Свържи се с нас

Култура

Коледуване в музей „Етър“ на 26 декември

Published

on

Младежи от „Училище за коледари“ пресъздават обичая Коледуване в музей „Етър“. През 2024 коледарските групи, които се обучават, са две – от Габрово и Трявна. Възстановките пред посетителите в музея са на 26 декември от 11:30 и 13:30 часа. На следващия ден – 27 декември от 11:30 часа, е коледуването в Трявна.

Който е коледувал, по седенки може да ходи, гиздави моми да задиря, китките им да краде, а когато му дойде времето – да се задоми! Коледарските песни и наричания в българската народна традиция се изпълняват само от млади мъже. С провеждането на образователната програма екипът на музея дава възможност на младежи между 14 и 18 г. да се запознаят с празничната обредност, с детайли от символиката на обичая коледуване.

Коледуването е най-важния момент, изпълняван след полунощ на Бъдни вечер. Народът ни казва, че ако не минат коледари „ялова ще е годината“, всичко ще върви не както трябва. Затова всяко семейство се подготвя да ги посрещне, като най- чакани гости.

С коледарите в домовете на хората влизат плодородието и благосъстоянието. Коледарският благослов е обредния дар, от който зависи благополучието на всяко едно семейство и на целия народ като цяло. Ако коледарите не изпълнят своите обредни действия в определеното от традицията време, годината и земята остават ялови и безплодни. Защото нищо не може да се роди без да бъде заченато, защото безплодно е това, което не е оплодено. Със своя магически обред коледарската дружина „опложда“ символично Земята, за да има берекет, и да са здрави посевите, и да се множи добитъка.

Коледарската дружина винаги се състои от нечетен брой млади мъже – ергени. Казват, че „ерген, който не е коледувал не е ерген“. На него хората гледат с присмех и никоя мома не го иска. В народните представи коледуването е задължителната предпоставка за задомяване. След женитба мъжете вече не могат да коледуват. Изключение се прави само за водача на дружината, който в повечето случаи е семеен, но допълнително условие е да има поне едно дете.

Ергените се групират обикновено по махали като при обхождането на къщите се стремят да не се срещат, защото се вярва, че това не е на добро. Коледарската дружина се води от най-опитния коледар, наречен Станеник или Цар. Той трябва да знае добре всички песни, да има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Цялата коледарска дружина се нарича „кол“, а коледарите са „колове“. Вторият по важност в групата е свирачът. Той върви непосредствено след водача. Третият кол се нарича „котка“ или „кот“ и носи дисаги или торба за блажните дарове. Когато дружината влиза в някоя къща „котката“ мяучи и мечи, за да даде знак на стопаните да дарят коледарите. Следващият коледар се нарича „магаре“. Той носи дисаги през рамо, в които слагат дарените коледни краваи. При обхода и по къщите той „реве като магаре“, „хвърля магарешки къчове“ и прави всякакви магарии. След магарето в дружината върви „кръстачката“. Тя сe носи от коледар без конкретно наименование и на нея се закачат дарените кърпи, пешкири и повясма кълчища. Останалите коледари се подреждат по старшинство и ред на влизане в дружината. Най-отзад „клепат“ изтърсаците, които коледуват за първи път.

Коледарите се събират на Игнажден в дома на Станеника и започват да разучават коледарските песни и наричания. В нощта срещу Коледа, се обличат в чисти дрехи, задължително носят кол (тояга) и ямурлук, а на главата си слагат калпак украсен с наниз от пуканки, червени чушки, сушени сливи или стафиди.

Всеки нов коледар сам трябва да си направи кола, без да му помага никой. Това става в дните на подготовката между Игнажден и Коледа. След обреда всички колове се съхраняват в дома на водача и не се ползват за нищо друго освен за коледуване. Коледарите тръгват на обход точно в полунощ „когато се отвори небето“. Те благославят всяка къща по пътя си, а стопаните ги даряват с „каквото са произвели“ – жито, брашно, плодове, вино, месо, сланина, боб, кървавица. Коледарските наричания са разнообразни. Какви конкретни песни да се изпълняват във всеки дом решава водача на дружината. Стопанката задължително му поднася да благослови и обредния хляб „харман“.

Станеникът трябва три пъти да го целуне и три пъти да му се поклони, след това да го издигне над главата си и да започне да благославя:

„Благославяйте братя, да благославяме-е-е…“

Ако в къщата има мома и нейният любим е в коледарската дружина, тя му приготвя сама кравай, с който го дарява и поставя коледарски венец на калпака му. След благословията на къщата коледарите пеят специални коледни песни за всеки член на семейството.

Коледуването завършва с общо угощение на коледарите. То се прави в дома на водача на групата на Коледа или в друг ден, но не по-късно от Ивановден. Другите събрани продукти се раздават на бедните.

Сътрудничеството между Община Трявна и музей „Етър“ вече е утвърдено и с принос за опазване на българските традиции.

Култура

Проф. Петко Ст. Петков: Априлското въстание постига целта си!

Published

on

Априлското въстание от пролетта на 1876 години постига целта си, а именно да се предизвикат и заставят непременно Великите сили да решат съдбата на българския народ, който е част от Османската империя преди 150 години. Това стана известно от думите на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, който бе в Дряново за официалното представяне на най-новата му книга, посветена на Априлското въстание.

Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е в съавторство с доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище, който също присъства на премиерата в града на майстор Колю Фичето.

Събитието, предизвикало интереса на местната общественост, е част от програмата, с която през тази пролет ще бъдат отбелязани 150 години от Априлската епопея. Негов домакин бе Исторически музей – Дряново. Сред гостите бяха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, издателят Димитър Томов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, музеите в Севлиево и Трявна, общественици и културни дейци.

Присъстващите бяха приветствани от Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, който сподели, че книгата е създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и е излязла от печат в края на 2025 г. „Изданието си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на Великите сили по българския въпрос“, отбеляза той. Христов благодари за възможността именно в Дряново да се състои премиерата на тази книга, която по думите му бележи настоящата годишнина.

Книгата е съставена на базата на досегашната научна литература и друга книжнина, илюстрираща цялостно картината на събитията отпреди 150 години. В тази посока се изказа и проф. Петков, който допусна, че в голяма степен организаторите на Априлското въстание са предвидили зверствата и кръвопролитията, целящи да покажа на цял свят истинското лице на османците. Историкът си послужи с думи на заловения и погинал от османците участник в Априлското въстание – Цанко Дюстабанов. Изправен пред турския съд и с предложение да се покае пред султана, българският революционер, родом от Габрово, заявява преди обесването си, че чрез зверствата в потушаването на бунта светът е видял истинския образ на османлиите.

Ученият посочи някои грешки в организирането на Априлското въстание, които според него са се оказали определящи. Той открои липсата на единна дата, на която да то избухне – бунтът започна на различни дати в отделните революционни окръзи, което дава възможност на османската власт да реагира. Няма и главен координационен център или оперативен щаб.

„Българското въстание се превръща в национално събитие. Това е общобългарско дело! То претендира и на моменти се получава, създават се микро структури на нова държава: и в Панагюрище го има, и в Ново село го има! Войска, знаме! Тези хора живеят с идеята, че създават нова България, независимо от това, че разбират, че чрез саможертвата си само ще поканят Великите сили да се произнесат, както на тях им уйдисва!“, заяви проф. Петков.

Той призова днешните държавни мъже да замислят и направят така, че 20 април да бъде включен като официален празник у нас, което би било значимо признание към делото на хората, отдали и платили с живота си българската свобода, на които дължим почит и признателност. Историкът посочи за пример съседните на България народи: сърби и гърци, където почитат като официални празници, именно датите на началото на бунтовете им срещу османската власт, които също като българското въстание не са успешни на момента. „Това е достойно! Това показва, че сме достойни наследници – да уважаваме предците си!“, добави още проф. Петков.

Казаното бе допълнено от доц. д-р Атанас Шопов, който разгледа приноса на Априлската епопея за последвалата след нея свобода. „XIX век е векът на нациите, оформят се националните държави. Българите не се задоволяват, че владеят пазара на Османската империя! Те отиват на борба, за да се идентифицират с Европа“, каза той.

Доцент Шопов също призова днешните политици да говорят с гласа на учените. Той определи историята не като наука за миналото, а като поглед към нашето бъдеще. Ръководителят на музея в Панагюрище изрази мнение, че чрез превода на английски език книгата ще достигне до целия свят, който ще узнае за делото на българите, връщайки дори сънародниците ни зад граница към родовия си корен.

Пред присъстващите Шопов анонсира още новина, свързана с аудио-визиуална инсталация, която за първи път в България ще бъде открита на 1 май в Панагюрище, посветена на идеите за държавността, наследниците на Левски и дейността на Априлци.

Димитър Томов разказа за предисторията на книгата. Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е двуезично, пренасящо паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят. Книгата е богата на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.

Зареди още

Култура

„Габровски гласчета“ с отличия от национален конкурс

Published

on

На 27 март „Габровски гласчета“ участваха в XXXI Национален детски фолклорен конкурс „Диньо Маринов“ в град Варна, организиран от Министерство на образованието, Община Варна и Общински детски комплекс.

Младите изпълнители се завърнаха с първо място в раздел народни хорове, трето място и стипендия за Кристина Топалова, а диплом за отлично представяне получиха Йоана Ненова и Виктория Дангова.

Това високо отличие е гордост за диригента на „Габровски гласчета“ Стефка Стоева, защото по думитея й в този конкурс с участие на деца от цяла България регламентът на конкурса изисква да има отличени само с едно първо, едно второ и едно трето място за раздел и възрастова група.

“Габровски гласчета“ отново представиха отлично град Габрово пред авторитетно жури с председател доцент Димитър Христов, който е диригент на оркестъра на БНР и преподавател в Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров“.

Зареди още

Култура

Лазаровден оживява в музей „Етър“ с песни, танци и млади лазарки

Published

on

На 4 април в музей „Етър“, Габрово ще бъде пресъздаден един от най-красивите български пролетни обичаи – Лазаровден. Събитието предлага на посетителите атмосфера, изпълнена с традиция, цвят и празнично настроение.

Възстановката на обичая лазаруване ще бъде представена от момичета от „Училище за лазарки“ – традиционна образователна програма на музея, която има за цел да съхранява и предава българските обичаи на младото поколение. Тази година групите са две. Габровските девойки ще лазаруват в „Етър“ от 11:30, а тревненските от 13:30 часа.

С песни, танци и обредни наричания лазарките ще пресъздадат характерните елементи на празника, свързан с настъпването на пролетта и пожеланията за здраве и благополучие. Събитието дава възможност на посетителите да се докоснат до живата традиция в автентичната възрожденска среда на музея.

Лазаровден в музей „Етър“ е част от усилията на институцията да съхранява и популяризира нематериалното културно наследство, като го представя по достъпен и въздействащ начин пред широка аудитория. Лазаруването е обред за посвещаване. След преминаване през него момичетата вече могат публично да се момеят, имат право да се гиздят, да обличат везани ризи и да бъдат поискани за жени.

Специалистите от музей „Етър“ изтъкват необходимостта да се запази традицията жива и да не се насърчават деца да бъдат лазарки. Целта на образователната програма „Училище за лазарки“ е запознаване с обичая лазаруване и преживяване на автентичността на празника.

Младите момичета се въвеждат в символиката на Лазаровден, разучават обредни песни и танци, участват и във възстановка на обичая. Тя по традиция се провежда в музей „Етър“ на самия празник. Девойките са облечени в габровски носии, носят на главите си венчета, направени от тях самите, а в ръцете си – кошници, украсени с цветя.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица