Свържи се с нас

Новини

Преди 70 години убиха Вапцаров

От истинските думи за поклон винаги боли

Published

on

снимка: bg-history.info

„…Водени от гореизложеното и на основание чл. 1 и 16 от Закона за защита на държавата, в името на Негово Величество цар Борис III, съдът присъди: Антон Иванов Козинаров, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Никола Иванов Вапцаров, Антон Николов Попов и Атанас Димитров Романов – смърт чрез разстрелване и да заплатят глоба в размер на 500 000 лева, с лишаване от всички граждански права завинаги. Присъдата не подлежи на обжалване и следва да се изпълни в 24-часов срок!“
Присъда N509 на Софийския военно-полеви съд. 23 юли 1942 г., 11 часа

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Никола Вапцаров. 23 юли 1942 г., 14 часа

* * *
23 юли…
На този ден прекланяме глава пред доблестта. На този ден прекланяме глава пред саможертвата. На този ден преди 70 лета в Гарнизонното стрелбище в София са разстреляни шестимата гореспоменати.
На този ден, пречистени и безмълвни пред смъртта, ние отдаваме почит на всички разстреляни, обезглавени, обесени, избити, безследно изчезнали в годините на съпротивата, в борбата срещу фашизма.
Вината на погиналите е една: те не приемат „новия световен ред“, налаган с разправа, танкове и концентрационни лагери. Те искат спокойни дни и хляб за децата си. Спокойни дни и хляб за всички деца по света. За бъдещите хора. За нас…

Ще имаме хлеб тогава.
Ще имаме хлеб!
И радост в очите ще имате,
мънички мои.
Имам ли аз,
то значи да има за теб,
имаш ли ти,
то значи да има безброя.

И толкова хубав ще бъде
тогава живота,
и днешната плесен
ще бъде безкрайно далеко.
„Не бойте се, деца“

* * *
Роден на 7 декември 1909 г. в Банско. Учи в Разложката гимназия. После в Морското машинно училище във Варна. Огняр и механик във фабриката в Кочериново. Уволнен през 1936 г. Безработен. Техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. Огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. Борец срещу фашизма. Поет. Единствената му лирическа сбирка, която излиза приживе, е „Моторни песни“ (1940 г.).
Живот, обикновен като самата му поезия. Или поезия, обикновена като живота му…

Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът тежък, скучен. –
Живот без маска и без грим,
озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.
„Завод“

* * *
Къщата на семейство Вапцарови в Банско е била посещавана често от цар Фердинанд и цар Борис III, както и от германския кайзер и крал на Прусия Вилхелм II. Като юноша Никола е бил гост в царския дворец в София (има негови снимки с цар Борис III и обкръжението му). Но вместо да си осигури бляскава кариера на морски офицер или на придворен дитирамбопеец той предпочита суровия живот с оскъдицата, безработицата, борбата и саможертвата. Така и той като своя кумир в поезията Пейо К. Яворов може да заяви: „Останах верен на своя идеал, не продадох перото си за облагите на обществото.“
Цял живот Вапцаров е изпълнен с ясното усещане за неизбежната гибел, която го очаква може би зад близкия ъгъл или на следващата пряка. Той възприема смъртта не като нещо изключително, а като абсолютно логичен, дори задължителен завършек на всички съзнателни избори, които е направил и които го водят до „барикадите“. Там, където човекът отвоюва правото си за по-добър и смислен живот. Затова и стиховете му за смъртта са обикновени, някак делнични:

Разстрел, и след разстрела – червей.
Това е толкоз просто и логично.

* * *
Но какво значи доблест, какво значи саможертва – саможертвата на Вапцаров и другарите му – според онези, които днес реабилитират фашизма и оправдават злото? Според онези, които днес възкресяват фашизма и скрепяват редиците му? Според онези, които днес жонглират с идеите и обезсмислят делата на погиналите?
Поровете се в интернет. Най-вече в интернет. Защото фашизмът е анонимен и безличен и дори да има много лица, те всички си приличат. А в интернет е гарантирана анонимността и всяка нелепост може да мине безнаказано! Анонимника е и страхливец. Не иска и не е в състояние да носи отговорност за това, което казва.
Анонимника нарича шестимата разстреляни на 23 юли 1942 г. в софийското Гарнизонното стрелбище „съветски агенти“, все едно Съветският съюз е вербувал милионите участници в съпротивата по света за свои агенти и нашите момчета поради наивност попаднали сред тях… Анонимникът ги нарича „пионки“, все едно те са нямали собствен мозък и сърце, за да решат на коя страна да бъдат в битката между светлината и мрака… Анонимникът ги нарича „предатели“, все едно да се обявиш – с цената на живота си – срещу политиката на правителство, обвързало страната със силите на мракобесието, все едно да спасиш народа си от трета национална катастрофа е предателство спрямо родината. Някакъв дори твърди, че Вапцаров е предал другарите си. Но Вапцаров е разстрелян. А ако бе предал някого, то по силата на закона, по който бе осъден на смърт, по силата на чл. 5 от същия онзи Закон за защита на държавата, гласящ: „Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е реч в чл. чл. 1 и 2 на тоя закон, както и лица, които са подпомагали такива организации или групи по начин, посочен в чл. чл. 3 и 4, се освобождават от наказание, ако съобщят на властта за тяхното съществуване и за лицата, които влизат в тях, преди тя сама да ги е открила…“ – той щеше да бъде помилван… Анонимникът ги нарича „терористи“, все едно те са могли легално и свободно да грабнат павета и железа, да подпалят Народното събрание, без да бъдат арестувани, осъдени и разстреляни, както през 1997-а някакви странни, страшни хора извършиха погром над българския парламент, без никой да им потърси дори сметка за това…
С твърде книжни представи за живота живее Анонимника от интернет…

* * *
„Стиховете на Вапцаров ме развълнуваха издъно – споделя Олег Шестински, превел блестящо стиховете му на руски. – Яркият им хуманистичен, антифашистки патос ме порази. Аз и моите ленинградски връстници тогава още не бяхме излекували напълно душевните рани, които ни бе нанесла 900-дневната блокада на града (Ленинград – дн. Санкт Петербург, бел.Е.А.). Фашизма ние бяхме познали не от книгите, не умозрително. Самият живот раждаше омразата към него.“
И редом с това неподправено обожание на чужденеца, талантлив поет и преводач – непомерното скудоумие на Анонимника, нашенски бездарник: „…Да не възвеличаваме толкоз чисто поетичните стойности на Вапцаров, ако не беше икона на соц. властта, щеше да е един от хилядите поетчета, творили през ХХ век. Нито стихотворенията му са кой знае какво, нито е изиграл някаква друга роля в културното развитие на България.“

* * *
Бих искала да кажа на този и всички анонимни хулители на Вапцаров:
„Г-н Анонимнико, Вапцаров е не просто единственият българин, получил (за съжаление посмъртно!) Почетната международна награда на мира и така се нарежда до личности като Пабло Пикасо, Пабло Неруда, Юлиус Фучик и други светли и достойни синове на човечеството. Вапцаров е не просто един от най-големите български поети на ХХ век, получил (за съжаление посмъртно!) световно признание. Вапцаров, макар и разстрелян на 33-годишна възраст, макар и автор на една стихосбирка, обнови езика на българската поезия, откри за нея нови духовни хоризонти, съприобщи я към голямата поезия на света.
А ти, г-н Анонимнико, който сигурно пишеш някакви стихчета, след като си въобразяваш, че разбираш от поезия, излез от хралупата си на светло! Открий самоличността си! Защо те е страх от светлината? Въпросът е риторичен. Защото можеш да вирееш само в мрака. Ти нямаш собствено име. Името ти е ЛЕГИОН. Затова те дразни доблестта. Затова те дразни саможертвата. Защото доблестта и саможертвата значат светлина. Защото доблестта и саможертвата значат любов. Любовта е тази, която кара Вапцаров в очакване на смъртната присъда да напише до жена си своето незабравимо:

Понякога ще идвам във съня ти,
като нечакан и неискан гостенин…

И още… Доблестта и саможертвата значат човеколюбие. Значат родолюбие. В крайна сметка – любов. Затова часове преди разстрела Вапцаров написа:

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

Защото любовта е по-силна от смъртта. И не партийни директиви и капризи на соцвластта, а тъкмо любовта на погиналите към човека породи ответната любов на хората към тях. Затова днес поклонниците на Вапцаров и поезията му са неизмеримо повече от хулителите като теб.“

* * *
23 юли 1942 г., 21,10 часа
„Осъдените запяха: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ и бяха разстреляни: Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Антон Попов.“
Полицейски протокол

Думите за поклон пред подвига и саможертвата на падналите за свободата и за правдини винаги са трудни. Истинските думи. Онези думи, от които боли. Не фойерверките. Особено когато става дума за съдбата на Вапцаров. Толкова обикновена. И толкова необикновена.
Поклон пред паметта и светещото мъченичество на героите!

Автор: Д-р Елена АЛЕКОВА

в.ДУМА

Крими

Комисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!

Published

on

Директорът на Областната дирекция на МВР – Габрово старши комисар Илиян Иванов контрира кмета на Габрово Таня Христова с аргумент, че градът остава спокоен, а престъпността е под средната за страната и показа мигновени резултати.

Думите му бяха изречени в контекста на писмото на габровския кмет до министър-председателя Румен Радев, настояващо за спешни мерки по възстановяване на сигурността и обществения ред в общината.

Той отхвърли нападките по свои адрес и защити колегите си. Старши комисар Иванов цитира официални данни, сочещи устойчиво намаляване на престъпността и повишаване ефективността на дейността по разкриване на извършените престъпления в региона – контрапункт на твърдението на Христова, че полицията нехае срещу престъпността.

Директорът на ОДМВР – Габрово коментира всичко това пред БТА – Габрово по време на брифинг, свързан с обявяване на резултатите от специализирана полицейска операция, проведена на територията на общината.

По думите на Иванов акцията е започнала в 06.00 часа сутринта и е била планирана предварително, без да има връзка с изпратеното ден по-рано от кмета Таня Христова писмо до Радев, в което се казва, че в общината се наблюдава ескалация на битовата престъпност, има нарастващо етническо напрежение и засилващо се усещане за безнаказаност.

Според данните на полицията операцията е била насочена към противодействие на конвенционалната престъпност, подобряване на пътната безопасност, противодействие на престъпления, свързани с държането, разпространението и употребата на наркотични вещества, установяване на лица, обявени за общодържавно издирване, както и извършване на проверки по Закона за гражданската регистрация.

Операцията е започнала в ранните часове на деня с участието на служители от ОДМВР – Габрово и Дирекция „Жандармерия“. Към 12.00 часа директорът на ОДМВР – Габрово старши комисар Илиян Иванов представи междинните резултати от проведените действия.

По линия на „Охранителна полиция“ и сектор „Пътна полиция“ стана ясно, че са били проверени 37 адреса по Закона за гражданската регистрация, проверени моторни превозни средства са били 315. Тестваните водачи за употреба на алкохол и наркотични вещества били 34, като не са установени положителни проби.

Връчени са били 4 наказателни постановления и 28 електронни фиша. До часовете по пладне са били проверени общо 458 лица, сред които и две представляващи интерес. Само от сутринта до обяд са били съставени 32 глоби с фиш и 5 акта за установяване на административно нарушение по Закона за движението по пътищата, както и 1 акт по Закона за българските лични документи.

По линия на „Криминална полиция“ стана ясно, че са били извършени проверки и полицейски специализирани действия на 5 адреса. Задържани са били 8 лица, всички представляващи интерес по линия „Наркотични вещества“.

При извършените процесуално-следствени действия на един от адресите са били намерени и иззети 54,1 грама амфетамин, 40,8 грама марихуана, както и 11 растения от рода на конопа. На друг адрес са намерени и иззети 12 флакона по 10 мл, съдържащи метадон.

При претърсване на друг адрес са открити и иззети три неистински банкноти с номинал 100 евро. Установено е едно лице, обявено за общодържавно издирвано лице.

Старши комисар Иванов посочи още, че за първото полугодие на 2026 г. има намаляване на регистрираните престъпления и намаляване на коефициентът на престъпността. Регистрираните криминални престъпления в областта към края на юни 2026 са 467 при 561 за същия период на 2025 г.

За първото полугодие на 2026 г. в РУ-Габрово са регистрирани 207 криминални престъпления, като за същи период на 2025 г. са 250 – намалени със 17,2 %. Установени са извършителите на 102 престъпления, регистрирани през периода с процент на разкриваемост 49,28% (38,40 % за 2025 г.).

Установени са извършителите на още 57 престъпления от предходни периоди. Регистрираните престъпления против собствеността за 2026 са 87 срещу 115 за 2025 г., или намаление с 24,34 %.

Данните сочат за устойчиво намаляване на престъпността и повишаване ефективността на дейността по разкриване на извършените престъпления.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Новини

Таня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!

Published

on

Габрово е разтърсено от тревожно писмо на кмета Таня Христова, изпратено директно до премиера Румен Радев в София. Посланието е недвусмислено: градът затъва в престъпност, етническото напрежение расте, а хората вече не се чувстват в безопасност по улиците на собствения си град. В остър тон Христова хвърли ръкавицата директно в лицето на габровската полиция.

Това става известно от отворено писмо на кмета на община Габрово Таня Христова до министър-председателя Румен Радев, в което настоява за спешни мерки за възстановяване на сигурността и обществения ред в общината. То бе разпространено до местните медии, включително и до „Габрово Нюз“.

Според Христова проблемът изобщо не е в липсата на закони. Той се корени в това, че тези закони просто не се прилагат. Местните полицаи, твърди тя, не осъществяват превантивна дейност и не реагират навреме на битовата престъпност с цялата строгост на закона, а резултатът е плашещ – у нарушителите се е загнездило усещане за пълна безнаказаност, а доверието на гражданите в държавата се топи пред очите ѝ.

Кметът не спести и горчивата ирония на ситуацията – Общината е изляла солидни пари в камери и видеонаблюдение, разкрасила е градската среда, а всичко това остава без ефект, защото полицията не се появява на терен, когато е нужно.

Христова разголи и системния абсурд, в който работи всеки български кмет на населено място. Тя е тази, към която хората се обръщат ежедневно с тревогите си, тя носи политическата цена на всеки инцидент, но реалната власт да спре престъпността е в ръцете на държавата, не в нейните. Именно това несъответствие, твърди Таня Христова, се плаща от габровци.

Затова кметът удари с конкретни искания. Настоява за спешни законови промени, които да дадат на кметовете истинската власт. Таня Христова е за законов модел, при който отговорността, възложена на местната власт от гражданите, е подкрепена с достатъчно ясни и ефективни инструменти за действие.

Според нея това не е въпрос на повече власт за кметовете, а на по-силна защита на гражданите и възстановяване на авторитета на местната власт като реален гарант за обществения интерес.

„Когато държавните правоохранителни органи не успяват да осигурят необходимото ниво на защита, законът следва да предостави на местната власт възможност да участва по-активно в гарантирането на обществения ред, в рамките на ясно определени и законосъобразни правомощия“, аргументира се Христова.

Но истинската бомба в писмото е друга! Габровският кмет предлага началниците на полицията по места да не се назначават отгоре, а да се избират директно от гражданите на местни избори. Революционна идея, която, ако мине, би преобърнала цялата структура на властта в МВР.

Кметът Христова добави и лична нотка към скандалния тон на писмото – като дъщеря на военен офицер, казва тя, е израснала с респект към пагона и към хората, които го носят. Именно затова, твърди тя, тези хора нямат право на колебание, когато сигурността на гражданите е застрашена.

В завършек на посланието си градоначалникът отправи директен ултиматум към управлението, с настояване за спешна лична среща с премиера Румен Радев и с вътрешния министър Иван Демерджиев, на която да се говори без увъртане как се връща редът в Габрово и как се дава на местната власт реална сила да пази хората си.

Случайно или не, или пък във връзка с отвореното писмо на Таня Христова до премиера Радев днес, 7 юли, в Габрово се забелязва засилено полицейско присъствие.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица