Източник: Фейсбук страница на Национален Протест срещу безобразията в България

Протестите срещу дерибействата на приближения на всяка, и най-вече – на настоящата власт цар Киро, а после и срещу опита за прокарване на лобисткия закон за горите показаха, че в недрата на българското общество тлее лесно запалимо напрежение. Искрата обаче не пламва заради „бъркане в джоба” ни от страна на държавата. Не че няма социален заряд в напрежението, но може би дългогодишната, вече хронична криза и немотия, ни накараха да навикнем на затягане на коланите. Именно затова напрежението най-общо може да се опише като заряд от гняв на хора, които не искат да бъдат правени постоянно и всеки път на маймуни. Нерядко то се поражда от посягането към неща, които не се ядат, пият или обличат, но са не по-малко важни от морална гледна точка.

Хората на два пъти излязоха на улицата. Веднъж събориха незаконните палати на Рашкови, които държавата дълги години не се сети да затвори, или поне да заснеме от хеликоптер… Вторият път блокираха „Орлов мост” и не се отказаха, докато „властта със силната ръка” не омекна откъм  юмрука и мускулите. Протестът „Окупирай Орлов мост” показа, и че не са прави тези, които твърдяха, че Интернет пространството не може да е факторът, който да вдигне гражданите на протест. Може, и е най-вероятно съвсем скоро това да се случи.

Едно друго събитие дава шанс да се покаже, че гражданското общество у нас може да се вдигне срещу управленското безумие, което вбесява нормалните хора. Става дума за доклада на Комисията за защита от дискриминация, който не просто е пълен с изводи – „бисери”, но и с наистина вредни идеи. Най-известната вече на публиката сред тях е идеята от учебниците по литература да бъдат цензурирани автори като Христо Ботев, Иван Вазов или Алеко Константинов, под предлог, че те са дискриминатори. Въпросът стоял за това от какъв тип да бъде цензурата, дали просто да бъдат извадени от учебниците, или цензурата да бъде по-елегантна – под линия да се запишат обяснения, в които да се посочи, че Ботев не е прав по отношение на турците.

Членовете на КЗД, Източник: Фейсбук страница на Национален Протест срещу безобразията в България

Същият доклад, който взриви Интернет пространството е гавра със здравия разум. Първите данни от него, изтекли в медиите преди седмица дадоха още поводи за смях и сълзи на читателя. Борците срещу дискриминацията критикували снимка на „афроамериканче” в учебник, защото то било в национална носия и с обеци на ухото, а така можело децата да добият представа, че всички „афроамериканчета” са такива. В този смисъл, комисарите направили откритието, че думата „негър” била дискриминационна. Разярили се и на разказ „Манго и рибаря”, в който се споменавал израза „циганката и циганчетата” (вместо „жената и децата”). Според експертите това насочвало към убеждението, че ромите са винаги гладни, без покрив и новите дрехи са им ненужни. Използването на собственото име Манго още повече подсилва убеждението, че това се отнася не за конкретния герой, а за като цяло за ромите. Дават се и примери от учебниците по “Човек и общество“, където според експертите, процесите в Османската империя не са  добре обяснени. Един от примерите е от тетрадка за 4 клас “Човек и общество“, където е публикуван текст за живота на Св. Георги Софийски. Той бил убит от ”местните османлии” и ”изгорен на клада”, защото не искал да ”приеме исляма”. Според КЗД е нужен допълнителен текст, в който да бъде обяснено, че този подход на насилствена ислямизация е съществувал, но да се подчертае, че не религията е агресивна, а политиката на империята. В друг текст, свързан с насилствената ислямизация в Османската империя, КЗД смята, че е важно да се казва, че  не само българите са били подложени на нея, за да не си помислили децата, че имало тенденциозно отношение към нас в империята. Един от бисерите на „доклада”, е че според КЗД е грешка, че в уроците за половата система и полово предаваните болести се поддържа хипотезата, че сексуалното общуване става само между мъж и жена.

Едва ли има нужда да казваме на анонимните писарушки, съставили доклада, че „афроамериканец” не е термин за всеки чернокож, а само за тези, които живеят в САЩ. По същият начин, президентът Обама е афроамериканец, дон Корлеоне е „италоамериканец”, а бившият американски министър на транспорта от кабинета на Джордж Буш  Нормън Йоширо Минета е японо-американец. Чернокожите в Африка са просто африканци. Но както се казва, некомпетентността ходи по хората…

По-съществено, е че това, че половите отношения са предимно между мъж и жена е „хипотеза”. Странно е как са се появили на бял свят членовете на КЗД, щом е само „хипотеза”, че е нормално мъжът и жената да правят секс. Тук хипотезите за произхода на комисарите са няколко. Или са заченати непорочно, или са паднали от Марс, а може би са извадени с „копи-пейст” от някоя безумна брюкселска брошура, или са първите хора на света. В крайна сметка, природата е доказала, че общоприетото, нормалното, продуктивното полово общуване е между мъж и жена.

В крайна сметка, българското общество е достатъчно съвременно и модерно, за да е доказало, че толерантно приема гей ориентацията на хората. Какво един човек прави в леглото си наистина е негова работа, а огромната част от българите вече не прави драма от това, че някой има по-нетрадиционни предпочитания в секса.

Проблемът не в тези, които в личния си живот практикуват това. В крайна сметка, имаше един хубав анекдот за човек, който искал да напусне България. На въпроса на граничния офицер „защо”, той отговорил, че преди години хомосексуалистите са били пращани в затвора, по-късно – на принудително лечение. След 10 ноември е било разрешено, сега се правят шумни гей паради, но той все пак държи да напусне страната преди хомосексуализмът да стане задължителен. Като че ли докладът на КЗД е част от този виц, в който живеем.

Източник: Фейсбук страница на Национален Протест срещу безобразията в България

Но дотук за секса. Наистина, най-омерзителното от всички „идеи” на КЗД е за цензурирането и „обясняването” на Ботев, Вазов, Алеко. В крайна сметка, с изключение на много кратки периоди по времето на Сталин, тези и много други автори са били и са българска национална светиня, част от съкровищницата на националната ни култура. И ако за кратко през 50-те Вазов е обявен за „буржоазен автор”, то днес под благовидния предлог „борба с дискриминацията” искат да пратят всички тези писатели в небитието. Защо? Защото са имали неблагоразумието да напишат за историята и литературата нещата, както са ги виждали, и както са били. Факт, Вазов и Ботев не са могли да предположат, че един ден, след 120-130 години, у нас ще върлуват чиновници, които с държавни пари ще обявят, че едва ли не е нямало турско робство, че то е било „присъствие”, а ей така, помежду другото, е имало някой леки грешки. Защото с опита под линия да ни обяснят, че Ботев не е прав, е именно това – отричане на историческите факти. Поне отрицанието на Баташкото клане бе платено със сребърници от някаква европейска програма. За тази гавра с Ботев май сме си платили ние самите… И така, отново пояснение за полирани мозъци, някои европейски – българите сме наистина толерантен народ. Неслучайно, България е единствената балканска страна, в която наситеният с етнически напрежения и страсти преход в Югоизточна Европа мина без ексцесии, насилие или конфликти на верска и етническа основа.

Толерантността към обикновените турци ни е завещана от Апостола Васил Левски, но тя е и част от националния ни дух. Не стихотворенията на Ботев ще са фактора, който ще настрои обикновените български деца срещу тези, с които мирно живеем вече столетие. Но отричането на турското робство, на насилието, на опитите за насилствено ислямизиране, на покъртителните  кланета, е наглост.

Източник: Фейсбук страница на Национален Протест срещу безобразията в България

Двойна наглост е да го правим, докато съседна Турция в техните учебници маркира нашата страна като изконно турска територия. Не събуването на гащите, а историческата истина ще ни направи по-толерантни по простата причина, че толерантен е гордият и знаещият, а не този с промит мозък.

Впрочем, отричането и цензурата над Ботев ще породи много по-силна и остра националистическа реакция, отколкото познаването на историческите факти и тяхното обективно, а не напарфюмирано, коментиране.

Впрочем, Ботев е поет, чиито стихове са толкова гениални в чисто литературно отношение, че всяка манипулация с тях би ощетила общата култура на младите. Или пък може би комисарите ще предложат да „принапишем” Ботев, да го преведем на брюкселско бюрократично наречие.

И знаете ли кое е най-тъжното. Това е, че докато въпросната комисия с лека ръка обявява Вазов и Ботев (заедно с десетки други) за недостатъчно модерни, толерантни и демократични (с две думи – за вредни), то публиката направи едно шокиращо сравнение. Тъкмо тези дни публично бяха оповестени редовете от книгата „Пътят на беглеца” на кандидат-посланика ни във Ватикана Кирил Маричков. Маричков, който негласно бе отхвърлен от Светия престол е написал: „Иван се наведе и го пое с уста”. Цитирам това не за друго, а защото сравнението наистина боде в очите. Ботевите стихове са дискриминационна литература, а тази на Маричков-младши е… издържана по всички канони и правила на КЗД. Горната фраза с три думи изразява цялата епична борба на въпросната комисия, целия смисъл на скъпо платените чиновници там.

Тъжно е, но посегнаха и на Ботев. Радостно е, че гражданското общество реагира. Радостно е, че българският дух си каза думата, че безумието и наглостта на чиновниците не ни остави апатични, когато посегнаха и на Ботев с мръсните си ръчички.

Въпросната комисия изгуби и последния остатък от кредита на обществено доверие, ако изобщо е имало такъв, защото като че ли не чухме за нейното съществуване по други, много по-реални поводи. Чухме ли за КЗД, когато Бойко Борисов ни нарече „кофти матриал”, или „кучета на каишка”.

Теофан Германов е политолог, завършил е Софийския университет “Свети Климент Охридски”.

Чухме ли за КЗД, когато по телевизиите целодневно се въртяха клипове с арестувани хора, или когато един бивш министър бе проснат в болницата като „абсолютен престъпник”. А чухме ли за нея, поне в случая, в който апашите на цар Киро газеха Ангел от Катуница. А каза ли и думичка тази комисия, когато един министър наричаше подчинените си „гяури”. Не, комисията и комисарите си пазиха топлите места, лъскавите кабинети, четирицифрените заплати, секретарките, командировките в чужбина … В крайна сметка, Бойко Борисов или неговия предшественик може да ти отнеме всичко това, а горкият Ботев не може.

И не толкова, заради Ботев, а тъкмо заради дългогодишното търтейско мълчание и нищо правене, въпросната комисия трябва да изчезне. Незабавно! Без компромис. Нали дейността й се покрива с тази на Омбудсмана, а бюджета й е лукс в условията на тежка криза?

Автор: Теофан Германов

Статията е публикувана в Аргументи БГ.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730