Свържи се с нас

Новини

Юношите на ХК „Чардафон“ станаха шампион на България

Published

on

Юношите до 14 години на ХК „Чардафон“ донесоха шампионска титла на габровския клуб. Момчетата на треньорите Христо Данаилов и Милена Иванова триумфираха във финалите на държавното първенство за 2024-та година, които се проведоха във Варна.

В спортния салон на Първа езикова гимназия в морската ни столица се срещнаха 12-те най-добри отбора от страната в тази възрастова група. „Чардафон“ влезе във финалите като първенец в Зона „Мизия“. Габровският тим беше в една предварителна група с втория от Зона „Черно море“ – „Спартак“ (Варна) и третия в Зона „Витоша“ – „Спортист-Кремиковци 2018“ (София).

„Зелените“ стартираха с убедителен успех срещу столичани с 27:14 (14:6), след което „удариха“ и домакините от „Спартак“ с 24:11 (12:7). Като първенци в групатаq юношите на „Чардафон“ продължиха в потока за разпределяне на местата от 1-во до 8-мо.

На четвъртфинала младите габровски хандбалисти срещнаха състава на НСА (София) и се наложиха със 17:13 (9:7). Срещата беше доста оспорвана и 12 минути преди края тимът от столицата дори водеше с 10:11, но с по-добри финални минути „Чардафон“ си осигури класирането на полуфинала. По 5 гола реализираха Радослав Събев и Виктор Цветков, 4 добави Даниил Иванов.

В битка за място на финала габровските момчета се изправиха срещу връстниците си от „Пирин 64“. Именно от този съперник „Чардафон“ загуби финала в турнира Купа България през март в Гоце Делчев. Този път обаче „зелените“ взеха сладък реванш и се наложиха с 22:19. След размяна на попадения, първата част приключи при резултат 10:9 за „Чардафон“. Надлъгването продължи и след почивката. Серия от три безответни гола 6 минути преди края, два на Валентин Кехайов и един на Радослав Събев, дадоха ценен аванс на габровските момчета и те успяха да го запазят до края.

На финала „Чардафон“ срещна добре познат съперник – „Етър 64“ от Велико Търново. Вицешампионът на зона „Мизия“ беше другият тим записал победа над „Чардафон“ през годината – в мач от редовния сезон през март.

В битката за шампионската титла момчетата на Христо Данаилов не дадоха шанс на своя съперник дори да си помисли за победата и демонстрираха явно, че са най-достойни за златните отличия. Малко по-равностойно беше само първото полувреме, приключило при резултат 11:7. През вторите 20 минути младите габровски хандбалисти доминираха напълно, допуснаха само 5 гола и реализираха нови 11 за убедителното 22:12. Валентин Кехайов избухна с 8 гола във финала, 6 пъти се разписа Радослав Събев, 5 попадения добави Даниил Иванов, с 3 завърши Виктор Цвятков.

„Чардафон е №1! Номер 1 сме при 14-годишните, но смея да твърдя, че направихме сериозна заявка за това да бъдем определени и като клуб №1 при подрастващите в мъжкия профил в цяла България – възкликна щастливият наставник на габровските хандбалисти Христо Данаилов. – Щастлив съм за момчетата! Бяхме неубедителни в началото на финалния турнир, но с всеки изминал мач намирахме себе си. Накрая може би по-голямото спокойствие ни даде увереност във финалната среща и бяхме неочаквано убедителни, дори за нас самите. Но дали с един гол, или с 10, важна е титлата, която убягваше на клуба ни през годината. Играхме финали с още две възрасти, тях ги загубихме, но ето че дойде и нашият момент. Честито на всички, не само на момчетата, които заслужиха титлата. Честито на всички родители, на всички привърженици и всички членове на голямото семейство на ХК „Чардафон“!“, добави специалистът.

Към титлата „Чардафон“ прибави и идно от индивидуалните отличия. Спечели го Димитър Пеев, който беше определен за най-добър вратар на първенството.

Със златните медали се окичиха: Димитър Пеев, Николай Тъмнев, Никола Великов, Виктор Цвятков, Даниел Пълевски, Радослав Георгиев, Калоян Атанасов, Адриан Лозанов, Даниил Иванов, Радослав Събев, Валентин Кехайов, Данаил Минчев.

Крими

Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

Published

on

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.

Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.

За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Зареди още

Новини

Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

Published

on

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.

Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.

„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.

Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.

Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Зареди още

Култура

Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Published

on

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица