Новини
Депутатите обсъждат дали студентството да се смята за трудов стаж
Законопроектът за промени на Кодекса за социално осигуряване не е добър проект по много причини. Това заяви съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов по време на първото четене на проекта в пленарна зала. Той не е справедлив – 66 000 души са си платили, за да им бъде признат осигурителния стаж? Държавата ще им върне ли парите? Или кой платил,- платил. Къде е социалната справедливост? Един плаща, друг не плаща – ние не сме равни, каза Костов.

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Според него с този проект се разделят висшистите с невисшистите. Фактически намалявате изискуемия стаж от 40 г. Висшистът може с 35-37 г. трудов стаж, а онзи, който е влязъл в производството му искате 40 години. Когато човек е на студентската скамейка, той се труди, но не създава добавена стойност. В него се инвестира. Той не създава там стойност. От къде идва стойността, с която държавата се задължава да го осигури запита бившият премиер.
„Не сте обмислили този законопроект – ако блестящ студент учи в чужбина, вие не му плащате осигурителен стаж. Къде е социалната справедливост? Най-лесният начин да свършиш някаква глупост е да пристъпиш принципите си и с общите пари да се опиташ да се правиш на благодетел,” каза Костов. Според него, с този проект се разделят студентите, които учат в България и в чужбина. „Най-добре е децата ти едвам да влязат в университета, че да им плати българската държава трудовия стаж. Това е великолепен стимул! Това е антистимул. От никъде не е издържан този законопроект, за това предлагам на народните представители да не го подкрепят,” каза Костов.
Съвносителят на проекта Драгомир Стойнев обвини Костов, че иска да се разбие солидарният модел. Вие искате всеки сам да се оправя. Образованието и осигуряването да станат основен приоритет. Според стратегията 2020, 40% от населението трябва да бъде с висше и полувисше образование до 2020 година. Виждате, че идва неграмотно поколение, хора, които са неграмотни и по никакъв начин не могат да се пенсионират. Вие ги призовавате да работят в сивата икономика. Всичко опира до увеличаване на стажа и възрастта – колкото по-голям е стажа, толкова по-малко пенсионери ще има, каза Стойнев.
Най-активна от ГЕРБ е зам.-председателят на социалната комисия Светлана Ангелова. Тя определи законопроекта като популистки. „Това е свързано с даването на повече пари от държавния бюджет,” каза Ангелова. По нейни изчисления, на около 24 000 висшисти и полувисшисти им предстои да се пенсионират. Държавата трябва да извади около 65 млн. лева, а през следващите години още повече, защото тенденцията показва, че броя на висшистите се увеличава всяка година. Къде остана дефицита в пенсионния фонд, за който вие – преждеуправляващите допринесохте, запита зам.-председателят на социалната комисия.
Хасан Адемов от ДПС припомни, че за служителите в армията и полицията държавата плаща осигурителните вноски. Защо тогава не говорим за липса на справедливост, а става въпрос за цвета на българската нация, запита депутатът от групата на Доган. Според него най-голямата слабост е, че се предлага държавният бюджет да поеме осигурителната вноска.
Обсъждането на проекта, внесен от червените депутати Драгомир Стойнев и Емилия Масларова продължава.
АргументиБГ
Новини
Политическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК

Представителите на парламентарно представените партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на Районната избирателна комисия – Габрово за предстоящите избори за президент и вицепрезидент на Република България на 25 октомври. Консултациите, свикани от Областния управител Кристина Сидорова, се проведоха днес, 28 август, в Областна администрация – Габрово.

В началото на срещата областният управител предложи РИК – Габрово да бъде с трима заместник-председатели. Предложението беше прието, а участниците постигнаха съгласие за ръководния състав на комисията. Елена Колева ще бъде председател на РИК – Габрово, а заместник-председатели ще бъдат Мария Недева, Васил Найденов и Салие Боз. За секретар е определена Ива-Мария Мариянова.
В състава на комисията ще влязат още осем членове, с което общият ѝ състав ще бъде 13 души.

В края на срещата областният управител Кристина Сидорова се обърна към представителите на политическите партии и коалиции: „Радвам се, че постигнахме съгласие. В предложения състав на РИК – Габрово освен хора с опит, които са били дългогодишни членове на комисията, има и нови лица, които вярвам ще подпомогнат работата й да бъде още по – ефективна. Искрено се надявам този състав да работи добре и в конструктивен дух, както е било и досега, за да проведем честни и прозрачни избори в област Габрово.“

Икономика
Проектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)

Проведе се публично обсъждане на проект на бюджета на Община Габрово за 2026 година.
Съгласно нормативната процедура проектобюджетът ще бъде входиран в Общински съвет до края на текущата седмица и ще бъде разгледан от съветниците през месец септември.
По време на обсъждането бяха изслушани предложенията на присъстващи граждани.
Сред исканията им бяха асвалтиране на няколко улици в различни квартали на града, благоустрояване на пространства, нови детски площадки, актуализиране разписанието на градския транспорт, видеонаблюдение на места, които са с потенциално рисков характер.
За част от отправените питания и предложения, гражданите получиха веднага отговор и коментар.

Култура
Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

-
Културапреди 3 дниНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Новинипреди 4 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Новинипреди 3 дниОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Кримипреди 4 дниПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди 4 дниГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 3 дниКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото
-
Икономикапреди 20 часаПроектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)
-
Новинипреди 37 минутиПолитическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК






