Свържи се с нас

Култура

Коледуване в музей „Етър“ на 26 декември

Published

on

Младежи от „Училище за коледари“ пресъздават обичая Коледуване в музей „Етър“. През 2024 коледарските групи, които се обучават, са две – от Габрово и Трявна. Възстановките пред посетителите в музея са на 26 декември от 11:30 и 13:30 часа. На следващия ден – 27 декември от 11:30 часа, е коледуването в Трявна.

Който е коледувал, по седенки може да ходи, гиздави моми да задиря, китките им да краде, а когато му дойде времето – да се задоми! Коледарските песни и наричания в българската народна традиция се изпълняват само от млади мъже. С провеждането на образователната програма екипът на музея дава възможност на младежи между 14 и 18 г. да се запознаят с празничната обредност, с детайли от символиката на обичая коледуване.

Коледуването е най-важния момент, изпълняван след полунощ на Бъдни вечер. Народът ни казва, че ако не минат коледари „ялова ще е годината“, всичко ще върви не както трябва. Затова всяко семейство се подготвя да ги посрещне, като най- чакани гости.

С коледарите в домовете на хората влизат плодородието и благосъстоянието. Коледарският благослов е обредния дар, от който зависи благополучието на всяко едно семейство и на целия народ като цяло. Ако коледарите не изпълнят своите обредни действия в определеното от традицията време, годината и земята остават ялови и безплодни. Защото нищо не може да се роди без да бъде заченато, защото безплодно е това, което не е оплодено. Със своя магически обред коледарската дружина „опложда“ символично Земята, за да има берекет, и да са здрави посевите, и да се множи добитъка.

Коледарската дружина винаги се състои от нечетен брой млади мъже – ергени. Казват, че „ерген, който не е коледувал не е ерген“. На него хората гледат с присмех и никоя мома не го иска. В народните представи коледуването е задължителната предпоставка за задомяване. След женитба мъжете вече не могат да коледуват. Изключение се прави само за водача на дружината, който в повечето случаи е семеен, но допълнително условие е да има поне едно дете.

Ергените се групират обикновено по махали като при обхождането на къщите се стремят да не се срещат, защото се вярва, че това не е на добро. Коледарската дружина се води от най-опитния коледар, наречен Станеник или Цар. Той трябва да знае добре всички песни, да има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Цялата коледарска дружина се нарича „кол“, а коледарите са „колове“. Вторият по важност в групата е свирачът. Той върви непосредствено след водача. Третият кол се нарича „котка“ или „кот“ и носи дисаги или торба за блажните дарове. Когато дружината влиза в някоя къща „котката“ мяучи и мечи, за да даде знак на стопаните да дарят коледарите. Следващият коледар се нарича „магаре“. Той носи дисаги през рамо, в които слагат дарените коледни краваи. При обхода и по къщите той „реве като магаре“, „хвърля магарешки къчове“ и прави всякакви магарии. След магарето в дружината върви „кръстачката“. Тя сe носи от коледар без конкретно наименование и на нея се закачат дарените кърпи, пешкири и повясма кълчища. Останалите коледари се подреждат по старшинство и ред на влизане в дружината. Най-отзад „клепат“ изтърсаците, които коледуват за първи път.

Коледарите се събират на Игнажден в дома на Станеника и започват да разучават коледарските песни и наричания. В нощта срещу Коледа, се обличат в чисти дрехи, задължително носят кол (тояга) и ямурлук, а на главата си слагат калпак украсен с наниз от пуканки, червени чушки, сушени сливи или стафиди.

Всеки нов коледар сам трябва да си направи кола, без да му помага никой. Това става в дните на подготовката между Игнажден и Коледа. След обреда всички колове се съхраняват в дома на водача и не се ползват за нищо друго освен за коледуване. Коледарите тръгват на обход точно в полунощ „когато се отвори небето“. Те благославят всяка къща по пътя си, а стопаните ги даряват с „каквото са произвели“ – жито, брашно, плодове, вино, месо, сланина, боб, кървавица. Коледарските наричания са разнообразни. Какви конкретни песни да се изпълняват във всеки дом решава водача на дружината. Стопанката задължително му поднася да благослови и обредния хляб „харман“.

Станеникът трябва три пъти да го целуне и три пъти да му се поклони, след това да го издигне над главата си и да започне да благославя:

„Благославяйте братя, да благославяме-е-е…“

Ако в къщата има мома и нейният любим е в коледарската дружина, тя му приготвя сама кравай, с който го дарява и поставя коледарски венец на калпака му. След благословията на къщата коледарите пеят специални коледни песни за всеки член на семейството.

Коледуването завършва с общо угощение на коледарите. То се прави в дома на водача на групата на Коледа или в друг ден, но не по-късно от Ивановден. Другите събрани продукти се раздават на бедните.

Сътрудничеството между Община Трявна и музей „Етър“ вече е утвърдено и с принос за опазване на българските традиции.

Култура

Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

Published

on

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

Зареди още

Култура

Задават се празници на четящите хора в Габрово

Published

on

През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.

В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.

В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.

Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.

Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024),  „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Зареди още

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица