Свържи се с нас

Новини

1992 година – Дързостта да продължиш

Published

on

Преди 32 години започна да се пише новата история на Дружеството. 32 години посветихме на общественото благополучие с последователността и достойнството на нашите възрожденки. 32 години работихме с много любов за възраждане на изконните човешки ценности, като благотворителност, щедрост, милосърдие и съпричастност.

32 години историята на Дружеството е част от историята на Габрово. 32 години за една държавна или общинска институция не са много, но за една неправителствена организация като нашата, която не разчита на държавни помощи и субсидии, а единствено на времето, труда и средствата на членове, както и на своите дарители, тези 32 години са доста голям период.

Те възродиха Дружеството

Датата е 17 ноем. 1992 г. – дата, на която Дружеството възкръсва за нов живот. 13 дами от ЖБД „Майчина грижа“ от преди закриването му през 1950 г. имат дързостта да продължат. Това са Донка Кънчева, Богомила Христова, Кина Попзлатева, Мара Витанова, Нинка Фомова, Мара Контохова, Любка Бояджиева, Тотка Драганова, Пенка Мерджанова, Цанка Селвелиева. Те подписват учредителен протокол за възстановяване на Дружеството. Към тях се присъединяват още 20 дами: Донка Ботева; Румяна Константинова; Мария Семерджиева; Виолета Дачева; Недка Коева; Цветана Карнакова; Мила Кацарова; Кина Енчева; Ганка Киселенкова; Румяна Дамянова; д-р Мария Томова; Руска Христова; Пенка Пенчева; Пенка Йовчева; Пенка Тоцева; Дарина Байчева; Кремена Антонова; Вела Мартинова и Росица Колева.

Част от Настоятелството на възстановеното Дружество: от дясно наляво: Пенка
Добрева, Росица Колева, Румяна Константинова, Събка Карагьозова, Светлана Кацарска
(водеща на събитието), Мария Семерджиева и Донка Ботева

Избрано е ръководство в състав: Председател: Събка Карагьозова, Подпредседателки: Мария Семерджиева и Донка Ботева, Секретар: Росица Колева, Касиер: Виолета Дачева, Съветнички: Румяна Константинова и Недка Коева.

На 26 ноем. е приет е нов Устав. Дружеството е регистрирано в Габровския окръжен съд с цели: Благотворителност и милосърдие, издирване и подпомагане на всички бедстващи, страдащи и нуждаещи се от подкрепа лица от Габрово. Превръщане на дружеството в притегателен център за културно и духовно общуване.

Плакат за Великденски благотворителен концерт – матине. 1994 г.

Само след месец, на 19 декември с.г. се провежда първия Коледен благотворителен бал, на който са събрани 18 000 лв. Първата вноска от 5 000 лв. е от Пенчо Семов (син на индустриалеца Пенчо Семов). На Следващия бал през дек, 1993 г. г-н Пенчо Семов е провъзгласен за почетен благодетелен член, а за благодетелни членове – проф. д-р Тотю Пантев и Илия Обретенов.

Традиционни стават баловете по Заговезни и Коледа. Първият благотворителен бал съвместно с Ротари клуб се провежда на 26 февр. 1993 г.- Сирни Заговезни. Какво направихме за тези 32 години по нашите 3 Основни приоритета в дейността си, заложени в устава на Дружеството. Подпомагане на физически лица в неравностойно социално положение и подпомагане на обществени организации, имащи същите цели.

Освещаване на морената до Църква „Св. Троица“, поставена на мястото на
основаване на Дружеството през 1869 г. 1994 г.

Проведени са много инициативи за подпомагане на болни деца и възрастни с мотото „Да събудим Стефан“, “Да помогнем на Ния“, „Блага вест за бебе“ (за сем Колеви), „Блага вест за ново сърце на Николай“, „Да изправим Пламен на крака“, „Да помогнем за крачето на Лазарина“, „За сирака не само хляб“, „Деца помагат на деца“ „Габрово с/у рака на жените“, „Да погнем на абитуриенти“, „Топлина за бездомниците“ и мн. други. През 1994 г. Дружеството става съучредител на „Общество за борба с раковите заболявания при децата.

През годините по това направление сме дарили над 115 000 лв., от които за ЛЕЧЕНИЕ над 40 000 лв. Парите не са достатъчни. Едва ли сме успели да помогнем на всички деца и да стоплим сърцата на техните родители и да се погрижим за всички възрастни, но сме отдали много сили и енергия да помогнем.

Плакат за благотворителен концерт „Протегнете ръка за да донесем блага вест за
ново сърце на Николай!“. 2017 г.

През 2022-2023 г. с подкрепата на Община Габрово и дарители проведохме Инициативата „За качествено здраве на село“ – насочена към възрастните хора по отдалечените села на Габровската община.

12 години изпълнявахме ПРОЕКТА „ОБЕДНА МАСА“ – от 2001 г. до 2012 г., който се провеждаше със Сдружението Тун- Габрово, а през последните 2 години – самостоятелно. През зимните 5 месеца в годината са се изхранвали по 20 деца и 20 възрастни в неравностойно социално положение – на стойност близо 50 000 лв.

Изпращане на абитуриентките Елиана Портарска от ПГ по строителство и Марияна
Николова от ПГ по туризъм „Пенчо Семов” от Центъра за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания към SOS Детски селища, на които Дружеството закупува
тоалетите.

Две поредни години изпълняваме проекта „Не сте сами“- дарение за продукти от първа необходимост на изоставени възрастни хора по селата на Община Габрово за Коледа и Великден.

ДРУГИ ЗА: помощ за социално слаби семейства, за студентски такси, за подаръци за Коледа, Великден, 1 юни, 1 март; за новата църква на Габрово и др. – над 20 000 лв.., без да смятаме хуманитарните помощи от храни и дрехи и предмети от чужбина и от габровски фирми.

Кулинарен благотворителен базар с домашно приготвени продукти от дамите от
Дружеството и с подкрепата на фирми. Ежегодно Дружеството провежда по 2 базара.

Второто направление в дейността на Дружеството е подпомагане на даровити деца за участие в национални и международни конкурси, олимпиади, състезания и осигуряване на стипендии. Подпомогнахме много млади хора да имат смелостта да мечтаят и реализират своите таланти и знания. Подкрепяли сме даровити деца в областта на музиката, математика и физика и изобразителното изкуство, за обучение в средни и висши училища в страната и чужбина. Дълъг е списъкът на успехите на всички наши стипендианти от конкурси и олимпиади у нас и в чужбина и всички те са вписани в Книгата „Дарования и постижения“ на Община Габрово и много са благодарствените писма, запазени в архива на Дружеството. Сумата, която сме разпределили е над 75 000 лв.

Г-жа Шиварова – председател на Дружеството връчва стипендия от Фонд „Д-р Тота
Венкова – възрожденката“ на ученичка с отличен успех от Националната Априловска
гимназия

Третото направление е утвърждаване на Сдружението като притегателен център за културно и духовно общуване – участвали сме конференции на тема благотворителност, в национални срещи на неправителствените организации по проблемите на жените, за правата и за ролята на жените, участие в световната конференция М. Семерджиева – „Жената и демокрацията“; здравни лекции, подкрепихме „Училище за здраве“ в училища, подкрепяхме конкурси за поезия , музика и др., подпомагане на бесарабските българи, участие в доброволчески акции, възобновихме „Училището за родители“, участвахме като съучредители на Обществен дарителски фонд – Габрово, в изложби и мн. други инициативи.

Дружеството е сътрудник на Габровската търговско-промишлена палата като приемна структура на Европейския информационен център Europe direct За активна благотворителна и дарителска дейност с признания са: Стефана Богдан Генчева, почетен председател на Дружеството – почетен гражданин на Габрово (1995). Има улица на нейно име и паметна плоча на къщата й. д-р Тота Венкова – почетен гражданин на Габрово (2005). На нейно име има улица. болница, 2 паметни плочи и тук са препогребани нейните кости.

Приветствие от г-жа Ганка Шиварова, по случай 150-годишнината на Дружеството.
2019 г.

Мария Семерджиева, почетен председател на Дружеството – почетен знак на община Габрово(2004); Дружеството има няколко отличия: отличие от Община Габрово за особено осезаемо присъствие в живота на града през 1996 г., през 2006 г. е номинирано за „Благодеятел на годината“, Грамота от Областната организация на БЧК за активна съвместна дейност и отличието „Съвременен будител“ – за принос в развитие на културата на Народно читалище „Будителите 2017“. Всички тези отличия говорят за престижа на дружеството сред габровската общественост.

Мисията на Дружеството е да осъществи моста между традициите на миналото и потребностите на настоящето. В един забързан свят белязан от контрасти, тази задача е трудна, но постижима. Човешката памет е понякога къса, признанието – променливо, но времето отсява и стореното добро е вечно. Остават имената на сърцатите членове и доброволци, които са отстоявали неизменно вечните човешки ценности на хуманност, съпричастност, вярност към род и родина. И ние, които живеем днес, следваме завета: „Събрали сме се да творим добро!

*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.

Крими

Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Published

on

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.

Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.

Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.

С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Зареди още

Новини

Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Published

on

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.

По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.

Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.

Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.

На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.

Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Зареди още

Новини

170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Published

on

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово

„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла

На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.

Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?

Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?

Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.

Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …

Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.

Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?

Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.

Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.

За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.

Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.

Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.

Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.

От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.

За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.

Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.

На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.

На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.

Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.

Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.

За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.

Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.

Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.

Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.

В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.

Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.

Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.

България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.

Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.

*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица