Култура
Спомен за габровското вариете

Театърът е създаден е през 1979 г., като художествено-творческа формация към Дома на хумора и сатирата – Габрово с Разпореждане на Министерския съвет. Той е първият извънстоличен вариететен театър в България. Като предмет на дейността му се посочва създаване и разпространение на спектакли от вариететно-сатиричния жанр. Определеният статут на експериментален театър предполага разнообразни творчески търсения. За периода от 1979 до 1985 г. реално творческа няма дейност. Първата постановка „ПОЛЕТ ГБ-1985“ от Иван Кулеков на режисьора Николай Николаев се играе на 20 април 1985 г. Това се счита и за рождената дата на Габровското вариете. Министерството на културата е готово да експериментира с нещо ново, непознато като музикален, театрален и хореографски жанр, с цел обогатяване на българската театрална култура, облягайки се на упоритостта и дързостта на габровци да влеят традицията си в областта на хумора и сатирата в този храм.

Вариетето използва и стопанисва част от сградата на Дом на хумора и сатирата. Сградата на Веселата къща, както я наричат габровци е преустроена бивша кожарска фабрика, по проект на арх. Карл Кандулков и е открита през 1975 г. Проектирането му започва още през 1979 г., с изготвянето на идеен проект под ръководството на арх. Хр. Цветков. Първият вариететен театър използва озвучителна и осветителна техника, оборудване на сцената. Изключително модерната за времето си сцена и зрителна зала на два етажа, с кръгли сепарета е изградена от екип строители с ръководител инж. Василев. След премиерата през 1985 г. следват постановките „София, само София“ от Никман (1986 г.), „Божествена комедия“ – мюзикъл от Исидор Щок, ( 1987 г.), „Архангелите не играя флипер“, комедия от Дарио Фо, (1988 г.), „Приказки за деца от 3 до 103 години“ от Йожен Йонеско (1988 г.), „Бизнес“ от Кирил Топалов (1988 г.), „Голият крал“ сатирична комедия от Евгений Шварц (1989 г.), „Подземният“ от Христо Бойчев, (1989 г.), „Най-чудното нещо“ от Стефан Цанев (1990 г.), „Скок в леглото“ от Рей Куни (1991 г.), „Кланица“ от Славомир Мрожек (1992), „Приключение“ от Ники Априлов (1994 г.), „Чимиджимичамиджоми“ (1994 г.), „Шизофренични прояви на нормалност“, режисьор Николай Георгиев ( 1995 г.), „Мандрагора“ от Николо Макиавели (1996 г.) и др. От 1996 г. съставът на Вариететния театър е от Театър студио 4хС. Магията на изкуството и живота, чрез хумора и сатирата се качват всяка вечер на сцената. Ражда се първата вариететна публика в България. Тук работят и оставят частица от себе си творци като Николай Николаев, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев, Рада Абрашева, Вили Цанков, Димитър Стоянов, Сотир Майноловски, Бойко Илиев, Невена Митева, Едмон Сокот-Лобо, и мн. др.

Светлините на рампата в Габровското вариете осветяват театралния път на много актьори, често стъпили за пръв път на сцена: Деница Шопова, Пенко Русев, Пепа Позлатева, Дияна Лозанова, Нона Йотова, Ружена Йосифова, Теодор Елмазов, Диана Райнова, Кръстьо Вапцаров, Пламен Пеев и мн. др. Провокирани от жанра композитори като Найден Андреев, Александър Бразицов, Димитър Вълчев, Стефан Димитров, Манол Цоков, Нелко Коларов, Николай Ваклинов създават великолепни произведения. Работят хореографите Маргарита Градечлиева, Роз Мари Де Мео, Мила Искренова, Александър Чобанов, Едмонд Скот Лобо, Светослав Йорданов и др.

Важно събитие от историята на града, предопределя в известна степен и историята на Габровското вариететен театър. На 6 юли 1991 г. Габрово преживява едно от най- катастрофалните наводнения в своята история. Засегнати са десетки частни и обществени постройки, разрушена е инфраструктурата, пътища, тротоари, водата отнася мостове. Бедствието засяга и материалната база на Вариетето, което е разположено в приземието на сградата на Дома и сатирата. Целият наличен декор, реквизит и костюми, събирани с години са унищожени напълно. Ръководството в лицето на Сотир Майноловски търси подкрепа от държавата за справяне със щетите от бедствието. Артистите продължават да играят, макар и на други сцени. Въпреки всички превратности, работата на отдадените на вариететното изкуство артисти не оставя безразлични нито публиката, нито критика, нито самите тях:

„..Къде е извора на вашата безкрайна енергия и бляскавата ви импровизация? Първоначално исках да определя откъде идва тайната и мистерията на шеметния ви успех – в нещо подобно на прочутото испанско дуенде или италианското брио, но музиката с фолклорна канава и мощния тътен поддържащ ритъма ми подсказаха, че магията на вашето въздействие идва от мистиката на кръвта.“
Проф. Иван Славов

„В края на представлението българите потвърждават, че синтетичното изкуство се състои от отделни части и тези части го свързват в неговата противоречивост-между света на чувствата, сънищата и скритата лудост“ Хусам Ата, сп. „Експериментал“ – Кайро „Скъпи зрители, наши приятели, Вие притежавате уникален Сатиричен вариететен театър. Няма друг такъв в страната. Пазете го с много обич. Ние имаме нужда от вашата любов, защото нашата към вас е безспорна. Идвайте често при нас! В това мъчително време нека презрем самотата и бъдем често заедно. Благодарим ви!“
Сотир Майноловски

90-те години на миналия век са много трудно и жестоко време, особено за изкуство и култура. Време на ликвидиране, закриване. Такава е и съдбата на Вариететния театър. Една от последните постановки, която се играе е „Шизофренични прояви на нормалност“ при това не на собствена сцена. След 1997 г. постоянно намаляват средствата за финансиране на театъра. С Решение на Общинския съвет – Габрово от 25 март 1999 г., Община Габрово преустановява финансирането на театъра. Със Заповед на Министъра на културата за закриване на Вариетето на 15 април 1999 г. завесата пада.
Чрез синтеза на трите изкуства – музика, хореография и драматургия, театърът внася своя дан в обогатяването на националната ни култура. Остава и в спомените и сърцата на габровци. Представените снимки, документи и информация се съхраняват във фондовете на „Държавен експериментален сатиричен вариететен театър – Габрово“ и „Окръжен център за фотопропаганда- Габрово“ в Държавен архив – Габрово.

Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Култура
Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.
До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.
„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.
Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.
Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Култура
Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)



Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.
Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.
По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.
Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.
По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.
Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.
Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.
Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.
От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

-
Кримипреди 5 дниДвама 15-годишни на тротинетка бягаха от полицията и не успяха
-
Културапреди 7 дниЛятото идва с ритъма на суинга
-
Новинипреди 7 дниДнес е 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България
-
Кримипреди 7 дниНов началник на пожарната в Севлиево
-
Новинипреди 7 дниДанаил Лалев: Хората в севлиевските села питат да умират или да бягат
-
Културапреди 6 дниСлавейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)
-
Кримипреди 4 дниПолицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба
-
Новинипреди 7 дниНяма инженери, строители, заварчици и архитекти!








