Свържи се с нас

Новини

НЦИОМ: 52% от българите няма да почиват това лято

По някои показатели 2012 г. прилича на предкризисната 2007-ма година

Published

on

Повече от половината от българите няма да почиват през това лято – делът им е 52%. Това показват данните от национално представително проучване на НЦИОМ, проведено по метода на полустандартизираното интервю, в периода 27 юни – 03 юли 2012 г., сред 1000 пълнолетни българи в 86 населени места в цялата страна. По-често това са възрастните респонденти над 60 години, жителите на малките градове и селата, с основно и по-ниско образование, както и хората с по-нисък от средния жизнен стандарт. Това са социално-демографските групи, които от години не могат да си позволят летен отдих.

Делът на българите, които имат намерение да почиват през лятото, се е увеличил от 11% на 48% от 1993 година досега. По този показател настоящата 2012 година „прилича” на предкризисната 2007 година.

Проучването показва наличието на пряка връзка между възрастта и намеренията за почивка на пълнолетните българи – с увеличаването на възрастта намаляват възможностите им да си позволят летен отдих. Най-младите (на възраст до 29 години) са най-малко склонни да се лишат от почивка през лятото – 77% от тях ще си позволят летен отдих. Това е с 10% повече, отколкото през миналата година. Младежите като цяло са по-непретенциозни към битовите условия, при които ще почиват и могат да си позволят туристическите услуги на по-ниска цена. Част от младите хора разчитат и на финансовата подкрепа от родителите си, сочи изследването на НЦИОМ.

За последната една година с 4% е нараснал делът на възнамеряващите да почиват сред висшистите – от 62% през 2011 година на 66% през 2012 година.

В сравнение с 2011 г. НЦИОМ регистрира ръст от 8% в намеренията за лятна почивка и на по-заможните българи – хората със стандарт на живот над средния за страната. Със същия дял от 8% се увеличава през тази година и делът на хората със среден жизнен стандарт, които ще почиват през лятото – от 48% през 2011 г. на 56% през 2012 г., съобщават още от НЦИОМ. През тази година летен отдих ще си позволят със 73% от столичани (с 6% повече, отколкото през миналата година) и 63% от живеещите в градовете областни центрове (с 9% повече, отколкото през миналата година).

Предпочитаните дестинации за летен отдих са морето – според 24% от участвалите в изследването и планината – според 11%. На село ще почиват 6% от интервюираните, а на вила – 5%. Още не са решили къде да почиват 7% от респондентите, а 2% вече са ходили на почивка, показват още данните на НЦИОМ.

АргументиБГ

Крими

Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

Published

on

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.

Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.

За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Зареди още

Новини

Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

Published

on

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.

Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.

„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.

Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.

Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Зареди още

Култура

Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Published

on

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица