраст до 49 години, висшистите и столичани.

71% от интервюираните (с 2% повече, отколкото през 2009 г.) твърдят, че биха окуражили децата си да отидат да работят в чужбина за определен период от време. Подобно намерение заявят по-често хората на възраст до 49 години, респондентите със средно образование и жителите на областните градове.

Делът на хората, които биха насърчили децата си да отидат да живеят в чужбина завинаги, е 36%, или с 6% повече от регистрирания през 2009 г. По-често от останалите твърдят, че биха постъпили така хората на възраст до 49 години.

Един от основните изводи от проучването на НЦИОМ е, че по-често от останалите са склонни да напуснат страната – временно или за постоянно и да търсят по-добри алтернативи за себе си – хора на възраст до 39 години, безработни, както и турци и роми.

Когато става въпрос за окуражаване на емиграционните нагласи сред децата, родителите в активна възраст са по-склонни да подкрепят подобни намерения, докато по-възрастните (особено над 60 години), които имат нужда от грижи, са категорично против.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Даниел Петров: Регионалните здравни проблеми отразяват слабостите на националната система

Водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово: Регионалните проблеми отразяват системни слабости в националната здравна система

Published

on

Достъпът до навременна и качествена медицинска помощ остава ключов проблем за жителите на област Габрово, особено в по-малките населени места. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово Даниел Петров.

По думите му основната цел е гарантиране на равен достъп до здравни услуги за всички жители на региона, независимо от тяхното местоживеене.

„Ще работим за това всеки жител на област Габрово да има достъп до навременна и качествена медицинска помощ“, посочи Петров.

Сред основните акценти той открои необходимостта от разширяване на профилактичните прегледи и ранната диагностика, които според него са най- ефективният инструмент за подобряване на здравния статус на населението.

„Превенцията е най-сигурният път към по-дълъг и пълноценен живот“, подчерта той.

Петров постави и въпроса за достъпа до здравни услуги в малките населени места, където според него проблемът е най-сериозен.

Той заяви, че ще се работи за подобряване на медицинското обслужване извън областния център, както и за създаване на условия за привличане и задържане на медицински специалисти.

„Необходимо е да се създадат реални стимули за лекарите и медицинските специалисти да работят в региона, включително и в по-малките населени места“, посочи той.

В тази връзка Петров подчерта и необходимостта от подкрепа за семействата с репродуктивни проблеми чрез достъпни и ефективни програми.

„Ще подкрепим семействата с репродуктивни затруднения чрез реални механизми за асистирана репродукция“, заяви той.

Регионалните проблеми в Габрово, по думите му, са част от по-широките предизвикателства пред здравната система в страната.

Според позицията на „Възраждане“ през последните десетилетия системата е преминала през непоследователни реформи, довели до сериозни структурни дефицити и регионални неравенства.

Сред основните проблеми се открояват недостигът на медицински кадри, закриването на отделения и лечебни заведения в по-малките населени места, както и високото доплащане от страна на пациентите.

От политическата организация настояват за промяна в модела, като подчертават, че здравеопазването трябва да бъде разглеждано като социална, а не търговска дейност .

Сред предлаганите мерки са премахване на търговския статут на държавните и общинските болници, увеличаване на възнагражденията на медицинските специалисти, стимули за завръщане на кадри от чужбина и създаване на условия за развитие на здравни услуги в регионите.

Петров подчерта, че без реални действия в тази посока ще продължи тенденцията на „здравна пустиня“ в редица области на страната, включително и в части от Габровска област.

„Достъпът до здравеопазване не трябва да зависи от това къде живееш“, заяви той.

Според него подобряването на здравната система е пряко свързано с качеството на живот и демографската перспектива на регионите.

„Ако искаме хората да останат и да се връщат, трябва да им осигурим сигурност – включително и здравна“, заключи Петров.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

ГЕРБ-Габрово: Продължаваме инвестициите във водоснабдяване и пътища в селата

Published

on

Благодарение на правителствата на ГЕРБ, по времето на които беше отпуснат финансов ресурс, цели групи села от двете страни на пътя Габрово-Севлиево бяха присъединени към градската водопроводна мрежа и вече се водоснабдяват от язовир „Христо Смирненски“, в резултат на което жителите им не страдат от безводие.

Извършена е и реконструкция на водопроводната мрежа на съставните села на кметство Кметовци и допълнително водоснабдяване на Харачери. След тези села, от вътрешната водопроводна мрежа на Габрово ще бъдат захранени и други групи села.

Вече е готов техническият проект и предстои издаване на разрешение за строеж на вътрешните водопроводи в селата Велковци, Кметчета, Лесичарка, Карали, Костенковци, Стойчовци, Драгомани, Тодорчета, Междене, Узуни и Старилковци, като едновременно с това се проектират и довеждащи водопроводи за свързването им с водопроводната мрежа на Габрово от язовир „Христо Смирненски“.

В ход са и процедурите за водоснабдяването от язовира на селата Седянковци, Свинарски дол, Ветрово, Читаковци, Шипчени и Сейковци, както и Шарани, Банковци, Гръблевци, Солари, Иванили, Парчовци, Спанци и Гайкини. Захранване от язовир „Христо Смирненски“ предстои и за кварталите Недевци, Лисец, Смирненски, Дядо Дянко и Радецки.

Само за година, по време на последното правителство е осигурено финансиране и за подмяна на водопроводи и основен ремонт на улици в селата Жълтеш, Борики, Стоевци, Райновци, Поповци, Новаковци, Враниловци, Яворец.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Икономика

Близо 9 милиона евро за нов живот на крайречната до ДХС и зала Орловец

Община обяви обществена поръчка за благоустрояване на над 5,5 хектара по двата бряга на реката – амбициозен проект, чието изпълнение ще изпита реалния капацитет на строителния бранш в региона.

Published

on

С обявяването на обществена поръчка за строително-монтажни работи по крайречната зона на р. Янтра, Община Габрово направи поредната и вероятно най-значима стъпка в рамките на концепцията си за интегрирани териториални инвестиции. Проектът, финансиран по две европейски програми за периода 2021–2027 г., обхваща участъка между моста на ул. „Д-р Никола Василиади“ и моста на ул. „Христо Ботев“ и засяга площ от приблизително 5,5 хектара по двата бряга на реката.

Стойността на обявената обществена поръчка е 9 001 948,09 евро без ДДС, нареждащ проекта сред по-мащабните инфраструктурни интервенции в малките и средни български общини за последните години. За сравнение, тя надхвърля типичния бюджет за цялостна реконструкция на централен градски площад или основен булевард в сходни по размер общини.

Техническият обхват на поръчката е структуриран в четири основни подобекта: зоните по левия и десния бряг, разделени на северни и южни части, плюс дейности по изместване на съществуващи електрически съоръжения. Това последното обстоятелство заслужава специално внимание.

Преместването на ел. инфраструктура традиционно е сред позициите, които генерират забавяния и допълнителни разходи при подобни проекти, тъй като изисква координация с мрежовия оператор и нерядко води до непредвидени технически усложнения.

Предвидените интервенции в зоната включват изграждане на пешеходни и велосипедни алеи, места за отдих и обществени събития, детски и спортни площадки. В северната част на левия бряг е заложен специализиран екстремен парк за велосипеди и скейтборд.

Съществена, макар и по-рядко акцентирана, част от проекта са хидротехническите и геостабилизационните дейности. Укрепването на речните брегове, ограничаването на ерозионните процеси и намаляването на риска от наводнения не са декоративни добавки, а функционален гръбнак на цялата интервенция.

Не е изненада, че проектът изисква интегриран подход, а евентуалните изпълнители ще трябва да докажат капацитет в няколко различни строителни специалности.

Проектната документация изрично посочва, че пешеходният мост, предвиден в цялостната концепция за развитие на района, не е включен в настоящата поръчка. Това разграничение е показателно. Мостът вероятно е предмет на отделна процедура или все още е в по-ранен етап на проектиране.

От практическа гледна точка обаче изпълнението на крайбрежното благоустрояване без реализацията на свързващата пешеходна структура би могло да ограничи функционалната свързаност между двата бряга – въпрос, който Общината ще трябва да адресира своевременно.

Обявяването на поръчката с краен срок за подаване на оферти 19 май 2026 г. дава относително кратък прозорец за подготовка на документация. Документацията е публично достъпна в платформата ЦАИС ЕОП.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица