© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Според Доклад за световното щастие, българите са сред 10-те най-нещастни народи в света, пише БТА, цитиран от АргументиБГ. Подобно изследване е периодично за България. В същото време данните, които извади тази година Институтът за социални изследвания и маркетинг показват, че българинът не е нещастен, а по-скоро предпочита да се представя за такъв и да не споделя щастието си по различни причини. Те са страх,  завист, суеверие или защото не смята, че останалите обичат да слушат за чуждите успехи.

Антропологът от БАН Валери Личев смята, че по-скоро “атомизацията” на обществото, липсата на пълноценни междуличностни връзки и на сигурност за бъдещето са причината хората да не се чувстват щастливи.

„Да, има един страх, който може да бъде разгледан като породен на езикова основа – плод на суеверието, че назоваването на нещо може да има причинно-следствени последици,” съгласява се ученият от БАН. Неслучайно имената на болестите – например шарка и чума, не се споменават в традиционната култура, тъй като се вярва, че с назоваването им ще бъдат призовавани, и се използват заместващи, описателни имена, например “блага леля”, обяснява той.

Освен суеверието експертът вижда и други мотиви. Ако човек се определи като щастлив, той ще афишира емоционално превъзходство над другите, които е много вероятно да бъдат раздразнени от подобен тип откровеност. Така би могъл да събуди тяхната прикрита агресия, която да се прояви като завист.

Щастието става толкова по-проблематично, колкото по-силен е разпадът на междуличностните отношения.

По-адекватно според специалиста обаче е обяснението, което свързва негативната оценка на психичното състояние с несигурното бъдеще. Човек се адаптира не само към природната среда, но и към социалната. В стабилна среда (неслучайно на Запад говорят за “устойчиво развитие”), човек може да проектира успешно своя живот и да живее съобразно собствените си проекти. В несигурна среда като българската обаче, дългосрочни планове не могат да бъдат правени, коментира Личев.

Според него у българина “нещастните” оценки са породени именно от несигурността на живота му, от една страна, и от неспособността му да вижда в другите източник на подкрепа и доверие, от друга.

В определена степен нашенецът все още може да бъде описан в духа на възгледите на Ерих Фром като “беглец от свободата”, смята още Личев. Авторитаризмът на съвременната политическа култура е плод именно на вярата, че е по-добре да възложиш отговорността за съществуването си и за вземането на решения на някой друг, вместо сам да се изправиш срещу проблемите, от които бягаш.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730