Свържи се с нас

Новини

Априловото училище празнува 189 години от създаването си

Published

on

През 2024 г се навършват 189 години от откриването на първото светско новобългарско взаимно училище, чийто първоприемник е Националната Априловска гимназия. Патронният празник на гимназията се проведе днес, 12 януари. Честванията по случай 14 януари, денят, в който се открива Габровското училище по нов стил, преминаха под мотото „189 години пътуване към познанието“.

Пред паметника на благодетеля Васил Априлов бяха поднесени цветя и се състоя официалната част от програмата за празника.

„На този ден отброяваме времето, изминало от първия първи учебен ден за първите първи ученици на първото и най-българското училище. Тържеството на всеки януарски четиринадесети ден е доказателство, че мярата за човешкото време е в сътвореното от човека. Нашето общо 189-годишно време, в което се побираме и продължаваме да растем. Училището празнуваме днес и в него се случва магията.

Тук, пред монумента на Априлов, тук, пред вратите на училището, тържеството винаги е общосподелено. Това е така, защото на този ден отброяваме времето, изминало от първия първи учебен ден за първите първи ученици на първото и най-българско училище.

На 2 януари т.г. встъпихме в 190-тата годишнина от този първи ден. Ще я отбележим в идната зима, но в тази трябва да припомним, че през тези врати са влизали: държавни мъже и мъдреци – и са се чувствали като деца; творци и гении на мисълта – и са оставали без думи; потомци и съмишленици – и са изричали през сълзи обещания. Училището е магично.

Не знам дали защото е първо, или защото е сътворено в робско време, или пък може би защото е опровергало страха от невъзможното. Но знам, че магията действа. Добре би било да се подсещаме за заръката и на първия учител – Неофит Рилски: „Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си.“ Училището е мястото за знанията, а те поставят на местата им всички придобити после блага.

Скъпи ученици, ако Неофит Рилски за вас е идол от друго, архаично време, то ето ви същата заръка – на Стивън Хокинс: „Най-големият враг на знанието не е невежеството, а илюзията за знание.“ Истината е проверена и тя важи за този, за предходните два и за всеки следващ век. Училището празнуваме днес, в него се случва магията. Честит празник!“, заяви в своето обръщение Елвира Христова, директор на Национална Априловска гимназия.

Събитието уважиха областният управител Мария Башева, заместникът ѝ Иван Любомиров, кметът на Габрово Таня Христова, заместник-кметът Невена Минева, началникът на РУО- Габрово Юлия Влаева, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, директорът на Национален музей на образованието Любка Тинчева, директорът на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ Савина Цонева, директорът на Регионален исторически музей – Габрово Росен Йосифов, началникът на Държавен архив – Габрово Цветомира Койчева, общински съветници, бивши преподаватели в Национална Априловска гимназия, ученици и граждани.

Областният управител Мария Башева връчи на Христова поздравителен адрес, в който припомня думите на Плутарх: „Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален.“, като допълва, че учителят е огнивото, от което тръгва искрата.

Празникът, който по традиция носи емоционалния заряд на приемствеността, духовността и творчеството, започна в 10.00 часа с играта „Шифъра на Априлов“. В програмата беше включена още среща с директора на БТА, а Националният музей на образованието и Държавен архив – Габрово, заедно с ученици от НАГ изнесоха празничен урок, на тема „От 9-ти до 10-ти. Да си ученик през соца“.

Пред Актовата зала бяха показани дигитализирани реликви на гимназията, организиран бе Празничен час на класа за учениците. Честванията за празника завършиха с бинарен урок с интегриран компетентностен подход, чрез който бе пресъздаден процесът срещу княз Владимир Расате.

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица