Свържи се с нас

Новини

Честит Ден на народните будители!

Published

on

За пръв път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/. През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”, както са се изразявали тогава.

В освободена от османско владичество България хората съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име.

По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал.

За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.

Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.

От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати Болгария”.

Сред будителите са Кирил и Методий, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

Как Габрово ще отбележи празника можете да видите оттук.

Новини

„Будителите 2017“ организират здравна лектория

Published

on

Отчитайки важността на темата за здравословното хранене, организаторите на здравните лектории, превърнали се в традиционна инициатива за читалище „Будителите – 2017“, канят жителите на Габрово да участват в предстоящата среща, да научат полезна информация и да получат съвети.

Лекторията е ориентирана към широк кръг от хора, медицински специалисти, треньори и спортисти, психолози, родители и деца. Пред аудиторията ще говори един от водещите специалисти по хранене и диететика у нас доц. д-р Мария Николова – практикуващ лекар- диетолог, преподавател в Медицински университет–София, учен с международен опит и дългогодишна дейност в областта на общественото здраве и превенцията.

Ще поставим вечния въпрос: Може ли здравословното хранене да бъде вкусно? Ще имаме възможност да се запознаем с диетичното хранене при различни заболявания, с хранителните разстройства, ще стане дума за авитаминозите, хранителните алергии и непоносимостта към определени хранителни вещества, както и за храненето при деца, бременни жени и спортисти.

Темите за качеството на храната, за затлъстяването, чийто мащаб превръща проблема в пандемия, също ще бъдат засегнати в рамките на здравната лектория, като в първата част доц. д-р Николова ще отговаря на въпросите на модератора, а след това и на запитванията на присъстващите в залата.

Полезната информация и общуването организаторите съчетават с дегустация на здравословни храни. Изкушенията ще приготвят възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“, които ще подредят своя щанд във фоайето на зала „Възраждане. Инициативата е подкрепена от МЛД Трейдинг и лаборатория Рамус, които са осигурили за присъстващите подаръци за здраве.

Събитието ще се проведе на 28 ноември, петък, от 18.00 ч. в Зала „Възраждане“. Входът е свободен.

Зареди още

Крими

Прибраха двама, подлудили с кражбите си Габрово

Published

on

Двама мъже на 22 и 29 години бяха уличени като извършители на множество кражби в Габрово. Мъжете са уличени и в държане на наркотични вещества.

Основната част от престъпленията, извършени през октомври и ноември, са свързани с кражби от жилища и моторни превозни средства, взломни посегателства, както и държане на наркотични вещества.

Активната работа на полицейските екипи е довела до многократното им установяване и задържане, както и до образуване на преписки и досъдебни производства за извършените деяния.

Работата по документиране на цялата престъпна дейност на лицата продължава под надзора на прокуратурата.

Зареди още

Култура

„Алцхаймер България“ се опитва да „разчупи тишината“

Published

on

За тишината ще разговаряме сега. Тя има много измерения. Може да е благословия, но и наказание. Ирина Илиева е секретар на организация, която успешно, макар и с малки стъпки, разчупва тишината. От двадесет години гражданско сдружение „Алцхаймер България“ разказва какво е деменцията и защо е необходимо хората с този проблем да не бъдат игнорирани, а приети.

Алцхаймер не е естествен процес при стареенето. Това е „епидемията на XXI век“. Около 60 000 са случаи на болестта у нас. Алцхаймер се влошава с времето и е най- често срещаната форма на деменция, между 60% и 80% от всички случаи, науката непрестанно влага усилия и средства за откриване на лек и категорична превенция срещу заболяването.

„Нашата организация, в която са включени близки на засегнати от заболяването, е създадена именно да разчупи тишината. Ние говорим, викаме, караме се, за да бъдем чути. Успехите ни са малки, но вярваме, че в бъдеще ще стават все повече.“

На 19 ноември в РЕМО „Етър“ се проведе обучение на музейни специалисти – служители и ръководители. В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „страх“, „тъга“, „безнадеждност“. Но също така „приемане“. Според Ирина Илиева нормално е да преобладават отрицателните емоции. Въпреки това организацията дава и друга гледна точка.

„Опитваме се да покажем, че с подходящото отношение и обкръжаваща среда има шанс болните да останат по-дълго с нас, че е възможно забавяне на болестта.“

Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно парти. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „Ирина, следващата година искам да има и танци“. И тя отговаря – „Да, следващата година непременно ще танцуваме“.

Ирина вярва, че има светлина в тунела. При едно посещение в Англия получава подарък – книга, разказваща как се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се често, но уверява, че управляващите на национално ниво са виждали и другото ѝ лице.

„Понякога имам сблъсъци с тях и съм много гневна. Но нашата общност стана наистина силна и започват да ни чуват. Ако не го правят, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това трябва да си личи по отношение на хората с деменция.“

Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до промяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и лекарствата за намаляване развитието на заболяването се реинбурсират. Ирина определя това като много голям успех. Втората крачка е, че за първи път се създават групи за ранна деменция, както и групи за близките на хора с това заболяване. Тази нормална практика в европейските страни постепенно се налага и у нас. България има представител в групата „Алцхаймер Европа“, която концентрира усилията си към хора с ранна деменция.

„По този начин участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме национален план, тъй като това е обществен проблем, а не само на засегнатите семейства. Неслучайно провеждаме обучение в музей „Етър“ на специалисти от областта на културата, защото е необходимо да се познава проблема и да се осигуряват условия за посещения на хора с деменция. Физическото движение помага за умствена активност, което е превенция от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развитие.“

Българското общество, когато опознае проблема, е склонно да приема хората с деменция, това е впечатлението на Ирина Илиева. Тя обаче акцентира върху липсата на достатъчно подготвени кадри, които да подкрепят семействата и обученията, като реализираното в музей „Етър“, са правилна стъпка в решаването на този проблем.

Ирина Илиева се среща с деменцията преди десет години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената адекватна грижа дава резултат. През целия този период тя съумява да се обслужва с минимална помощ от друг. Развитието на заболяването не спира, но е забавено в значителна степен и чак сега се налага някой да поеме пълните грижи.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица