Свържи се с нас

Новини

Споразумение за устойчиво управление на почвите бе подписано в Габрово

Published

on

Териториално споразумение за устойчиво управление на почвите в град Габрово бе подписано в Националния пресклуб на БТА в Габрово. Инициативата е на Регионалното сдружение на общините (РСО) „Централна Стара планина“.

Подписи положиха Таня Христова, кмет на община Габрово, Мария Башева-Венкова, областен управител на Габрово, Мая Радева, директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Велико Търново, Мариела Петрова, изпълнителен директор на РСО „Централна Стара планина“, Марияна Атанасова, кметски наместник на село Балани, Илвина Илийчева, зам.-директор на ОП „Благоустрояване“, Галина Михнева, изп. директор на Габровската търговско-промишлена палата и Христо Петров, председател на Съюза на българските журналисти в Габрово, съобщи БТА – Габрово.

„Това е един акт, с който показваме, че Габрово се присъединява към усилията на света за запазване на здравето на почвите. Те са нещо, което, ако веднъж се замърси, може трудно да се възстанови. Тази инициатива е акт на нашата ангажираност да работим с нашите компетенции и да осъзнаваме колко е важна грижата за почвите. Полагайки подписите си днес, аз съм убедена, че всички заявяваме не само своята подкрепа да бъдем активни в изпълнението на това споразумение. Радвам се, че чрез РСО Габрово е част от мисията по опазване на почвите. Това е един акт към политиките ни за устойчиво развитие и зелени практики. Пожелаваме си от тук насетне там, където сме, да виждаме политики и действия, които да са отговорни към почвите“, каза по време на подписването кметът на Габрово Таня Христова, който е и председател на РСО „Централна Стара планина“.

Снимка: Кореспондент на БТА в Габрово Радослав Първанов

Споразумението ще остане отворено за всички заинтересовани страни, като институции, граждани и организации от неправителствения сектор. Съобщено беше, че то ще бъде публикувано на сайта на РСО и Общината.

Споразумението цели да обедини институции, организации и граждани, които споделят обща визия за съхраняване и подобряване здравето на почвите на територията на града в съответствие с принципите и практиките за устойчивост. В документа са отчетени характеристиките на района и са включени дейности за повишаване на осведомеността на широката общественост, за да се изгради устойчива общност от заинтересовани страни и да се подобри управлението на почвите.

Териториалното споразумение за устойчиво управление на почвите в град Габрово е разработено в рамките на HuMUS („Здрави общински почви”) – проект, който създава, повишава и споделя знание, свързано с подобряването на здравето на почвата. РСО „Централна Стара планина” е единственият български участник в европейския консорциум, ангажиран с неговото изпълнение.

Крими

Моторджия реагира положително на пико след удар в паркирана кола

Published

on

Дрогиран моторджия предизвика пътнотранспортно произшествие в Габрово. Инцидентът е станал в събота, 16 август, вечерта на ул.“Неофит Рилски“, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР.

Мотористът се е ударил в паркиран на улицата автомобил. Пристигналият на мястото на инцидент полицейски екип установил, че 36-годшен мъж, управлявайки мотоциклет „Кавазаки“, изгубил контрол над него и се е блъснал в спрялата кола.

В резултат на катастрофата пострадалият бил откаран в „МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ с натъртвания и открити рани, без опасност за живота.

Водачът бил тестван за употреба на наркотици, като техническото средство отчело положителен резултат за метамфетамин. Мъжът е отказал да даде кръв за химически анализ.

Зареди още

Крими

Пожарникарите в Габровска област реагираха на близо 20 сигнала за три дни

Published

on

Снимка: Радослав Първанов

Звената на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово имаха изключително натоварен уикенд. За периода от 15 до 17 август огнеборците са реагирали на общо 17 сигнала за пожари, произшествия и техническа помощ.

В рамките на първото денонощие (15.08 – 16.08) са получени три сигнала. Екип на РСПБЗН – Трявна се е отзовал на пътен инцидент с лек автомобил на ул. „П. Р. Славейков“ в Трявна, при който са нанесени материални щети. По-късно същия ден пожарникари от Габрово са загасили запалени отпадъци край обходния път за кв. Чехлевци. Най-сериозният случай е бил пожар в селскостопанска постройка в с. Кръвеник, общ. Севлиево, при който са нанесени щети.

Следващото денонощие е било значително по-натоварено – отчетени са девет произшествия. Екипите са реагирали на ВиК авария в с. Сенник, както и на множество пожари в сухи треви край Габрово, Дряново и в различни местности в региона. Материални щети са нанесени при пожар в обществен казан за изваряване на ракия в с. Веленци, общ. Трявна, причинен от късо съединение. В следобедните часове пожарникари са оказали съдействие и за измиване на пътното платно след катастрофа в Севлиево. Останалите пожари по сухи треви не са причинили щети, но са ангажирали значителен ресурс.

На третия ден е имало пет сигнала. Габровските екипи са оказали съдействие на колегите си от Велико Търново при голям пожар в землището на с. Дебелец. Огнеборците са се справили и с паднало дърво в с. Стайновци. Два пожара в кв. Пройновци, общ. Габрово, обаче са довели до щети – при втория огънят е засегнал горска растителност. Вечерта екипи от Габрово и Дряново са гасили пожар в селскостопанска постройка в с. Донино, предизвикан от късо съединение. И там са нанесени материални загуби.

Зареди още

Култура

Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура

Published

on

„Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура.“ Това заяви д-р Венелин Бараков, главен уредник в Исторически музей – Дряново, при представянето на новата си книга „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в църквата „Свети Николай“, построена във Велико Търново от възрожденския майстор.

На 17 август в православния храм в старата столица се състоя дискусията за живота и делото на Колю Фичето, в която се включиха още проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Константин Фичев, родственик на Майстора. Събитието се проведе в рамките на фестивала „Варуша юг“, като част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 г. от рождението на възрожденския майстор, които се организират от ИМ-Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата. Домакин на проявата бе отец Славчо Иванов, свещеноиконом в църквата „Свети Николай“.

По думите на д-р Бараков, в работата си Колю Фичето заимства от различни традиции, което е най-силното му качество. Строителният колос на българското Възраждане е изключително креативен, грамотен и начетен човек. Прави планове и макети на своите сгради. В дългия си жизнен път работи на много места в Северна България, Цариград и Одрин, получавайки признание дори от османската власт, която започва да го кани като водещ майстор строител по българските земи.

„Велико Търново и Дряново са градовете на Уста Колю Фичето. Книгата „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ се роди спонтанно при разговор с колегите ми и с директора на ИМ – Дряново Иван Христов. Инициативите от Националната програма, посветена на 225 г. от рождението на Колю Фичето, включват изложби, родова среща, популяризиране на неговото дело, както и книжни издания“, сподели д-р Венелин Бараков.

Тази книга идва като допълнение към всичко известно, което е написано до този момент за Колю Фичето. В нея д-р Бараков представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засяга по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.

„Защо непознатият Колю Фичето? Той е много известна личност в българското Възраждане. Всички негови строежи са познати на научната общественост и многократно коментирани. Сред водещите имена бих отличил тези на арх. Георги Козаров – първият голям изследовател на Колю Фичето, Никола Мавродинов – проучвал произхода на различни типове сгради на Майстора, както проф. Николай Толешков – издирвал непознати църкви, свързани със строителството, маниера и начина на работа на Фичето, които той идентифицира“, добави още д-р Бараков.

Музейният специалист анонсира, че до края на месец септември предстои от печат ще излезе още една нова книга, която ще разгледа Колю Фичето в друга светлина. „Всички знаем, че той е известен майстор строител, но в същото време той е бил талантлив резбар, каменоделец и скулптор, което е малко популярно. Тази нова книга ще представи една различна страна от него“, поясни Бараков.

Според проф. Петко Петков, майстор Колю Фичето е духът на българското Възраждане, неговото дело е пред очите ни и без него не можем. „Той е част на нашата идентичност! Как да си представим Търново без църквата „Свети Николай“, „Къщата с маймунката“, камо ли без Конака? То това би било невъзможно. А какво да кажем за други централни български градове и градчета, където той е оставил подписа си и двойната кобилица?“, каза проф. Петков.

Той определи Колю Фичето като изключителен българин, който при това никога не се е натрапвал. „Мисля, че такъв пример ни е необходим в днешно време: на хора професионалисти, родолюбци и мълчаливо допринасящи за общото благо“, изрази мнение още проф. Петков.

Пред присъстващите Константин Фичев, родственик на Майстора, говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик, развенчавайки някои митове, легенди и твърдения за личността и делото на Никола Фичев, тиражирани през последните години в медийното пространство.

Константин отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, в който се съхраняват доста фотографии и документи, който в голямата си част е дигитализирал.

Родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица