Яростният изразител на народа Захари Стоянов беше казал, че днешната наша свобода има безкрайно число мъченици – герои, българи, които са оставили костите си из далечните азиатски затвори и по нашите земи. Умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири, предали са душа по бесилата, изложени на поругания и осквернения, посягали са сами на живота си.

Изпълнени с предчувствие за свобода, с пориви за свобода, които нямат предел. Техният социален живот е минавал през ежедневното желание и стремеж за светли дни, стремеж човекът да се почувства свободен. Те са имали своето предчувствие за историческата победа на човечеството. У тях желанието за борба, за да извоюват жадуваната свобода, се е превръщало в ураган.

Независимо от битието си, мъжете са дръзнали да защитят своето достойнство и това на жените, децата и майките. Те са искали всяка неправда да бъде овъзмездена със съответстващо наказание. Личностите, които са последвали пътят, избран от ръководителите на Българското опълчение, са вярвали във възможната свобода.

Тези мъже са въплътили в себе си мечти, имали са воля за действие. Техните качества са почитани през годините от наследниците на някогашната Топлешка община, от която произлиза Кметство Зелено дърво.

Предаваните на смърт борци за правда продължават да бъдат в паметта на днешните наши съграждани и на всички онези хора, които са свързани с деди, участвали за тази правда.

Днес е необходимо с онази благородна ярост на участниците за справедливост да защитаваме героите на националната ни революция, защото за много от нас, те са в ума и сърцето ни, но е необходимо това да се случи в ума и сърцата на младите поколения.

За да не бъде оставен в забвение труда на някогашните мъже, дръзнали да се борят за правда и свобода и били по тези места, с помощта на участници от Национален съюз „Единение“ и основните организатори: Борислав Драгиев, Христо Лалев Митев, Даниел Станчев, Цаньо Илиев, над село Баевци, в поляната на баевчанина Стефан Йотев, пресъздадоха част от събитията, датирани в дневника на Фьодор Михайлович де Прерадович – командир на Първа бригада на Българското опълчение.

В основата на паметта българска винаги стои личността на родолюбиви българи. Такива са хората , които видяхме от НС „Единение“ , начело с полковник от резерва Георги Маринов, секретаря на Съюза – Любомир Ласков, доц. Валя Николова, част от Управителния съвет и всички участници от „Единение“.

На Баевци, където в далечните 1877-78 години млади мъже със своето себеотрицание и своя идеализъм, са дръзнали да сепнат съвременниците си потънали в еснафство, търгашество и подлизурство.

Днес е необходимо да знаем и помним човешките преживявания на войниците – съсипвани физически и морално, но неотказвайки се от своята цел – свободата. Робството има много лица: национално, икономическо и духовно. Българинът, попадайки само на едно от тях, би трябвало отдавна да е погинал.

Но българинът е як, като планините, като Балканът и все още устоява. Устоява, защото все още я има паметта народна и трябва да я укрепим за идващите поколения. Те ще бъдат далече от времето и жизнените повели на онази епоха, но от всички нас зависи да успеят да почувстват атмосферата, настроенията на хората, аромата на времето от 1877-1878 година.

Необхватна е трагедията на народа, ужаса и потреса на разгрома – в изпепелените села, в скитанията на войниците из Балкана, в кошмарния път на войната. И все пак над всичко стои героизмът.

И днес, когато увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си, когато говорим твърде грозновато и обичаме твърде рядко, а мразим твърде често, се чудим и питаме за тази Свобода ли са се борили тези, които почитаме на исторически дати и събития!?! Едва ли! ТЕ СА БИЛИ МЪЖЕ НА ЧЕСТТА!

Съпричастността на участниците от НС „Единение“, дошли от различни краища на Родината ни, дава тласък на желанието ни да вършим дела, които ще ни съхранят като народ – с чувства на достойни наследници на славната земя, каквато е Долината на реките Паничарка и Борущица, каквито са Зеленодръвските възвишения. Наследници на достойни хора, приютили в далечните 1877- 1878 години руските войски, начело с генерал Скобелев, наричан още Белия генерал и Българското опълчение.

Автор: Тодорка Мирчева,
кметски наместник на Кметство Зелено дърво.