снимка: bg-history.info
„…Водени от гореизложеното и на основание чл. 1 и 16 от Закона за защита на държавата, в името на Негово Величество цар Борис III, съдът присъди: Антон Иванов Козинаров, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Никола Иванов Вапцаров, Антон Николов Попов и Атанас Димитров Романов – смърт чрез разстрелване и да заплатят глоба в размер на 500 000 лева, с лишаване от всички граждански права завинаги. Присъдата не подлежи на обжалване и следва да се изпълни в 24-часов срок!“
Присъда N509 на Софийския военно-полеви съд. 23 юли 1942 г., 11 часа
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Никола Вапцаров. 23 юли 1942 г., 14 часа
* * *
23 юли…
На този ден прекланяме глава пред доблестта. На този ден прекланяме глава пред саможертвата. На този ден преди 70 лета в Гарнизонното стрелбище в София са разстреляни шестимата гореспоменати.
На този ден, пречистени и безмълвни пред смъртта, ние отдаваме почит на всички разстреляни, обезглавени, обесени, избити, безследно изчезнали в годините на съпротивата, в борбата срещу фашизма.
Вината на погиналите е една: те не приемат „новия световен ред“, налаган с разправа, танкове и концентрационни лагери. Те искат спокойни дни и хляб за децата си. Спокойни дни и хляб за всички деца по света. За бъдещите хора. За нас…
Ще имаме хлеб тогава.
Ще имаме хлеб!
И радост в очите ще имате,
мънички мои.
Имам ли аз,
то значи да има за теб,
имаш ли ти,
то значи да има безброя.
И толкова хубав ще бъде
тогава живота,
и днешната плесен
ще бъде безкрайно далеко.
„Не бойте се, деца“
* * *
Роден на 7 декември 1909 г. в Банско. Учи в Разложката гимназия. После в Морското машинно училище във Варна. Огняр и механик във фабриката в Кочериново. Уволнен през 1936 г. Безработен. Техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. Огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. Борец срещу фашизма. Поет. Единствената му лирическа сбирка, която излиза приживе, е „Моторни песни“ (1940 г.).
Живот, обикновен като самата му поезия. Или поезия, обикновена като живота му…
Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът тежък, скучен. –
Живот без маска и без грим,
озъбено, свирепо куче.
И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.
„Завод“
* * *
Къщата на семейство Вапцарови в Банско е била посещавана често от цар Фердинанд и цар Борис III, както и от германския кайзер и крал на Прусия Вилхелм II. Като юноша Никола е бил гост в царския дворец в София (има негови снимки с цар Борис III и обкръжението му). Но вместо да си осигури бляскава кариера на морски офицер или на придворен дитирамбопеец той предпочита суровия живот с оскъдицата, безработицата, борбата и саможертвата. Така и той като своя кумир в поезията Пейо К. Яворов може да заяви: „Останах верен на своя идеал, не продадох перото си за облагите на обществото.“
Цял живот Вапцаров е изпълнен с ясното усещане за неизбежната гибел, която го очаква може би зад близкия ъгъл или на следващата пряка. Той възприема смъртта не като нещо изключително, а като абсолютно логичен, дори задължителен завършек на всички съзнателни избори, които е направил и които го водят до „барикадите“. Там, където човекът отвоюва правото си за по-добър и смислен живот. Затова и стиховете му за смъртта са обикновени, някак делнични:
Разстрел, и след разстрела – червей.
Това е толкоз просто и логично.
* * *
Но какво значи доблест, какво значи саможертва – саможертвата на Вапцаров и другарите му – според онези, които днес реабилитират фашизма и оправдават злото? Според онези, които днес възкресяват фашизма и скрепяват редиците му? Според онези, които днес жонглират с идеите и обезсмислят делата на погиналите?
Поровете се в интернет. Най-вече в интернет. Защото фашизмът е анонимен и безличен и дори да има много лица, те всички си приличат. А в интернет е гарантирана анонимността и всяка нелепост може да мине безнаказано! Анонимника е и страхливец. Не иска и не е в състояние да носи отговорност за това, което казва.
Анонимника нарича шестимата разстреляни на 23 юли 1942 г. в софийското Гарнизонното стрелбище „съветски агенти“, все едно Съветският съюз е вербувал милионите участници в съпротивата по света за свои агенти и нашите момчета поради наивност попаднали сред тях… Анонимникът ги нарича „пионки“, все едно те са нямали собствен мозък и сърце, за да решат на коя страна да бъдат в битката между светлината и мрака… Анонимникът ги нарича „предатели“, все едно да се обявиш – с цената на живота си – срещу политиката на правителство, обвързало страната със силите на мракобесието, все едно да спасиш народа си от трета национална катастрофа е предателство спрямо родината. Някакъв дори твърди, че Вапцаров е предал другарите си. Но Вапцаров е разстрелян. А ако бе предал някого, то по силата на закона, по който бе осъден на смърт, по силата на чл. 5 от същия онзи Закон за защита на държавата, гласящ: „Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е реч в чл. чл. 1 и 2 на тоя закон, както и лица, които са подпомагали такива организации или групи по начин, посочен в чл. чл. 3 и 4, се освобождават от наказание, ако съобщят на властта за тяхното съществуване и за лицата, които влизат в тях, преди тя сама да ги е открила…“ – той щеше да бъде помилван… Анонимникът ги нарича „терористи“, все едно те са могли легално и свободно да грабнат павета и железа, да подпалят Народното събрание, без да бъдат арестувани, осъдени и разстреляни, както през 1997-а някакви странни, страшни хора извършиха погром над българския парламент, без никой да им потърси дори сметка за това…
С твърде книжни представи за живота живее Анонимника от интернет…
* * *
„Стиховете на Вапцаров ме развълнуваха издъно – споделя Олег Шестински, превел блестящо стиховете му на руски. – Яркият им хуманистичен, антифашистки патос ме порази. Аз и моите ленинградски връстници тогава още не бяхме излекували напълно душевните рани, които ни бе нанесла 900-дневната блокада на града (Ленинград – дн. Санкт Петербург, бел.Е.А.). Фашизма ние бяхме познали не от книгите, не умозрително. Самият живот раждаше омразата към него.“
И редом с това неподправено обожание на чужденеца, талантлив поет и преводач – непомерното скудоумие на Анонимника, нашенски бездарник: „…Да не възвеличаваме толкоз чисто поетичните стойности на Вапцаров, ако не беше икона на соц. властта, щеше да е един от хилядите поетчета, творили през ХХ век. Нито стихотворенията му са кой знае какво, нито е изиграл някаква друга роля в културното развитие на България.“
* * *
Бих искала да кажа на този и всички анонимни хулители на Вапцаров:
„Г-н Анонимнико, Вапцаров е не просто единственият българин, получил (за съжаление посмъртно!) Почетната международна награда на мира и така се нарежда до личности като Пабло Пикасо, Пабло Неруда, Юлиус Фучик и други светли и достойни синове на човечеството. Вапцаров е не просто един от най-големите български поети на ХХ век, получил (за съжаление посмъртно!) световно признание. Вапцаров, макар и разстрелян на 33-годишна възраст, макар и автор на една стихосбирка, обнови езика на българската поезия, откри за нея нови духовни хоризонти, съприобщи я към голямата поезия на света.
А ти, г-н Анонимнико, който сигурно пишеш някакви стихчета, след като си въобразяваш, че разбираш от поезия, излез от хралупата си на светло! Открий самоличността си! Защо те е страх от светлината? Въпросът е риторичен. Защото можеш да вирееш само в мрака. Ти нямаш собствено име. Името ти е ЛЕГИОН. Затова те дразни доблестта. Затова те дразни саможертвата. Защото доблестта и саможертвата значат светлина. Защото доблестта и саможертвата значат любов. Любовта е тази, която кара Вапцаров в очакване на смъртната присъда да напише до жена си своето незабравимо:
Понякога ще идвам във съня ти,
като нечакан и неискан гостенин…
И още… Доблестта и саможертвата значат човеколюбие. Значат родолюбие. В крайна сметка – любов. Затова часове преди разстрела Вапцаров написа:
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
Защото любовта е по-силна от смъртта. И не партийни директиви и капризи на соцвластта, а тъкмо любовта на погиналите към човека породи ответната любов на хората към тях. Затова днес поклонниците на Вапцаров и поезията му са неизмеримо повече от хулителите като теб.“
* * *
23 юли 1942 г., 21,10 часа
„Осъдените запяха: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ и бяха разстреляни: Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Антон Попов.“
Полицейски протокол
Думите за поклон пред подвига и саможертвата на падналите за свободата и за правдини винаги са трудни. Истинските думи. Онези думи, от които боли. Не фойерверките. Особено когато става дума за съдбата на Вапцаров. Толкова обикновена. И толкова необикновена.
Поклон пред паметта и светещото мъченичество на героите!
Автор: Д-р Елена АЛЕКОВА
в.ДУМА
Общинските съветници на „ПП-ДБ“, „Възраждане“, „Будно Габрово“ и „БСП за България“ излязоха с обща позиция, по повод твърдението на ГЕРБ – Габрово, че опозицията в Общински съвет – Габрово е казала „Не“ на габровския футбол и на спорта, след като в две поредни заседания е гласувала против финансовата подкрепа за спортните клубове.
Публикуваме без редакторска намеса изпратената до габровските медии, включително „Габрово Нюз“, от „Будно Габрово“ позиция, която гласи:
„Уважаеми съграждани,
В навечерието на избори отново ставаме свидетели на опити спортът да бъде използван за политически внушения. Истината е проста – никой не е против габровския футбол. Подкрепяме развитието му и успехите на отбора, но настояваме едно – прозрачност и отчетност при разходването на публични средства. Когато се искат общински пари, обществото има право на ясни отчети, спазване на правилата и равнопоставеност към всички спортове и деца в града.
Проблемът не е във футбола, а в начина на управление и липсата на отговори на важни въпроси. Габрово заслужава честен дебат, отговорни решения и приоритет към интереса на гражданите – без манипулации и без политическа употреба на спорта.
И фактите, показващи липсата на желание за адекватно управление и прозрачност:
1. От задължителните за публикуване документи на Сдружение “ОФК Янтра 2019” се вижда, че всеки път, когато има искане за средства от Община Габрово – на каса в организацията се декларират стотици хиляди лева – през 2024 г. – 660 х.лв., а през 2023-840 х.лв.
2. Последният отчет за използването на предоставените от Община Габрово средства не е предаден в срок до 15.01.2026 г, а едва след поискване – което според общинска Наредба се наказва с лишаване от субсидия за следващата календарна година.
Отчетени са плащания за заплати на футболисти, което не е разрешено от Закона за ФВС – според същата общинска Наредба, когато се направят нерегламентирани плащания съответният отбор се лишава от финансиране за следващите 2 години.
В последния отчет са предоставени за осребряване фактури за храна на ст-ст 5525 лв, по които не са направени пълни плащания, а с 2210 лв. по-малко. Други фактури са приложени без единична цена и брой, или опис към тях, а само обща сума, което е нередно и буди много въпроси.
Не е изпълнена разпоредбата на чл.40, ал. (3) от ЗЮЛНСЦ за публикуване на годишен доклад, съдържащ:
1. съществените дейности, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати;
2. размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства;
3. вида, размера, стойността и целите на получените и предоставени дарения, както и данни за дарителите;
4. финансовия резултат. Всеки дарител или спонсор трябва да може да се информира от тези ежегодни доклади, а “ОФК Янтра 2019” категорично отказва тази информация, въпреки многократните призовавания от наша страна да спазят Закона.
Не е ясно отборът има ли задължения към държавата … И още много въпроси могат да бъдат зададени.
В същото време, ръководството на Община Габрово, предоставя общински бази, терени и ресурси на ОФК Янтра-2019 като за сметка на това лишава друга детска школа от нормален достъп, нарушавайки и неспазвайки общински наредби.
Защо от Партия ГЕРБ не се коментират тези проблеми? Защо децата, трениращи в конкурентната им школа се ощетяват? Защо парите на габровци се насочват към непрозрачни разходи и се крият зад оправданието – искаме професионален футбол в Габрово, а другите не го искат…
Показателен е и друг факт – докато се намират средства за частен професионален клуб, през 2025 г. са налице действия на Община Габрово, които пряко ощетиха децата на Габрово. За първи път детските градини бяха натоварени с пълния размер на ТБО, отказано бе финансиране за нормални температурни условия в тях, а искания за облекчения за ТБО на всички образователни институции не достигнаха до Общинския съвет. Само от тези решения бюджетите предназначени за деца бяха лишени от стотици хиляди лева.
В град с тежки демографски предизвикателства естествените приоритети трябва да бъдат децата и образованието. Вместо това виждаме решения, които насочват ресурси в друга посока и създават усещане за двойни стандарти.
При толкова много нарушения – и нормативни и морални – е ясно, че няма как да подкрепим предложенията, защитавани от партия ГЕРБ – Габрово, насочени към вземане на незаконосъобразни решения.
Нашата позиция е ясна , очакваме Сдружение “ОФК Янтра – 2019” и ръководството му да започне да изпълнява разпоредбите на българското Законодателството и нормативната уредба, и да спазва принципите на прозрачност при разходването на публични средства, а ръководството на Община Габрово да спазва принципа на равнопоставеност в отношението си към всички спортни и други клубове в община Габрово.
С уважение,
групи общински съветници, при Общински съвет Габрово: „ПП-ДБ“, „Възраждане“, „Будно Габрово“ и „БСП за България“.“
Ролята на психолозите и педагогическите съветници за превенция на отпадането от образователната система бе във фокуса на работна междуинституционална среща, проведена в Областна администрация – Габрово. В нея участваха представители на институции, ангажирани с прилагането на Механизма за обхват и задържане на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст.
По време на дискусията бяха откроени ключови направления в работата на училищните специалисти – подкрепа за адаптацията към училищната среда, повишаване на мотивацията за учене, изграждане на доверие между ученици, учители и родители, подобряване на комуникацията и социалните умения, както и насърчаване участието на децата в училищния живот.
Психолозите и педагогическите съветници от СУ „Райчо Каролев“ и СУ „Отец Паисий“ представиха конкретни практики от работата си с ученици в риск и техните семейства. Членовете на Областния координационен център по Механизма за обхват подчертаха, че е необходим по-голям брой такива специалисти, които да подпомагат училищните екипи при ранното идентифициране на риска, индивидуалната подкрепа на учениците и ефективната работа с родителите.
По проект „Достъп до образование за всяко дете – Габрово“ в СУ „Райчо Каролев“ е назначен допълнително психолог, а в СУ „Отец Паисий“ – педагогически съветник. От РУО – Габрово отчетоха още, че на 14 и 15 февруари е проведено обучение на 33 членове на екипи за обхват за работа с Информационната система по реализация на Механизма.
Директорът на СУ „Райчо Каролев“ Силвия Христова сподели добри практики за обхват и задържане на учениците, сред които активна работа с родители, гъвкави форми на подкрепа и включване в извънкласни дейности. Като съществено предизвикателство пред средищните училища тя посочи осигуряването на устойчив ученически транспорт, който е ключов за обхвата на учениците от малките и отдалечени населени места.
В отделни случаи на децата се налага да пътуват между 55 и 80 минути, като продължителното пътуване често води до умора и понижаване на концентрацията в учебния процес. Участниците в срещата се обединиха около необходимостта да се търсят възможности за оптимизиране на транспортните схеми.
Народно читалище „Христо Ботев 1923 г.“ организира първия кулинарен събор „Бабините тефтери“ – празник, посветен на българската кухня, спомените и живите традиции.
Събитието ще се проведе на 25 април от 10.30 ч. на площада в с. Драгановци, община Габрово. Инициативата има за цел да съживи спомените за бабината кухня, старите тефтери с рецепти и автентичния български дух, предаван през поколенията чрез вкус, песен, музика и разказ.
Организаторите споделят, че вярват в силата на традициите, които оживяват най-ярко, когато се споделят заедно. В програмата са включени участия на фолклорни групи от различни читалища, работилница за приготвяне на традиционни ястия, пазар за „бабини вкусотии“, фото зона за спомени и изложба на автентични „бабини тефтери“.
Специални гости на събора ще бъдат Силвия Минкова, Трио „Звън“, Детски фолклорен фолклорен ансамбъл „Габровски гласчета“, както и изпълнение на гайда, които ще допринесат за празничната атмосфера.
Организаторите канят всички жители и гости на региона да се включат в събитието, за да готвят, пеят и съхраняват българските традиции заедно.
-
Любопитнопреди 7 дниУченически конкурс за рисунка „Райчо Каролев – знание, училище, бъдеще“
-
Любопитнопреди 7 дни„Ескейп рум: Мисия – Да отключим тайната на Райчо Каролев“
-
Любопитнопреди 6 дни„Беглика“ гостува в края на тази седмица в Габрово
-
Културапреди 7 дниОспорван вот на публиката за Събитие на културата в Габрово
-
Кримипреди 6 дниСпипаха още една фалшива шофьорска книжка в Габрово
-
Културапреди 6 дниСреща – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ
-
Любопитнопреди 6 дниМихаил Вешим отбеляза 80 г. „Стършел“ в Севлиево
-
Новинипреди 5 дниГаброво ще почете 153 години от безсмъртието на Апостола на Свободата