Култура
Спомен за габровското вариете

Театърът е създаден е през 1979 г., като художествено-творческа формация към Дома на хумора и сатирата – Габрово с Разпореждане на Министерския съвет. Той е първият извънстоличен вариететен театър в България. Като предмет на дейността му се посочва създаване и разпространение на спектакли от вариететно-сатиричния жанр. Определеният статут на експериментален театър предполага разнообразни творчески търсения. За периода от 1979 до 1985 г. реално творческа няма дейност. Първата постановка „ПОЛЕТ ГБ-1985“ от Иван Кулеков на режисьора Николай Николаев се играе на 20 април 1985 г. Това се счита и за рождената дата на Габровското вариете. Министерството на културата е готово да експериментира с нещо ново, непознато като музикален, театрален и хореографски жанр, с цел обогатяване на българската театрална култура, облягайки се на упоритостта и дързостта на габровци да влеят традицията си в областта на хумора и сатирата в този храм.

Вариетето използва и стопанисва част от сградата на Дом на хумора и сатирата. Сградата на Веселата къща, както я наричат габровци е преустроена бивша кожарска фабрика, по проект на арх. Карл Кандулков и е открита през 1975 г. Проектирането му започва още през 1979 г., с изготвянето на идеен проект под ръководството на арх. Хр. Цветков. Първият вариететен театър използва озвучителна и осветителна техника, оборудване на сцената. Изключително модерната за времето си сцена и зрителна зала на два етажа, с кръгли сепарета е изградена от екип строители с ръководител инж. Василев. След премиерата през 1985 г. следват постановките „София, само София“ от Никман (1986 г.), „Божествена комедия“ – мюзикъл от Исидор Щок, ( 1987 г.), „Архангелите не играя флипер“, комедия от Дарио Фо, (1988 г.), „Приказки за деца от 3 до 103 години“ от Йожен Йонеско (1988 г.), „Бизнес“ от Кирил Топалов (1988 г.), „Голият крал“ сатирична комедия от Евгений Шварц (1989 г.), „Подземният“ от Христо Бойчев, (1989 г.), „Най-чудното нещо“ от Стефан Цанев (1990 г.), „Скок в леглото“ от Рей Куни (1991 г.), „Кланица“ от Славомир Мрожек (1992), „Приключение“ от Ники Априлов (1994 г.), „Чимиджимичамиджоми“ (1994 г.), „Шизофренични прояви на нормалност“, режисьор Николай Георгиев ( 1995 г.), „Мандрагора“ от Николо Макиавели (1996 г.) и др. От 1996 г. съставът на Вариететния театър е от Театър студио 4хС. Магията на изкуството и живота, чрез хумора и сатирата се качват всяка вечер на сцената. Ражда се първата вариететна публика в България. Тук работят и оставят частица от себе си творци като Николай Николаев, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев, Рада Абрашева, Вили Цанков, Димитър Стоянов, Сотир Майноловски, Бойко Илиев, Невена Митева, Едмон Сокот-Лобо, и мн. др.

Светлините на рампата в Габровското вариете осветяват театралния път на много актьори, често стъпили за пръв път на сцена: Деница Шопова, Пенко Русев, Пепа Позлатева, Дияна Лозанова, Нона Йотова, Ружена Йосифова, Теодор Елмазов, Диана Райнова, Кръстьо Вапцаров, Пламен Пеев и мн. др. Провокирани от жанра композитори като Найден Андреев, Александър Бразицов, Димитър Вълчев, Стефан Димитров, Манол Цоков, Нелко Коларов, Николай Ваклинов създават великолепни произведения. Работят хореографите Маргарита Градечлиева, Роз Мари Де Мео, Мила Искренова, Александър Чобанов, Едмонд Скот Лобо, Светослав Йорданов и др.

Важно събитие от историята на града, предопределя в известна степен и историята на Габровското вариететен театър. На 6 юли 1991 г. Габрово преживява едно от най- катастрофалните наводнения в своята история. Засегнати са десетки частни и обществени постройки, разрушена е инфраструктурата, пътища, тротоари, водата отнася мостове. Бедствието засяга и материалната база на Вариетето, което е разположено в приземието на сградата на Дома и сатирата. Целият наличен декор, реквизит и костюми, събирани с години са унищожени напълно. Ръководството в лицето на Сотир Майноловски търси подкрепа от държавата за справяне със щетите от бедствието. Артистите продължават да играят, макар и на други сцени. Въпреки всички превратности, работата на отдадените на вариететното изкуство артисти не оставя безразлични нито публиката, нито критика, нито самите тях:

„..Къде е извора на вашата безкрайна енергия и бляскавата ви импровизация? Първоначално исках да определя откъде идва тайната и мистерията на шеметния ви успех – в нещо подобно на прочутото испанско дуенде или италианското брио, но музиката с фолклорна канава и мощния тътен поддържащ ритъма ми подсказаха, че магията на вашето въздействие идва от мистиката на кръвта.“
Проф. Иван Славов

„В края на представлението българите потвърждават, че синтетичното изкуство се състои от отделни части и тези части го свързват в неговата противоречивост-между света на чувствата, сънищата и скритата лудост“ Хусам Ата, сп. „Експериментал“ – Кайро „Скъпи зрители, наши приятели, Вие притежавате уникален Сатиричен вариететен театър. Няма друг такъв в страната. Пазете го с много обич. Ние имаме нужда от вашата любов, защото нашата към вас е безспорна. Идвайте често при нас! В това мъчително време нека презрем самотата и бъдем често заедно. Благодарим ви!“
Сотир Майноловски

90-те години на миналия век са много трудно и жестоко време, особено за изкуство и култура. Време на ликвидиране, закриване. Такава е и съдбата на Вариететния театър. Една от последните постановки, която се играе е „Шизофренични прояви на нормалност“ при това не на собствена сцена. След 1997 г. постоянно намаляват средствата за финансиране на театъра. С Решение на Общинския съвет – Габрово от 25 март 1999 г., Община Габрово преустановява финансирането на театъра. Със Заповед на Министъра на културата за закриване на Вариетето на 15 април 1999 г. завесата пада.
Чрез синтеза на трите изкуства – музика, хореография и драматургия, театърът внася своя дан в обогатяването на националната ни култура. Остава и в спомените и сърцата на габровци. Представените снимки, документи и информация се съхраняват във фондовете на „Държавен експериментален сатиричен вариететен театър – Габрово“ и „Окръжен център за фотопропаганда- Габрово“ в Държавен архив – Габрово.

Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Икономика
Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.
„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.
През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.
Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.
Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.
През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.
Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.
Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.
Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.


Култура
Зрителите предлагат решения и нов финал на ново представление

На 4 февруари от 19.00 часа в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще се състои премиерното представление на „Форум театър: Краят не е предизвестен!“. Форматът е посветен на познати ни социални теми, за които се търси различно разрешение. За целта се включва активното участие на зрителите с мнения и предложения за различни действия, които биха променили развитието на дадената ситуация.

Събитието стартира като ателие през септември с актьорите от трупата на театър под ръководството на Явор Костов – Йондин. Участват актьорите: Ванина Попова, Дилян Николов, Любен Попов, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Радостина Ангелова, Светослав Славчев, Силвия Боева, Таня Йоргова.

От 26 до 28 януари екипът на форума работи по подготовката на първото представление. То ще бъде пред габровската публика. В началото на вечерта актьорите представят пред зрителите няколко казуса от социален или семеен характер. Чрез гласуване зрителите определят по кой казус желаят да работят. Именно тогава стартира същинския форум.

Актьорите отново изиграват сцената, като всеки един зрител има право да я прекъсне в момент, в който мисли, че може да се постъпи по друг, предложен от него, начин. Така се тестват ситуациите и развитието на казуса според новите предложения. Публиката участва активно с гласуване, мнения и насоки.

Обичайно място за разиграването на форум театър е в училища, дневни и социални центрове. Все места, на които възникват казуси и се противопоставят позиции и личности. За първи път в Габрово обаче форумът се случва на театралната сцена. Това е необичайно, но в същото време търсен ефект от екипа на театъра. Осъществяването на проекта е опит да се насочат погледите към живота в неговата действителност от безопасното място на сцената, където могат да се правят опити и да се тестват решения на казуси в защитена среда.

Форматът предполага среща на различни поколения, обединени от желанието да се общува и дебатира по важни за обществото теми. Ръководителят и т.нар. посредник между изпълнителите и публиката е Явор Костов – Йондин, чиято работа през годините е дълбоко свързана със социалните театрални проекти и програми, главно свързани с деца и младежи в риск от социална изолация.

От 2012 г. участва в разработването на Ателие „Пластелин“ – неголямо галерийно пространство в центъра на София – като място за правене на независимо изкуство. От 2015 г. работи върху Субтеатър – идейно естетическа платформа за неконвенционален театър. Сред последните му театрални проекти са моноспектаклите „Сеч. Една възбуда“ по Томас Бернхард и „Детска история“ по Петер Хандке. Номиниран е за награда „Аскеер“ 2025 за главна мъжка роля за ролите на Разколников в “Представление и наказание” от Иван Станев по „Престъпление и наказание“ на Ф.М. Достоевски и като Вершинин/Кулигин в “Три сестри” от А.П. Чехов.


Култура
Васил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.
Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.
Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.
На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.
Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.


-
Новинипреди 6 дниОтворено писмо от Христина Стефанова
-
Кримипреди 6 дниЖестока катастрофа с пострадал на „Орловска“ в Габрово
-
Кримипреди 6 дниПробация и обществено полезен труд за садиста, убил по брутален начин коте
-
Културапреди 6 дниВасил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма
-
Културапреди 6 дниПоредно ценно дарение постъпи в Исторически музей – Дряново
-
Кримипреди 6 дниРазбиха ОПГ за разпространение на вейпове с дрога (снимки)
-
Любопитнопреди 3 дниЮбилейното издание на „Здравей, Здраве – Габрово“
-
Икономикапреди 2 дниИсторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона







