Свържи се с нас

Новини

На 10 юли започва основният ремонт на Дунав мост при Русе

Published

on

През следващата седмица – на 10 юли, започва основният ремонт на Дунав мост при Русе, информираха от Агенция „Пътна инфраструктура“. Строителните работи ще се извършват ежедневно по 10-12 часа на ден, през светлата част от денонощието според спецификата на изпълняваните дейности, като няма да се въвежда пълно спиране на движението.

Работният процес ще се организира и извършва така, че превозните средства да преминават поетапно двупосочно в платното, в което не се работи. Предвижда се строителните работи да се извършват в 6 етапа.

В първите два е основният ремонт на естакадата на съоръжението на българска територия. За изпълнение на дейностите ще бъде затворен участък с дължина около 400 метра. Първо ще бъде ограничено движението в лентата за вход в България, а след това за изход в посока Румъния.

Прогнозният срок за изпълнение на ремонтните дейности в този участък е около 4 месеца и половина за всяка от лентите. За по-добра организация на движението регулирането на трафика ще се извършва с адаптивна светофарна уредба. Тя ще може да се премества и да се разполага в съответната част на моста, която се ремонтира.

Габаритът и височината на съоръжението не позволява безопасна работа през нощта, а опазването на живота и здравето на пътуващите и на строителите на обекта е най-важна. Ако изпълнението на някои дейности може да се извърши безопасно през тъмната част на денонощието, това ще бъде направено.

Трасето на българска територия на Дунав мост, който е част от път I-2, е с обща дължина 1,057 км. От въвеждането му в експлоатация преди 70 години – през 1954 г., досега основен ремонт не е извършван. Преди повече от 22 години е правено укрепване на фугите, а през 2011 г. е подменена хидроизолацията и асфалтовата настилка.

Техническият проект за ремонт на съоръжението предвижда цялостна подмяна на асфалтовите пластове, на панелите, хидроизолация, нови ограничителни системи, маркировка и др. Изпълнител на основния ремонт на Дунав мост е ДЗЗД „Дунав мост“. Стойността на договора е 44 877 228,68 лв. с ДДС. Срокът за изпълнение на строителните работи по договор е 730 дни.

Строителният надзор ще осъществява ДЗЗД „Дунав мост-ПИИ-Строл“. Стойността на техния договор е 848 400 лв. с ДДС. Агенция „Пътна инфраструктура“ се извинява на шофьорите и на гражданите на град Русе, през чиято територия преминава транзитният трафик за Дунав мост, за причиненото неудобство.

Извършването на строителни работи и промяната в организацията на движение ще създаде неудобства и на гражданите, и на шофьорите, но предприемането на строителните работи е необходимо, за да се осигури безопасното пътуване по моста между Русе и Гюргево в следващите години. За повишаване на безопасността АПИ работи в постоянна координация и тясно сътрудничество с Гранична полиция, Агенция „Митници“, ИА „Автомобилна администрация“, община Русе и Областната администрация на Русе.

Апелът към шофьорите и жителите на Русе е да проявят разбиране и търпение, да карат внимателно, със съобразена скорост, да спазват стриктно пътната сигнализация и да не предприемат рискови изпреварвания, с които да застрашат безопасността и живота на всички пътуващи.

Гражданите ще бъдат уведомявани своевременно за всяка промяна в организацията на движение, свързана с ремонта на Дунав мост. На интернет страницата на АПИ – www.api.bg, е създадена специална секция, в която ще се публикуват всички съобщения за основния ремонт на съоръжението между Русе и Гюргево.

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица