Свържи се с нас

Новини

РЗИ – Габрово пушат на работното си място

Published

on

 

РЗИ – Габрово пушат на работното си място. За това сигнализира буден габровец, пожелал анонимност, чрез разпространено в  медиите електронно писмо с прикачен снимков материал, относно забраната за тютюнопушене на обществени места. Публикуваме дословно полученото писмо, с надеждата, че компетентните органи ще се самосезират.


От 01/06/2012 след влизане в сила на забраната за тютюнопушене на обществени места и всичкия шум, който се вдигна всеки ден наблюдавам следната интересна гледка, в която участници са група богопомазани пушачи.

Сега, когато отново се заговори за промяна на закона искам да акцентирам на тези пушачи. Това е обществена сграда в гр. Габрово, на ул. Райчо Каролев 2 или по-точно това е сградата, в която се помещава Регионална Здравна Инспекция – гр. Габрово. Не знам кой отдел се помещава на този последен етаж, но явно са „големите шефове“, за да си пушат толкова спокойно и необезпокоявани високо горе в лоджията.

Напълно се потвърждава поговорката „гарван – гарвану, око не вади“, явно няма как някой да ги глоби и високомерно гледат там долу на простолюдието, което трябва треперейки някой да не го види през работно време пред сградата, набързо да дърпа от фаса.

За да не ме контрирате, че тези служители пушат на разрешено място, веднага ще ви насоча да прочетете „Отговори на най-често задаваните въпроси на забраните и ограниченията за тютюнопушене, въведени със Закона за здравето“.

Въпрос 1. Каква е дефиницията за закрити обществени места?
Отговор
: В Закона за здравето не е разписана легална дефиниция на понятието „закрито обществено място”.

В § 1а от допълнителните разпоредби на Закона за здравето е дадено определение за „обществени места”. Това са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. Направеното изброяване на обществените места в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно.

По пътя на тълкуването за изясняване смисъла на понятието за закрито обществено място в съответствие с целта на закона, приемаме, че закрито обществено място е закрито помещение или пространство, което е покрито с покрив/навес и има най-малко три плътни стени/страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса, стените/страните, и без оглед на това дали структурата е постоянна или временна.

Въпрос 7. Разрешено ли е тютюнопушенето на тераси и балкони към закритите обществени места?
Отговор:
Тютюнопушенето на тераси и балкони, като открити пространства не е забранено.

Явно пушенето дотолкова е замъглило мислите на тези хора, че не са прочели каква е дефиницията за балкон, тераса и лоджия.  Ето какво се казва в Закона за устройство на територията, Допълнителни разпоредби §5:

57. „Балкон“ е открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата.
58. „Лоджия“ е използваема площ, открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата.
59. „Тераса“ е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена.

След тези пояснения от снимката се вижда ясно, че това е „ЛОДЖИЯ“, а ако и това не е сигурно то има три заградени страни и твърд покрив.

Моля да информирате обществеността за тези безогледни нарушения на закона и евентуално кой може и кога ще глоби тези нарушители, за да повярваме, че законът се спазва без изключения. Ясно е, че инспекторите не могат да глобят началника си, а дали няма министерство или пак се връщаме на поговорките и доказваме правотата на твърдението „рибата се вмирисва от главата“ (на държавата).


Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица