Свържи се с нас

Новини

1992 година – Дързостта да продължиш

Published

on

Преди 32 години започна да се пише новата история на Дружеството. 32 години посветихме на общественото благополучие с последователността и достойнството на нашите възрожденки. 32 години работихме с много любов за възраждане на изконните човешки ценности, като благотворителност, щедрост, милосърдие и съпричастност.

32 години историята на Дружеството е част от историята на Габрово. 32 години за една държавна или общинска институция не са много, но за една неправителствена организация като нашата, която не разчита на държавни помощи и субсидии, а единствено на времето, труда и средствата на членове, както и на своите дарители, тези 32 години са доста голям период.

Те възродиха Дружеството

Датата е 17 ноем. 1992 г. – дата, на която Дружеството възкръсва за нов живот. 13 дами от ЖБД „Майчина грижа“ от преди закриването му през 1950 г. имат дързостта да продължат. Това са Донка Кънчева, Богомила Христова, Кина Попзлатева, Мара Витанова, Нинка Фомова, Мара Контохова, Любка Бояджиева, Тотка Драганова, Пенка Мерджанова, Цанка Селвелиева. Те подписват учредителен протокол за възстановяване на Дружеството. Към тях се присъединяват още 20 дами: Донка Ботева; Румяна Константинова; Мария Семерджиева; Виолета Дачева; Недка Коева; Цветана Карнакова; Мила Кацарова; Кина Енчева; Ганка Киселенкова; Румяна Дамянова; д-р Мария Томова; Руска Христова; Пенка Пенчева; Пенка Йовчева; Пенка Тоцева; Дарина Байчева; Кремена Антонова; Вела Мартинова и Росица Колева.

Част от Настоятелството на възстановеното Дружество: от дясно наляво: Пенка
Добрева, Росица Колева, Румяна Константинова, Събка Карагьозова, Светлана Кацарска
(водеща на събитието), Мария Семерджиева и Донка Ботева

Избрано е ръководство в състав: Председател: Събка Карагьозова, Подпредседателки: Мария Семерджиева и Донка Ботева, Секретар: Росица Колева, Касиер: Виолета Дачева, Съветнички: Румяна Константинова и Недка Коева.

На 26 ноем. е приет е нов Устав. Дружеството е регистрирано в Габровския окръжен съд с цели: Благотворителност и милосърдие, издирване и подпомагане на всички бедстващи, страдащи и нуждаещи се от подкрепа лица от Габрово. Превръщане на дружеството в притегателен център за културно и духовно общуване.

Плакат за Великденски благотворителен концерт – матине. 1994 г.

Само след месец, на 19 декември с.г. се провежда първия Коледен благотворителен бал, на който са събрани 18 000 лв. Първата вноска от 5 000 лв. е от Пенчо Семов (син на индустриалеца Пенчо Семов). На Следващия бал през дек, 1993 г. г-н Пенчо Семов е провъзгласен за почетен благодетелен член, а за благодетелни членове – проф. д-р Тотю Пантев и Илия Обретенов.

Традиционни стават баловете по Заговезни и Коледа. Първият благотворителен бал съвместно с Ротари клуб се провежда на 26 февр. 1993 г.- Сирни Заговезни. Какво направихме за тези 32 години по нашите 3 Основни приоритета в дейността си, заложени в устава на Дружеството. Подпомагане на физически лица в неравностойно социално положение и подпомагане на обществени организации, имащи същите цели.

Освещаване на морената до Църква „Св. Троица“, поставена на мястото на
основаване на Дружеството през 1869 г. 1994 г.

Проведени са много инициативи за подпомагане на болни деца и възрастни с мотото „Да събудим Стефан“, “Да помогнем на Ния“, „Блага вест за бебе“ (за сем Колеви), „Блага вест за ново сърце на Николай“, „Да изправим Пламен на крака“, „Да помогнем за крачето на Лазарина“, „За сирака не само хляб“, „Деца помагат на деца“ „Габрово с/у рака на жените“, „Да погнем на абитуриенти“, „Топлина за бездомниците“ и мн. други. През 1994 г. Дружеството става съучредител на „Общество за борба с раковите заболявания при децата.

През годините по това направление сме дарили над 115 000 лв., от които за ЛЕЧЕНИЕ над 40 000 лв. Парите не са достатъчни. Едва ли сме успели да помогнем на всички деца и да стоплим сърцата на техните родители и да се погрижим за всички възрастни, но сме отдали много сили и енергия да помогнем.

Плакат за благотворителен концерт „Протегнете ръка за да донесем блага вест за
ново сърце на Николай!“. 2017 г.

През 2022-2023 г. с подкрепата на Община Габрово и дарители проведохме Инициативата „За качествено здраве на село“ – насочена към възрастните хора по отдалечените села на Габровската община.

12 години изпълнявахме ПРОЕКТА „ОБЕДНА МАСА“ – от 2001 г. до 2012 г., който се провеждаше със Сдружението Тун- Габрово, а през последните 2 години – самостоятелно. През зимните 5 месеца в годината са се изхранвали по 20 деца и 20 възрастни в неравностойно социално положение – на стойност близо 50 000 лв.

Изпращане на абитуриентките Елиана Портарска от ПГ по строителство и Марияна
Николова от ПГ по туризъм „Пенчо Семов” от Центъра за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания към SOS Детски селища, на които Дружеството закупува
тоалетите.

Две поредни години изпълняваме проекта „Не сте сами“- дарение за продукти от първа необходимост на изоставени възрастни хора по селата на Община Габрово за Коледа и Великден.

ДРУГИ ЗА: помощ за социално слаби семейства, за студентски такси, за подаръци за Коледа, Великден, 1 юни, 1 март; за новата църква на Габрово и др. – над 20 000 лв.., без да смятаме хуманитарните помощи от храни и дрехи и предмети от чужбина и от габровски фирми.

Кулинарен благотворителен базар с домашно приготвени продукти от дамите от
Дружеството и с подкрепата на фирми. Ежегодно Дружеството провежда по 2 базара.

Второто направление в дейността на Дружеството е подпомагане на даровити деца за участие в национални и международни конкурси, олимпиади, състезания и осигуряване на стипендии. Подпомогнахме много млади хора да имат смелостта да мечтаят и реализират своите таланти и знания. Подкрепяли сме даровити деца в областта на музиката, математика и физика и изобразителното изкуство, за обучение в средни и висши училища в страната и чужбина. Дълъг е списъкът на успехите на всички наши стипендианти от конкурси и олимпиади у нас и в чужбина и всички те са вписани в Книгата „Дарования и постижения“ на Община Габрово и много са благодарствените писма, запазени в архива на Дружеството. Сумата, която сме разпределили е над 75 000 лв.

Г-жа Шиварова – председател на Дружеството връчва стипендия от Фонд „Д-р Тота
Венкова – възрожденката“ на ученичка с отличен успех от Националната Априловска
гимназия

Третото направление е утвърждаване на Сдружението като притегателен център за културно и духовно общуване – участвали сме конференции на тема благотворителност, в национални срещи на неправителствените организации по проблемите на жените, за правата и за ролята на жените, участие в световната конференция М. Семерджиева – „Жената и демокрацията“; здравни лекции, подкрепихме „Училище за здраве“ в училища, подкрепяхме конкурси за поезия , музика и др., подпомагане на бесарабските българи, участие в доброволчески акции, възобновихме „Училището за родители“, участвахме като съучредители на Обществен дарителски фонд – Габрово, в изложби и мн. други инициативи.

Дружеството е сътрудник на Габровската търговско-промишлена палата като приемна структура на Европейския информационен център Europe direct За активна благотворителна и дарителска дейност с признания са: Стефана Богдан Генчева, почетен председател на Дружеството – почетен гражданин на Габрово (1995). Има улица на нейно име и паметна плоча на къщата й. д-р Тота Венкова – почетен гражданин на Габрово (2005). На нейно име има улица. болница, 2 паметни плочи и тук са препогребани нейните кости.

Приветствие от г-жа Ганка Шиварова, по случай 150-годишнината на Дружеството.
2019 г.

Мария Семерджиева, почетен председател на Дружеството – почетен знак на община Габрово(2004); Дружеството има няколко отличия: отличие от Община Габрово за особено осезаемо присъствие в живота на града през 1996 г., през 2006 г. е номинирано за „Благодеятел на годината“, Грамота от Областната организация на БЧК за активна съвместна дейност и отличието „Съвременен будител“ – за принос в развитие на културата на Народно читалище „Будителите 2017“. Всички тези отличия говорят за престижа на дружеството сред габровската общественост.

„Мисията на Дружеството е да осъществи моста между традициите на миналото и потребностите на настоящето. В един забързан свят белязан от контрасти, тази задача е трудна, но постижима. Човешката памет е понякога къса, признанието – променливо, но времето отсява и стореното добро е вечно. Остават имената на сърцатите членове и доброволци, които са отстоявали неизменно вечните човешки ценности на хуманност, съпричастност, вярност към род и родина. И ние, които живеем днес, следваме завета: „Събрали сме се да творим добро!“

*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица