Свържи се с нас

Новини

Преди 70 години убиха Вапцаров

От истинските думи за поклон винаги боли

Published

on

снимка: bg-history.info

„…Водени от гореизложеното и на основание чл. 1 и 16 от Закона за защита на държавата, в името на Негово Величество цар Борис III, съдът присъди: Антон Иванов Козинаров, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Никола Иванов Вапцаров, Антон Николов Попов и Атанас Димитров Романов – смърт чрез разстрелване и да заплатят глоба в размер на 500 000 лева, с лишаване от всички граждански права завинаги. Присъдата не подлежи на обжалване и следва да се изпълни в 24-часов срок!“
Присъда N509 на Софийския военно-полеви съд. 23 юли 1942 г., 11 часа

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Никола Вапцаров. 23 юли 1942 г., 14 часа

* * *
23 юли…
На този ден прекланяме глава пред доблестта. На този ден прекланяме глава пред саможертвата. На този ден преди 70 лета в Гарнизонното стрелбище в София са разстреляни шестимата гореспоменати.
На този ден, пречистени и безмълвни пред смъртта, ние отдаваме почит на всички разстреляни, обезглавени, обесени, избити, безследно изчезнали в годините на съпротивата, в борбата срещу фашизма.
Вината на погиналите е една: те не приемат „новия световен ред“, налаган с разправа, танкове и концентрационни лагери. Те искат спокойни дни и хляб за децата си. Спокойни дни и хляб за всички деца по света. За бъдещите хора. За нас…

Ще имаме хлеб тогава.
Ще имаме хлеб!
И радост в очите ще имате,
мънички мои.
Имам ли аз,
то значи да има за теб,
имаш ли ти,
то значи да има безброя.

И толкова хубав ще бъде
тогава живота,
и днешната плесен
ще бъде безкрайно далеко.
„Не бойте се, деца“

* * *
Роден на 7 декември 1909 г. в Банско. Учи в Разложката гимназия. После в Морското машинно училище във Варна. Огняр и механик във фабриката в Кочериново. Уволнен през 1936 г. Безработен. Техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. Огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. Борец срещу фашизма. Поет. Единствената му лирическа сбирка, която излиза приживе, е „Моторни песни“ (1940 г.).
Живот, обикновен като самата му поезия. Или поезия, обикновена като живота му…

Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът тежък, скучен. –
Живот без маска и без грим,
озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.
„Завод“

* * *
Къщата на семейство Вапцарови в Банско е била посещавана често от цар Фердинанд и цар Борис III, както и от германския кайзер и крал на Прусия Вилхелм II. Като юноша Никола е бил гост в царския дворец в София (има негови снимки с цар Борис III и обкръжението му). Но вместо да си осигури бляскава кариера на морски офицер или на придворен дитирамбопеец той предпочита суровия живот с оскъдицата, безработицата, борбата и саможертвата. Така и той като своя кумир в поезията Пейо К. Яворов може да заяви: „Останах верен на своя идеал, не продадох перото си за облагите на обществото.“
Цял живот Вапцаров е изпълнен с ясното усещане за неизбежната гибел, която го очаква може би зад близкия ъгъл или на следващата пряка. Той възприема смъртта не като нещо изключително, а като абсолютно логичен, дори задължителен завършек на всички съзнателни избори, които е направил и които го водят до „барикадите“. Там, където човекът отвоюва правото си за по-добър и смислен живот. Затова и стиховете му за смъртта са обикновени, някак делнични:

Разстрел, и след разстрела – червей.
Това е толкоз просто и логично.

* * *
Но какво значи доблест, какво значи саможертва – саможертвата на Вапцаров и другарите му – според онези, които днес реабилитират фашизма и оправдават злото? Според онези, които днес възкресяват фашизма и скрепяват редиците му? Според онези, които днес жонглират с идеите и обезсмислят делата на погиналите?
Поровете се в интернет. Най-вече в интернет. Защото фашизмът е анонимен и безличен и дори да има много лица, те всички си приличат. А в интернет е гарантирана анонимността и всяка нелепост може да мине безнаказано! Анонимника е и страхливец. Не иска и не е в състояние да носи отговорност за това, което казва.
Анонимника нарича шестимата разстреляни на 23 юли 1942 г. в софийското Гарнизонното стрелбище „съветски агенти“, все едно Съветският съюз е вербувал милионите участници в съпротивата по света за свои агенти и нашите момчета поради наивност попаднали сред тях… Анонимникът ги нарича „пионки“, все едно те са нямали собствен мозък и сърце, за да решат на коя страна да бъдат в битката между светлината и мрака… Анонимникът ги нарича „предатели“, все едно да се обявиш – с цената на живота си – срещу политиката на правителство, обвързало страната със силите на мракобесието, все едно да спасиш народа си от трета национална катастрофа е предателство спрямо родината. Някакъв дори твърди, че Вапцаров е предал другарите си. Но Вапцаров е разстрелян. А ако бе предал някого, то по силата на закона, по който бе осъден на смърт, по силата на чл. 5 от същия онзи Закон за защита на държавата, гласящ: „Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е реч в чл. чл. 1 и 2 на тоя закон, както и лица, които са подпомагали такива организации или групи по начин, посочен в чл. чл. 3 и 4, се освобождават от наказание, ако съобщят на властта за тяхното съществуване и за лицата, които влизат в тях, преди тя сама да ги е открила…“ – той щеше да бъде помилван… Анонимникът ги нарича „терористи“, все едно те са могли легално и свободно да грабнат павета и железа, да подпалят Народното събрание, без да бъдат арестувани, осъдени и разстреляни, както през 1997-а някакви странни, страшни хора извършиха погром над българския парламент, без никой да им потърси дори сметка за това…
С твърде книжни представи за живота живее Анонимника от интернет…

* * *
„Стиховете на Вапцаров ме развълнуваха издъно – споделя Олег Шестински, превел блестящо стиховете му на руски. – Яркият им хуманистичен, антифашистки патос ме порази. Аз и моите ленинградски връстници тогава още не бяхме излекували напълно душевните рани, които ни бе нанесла 900-дневната блокада на града (Ленинград – дн. Санкт Петербург, бел.Е.А.). Фашизма ние бяхме познали не от книгите, не умозрително. Самият живот раждаше омразата към него.“
И редом с това неподправено обожание на чужденеца, талантлив поет и преводач – непомерното скудоумие на Анонимника, нашенски бездарник: „…Да не възвеличаваме толкоз чисто поетичните стойности на Вапцаров, ако не беше икона на соц. властта, щеше да е един от хилядите поетчета, творили през ХХ век. Нито стихотворенията му са кой знае какво, нито е изиграл някаква друга роля в културното развитие на България.“

* * *
Бих искала да кажа на този и всички анонимни хулители на Вапцаров:
„Г-н Анонимнико, Вапцаров е не просто единственият българин, получил (за съжаление посмъртно!) Почетната международна награда на мира и така се нарежда до личности като Пабло Пикасо, Пабло Неруда, Юлиус Фучик и други светли и достойни синове на човечеството. Вапцаров е не просто един от най-големите български поети на ХХ век, получил (за съжаление посмъртно!) световно признание. Вапцаров, макар и разстрелян на 33-годишна възраст, макар и автор на една стихосбирка, обнови езика на българската поезия, откри за нея нови духовни хоризонти, съприобщи я към голямата поезия на света.
А ти, г-н Анонимнико, който сигурно пишеш някакви стихчета, след като си въобразяваш, че разбираш от поезия, излез от хралупата си на светло! Открий самоличността си! Защо те е страх от светлината? Въпросът е риторичен. Защото можеш да вирееш само в мрака. Ти нямаш собствено име. Името ти е ЛЕГИОН. Затова те дразни доблестта. Затова те дразни саможертвата. Защото доблестта и саможертвата значат светлина. Защото доблестта и саможертвата значат любов. Любовта е тази, която кара Вапцаров в очакване на смъртната присъда да напише до жена си своето незабравимо:

Понякога ще идвам във съня ти,
като нечакан и неискан гостенин…

И още… Доблестта и саможертвата значат човеколюбие. Значат родолюбие. В крайна сметка – любов. Затова часове преди разстрела Вапцаров написа:

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

Защото любовта е по-силна от смъртта. И не партийни директиви и капризи на соцвластта, а тъкмо любовта на погиналите към човека породи ответната любов на хората към тях. Затова днес поклонниците на Вапцаров и поезията му са неизмеримо повече от хулителите като теб.“

* * *
23 юли 1942 г., 21,10 часа
„Осъдените запяха: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ и бяха разстреляни: Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Антон Попов.“
Полицейски протокол

Думите за поклон пред подвига и саможертвата на падналите за свободата и за правдини винаги са трудни. Истинските думи. Онези думи, от които боли. Не фойерверките. Особено когато става дума за съдбата на Вапцаров. Толкова обикновена. И толкова необикновена.
Поклон пред паметта и светещото мъченичество на героите!

Автор: Д-р Елена АЛЕКОВА

в.ДУМА

Крими

Унищожават над 6,5 тона храни от предприятие за добиване и преработка на месо

Published

on

Над 6,5 тона храни са насочени за унищожаване, а част от дейността на предприятие за добиване и преработка на месо е спряна заради нарушения в няколко обекта на една и съща фирма в дряновското село Соколово, съобщава от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Инспектори на БАБХ са установили съхранение на храни при несъответстваща температура и без етикети на български език, продукти с нарушена цялост на опаковките, както и лошо хигиенно и техническо състояние на помещения и оборудване.

В един от обектите на фирмата са открити храни от животински произход в значителни количества, които са били без задължителна идентификационна маркировка, включително близо 3 тона свински глави, телешко месо, агнешки продукти и осолени черва в бидони.

Според БАБХ проследимостта на храните не може да бъде гарантирана, а това създава риск за здравето на потребителите. Общо 6596,9 кг. храни ще бъдат унищожени. Проверката е разкрила сериозни проблеми със сградния фонд и оборудването. В хладилни камери са констатирани плесени по тавани и стени, корозирали врати, както и ръждясало технологично оборудване.

В някои производствени помещения стенните покрития са били с лющещи се повърхности, а подово-стенните ъгли – в незадоволително хигиенно състояние. Поради тези причини част от дейността е спряна.

Нарушения са установени и в останалите проверени обекти на същата фирма – млекопреработвателно предприятие, предприятие за имитиращи продукти, хладилна складова база и склад за търговия на едро. Сред тях са неизползване на помещения по предназначение, нарушена поточност на производството, непълно или неточно водене на технологични дневници, както и несъответствия между реално прилаганите технологични процеси и утвърдената документация.

В хладилни бази са открити млечни и имитиращи продукти без идентификационна маркировка, както и кашкавал с плесени, който не е бил отделен и насочен за унищожаване, каквито са нормативните изисквания.

За всички обекти са предвидени допълнителни административни действия, включително издаване на предписания със срокове за отстраняване на несъответствията и последващ контрол за тяхното изпълнение.

Зареди още

Новини

Михаил Митов: Само за година стартирахме отново работата по приоритетите на областта

Published

on

Г-н Митов, едва на 26 години станахте народен представител. Има ли действително място и роля за младите в Народното събрание, какво бихте посъветвали хората от Вашето поколение, по известно като Gen Z?
– Дали младите имат място и роля в Народното събрание – със сигурност. Нещо повече – бих казал, че българският парламент има огромна нужда от младите и тази роля трябва да си я извоюваме. Там, където се вземат важните решения и се приемат законите на страната, има нужда от хора, които мислят в категорията на дигиталната икономика, изкуственият интелект – теми, които Gen Z познава най-добре. Ние живеем във времена, в които да реализираш добра идея или инициатива, е по-лесно от всякога. Единственото, което се изисква е активност и енергия. Затова на хората от моето поколение бих казал, че ако политиката ви се струва скучна, това е, защото в нея няма достатъчно хора като вас. Колкото повече младите участваме и се подкрепяме, толкова по-бързо ще изградим средата, за която мечтаем.

Партията, от която излизате като кандидат за народен представител, според общественото мнение, не е модерна и актуална сред Вашето поколение Gen Z. Защо, според Вас, е така?
Истината е, че политиката като цяло не беше актуална тема сред младите хора до скоро, но сега тази тенденция се променя. И още една истина е, че ГЕРБ е партията, която дава най-голям шанс на млади хора да участват в политиката. В листите на ГЕРБ има в пъти повече хора от моето поколение, отколкото в листите на останалите партии. За пример ще дам листата с кандидати за народни представители в област Габрово – от общо 8 кандидати, 3-ма сме на възраст между 20 и 27 години. Това не може да се види в листите на другите партии.

Друга причина е, че младите хора активно присъстват в социалните мрежи, които за жалост често са среда за манипулации, спекулации, дори хибридни атаки, на базата на които се изгражда обществено мнение.

Освен това има процеси, които трябва да се обяснят, за да са разбираеми. Младите хора не помним времената, когато пътуването извън България е било невъзможно, стандартът на живот – в пъти по-нисък, не помним, когато до българското Черноморие се е пътувало по 6-8 часа, заради липса на скоростни пътища и магистрала, не помним хиперифлацията, фалирането на банки, изчезването на спестяванията на хората. Липсата на база за сравнение, създава илюзията, че европейската интеграция на България, постигнатото от тогава и настоящето са даденост. Но не е така. Партия ГЕРБ, започнала като Сдружение „Граждани за европейско развитие на България“ е партията, която отстоява пътя на България към Европа и завършва този процес. Днес всички ние пътуваме свободно, избираме къде да се образоваме и къде да се реализираме.

Една година вероятно не е достатъчно време за постигане на видими резултати, но Вие бяхте много активен, какво работихте и постигнахте за тази година на национално и местно ниво?
Макар и само за една година резултати има – превърнахме Габрово във втората област в страната с най-много инвестиции в спортна инфраструктура. Част от проектите предстои да бъдат реализирани, други вече са започнали, а трети са в етап на административна подготовка. Продължихме санирането на жилищни сгради. Възобновихме процедурите по проекта за тунел под Шипка, които бяха спрени от предишни правителства, както и по редица проекти в пътната и водната инфраструктура. В бюджета за 2026 година, който за съжаление беше отхвърлен, предвидихме средства за 100% изпълнение на довеждащия водопровод до Стоките, с което да решим проблема с водозагубите в Севлиево, както и средства за актуализация на проекта за язовир „Нейковци“ и пречиствателна станция за питейни води. Въпреки че този бюджет не беше приет, ние показахме ясен ангажимент към приоритетите на жителите на региона.

Кои са следващите ангажименти, които поемате, ако бъдете избран за народен представител?
– По отношение на областта, ключов приоритет е да завършим водоснабдяването на останалите села и квартали в Габрово и Севлиево. Сред важните задачи са довършването на довеждащия водопровод на Севлиево и актуализацията на проекта за пречиствателна станция в Трявна. Съществена стъпка за развитието на региона е и изграждането на индустриална зона между Габрово и Севлиево, която да привлича инвестиции, работни места и млади хора. Същевременно трябва да продължат всички работни процеси по изграждането на тунела под Шипка, както и подготовката за започване на обходния път на Севлиево. По отношение на спортната инфраструктура беше свършена много работа както в Габрово, така и в Севлиево. Сред ключовите следващи стъпки е завършването на спортния комплекс в кв. „Трендафил“, за който вече е осигурено финансиране.

Ако позволите, няколко лични въпроси. Неминуемо, като всеки влязъл в политиката, понесохте и критика или казано на езика на Вашето поколение – „хейт“. Как приехте това?
– Не е приятно да четеш неверни неща за себе си, но с времето човек намира своя начин да се справя с обидата, особено когато знае, че работи съвестно, с енергия и вижда реални резултати. Както казва и г-н Дончев, част от длъжностната характеристика на подобни професии е хората, които ги упражняват, често да бъдат сочени за виновни. Аз нямам проблем да поемам тази отговорност, стига България да се развива и ние да сме си свършили работата.

След като завършихте образованието си в чужбина, защо избрахте да се върнете в България?
– Живял съм и съм работил в няколко държави, но не мога да скрия, че мотивацията да работиш за България, е несравнима. Когато се върнах в България, специалистите с моето образование в областта на спортния мениджмънт не бяха много, а секторът имаше нужда от такива кадри. Така изборите в живота ми се подредиха по начин, който ми даде шанс да приложа идеите си. Точно затова през последната година, заедно с различни партньори, стартирахме няколко проекта, свързани с технологии, иновации и спорт. Един от тях е създаването на национален център за спортна наука и иновации в София. Избрах да се върна в България с ясната мотивация да подобрявам и променям процеси, свързани със стандарта на живот, образованието и спорта.

А защо избрахте Габрово?
– В Габрово ме привлече проектът „Янтра“. Смятам, че за пет години в клуба постигнахме отлични резултати, насочени към развитието на детско- юношеската школа, спортната инфраструктура и представянето на мъжкия отбор. Тези няколко години, както и срещите ми с местния бизнес и обществото, превърнаха Габрово в моя лична кауза. Макар и живял, учил и работил на много места, днес се чувствам габровец. Някои дори ми се сърдят, че говоря основно за нашия, габровски регион.

Какво искате да постигнете за Габрово и региона?
– Област Габрово има огромен потенциал в няколко ключови сектора. Регионът е с най-висок дял на заетите в производството, което означава, че технологичното и икономическото развитие, насочено към създаване на продукти и услуги с висока добавена стойност, трябва да бъде приоритет номер едно. От друга страна, тук е и Техническият университет, който има потенциала да подготвя кадри за новите предприятия чрез модерни и иновативни специалности. Заедно с това обаче трябва целенасочено да работим за подобряване на имиджа на университета сред младите хора. В сферата на туризма също разполагаме със сериозни предимства. Имаме красива Трявна – малък балкански град, който привлича хора от цялата страна. Наред с това разполагаме с Етъра, Боженци, Узана и Дома на хумора и сатирата – места с огромен потенциал както за български, така и за чуждестранни туристи. И не на последно място са спортът и младите хора. Смятам, че област Габрово има всички предпоставки да се превърне в притегателен център за млади и активни хора, стъпил върху модерна спортна инфраструктура, качествено образование и добри възможности за професионална реализация.

Коя е последната книга, която прочетохте или тази, която остави следа във Вас?
– Последната книга, която прочетох, беше за историята на Иран. Темата е изключително интересна, защото през 1979 г. иранският народ заменя монархията с режима на аятоласите чрез революция. Само за две години страната губи голяма част от икономическото развитие, натрупано в периода 1951–1979 г., както и редица основни права и свободи. Силно се надявам българите да оценяват европейския път на България и да не допускат експерименти с нашата геополитическа ориентация, защото подобни грешки струват скъпо и водят до години на страдание.

Какво не Ви попитах, а бихте искали да кажете на жителите на региона, на хората от Вашето поколение?
– Живеем в период на най-голямата трансформация за последните 250 години от Индустриалната революция до днес. Това е време, в което изкуственият интелект и новите технологии променят бизнеса, образованието и социалните ни взаимоотношения. Точно в този момент България няма нужда нито от експерименти, нито от разединение. Имаме нужда от ясна стратегия за това как ще постигнем по-високи доходи, по-конкурентна икономика и по-добро бъдеще за хората. Ние сме единствената партия, която има ясна визия как България може да постигне удвояване на брутния вътрешен продукт, драстично увеличение на средната работна заплата и ръст на социалните плащания чрез развитие на икономика с висока добавена стойност. България може да привлича повече бизнес инвестиции чрез ниски данъци, предвидима среда и разумно използване на собствените си ресурси. Затова е изключително важно страната ни да се възползва от природните си дадености. Такъв пример е добивът на шистов газ. Именно чрез подобни решения можем да намалим цените на енергията, така че тя да бъде достъпна както за бизнеса, така и за хората.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Джудистите ни с 9 медала от турнир в Перник

Published

on

Три златни, два сребърни и четири бронзови медала. Това е резултатът на малките джудисти на ДК „Габрово“ на открития турнир „Перун“. 419 състезатели от 29 клуба от България и Северна Македония се сблъскаха в безмилостни двубои, но габровските състезатели се изявиха като истински шампиони.

С 15 млади таланта, родени между 2012 и 2019 г., разделени в три възрастови групи, ДК „Габрово“ атакуваше без пощада. При най-малките Борис Халкин и Теодор Ненов грабнаха златото с стил.

Халкин, в категория до 18 кг, победи трима съперници по пътя си към върха, което бе чиста демонстрация на сила и техника! Ненов при 38-килограмовите пропусна първия рунд по жребий, но след това записа успехи срещу съперници от Козлодуй и София, за да се качи на първото стъпало.

Среброто завоюва Никола Петков в многолюдната категория до 24 кг. Четири победи, включително над македонски състезател, го отведоха до финала.

Никол Якимова също стигна до сребро при 27 кг, показвайки характер на истинска воин. Бронзовите медали отидоха при Илия Немигенчев с три победи и една загуба в категория до до 30 кг, Зорница Антова (21 кг) и Анастасия Александрова (34 кг).

В средната група (2014–2016 г.) Илиян Стефанов извоюва бронз в тежката +60 кг категория. Кулминацията дойде при най-големите (2011–2013 г.): Стефания Антова доминира до 52 кг с триумфи над пернишки и софийски съпернички, завоювайки злато.

В отборното класиране момичетата от Габрово завършиха 7-ми, а момчетата – 9-ти сред 29 клуба. Този уикенд в Перник показа, че габровските джудисти са готови за големите битки.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица