Свържи се с нас

Култура

Спомен за габровското вариете

Published

on

Театърът е създаден е през 1979 г., като художествено-творческа формация към Дома на хумора и сатирата – Габрово с Разпореждане на Министерския съвет. Той е първият извънстоличен вариететен театър в България. Като предмет на дейността му се посочва създаване и разпространение на спектакли от вариететно-сатиричния жанр. Определеният статут на експериментален театър предполага разнообразни творчески търсения. За периода от 1979 до 1985 г. реално творческа няма дейност. Първата постановка „ПОЛЕТ ГБ-1985“ от Иван Кулеков на режисьора Николай Николаев се играе на 20 април 1985 г. Това се счита и за рождената дата на Габровското вариете. Министерството на културата е готово да експериментира с нещо ново, непознато като музикален, театрален и хореографски жанр, с цел обогатяване на българската театрална култура, облягайки се на упоритостта и дързостта на габровци да влеят традицията си в областта на хумора и сатирата в този храм.

Вариетето използва и стопанисва част от сградата на Дом на хумора и сатирата. Сградата на Веселата къща, както я наричат габровци е преустроена бивша кожарска фабрика, по проект на арх. Карл Кандулков и е открита през 1975 г. Проектирането му започва още през 1979 г., с изготвянето на идеен проект под ръководството на арх. Хр. Цветков. Първият вариететен театър използва озвучителна и осветителна техника, оборудване на сцената. Изключително модерната за времето си сцена и зрителна зала на два етажа, с кръгли сепарета е изградена от екип строители с ръководител инж. Василев. След премиерата през 1985 г. следват постановките „София, само София“ от Никман (1986 г.), „Божествена комедия“ – мюзикъл от Исидор Щок, ( 1987 г.), „Архангелите не играя флипер“, комедия от Дарио Фо, (1988 г.), „Приказки за деца от 3 до 103 години“ от Йожен Йонеско (1988 г.), „Бизнес“ от Кирил Топалов (1988 г.), „Голият крал“ сатирична комедия от Евгений Шварц (1989 г.), „Подземният“ от Христо Бойчев, (1989 г.), „Най-чудното нещо“ от Стефан Цанев (1990 г.), „Скок в леглото“ от Рей Куни (1991 г.), „Кланица“ от Славомир Мрожек (1992), „Приключение“ от Ники Априлов (1994 г.), „Чимиджимичамиджоми“ (1994 г.), „Шизофренични прояви на нормалност“, режисьор Николай Георгиев ( 1995 г.), „Мандрагора“ от Николо Макиавели (1996 г.) и др. От 1996 г. съставът на Вариететния театър е от Театър студио 4хС. Магията на изкуството и живота, чрез хумора и сатирата се качват всяка вечер на сцената. Ражда се първата вариететна публика в България. Тук работят и оставят частица от себе си творци като Николай Николаев, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев, Рада Абрашева, Вили Цанков, Димитър Стоянов, Сотир Майноловски, Бойко Илиев, Невена Митева, Едмон Сокот-Лобо, и мн. др.

Светлините на рампата в Габровското вариете осветяват театралния път на много актьори, често стъпили за пръв път на сцена: Деница Шопова, Пенко Русев, Пепа Позлатева, Дияна Лозанова, Нона Йотова, Ружена Йосифова, Теодор Елмазов, Диана Райнова, Кръстьо Вапцаров, Пламен Пеев и мн. др. Провокирани от жанра композитори като Найден Андреев, Александър Бразицов, Димитър Вълчев, Стефан Димитров, Манол Цоков, Нелко Коларов, Николай Ваклинов създават великолепни произведения. Работят хореографите Маргарита Градечлиева, Роз Мари Де Мео, Мила Искренова, Александър Чобанов, Едмонд Скот Лобо, Светослав Йорданов и др.

Важно събитие от историята на града, предопределя в известна степен и историята на Габровското вариететен театър. На 6 юли 1991 г. Габрово преживява едно от най- катастрофалните наводнения в своята история. Засегнати са десетки частни и обществени постройки, разрушена е инфраструктурата, пътища, тротоари, водата отнася мостове. Бедствието засяга и материалната база на Вариетето, което е разположено в приземието на сградата на Дома и сатирата. Целият наличен декор, реквизит и костюми, събирани с години са унищожени напълно. Ръководството в лицето на Сотир Майноловски търси подкрепа от държавата за справяне със щетите от бедствието. Артистите продължават да играят, макар и на други сцени. Въпреки всички превратности, работата на отдадените на вариететното изкуство артисти не оставя безразлични нито публиката, нито критика, нито самите тях:

„..Къде е извора на вашата безкрайна енергия и бляскавата ви импровизация? Първоначално исках да определя откъде идва тайната и мистерията на шеметния ви успех – в нещо подобно на прочутото испанско дуенде или италианското брио, но музиката с фолклорна канава и мощния тътен поддържащ ритъма ми подсказаха, че магията на вашето въздействие идва от мистиката на кръвта.“
Проф. Иван Славов

„В края на представлението българите потвърждават, че синтетичното изкуство се състои от отделни части и тези части го свързват в неговата противоречивост-между света на чувствата, сънищата и скритата лудост“ Хусам Ата, сп. „Експериментал“ – Кайро „Скъпи зрители, наши приятели, Вие притежавате уникален Сатиричен вариететен театър. Няма друг такъв в страната. Пазете го с много обич. Ние имаме нужда от вашата любов, защото нашата към вас е безспорна. Идвайте често при нас! В това мъчително време нека презрем самотата и бъдем често заедно. Благодарим ви!“
Сотир Майноловски

90-те години на миналия век са много трудно и жестоко време, особено за изкуство и култура. Време на ликвидиране, закриване. Такава е и съдбата на Вариететния театър. Една от последните постановки, която се играе е „Шизофренични прояви на нормалност“ при това не на собствена сцена. След 1997 г. постоянно намаляват средствата за финансиране на театъра. С Решение на Общинския съвет – Габрово от 25 март 1999 г., Община Габрово преустановява финансирането на театъра. Със Заповед на Министъра на културата за закриване на Вариетето на 15 април 1999 г. завесата пада.

Чрез синтеза на трите изкуства – музика, хореография и драматургия, театърът внася своя дан в обогатяването на националната ни култура. Остава и в спомените и сърцата на габровци. Представените снимки, документи и информация се съхраняват във фондовете на „Държавен експериментален сатиричен вариететен театър – Габрово“ и „Окръжен център за фотопропаганда- Габрово“ в Държавен архив – Габрово.

Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица