

Култура
Коледуване в музей „Етър“ на 26 декември

Младежи от „Училище за коледари“ пресъздават обичая Коледуване в музей „Етър“. През 2024 коледарските групи, които се обучават, са две – от Габрово и Трявна. Възстановките пред посетителите в музея са на 26 декември от 11:30 и 13:30 часа. На следващия ден – 27 декември от 11:30 часа, е коледуването в Трявна.
Който е коледувал, по седенки може да ходи, гиздави моми да задиря, китките им да краде, а когато му дойде времето – да се задоми! Коледарските песни и наричания в българската народна традиция се изпълняват само от млади мъже. С провеждането на образователната програма екипът на музея дава възможност на младежи между 14 и 18 г. да се запознаят с празничната обредност, с детайли от символиката на обичая коледуване.
Коледуването е най-важния момент, изпълняван след полунощ на Бъдни вечер. Народът ни казва, че ако не минат коледари „ялова ще е годината“, всичко ще върви не както трябва. Затова всяко семейство се подготвя да ги посрещне, като най- чакани гости.
С коледарите в домовете на хората влизат плодородието и благосъстоянието. Коледарският благослов е обредния дар, от който зависи благополучието на всяко едно семейство и на целия народ като цяло. Ако коледарите не изпълнят своите обредни действия в определеното от традицията време, годината и земята остават ялови и безплодни. Защото нищо не може да се роди без да бъде заченато, защото безплодно е това, което не е оплодено. Със своя магически обред коледарската дружина „опложда“ символично Земята, за да има берекет, и да са здрави посевите, и да се множи добитъка.
Коледарската дружина винаги се състои от нечетен брой млади мъже – ергени. Казват, че „ерген, който не е коледувал не е ерген“. На него хората гледат с присмех и никоя мома не го иска. В народните представи коледуването е задължителната предпоставка за задомяване. След женитба мъжете вече не могат да коледуват. Изключение се прави само за водача на дружината, който в повечето случаи е семеен, но допълнително условие е да има поне едно дете.

Ергените се групират обикновено по махали като при обхождането на къщите се стремят да не се срещат, защото се вярва, че това не е на добро. Коледарската дружина се води от най-опитния коледар, наречен Станеник или Цар. Той трябва да знае добре всички песни, да има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.
Цялата коледарска дружина се нарича „кол“, а коледарите са „колове“. Вторият по важност в групата е свирачът. Той върви непосредствено след водача. Третият кол се нарича „котка“ или „кот“ и носи дисаги или торба за блажните дарове. Когато дружината влиза в някоя къща „котката“ мяучи и мечи, за да даде знак на стопаните да дарят коледарите. Следващият коледар се нарича „магаре“. Той носи дисаги през рамо, в които слагат дарените коледни краваи. При обхода и по къщите той „реве като магаре“, „хвърля магарешки къчове“ и прави всякакви магарии. След магарето в дружината върви „кръстачката“. Тя сe носи от коледар без конкретно наименование и на нея се закачат дарените кърпи, пешкири и повясма кълчища. Останалите коледари се подреждат по старшинство и ред на влизане в дружината. Най-отзад „клепат“ изтърсаците, които коледуват за първи път.
Коледарите се събират на Игнажден в дома на Станеника и започват да разучават коледарските песни и наричания. В нощта срещу Коледа, се обличат в чисти дрехи, задължително носят кол (тояга) и ямурлук, а на главата си слагат калпак украсен с наниз от пуканки, червени чушки, сушени сливи или стафиди.
Всеки нов коледар сам трябва да си направи кола, без да му помага никой. Това става в дните на подготовката между Игнажден и Коледа. След обреда всички колове се съхраняват в дома на водача и не се ползват за нищо друго освен за коледуване. Коледарите тръгват на обход точно в полунощ „когато се отвори небето“. Те благославят всяка къща по пътя си, а стопаните ги даряват с „каквото са произвели“ – жито, брашно, плодове, вино, месо, сланина, боб, кървавица. Коледарските наричания са разнообразни. Какви конкретни песни да се изпълняват във всеки дом решава водача на дружината. Стопанката задължително му поднася да благослови и обредния хляб „харман“.
Станеникът трябва три пъти да го целуне и три пъти да му се поклони, след това да го издигне над главата си и да започне да благославя:
„Благославяйте братя, да благославяме-е-е…“
Ако в къщата има мома и нейният любим е в коледарската дружина, тя му приготвя сама кравай, с който го дарява и поставя коледарски венец на калпака му. След благословията на къщата коледарите пеят специални коледни песни за всеки член на семейството.
Коледуването завършва с общо угощение на коледарите. То се прави в дома на водача на групата на Коледа или в друг ден, но не по-късно от Ивановден. Другите събрани продукти се раздават на бедните.
Сътрудничеството между Община Трявна и музей „Етър“ вече е утвърдено и с принос за опазване на българските традиции.


Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 5 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Новинипреди 5 дни
Благотворителен кулинарен базар на Петковден в Габрово
-
Новинипреди 5 дни
Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление
-
Новинипреди 2 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Кримипреди 4 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне
-
Новинипреди 5 дни
Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика
-
Любопитнопреди 4 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово
-
Новинипреди 4 дни
Прерязаха лентата на хеликоптерната площадка на болницата