Свържи се с нас

Новини

Преди 70 години убиха Вапцаров

От истинските думи за поклон винаги боли

Published

on

снимка: bg-history.info

„…Водени от гореизложеното и на основание чл. 1 и 16 от Закона за защита на държавата, в името на Негово Величество цар Борис III, съдът присъди: Антон Иванов Козинаров, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Никола Иванов Вапцаров, Антон Николов Попов и Атанас Димитров Романов – смърт чрез разстрелване и да заплатят глоба в размер на 500 000 лева, с лишаване от всички граждански права завинаги. Присъдата не подлежи на обжалване и следва да се изпълни в 24-часов срок!“
Присъда N509 на Софийския военно-полеви съд. 23 юли 1942 г., 11 часа

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Никола Вапцаров. 23 юли 1942 г., 14 часа

* * *
23 юли…
На този ден прекланяме глава пред доблестта. На този ден прекланяме глава пред саможертвата. На този ден преди 70 лета в Гарнизонното стрелбище в София са разстреляни шестимата гореспоменати.
На този ден, пречистени и безмълвни пред смъртта, ние отдаваме почит на всички разстреляни, обезглавени, обесени, избити, безследно изчезнали в годините на съпротивата, в борбата срещу фашизма.
Вината на погиналите е една: те не приемат „новия световен ред“, налаган с разправа, танкове и концентрационни лагери. Те искат спокойни дни и хляб за децата си. Спокойни дни и хляб за всички деца по света. За бъдещите хора. За нас…

Ще имаме хлеб тогава.
Ще имаме хлеб!
И радост в очите ще имате,
мънички мои.
Имам ли аз,
то значи да има за теб,
имаш ли ти,
то значи да има безброя.

И толкова хубав ще бъде
тогава живота,
и днешната плесен
ще бъде безкрайно далеко.
„Не бойте се, деца“

* * *
Роден на 7 декември 1909 г. в Банско. Учи в Разложката гимназия. После в Морското машинно училище във Варна. Огняр и механик във фабриката в Кочериново. Уволнен през 1936 г. Безработен. Техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. Огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. Борец срещу фашизма. Поет. Единствената му лирическа сбирка, която излиза приживе, е „Моторни песни“ (1940 г.).
Живот, обикновен като самата му поезия. Или поезия, обикновена като живота му…

Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът тежък, скучен. –
Живот без маска и без грим,
озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.
„Завод“

* * *
Къщата на семейство Вапцарови в Банско е била посещавана често от цар Фердинанд и цар Борис III, както и от германския кайзер и крал на Прусия Вилхелм II. Като юноша Никола е бил гост в царския дворец в София (има негови снимки с цар Борис III и обкръжението му). Но вместо да си осигури бляскава кариера на морски офицер или на придворен дитирамбопеец той предпочита суровия живот с оскъдицата, безработицата, борбата и саможертвата. Така и той като своя кумир в поезията Пейо К. Яворов може да заяви: „Останах верен на своя идеал, не продадох перото си за облагите на обществото.“
Цял живот Вапцаров е изпълнен с ясното усещане за неизбежната гибел, която го очаква може би зад близкия ъгъл или на следващата пряка. Той възприема смъртта не като нещо изключително, а като абсолютно логичен, дори задължителен завършек на всички съзнателни избори, които е направил и които го водят до „барикадите“. Там, където човекът отвоюва правото си за по-добър и смислен живот. Затова и стиховете му за смъртта са обикновени, някак делнични:

Разстрел, и след разстрела – червей.
Това е толкоз просто и логично.

* * *
Но какво значи доблест, какво значи саможертва – саможертвата на Вапцаров и другарите му – според онези, които днес реабилитират фашизма и оправдават злото? Според онези, които днес възкресяват фашизма и скрепяват редиците му? Според онези, които днес жонглират с идеите и обезсмислят делата на погиналите?
Поровете се в интернет. Най-вече в интернет. Защото фашизмът е анонимен и безличен и дори да има много лица, те всички си приличат. А в интернет е гарантирана анонимността и всяка нелепост може да мине безнаказано! Анонимника е и страхливец. Не иска и не е в състояние да носи отговорност за това, което казва.
Анонимника нарича шестимата разстреляни на 23 юли 1942 г. в софийското Гарнизонното стрелбище „съветски агенти“, все едно Съветският съюз е вербувал милионите участници в съпротивата по света за свои агенти и нашите момчета поради наивност попаднали сред тях… Анонимникът ги нарича „пионки“, все едно те са нямали собствен мозък и сърце, за да решат на коя страна да бъдат в битката между светлината и мрака… Анонимникът ги нарича „предатели“, все едно да се обявиш – с цената на живота си – срещу политиката на правителство, обвързало страната със силите на мракобесието, все едно да спасиш народа си от трета национална катастрофа е предателство спрямо родината. Някакъв дори твърди, че Вапцаров е предал другарите си. Но Вапцаров е разстрелян. А ако бе предал някого, то по силата на закона, по който бе осъден на смърт, по силата на чл. 5 от същия онзи Закон за защита на държавата, гласящ: „Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е реч в чл. чл. 1 и 2 на тоя закон, както и лица, които са подпомагали такива организации или групи по начин, посочен в чл. чл. 3 и 4, се освобождават от наказание, ако съобщят на властта за тяхното съществуване и за лицата, които влизат в тях, преди тя сама да ги е открила…“ – той щеше да бъде помилван… Анонимникът ги нарича „терористи“, все едно те са могли легално и свободно да грабнат павета и железа, да подпалят Народното събрание, без да бъдат арестувани, осъдени и разстреляни, както през 1997-а някакви странни, страшни хора извършиха погром над българския парламент, без никой да им потърси дори сметка за това…
С твърде книжни представи за живота живее Анонимника от интернет…

* * *
„Стиховете на Вапцаров ме развълнуваха издъно – споделя Олег Шестински, превел блестящо стиховете му на руски. – Яркият им хуманистичен, антифашистки патос ме порази. Аз и моите ленинградски връстници тогава още не бяхме излекували напълно душевните рани, които ни бе нанесла 900-дневната блокада на града (Ленинград – дн. Санкт Петербург, бел.Е.А.). Фашизма ние бяхме познали не от книгите, не умозрително. Самият живот раждаше омразата към него.“
И редом с това неподправено обожание на чужденеца, талантлив поет и преводач – непомерното скудоумие на Анонимника, нашенски бездарник: „…Да не възвеличаваме толкоз чисто поетичните стойности на Вапцаров, ако не беше икона на соц. властта, щеше да е един от хилядите поетчета, творили през ХХ век. Нито стихотворенията му са кой знае какво, нито е изиграл някаква друга роля в културното развитие на България.“

* * *
Бих искала да кажа на този и всички анонимни хулители на Вапцаров:
„Г-н Анонимнико, Вапцаров е не просто единственият българин, получил (за съжаление посмъртно!) Почетната международна награда на мира и така се нарежда до личности като Пабло Пикасо, Пабло Неруда, Юлиус Фучик и други светли и достойни синове на човечеството. Вапцаров е не просто един от най-големите български поети на ХХ век, получил (за съжаление посмъртно!) световно признание. Вапцаров, макар и разстрелян на 33-годишна възраст, макар и автор на една стихосбирка, обнови езика на българската поезия, откри за нея нови духовни хоризонти, съприобщи я към голямата поезия на света.
А ти, г-н Анонимнико, който сигурно пишеш някакви стихчета, след като си въобразяваш, че разбираш от поезия, излез от хралупата си на светло! Открий самоличността си! Защо те е страх от светлината? Въпросът е риторичен. Защото можеш да вирееш само в мрака. Ти нямаш собствено име. Името ти е ЛЕГИОН. Затова те дразни доблестта. Затова те дразни саможертвата. Защото доблестта и саможертвата значат светлина. Защото доблестта и саможертвата значат любов. Любовта е тази, която кара Вапцаров в очакване на смъртната присъда да напише до жена си своето незабравимо:

Понякога ще идвам във съня ти,
като нечакан и неискан гостенин…

И още… Доблестта и саможертвата значат човеколюбие. Значат родолюбие. В крайна сметка – любов. Затова часове преди разстрела Вапцаров написа:

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

Защото любовта е по-силна от смъртта. И не партийни директиви и капризи на соцвластта, а тъкмо любовта на погиналите към човека породи ответната любов на хората към тях. Затова днес поклонниците на Вапцаров и поезията му са неизмеримо повече от хулителите като теб.“

* * *
23 юли 1942 г., 21,10 часа
„Осъдените запяха: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ и бяха разстреляни: Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Антон Попов.“
Полицейски протокол

Думите за поклон пред подвига и саможертвата на падналите за свободата и за правдини винаги са трудни. Истинските думи. Онези думи, от които боли. Не фойерверките. Особено когато става дума за съдбата на Вапцаров. Толкова обикновена. И толкова необикновена.
Поклон пред паметта и светещото мъченичество на героите!

Автор: Д-р Елена АЛЕКОВА

в.ДУМА

Икономика

„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal

Published

on

На 26 септември Габрово ще бъде домакин на първото издание на Gabrovo Informal — нова нетуъркинг инициатива, която си поставя за цел да събере на едно място предприемачи, професионалисти и хора с идеи от града и региона. Зад инициативата стои Васил Гърбов, създател на уеб агенцията Digital New Era и дългогодишен специалист в областта на дигиталните решения, който след завръщането си в Габрово реши да предложи на местната бизнес общност пространство за истинска, жива комуникация. Събитието няма да следва традиционния формат на сухо раздаване на визитки. В програмата е включен speed networking – формат, който е сравнително нов за Габрово и цели именно да извади участниците от зоната им на комфорт. Присъстващите ще бъдат разделени на групи и в рамките на кратки интервали от време ще имат възможност да се представят и да опознаят повече хора, отколкото биха срещнали на едно обикновено събитие. Организаторите канят на срещата всички – независимо дали търсят бизнес партньори, служители, работа, инвеститори или просто искат да разширят кръга си от познанства. Инициативата е насочена и към младите хора в региона, но не само към тях – идеята е да се съберат различни поколения и различен професионален опит на едно място. Именно това е и темата ни на разговор с Васил, която можете да проследите по-долу:

1. Кой е Васил извън ролята на създател на Gabrovo Informal? С какво се занимаваш и какъв е професионалният ти път до момента?
– Вече седма година се занимавам с уеб дизайн и уеб разработка. През това време натрупах сериозен опит в създаването на креативни уеб решения и уеб базирани системи, а през последните години – и в бизнес автоматизацията.

Ако трябва да определя ролята си днес, бих казал „уеб архитект“, защото в ерата на изкуствения интелект една-единствена специализация вече рядко е достатъчна. Винаги съм бил full-stack в по-широкия смисъл на думата – занимавал съм се с дизайн, маркетинг, UX, анимации, оптимизация, frontend, backend, управление на процеси и менажиране на проекти. Работил съм по доста комплексни проекти и днес всичко това просто се развива с много по-висока скорост.

През 2022 година станах победител в конкурса „Сайт на годината“ в две категории, а през 2023 година получих отличие за принос към дигиталната среда в България. Участвал съм и в редица международни конкурси. Вече четвърта поредна година съм част от журито на „Сайт на годината“, а паралелно с това съм гост-лектор в SoftUni и други образователни институции. За мен споделянето на опит е важна част от професионалното развитие, защото вярвам, че знанията имат най-голяма стойност, когато се предават нататък.

Съосновател съм и на креативната уеб агенция Digital New Era, която е на повече от четири години. През последната година развиваме нов за нашия пазар модел – „уебсайт като услуга“. Идеята е срещу месечен абонамент бизнесът да получава не просто сайт, а практически цял дигитален екип на разположение: дизайн и разработка, маркетинг, оптимизация, хостинг, поддръжка и бизнес автоматизация.

В момента публично документирам развитието на този бизнес и пътя му към пазарна оценка от над един милион евро. За мен това е интересен експеримент не само от бизнес гледна точка, а и като възможност хората да видят целия процес – решенията, грешките, успехите и реалната работа зад изграждането на продукт и компания.

Като цяло обичам да създавам неща, да решавам проблеми и най-вече да виждам реален резултат от работата си.

2. Каква е причината да вземеш решението да се върнеш, да живееш и да градиш кариера в Габрово?
– Най-простият отговор е, защото съм габровец и обичам града си. Наскоро казах на един приятел, че за мен няма по-голямо богатство от това да живееш на място, на което имаш спомени от детството си. Имам такива спомени на всяка улица, около всяка сграда и във всеки квартал. Това е нещо, което не можеш да си купиш и трудно можеш да създадеш на друго място.

Другата голяма причина е семейството ми. Искам да имам повече време и свобода да бъда със съпругата си и със сина си и, дай Боже, семейството ни да расте. Габрово ми дава точно това усещане за баланс.

Тук имаме тишина, природа, Балкана буквално до нас, история, чист въздух и много възможности на кратко разстояние. Понякога сме толкова фокусирани върху нещата, които градът няма, че забравяме какво всъщност имаме. Живял съм в двата най-големи града в България и мога спокойно да кажа, че никъде не съм се чувствал толкова спокоен и толкова на мястото си, колкото в Габрово.

Затова каквото мога да направя за развитието на средата тук, искам да го направя. На първо място го правя за себе си и за семейството си, но в крайна сметка, ако градът се развива, печелим всички.

3. Как се роди идеята за Gabrovo Informal и какво те накара да я реализираш точно сега?
– Идеята живее в главата ми от около две години. Дълго време обаче не се чувствах достатъчно уверен, че аз съм човекът, който трябва да започне подобна инициатива. Имаше и един логичен въпрос – как да правя нещо за Габрово, ако самият аз не живея постоянно тук?

След като се върнах, нещата започнаха да се нареждат естествено. Срещнах се със стари познати, запознах се с нови хора и постепенно видях колко много активни, интересни и предприемчиви личности има в града, които често просто не се познават помежду си.

Това ми даде мотивацията да започна Gabrovo Informal. Амбицията е с времето инициативата да сплоти бизнес екосистемата не само в Габрово, но и в региона, и да създаде постоянна комуникация между активните хора – предприемачи, професионалисти, специалисти, хора с идеи. И няма нищо лошо да кажа, че го правя и за себе си.

Аз също искам да познавам повече хора в града. Всеки нов контакт може да бъде възможност – за моя бизнес, за нечий друг бизнес, за работа, партньорство, инвестиция или просто за добра идея.

4. Много хора свързват нетуъркинга най-вече с размяна на визитки и бизнес контакти. Кое ще бъде различното при Gabrovo Informal?
– Всъщност бизнес контактите са важна част от идеята и не искам да бягаме от това. Нетуъркингът е точно възможност хората да се срещнат, да говорят за това, което правят, и да видят дали имат общи интереси. Разликата е, че не искам Gabrovo Informal да се превръща в сухо събитие, на което всеки идва, раздава десет визитки и си тръгва.

Искам атмосферата да бъде естествена. Да можеш да говориш за бизнеса си, но и за идея, която имаш, за проект, за проблем, който се опитваш да решиш, или просто за нещо интересно, което правиш. Не организираме тези срещи, за да си запълваме вечерите.

Правим ги, за да се развиваме. А понякога всичко започва от един съвсем нормален разговор.

5. Един от големите проблеми пред бизнеса е намирането на подходящи хора. Може ли подобна общност да се превърне и в по-естествен начин работодатели и професионалисти да се откриват взаимно?
– Определено. Но според мен темата за кадрите е двустранна. Често чуваме бизнеса да казва: „Няма хора.“ От другата страна чуваме хората да казват: „Няма добри работодатели.“

Истината вероятно е някъде по средата. Професионалистите трябва постоянно да се развиват, да се квалифицират и понякога да са готови да направят лични компромиси, за да постигнат нещо.

Но и бизнесът трябва да помисли какво предлага и как възнаграждава добрите хора, които дават много от себе си. Gabrovo Informal може да създаде пространство тези две страни да се срещат по естествен начин. Ако търсиш работа – ела и се запознай с хора.

Ако търсиш служители – също. Ако търсиш партньор, инвеститор или просто съвет – пак. Който търси, обикновено намира. Но първо трябва да излезе от вкъщи.

6. Може ли Gabrovo Informal да бъде полезна и на човек, който няма собствен бизнес и в момента не търси работа или клиенти?
– Разбира се. Gabrovo Informal е за всеки, който иска нещо повече от сухото, сиво и предвидимо ежедневие. Още преди първото събитие виждаме интерес от хора на различна възраст, с различни професии, бизнеси и интереси. Не е нужно да идваш с конкретна цел от типа „тази вечер трябва да намеря клиент“.

Ще дам пример със себе си. На друго нетуъркинг събитие в Габрово се запознах с хора, които съм виждал по улиците буквално от години. Разминавали сме се десетки пъти, но никога не сме имали повод просто да си кажем „Здравей“. Една такава вечер създаде този повод.

И точно това е ценното – срещаш човек, когото иначе може би никога нямаше да заговориш. А никога не знаеш какво може да последва от един такъв разговор.

7. Интересна част от програмата е speed networking-ът. Може ли да споделиш повече за идеята на този формат и как точно ще протече?
– Speed networking-ът е една от частите, за които лично аз най-много се вълнувам. Това не е революционна концепция, но за Габрово е сравнително нов формат. Голямото му предимство е, че те изкарва от зоната на комфорт.

На подобни събития естественият ни инстинкт е да намерим хората, които вече познаваме, и да останем при тях цяла вечер. Speed networking-ът разбива точно това. Ще разделим желаещите да участват на групи. Част от хората ще останат на определени места, а другите ще се придвижват при сигнал.

В рамките на около две минути всеки ще трябва да се представи, да каже с какво се занимава и да чуе отсрещната страна. След това сменяме. В зависимост от броя на участниците вероятно няма да бъдем само по двойки, а в малки групи от четири или шест души. От личен опит мога да кажа колко силен може да бъде този формат. Участвал съм веднъж в speed networking в София. За около половин час се запознах с десет души.

Трима от тях впоследствие станаха мои клиенти и работим заедно и до днес. Тридесет минути, десет нови запознанства, три реални бизнес отношения. Това много добре показва силата на живия контакт.

8. Какво би казал на хората, които искат да дойдат, но се притесняват да заговорят непознати или смятат, че „не са добри в нетуъркинга“?
– Просто елате. Никой не се ражда „добър в нетуъркинга“. И аз съм изпитвал притеснение да заговоря непознат човек. Но притеснението обикновено трае няколко минути, а един разговор може да ви даде нещо за години напред.

Точно затова ще имаме формати като speed networking – за да не се налага човек да стои в единия край на залата и да се чуди: „Сега как да отида и какво да кажа?“ Ние ще създадем повода. От вас се иска просто да дойдете и да кажете: „Здравей, аз съм…“

9. В Габрово често се говори за задържането на младите хора и привличането им обратно към града. Смяташ ли, че създаването и развиването на общност като Gabrovo Informal може да бъде част от решението и как си го представяш?
– Да, но според мен трябва да бъдем много реалистични по тази тема. Културата е важна. Събитията са важни. Образованието, здравеопазването, инфраструктурата и качеството на живот също са изключително важни.

Но ако искаме млади хора да живеят в Габрово, те трябва да имат и икономическа причина да бъдат тук. Трябва да могат да печелят достатъчно, да имат възможности за развитие, да има бизнес, инвестиции и добре платена работа. Колкото и меркантилно да звучи – когато човек може да задоволява нормално материалните си нужди и вижда перспектива пред себе си, много по-лесно може да оцени всичко останало, което един град като Габрово предлага.

На нас ни трябва раздвижване. Нови бизнеси, нови инвестиции, нови работодатели, нови идеи. Не можем да разчитаме само на един инфраструктурен проект, един университет, културните събития или на това, което вече съществува.

И тук виждам една от бъдещите роли на Gabrovo Informal. Защо например един ден общността да не може да събере сто или сто и петдесет автобиографии на квалифицирани хора от определен сектор и да отиде при потенциален инвеститор с конкретно предложение: „В Габрово имаме тези хора, имаме база, имаме подкрепа – елате и инвестирайте“? Това вече е активна позиция. Аз мога да работя дистанционно и това ми позволява да живея комфортно тук. Тогава нека привлечем още такива хора. Нека им кажем: „Елате в Габрово. Можете да работите оттук, а в същото време да имате качество на живот, което големият град трудно предлага.“

Няма една магическа мярка, която ще реши демографския проблем. Но ако всеки направи каквото може в своята сфера, постепенно средата започва да се променя.

10. Като заговорихме за младите хора, Gabrovo Informal само за тях ли е?
– Категорично не. Искаме да съберем различни поколения, защото точно там е стойността. Един млад човек може да има огромна енергия и новаторска идея, но човек с двадесет или тридесет години професионален опит може да му даде перспектива, която няма как да прочете в интернет.

И обратното – утвърден предприемач може да срещне млад човек, който да му покаже нова технология, нов начин на мислене или възможност, за която до този момент изобщо не е подозирал. Не искам да слагаме възрастови ограничения и етикети. Ако си активен, любопитен, имаш идеи, опит или просто желание да срещаш интересни хора – мястото е за теб.

11. Какво би казал конкретно на собствениците на бизнеси в Габрово, които четат това интервю и си мислят: „Аз вече имам достатъчно контакти и стабилен екип, какво повече може да ми даде тази среща?“
– Бих ги попитал: сигурни ли сте, че вече познавате човека, който може да ви даде следващата голяма идея? Няма момент, в който един бизнес да има „достатъчно контакти“. Може в момента да не търсите служители, клиенти или партньори. Но след шест месеца ситуацията може да бъде съвсем различна. Освен това не всяка стойност се измерва в сделка още на следващия ден. Понякога ще срещнеш човек, с когото след две години ще направите проект. Понякога ще чуеш идея, която ще промени начина, по който гледаш на собствения си бизнес. И има още нещо – подкрепата между местните бизнеси.

Трябва да започнем повече да си помагаме и по-малко да гледаме на успеха на другия като на заплаха. Ако един бизнес в Габрово расте, наема повече хора и привлича повече клиенти и инвестиции, част от тази стойност остава в целия град. Никой не е постоянно на върха. Всеки бизнес в даден момент ще има нужда от хората около себе си. Затова според мен е добре да бъдем малко по-смирени, малко по-отворени и много по-сплотени. Ако Габрово върви нагоре, печелим всички.

12. Ако трябва само с едно изречение да убедиш човек, който все още се колебае дали да дойде на 26 септември, какво би му казал?
– Елате поне веднъж – в най-лошия случай ще прекарате една различна вечер, а в най-добрия може да срещнете човек, който да промени посоката на живота или бизнеса ви.

Регистрация за събитието и допълнителна информация могат да бъдат намерени на сайта на инициативата, а въпроси се приемат на имейл hello@gabrovoinformal.com. Медиен партньор на събитието е Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

Published

on

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

Зареди още

Икономика

Мирослав Дончев представя новите стандарти в енергетиката на RENPOWER Bulgaria 2026

Published

on

Управителят на „Интер Пауър“ ще представи практически решения за трансформацията на възобновяемата енергия и системите за съхранение в София.

Габрово отново има своето авторитетно представителство на международната сцена на зелените технологии. Управителят на габровската компания „Интер Пауър“ и член на Управителния съвет на „Соларна Академия България“, Мирослав Дончев, ще бъде сред водещите лектори на престижната международна конференция RENPOWER Bulgaria 2026.

Събитието се организира от глобалната платформа Euroconvention Global и събира на едно място ключови инвеститори, държавни институции, енергийни експерти и технологични лидери.

Форумът е част от глобалното турне RENPOWER Tour 2026, което през тази година преминава през Милано, Атина, Панама, Кито и Гватемала, а на 17 септември негов домакин е хотел Sofia Balkan Palace в столицата.

Фокус върху реалните предизвикателства: Мрежа, пазар и съхранение Основната тема на тазгодишното издание на форума е изграждането на следващото поколение мащабни соларни паркове и системи за съхранение на енергия (BESS) в България.

Мирослав Дончев ще вземе участие във втората работна сесия от 11:00 ч., посветена на най-критичните въпроси пред сектора:

  • Интеграцията на новите мощности в електроенергийната мрежа;
  • Развитието на пазара и капацитета за съхранение;
  • Прехода от чисто количество към качествено управление.

Неговата лекция е озаглавена „От инсталирани мощности към гъвкави мощности“ — тема с изключителна стратегическа важност на фона на безпрецедентно бързото развитие на пазара в страната.

Практически опит и иновативни решения от Габрово
В рамките на участието си Мирослав Дончев ще сподели практически изводи, натрупани от реализацията на над 100 обекта в страната, както и опита от внедряването на специализирания софтуер за енергиен мениджмънт OptiSol.

„За три години България измина пътя от почти нулеви нива до внушителните 5,4 GW мощности за съхранение — цифра, която надхвърля над четири пъти първоначално заложените цели за 2030 година. Технологичната база вече е налична, но решаващият фактор оттук нататък е интелигентното и гъвкаво управление на тези системи,“ подчертава Дончев.

Участието на габровския експерт на този мащабен форум за пореден път доказва, че местният бизнес разполага с технологичен и управленски капацитет, който не само отговаря на глобалните тенденции, но и активно формира бъдещето на енергийния сектор в България.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица