Свържи се с нас

Култура

Спомен за габровското вариете

Published

on

Театърът е създаден е през 1979 г., като художествено-творческа формация към Дома на хумора и сатирата – Габрово с Разпореждане на Министерския съвет. Той е първият извънстоличен вариететен театър в България. Като предмет на дейността му се посочва създаване и разпространение на спектакли от вариететно-сатиричния жанр. Определеният статут на експериментален театър предполага разнообразни творчески търсения. За периода от 1979 до 1985 г. реално творческа няма дейност. Първата постановка „ПОЛЕТ ГБ-1985“ от Иван Кулеков на режисьора Николай Николаев се играе на 20 април 1985 г. Това се счита и за рождената дата на Габровското вариете. Министерството на културата е готово да експериментира с нещо ново, непознато като музикален, театрален и хореографски жанр, с цел обогатяване на българската театрална култура, облягайки се на упоритостта и дързостта на габровци да влеят традицията си в областта на хумора и сатирата в този храм.

Вариетето използва и стопанисва част от сградата на Дом на хумора и сатирата. Сградата на Веселата къща, както я наричат габровци е преустроена бивша кожарска фабрика, по проект на арх. Карл Кандулков и е открита през 1975 г. Проектирането му започва още през 1979 г., с изготвянето на идеен проект под ръководството на арх. Хр. Цветков. Първият вариететен театър използва озвучителна и осветителна техника, оборудване на сцената. Изключително модерната за времето си сцена и зрителна зала на два етажа, с кръгли сепарета е изградена от екип строители с ръководител инж. Василев. След премиерата през 1985 г. следват постановките „София, само София“ от Никман (1986 г.), „Божествена комедия“ – мюзикъл от Исидор Щок, ( 1987 г.), „Архангелите не играя флипер“, комедия от Дарио Фо, (1988 г.), „Приказки за деца от 3 до 103 години“ от Йожен Йонеско (1988 г.), „Бизнес“ от Кирил Топалов (1988 г.), „Голият крал“ сатирична комедия от Евгений Шварц (1989 г.), „Подземният“ от Христо Бойчев, (1989 г.), „Най-чудното нещо“ от Стефан Цанев (1990 г.), „Скок в леглото“ от Рей Куни (1991 г.), „Кланица“ от Славомир Мрожек (1992), „Приключение“ от Ники Априлов (1994 г.), „Чимиджимичамиджоми“ (1994 г.), „Шизофренични прояви на нормалност“, режисьор Николай Георгиев ( 1995 г.), „Мандрагора“ от Николо Макиавели (1996 г.) и др. От 1996 г. съставът на Вариететния театър е от Театър студио 4хС. Магията на изкуството и живота, чрез хумора и сатирата се качват всяка вечер на сцената. Ражда се първата вариететна публика в България. Тук работят и оставят частица от себе си творци като Николай Николаев, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев, Рада Абрашева, Вили Цанков, Димитър Стоянов, Сотир Майноловски, Бойко Илиев, Невена Митева, Едмон Сокот-Лобо, и мн. др.

Светлините на рампата в Габровското вариете осветяват театралния път на много актьори, често стъпили за пръв път на сцена: Деница Шопова, Пенко Русев, Пепа Позлатева, Дияна Лозанова, Нона Йотова, Ружена Йосифова, Теодор Елмазов, Диана Райнова, Кръстьо Вапцаров, Пламен Пеев и мн. др. Провокирани от жанра композитори като Найден Андреев, Александър Бразицов, Димитър Вълчев, Стефан Димитров, Манол Цоков, Нелко Коларов, Николай Ваклинов създават великолепни произведения. Работят хореографите Маргарита Градечлиева, Роз Мари Де Мео, Мила Искренова, Александър Чобанов, Едмонд Скот Лобо, Светослав Йорданов и др.

Важно събитие от историята на града, предопределя в известна степен и историята на Габровското вариететен театър. На 6 юли 1991 г. Габрово преживява едно от най- катастрофалните наводнения в своята история. Засегнати са десетки частни и обществени постройки, разрушена е инфраструктурата, пътища, тротоари, водата отнася мостове. Бедствието засяга и материалната база на Вариетето, което е разположено в приземието на сградата на Дома и сатирата. Целият наличен декор, реквизит и костюми, събирани с години са унищожени напълно. Ръководството в лицето на Сотир Майноловски търси подкрепа от държавата за справяне със щетите от бедствието. Артистите продължават да играят, макар и на други сцени. Въпреки всички превратности, работата на отдадените на вариететното изкуство артисти не оставя безразлични нито публиката, нито критика, нито самите тях:

„..Къде е извора на вашата безкрайна енергия и бляскавата ви импровизация? Първоначално исках да определя откъде идва тайната и мистерията на шеметния ви успех – в нещо подобно на прочутото испанско дуенде или италианското брио, но музиката с фолклорна канава и мощния тътен поддържащ ритъма ми подсказаха, че магията на вашето въздействие идва от мистиката на кръвта.“
Проф. Иван Славов

„В края на представлението българите потвърждават, че синтетичното изкуство се състои от отделни части и тези части го свързват в неговата противоречивост-между света на чувствата, сънищата и скритата лудост“ Хусам Ата, сп. „Експериментал“ – Кайро „Скъпи зрители, наши приятели, Вие притежавате уникален Сатиричен вариететен театър. Няма друг такъв в страната. Пазете го с много обич. Ние имаме нужда от вашата любов, защото нашата към вас е безспорна. Идвайте често при нас! В това мъчително време нека презрем самотата и бъдем често заедно. Благодарим ви!“
Сотир Майноловски

90-те години на миналия век са много трудно и жестоко време, особено за изкуство и култура. Време на ликвидиране, закриване. Такава е и съдбата на Вариететния театър. Една от последните постановки, която се играе е „Шизофренични прояви на нормалност“ при това не на собствена сцена. След 1997 г. постоянно намаляват средствата за финансиране на театъра. С Решение на Общинския съвет – Габрово от 25 март 1999 г., Община Габрово преустановява финансирането на театъра. Със Заповед на Министъра на културата за закриване на Вариетето на 15 април 1999 г. завесата пада.

Чрез синтеза на трите изкуства – музика, хореография и драматургия, театърът внася своя дан в обогатяването на националната ни култура. Остава и в спомените и сърцата на габровци. Представените снимки, документи и информация се съхраняват във фондовете на „Държавен експериментален сатиричен вариететен театър – Габрово“ и „Окръжен център за фотопропаганда- Габрово“ в Държавен архив – Габрово.

Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура

Книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново

Published

on

Снощи, 8 септември, Исторически музей – Дряново бе домакин на представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Нейни автори са трима водещи български учени – проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, които правят своя прочит на едно от най-значимите събития в новата ни история.

Събитието бе открито от Иван Христов, директор на ИМ-Дряново, който приветства гостите на представянето и акцентира над значимостта на акта на Съединение на Княжество България и Източна Румелия, отпреди 141 години. Той анонсира, че един от авторите на книгата ще бъде гост в следващите епизоди на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. На премиерата за Дряново присъстваха двама от тримата автори – проф. Палангурски и проф. Янчев.

В книгата проф. Веселин Янчев разглежда устройството и развитието на българската армия, както и ролята на руските офицери в нея. Той обясни идеята за реализацията на книгата, която дава един различен прочит на Съединението. По думите му всичко се знае за това велико българско дело, освен няколко важни детайла, които се засягат именно в книгата.

Той сподели, че в изследванията си за армията ни и ролята на Русия върху нея през период след Освобождението до Съединението, работи вече близо 30 години. Проф. Янчев изрази мнение, че образът, който голяма част от българите имат за княз Александър е този, създаден му от руската дипломация и политика. „Оказа се, че князът е много по-сложна личност от тази, която ни е представена десетилетия наред. През 1883 г., 1884 г. Русия не си представя възможността да изтърве от контрол българската армия и тя да премине в ръцете на княз Александър I, което е и основен мотив за неговото детрониране и изгонване от България. Когато Съединението става и Русия е представена пред свършен факт, тя прокарва своя план да изтегли руските офицери, с очакване, че България ще рухне, ще настъпи хаос, след което князът ще абдикира. Това става на 9 септември 1885 г., с идеята, че без армия страната ни няма да може да защити Съединението и недоволството на хората ще се насочи срещу княза, а българите ще се обърнат към Русия, която ще им каже, че те без нея, без подкрепата и покровителството ѝ не могат, и няма как да постигнат нито една своя цел. Нищо такова не се случва! Князът не само защитава Съединението, но води и успешната война срещу Сърбия!“, аргументира се проф. Янчев.

Той допълни, че непроучен е още замисълът на княз Александър Батенберг около признаването на Съединението, договореностите му със султана на Османската империя, идеята за това, че Съединението трябва да бъде стъпка към бъдещето независимо царство, включващо както Княжеството, така Източна Румелия и Македония.

„Историята не само, че не е написана. Предстои да се пише“, коментира Янчев, който анонсира, че ще се работи и в турските архиви, тъй като не е убеден, че дори нахлуването на Османската империя в Кърджали е идея на султана, както и защо султанът се е съгласил Александър I да е княз на обединена България.

Над увода на книгата работи проф. Палангурски, който проследи развитието на националната идея и къде се вписва тя в акта на Съединението. Според него няма последен поглед към това велико българско дело и често се натъква на нови данни за него. „Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 г. Ако човек обърне поглед към хората, които са били движещата сила – онези, които са в Комитета, на север от Балкана – ще види живите останали приятели, членове на революционните комитети. Дори двамата „главни герои“ – на юг това е Захари Стоянов, на север това е Стефан Стамболов“, каза той.

По думите му Съединението е резултат, въпреки дълбокото разцепление на българското общество, което е валидно и днес. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите – чакат някой да им свърши работата“, сподели проф. Палангурски, цитирайки Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

Проф. Палангурски заяви, че реализиралите съединението на двете Българии са проекция на всичко, започнато преди Освобождението и завършило с великото дело. „Тези хора уловиха историческия момент. Те не смятаха, че човек да бъде смел е страшно!“, каза той.

Ученият бе категоричен, че изградената революционна мрежа преди Освобождението действа и след него, като си послужи с документи, чрез които става ясно всенародната подкрепа за делото на Съединение. Според него това означава, че в обществото е имало хора, които са можели да действат, знаят и го правят, имайки си вяра помежду си и една единствена обща цел.

„Това е онова поколение от хора, които ни избутват от Съединението, като държава и система. Те са дълбоко мислещи хора, за разлика от другите, които чакат на тепсия. При тях картината е коренно различна. Нищо ново под слънцето, 140 години по-късно. Всеки опит да бъдеш самостоятелен и да носиш отговорност за себе си, той не се посреща от тази втората група от хора, без значение как ще ги определим. Но историята не чака. Това е Съединението – акт нашенски си, направени от нашите хора“, коментира проф. Палангурски.

Той посочи още, че никой друг балкански народ или държава не е освободил 96 000 кв км при първото си по-голямо въстание, за разлика от нас българите. В заключение Палангурски цитира синтез от гения на Христо Ботев, който казва: „Ако не сега, ще чакаме още 100 години!“

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица