Свържи се с нас

Новини

Бабинден е

Published

on

Възстновка на обичая Бабинден от НЧ "Светлина 1927" с. Жълтеш

Бабинден е края на поредицата празници, свързани с Рождество Христово. Чества се официално от 1951 г. на 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г., датата се измества с 13 дни напред (Българската православна църква приема тази промяна едва през 1968 г.) и така се стига до отбелязването на Бабинден на две различни дати, добили гражданственост според двата календара – на 8 януари (след Ивановден по църковния календар) и на 21 януари.
Празникът е посветен на родилната помощ, акушерките, родилките и здравето на децата. Българинът на този ден почита „бабата“, опитната жена, която е изпълнявала ролята на акушерка в миналото.

Тогава бабата става рано и посещава домовете на децата, които е изродила през годината, а понякога къпала до 40-ия ден – до тогава според българските вярвания не се знае дали детето принадлежи на този или на онзи свят. В къщите бабата идва с червен и бял конец, които завързва на децата, както и вълна, от която прави брада на момчетата и коса на момичетата, символизиращо пожеланието и да остареят и побелеят.
След като посети всички деца, на които е помогнала да се родят, бабата се прибира и се подготвя да посрещне родилите през годината майки, които идват „да полеят“ на бабата. Поливат и да се измие, даряват я с пешкир и сапун, като в пешкирите винаги има завързана пара. Също носят погача, сирене, някаква гозба, вино или ракия. Сядат на трапезата и се гощават. Развеселени жените стават да играят хора, като си пеят, а бабата, с една лопатка, на която има жива жар и стрит цвят от различни билки, ги прекажда.
Бабин ден е чисто женски празник и мъжете се крият вкъщи, защото, щом излезлите на мегдана развеселени жени видят мъж, хващат го и започват да го разсъбличат, докато не плати на музиканти да им свирят и не ги почерпи с кафе или нещо друго. Само на този ден в миналото на жените се разрешавало да пият в кръчмата. Жените закарват бабата на река, езеро или кладенец, където се извършва обредното къпане. Всички са накичени с червени чушки и вълна. Песните, които се пеят са с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. Жените се закачат и шегуват със срещнатите по пътя мъже. При водата окъпват бабата и я връщат на ръце в дома. Има легенда за времето описано в Библията, когато евреите били роби в Египет, а Египетския цар заповядал на бабите-акушерки да убиват новородените еврейски момчета. Но те не го правели, защото имали страх от Бога.
Бабин ден е популярен и до ден днешен. Но в наше време са се променили “героите” на този празник. Някога е бил празник в чест на бабите-акушерки, а днес – на медиците от родилните отдeления.

Източник: Kak da.bg

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица