Култура
Цветомир Цанков: За джаза и късметите в живота

снимка: Facebook
На 14, 15 и 16 юни тази година в Стара Загора се проведе първи по рода си Джаз форум, в който специалният акцент беше представянето на най-изтъкнатите имена в сферата на вокалния джаз в България. Оттам буквално преди два дни се завърна габровецът Цветомир Цанков, който ни гостува, за да разкаже по-подробно не само за състоялия се в Града на липите форум , а и за да поговори съвсем искрено за себе си и да сподели спонтанните си размишления относно битието на родния музикант, избрал съдбата да се занимава с джаз…
… Ще започна по-отдалеко… Знаем си, че късметите са онези хубави нещица, които се случват рядко и които никога не трябва да изпускаме – без значение дали се доверяваме на разума или на интуицията си. За последните две години от живота си аз имах ДВА ТАКИВА КЪСМЕТА. ПЪРВИЯТ ОТ ТЯХ беше да попадна и буквално да заживея в старопрестолния Търновград, където на фона на цялостната криза музикалният живот все пак кипи сравнително интензивно. Именно в старата столица намерих съмишленици-колеги, които ми подадоха ръка да изляза от професионалната посредственост, в която бях почнал да затъвам от работа по кръчми и халтури в родния си град. Е, това няма нищо общо с факта, че за известно време бях на щат в Оркестър „Габрово”, но след съчинените от няколко висшестоящи общински глави реформи не можах да намеря място за себе си там – и не само аз… Та така, във Велико Търново, работата ми с музиканти като местния лидер на джазмените саксофонистът-пианист Румен Халачев и с колегите от „Ройъл дикси бенд” се яви като спасителната глътка въздух, която поех в подходящото време – „на попрището жизнено в средата”… Съвместните ни участия не само в търновския клуб „Мелон” /където за всеки уважаващ себе си български блус и рок, а и джаз-музикант е въпрос на престиж/, но и на други сцени, ми помогнаха да заживея с истинския интензитет на музиката и да възстановя онова отношение на доверие към професията си, което бях загубил през годините, попрахосани в Габрово… Тук е мястото да отбележа едно много специално участие – това на организирания точно от „Ройъл дикси бенд” Дикси джаз фест, който миналата година се проведе за четвърти път на сцена на открито на паметника на Асеневци… Знаменателно за всички нас тридневно събитие, съпроводено с много емоции, бири, безкрайни нощни джемове в „Мелон”. И тук се намесва ВТОРИЯТ МОЙ КЪСМЕТ – срещата ми с тромпетиста Венцислав Благоев – човек, който не само оцени значимостта на това събитие, но и обърна внимание на това, което тогава като програма представихме и с дикси бенда, и с един квартет, воден от споменатия Румен Халачев, в който участваха и търновския барабанист Емо Костурков, габровския контрабасист Стефан Косев, и моя милост…
Венци Благоев е един от малкото изтъкнати български джазмени, които имат желание да подават ръка на талантливите музиканти, помагайки им да се осъзнаят като такива и да придобият друго самочувствие. Напълно съзнателно казвам, че той е съвременния джазпосланик на добра воля, който отваря очите на много хора за обаянието на тази световна музика и прави това ненатрапчиво, с финес и добронамереност, които демонстрира особено изтънчено по време на образователните цикли „Джаз за деца” /обявявани и като „Джаз за смели птици”/, които се провеждат вече от доста време насам. Желанието на Венци за съвместна работа с мен беше наистина подарък от съдбата – и това стана за пръв път в Стара Загора, през декември миналата година, когато в Регионалната библиотека „Захарий Княжески” се проведе един страхотен концерт на Венци със старозагорския военен биг бенд, дирижиран от капитан Цветомир Василев. Това е оркестър, с който вече на два пъти бях имал удоволствието да пея, но сега новото беше сътрудничеството с Венци – сътрудничество, което в тази календарна – вече 2012 – година – продължи с един проект „Почит към Луис Армстронг” в софийския клуб „Студио 5”, както и със съвместно участие на Благоевградския джазфест в средата на месец май.
Бидейки в Благоевград, аз разбрах за това какво предстои месец по-късно да се случи в Стара Загора. Задаваше се първият по рода си джаз форум, на който Венци Благоев щеше да е артистичен директор и който щеше да се проведе под егидата на Старозагорската община. Този форум щеше да се проведе почти изцяло на открито върху останките от стария град и в него акцента щеше да бъде поставен върху родния вокален джаз. В Града на липите трябваше да се изявят българските певци, отдадени на този стил – Йълдъз Ибрахимова, Марина Господинова, Милица Гладнишка, Петър Салчев… Идеята за съвместен концерт със старозагорския военен биг бенд отново беше налице, само че сега Венци предложи да я доразвием – на една сцена щеше да бъде прекрасно да се съберат ученик с неговия учител – в случая това е моята преподавателка в Музикалната академия в София – примата на българския джаз Стефка Оникян. Речено-сторено – един телефонен разговор от моя страна със Стефка беше абсолютно достатъчен, за да пристъпим към по-нататъшната реализация на тази хрумка. Но идеите при Венци извират като реки от поток – в хода на организацията той покани и американската певица Джанис Харингтън, с която доста е работил и която с присъствието си на Джаз форума го превърна от национален в международен.
И така, на 14 юни, с моите колеги от търновския диксибенд попаднахме в Стара Загора, където джазовият живот течеше четвърти ден – вече три дни се провеждаха обедни издания на „Джазът за деца”, за който стана въпрос по-горе… Настанявания, репетиции, първи ден с прекрасния концерт на Марина Господинова, която накара джаза да „пее на български” с интимната поезия на старозагорската поетеса Мария Донева. Запомнящ се беше и концерта на Петър Салчев, който успя пред очите ни да реализира и най-смелите мечти на един певец да обхожда множество стилови ареали – от афромузиката през откровените поппарчета, за да стигне до македонските и българските мотиви, които всички можем да припяваме…
На 15 юни беше нашият ред – първо с „Ройъл дикси бенд” – програма изцяло свързана с домодерните джазови стилове ДИКСИ и СУИНГ, която поднесохме с много усмивка и настроение. Успяхме да се заредим с много енергия за концерта със старозагорския бенд, Стефка, Джанис и… ТУК БЕШЕ ОТНОВО ГОЛЯМА ИЗНЕНАДАТА ЗА МЕН – отново име, свързано с Габрово – кларинетиста Стоян Роянов, когото всички познаваме от годините, прекарани в нашия роден Суинг дикси бенд… Та като ви казвам, че идеите на Венци Благоев извират като реки от поток, вярвайте ми!!! Емоциите на сцената не подлежат на описание, всеки даде всичко от себе си /както се пее в популярния джаз стандарт ALL OF ME/ и всичко се случи така, както трябваше да се случи!
Последният ден на Джаз форума беше деня на желания от мен пълен релакс – цял ден в леглото, а след това в залата на Регионалната библиотека – пропитият с носталгия спомен за една вокална група, която си спомням от детството – старозагорската формация „Траяна”… Оттам – веднага в Операта, където се състоя истинския гвоздей на програмата – концерта на Йълдъз Ибрахимова, съвместно с Антони Дончев – пиано, Веселин Веселинов – Еко – контрабас, и Христо Йоцов – барабани… Палитра от джаз, класически арии, цигански мотиви, турски напеви, от какво ли още не… Йълдъз побира цялата световна музика в себе си и я трансформира в нещо лично, което демонстрира в шоу, нямащо сравнение с нищо, което досега съм гледал… А и накрая, финалният от трите биса – може би най-емоционално болезнения джазов стандарт ROUND MIDNIGHT /Около полунощ/ на Телониъс Мънк – признавам – ме докара до предела на разплакването…
След този прекрасен концерт отново слязохме на сцената на открито, където за себе си открих певицата, за която напоследък много се говори – Милица Гладнишка. Експресия в интерпретацията на джазстандарта, гарнирана с оригинално актьорско присъствие и визуална провокативност – не обичам да затъвам в подобен род детайли, но Милица беше облечена в рокля от… сини торбички, с които си правим покупките по магазините… И един идеален контраст между началото и края на Джаз форума – ако Марина Господинова, която откри събитието, е изтънчена и рафинирана в пеенето и поведението си, то Милица Гладнишка застава на другия полюс – обмислена, но не прекалена, нито дразнеща, ексцентрика, която съумява също да направи акта на възприемането на джаза акт на удоволствие…
И ще завърша със събитието в джазовия живот на страната ни, което също ми предстои да посетя, а защо не и да отразя за вас!… Веднага бързам да издам – това е Петият дикси джаз фест – Велико Търново – на 12,13 и 14 юли, на който също ще има изненади, за които още не съм уведомен – даже подозирам международно участие… А времената, колкото и да са трудни за всички нас, поне ни носят късмета да участваме и да съпреживяваме емоциите на джаза – и ще продължаваме въпреки всичко да музицираме, защото трябва да правим това, което можем – и това, за което сме призвани!!!
Култура
Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Култура
Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

Култура
„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

-
Икономикапреди 5 дниБлизо 9 000 обявиха доходите си в НАП две седмици преди крайния срок
-
Икономикапреди 5 дниРегионална среща събира независими търговци във Велико Търново в края на април
-
Икономикапреди 7 дниОт Габрово към света: 10 години визия, технологии и устойчив растеж
-
Любопитнопреди 6 дниУченик от Габрово е сред най-добрите по английски език в страната
-
Новинипреди 5 дниТрети благотворителен турнир по адаптивно плуване в Габрово
-
Културапреди 6 дниНевидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?
-
Новинипреди 3 дни„Прогресивна България“ печели категорично и в Габрово
-
Новинипреди 6 дниДаниел Петров, Възраждане: Младите трябва да виждат бъдещето си в Габрово













