Свържи се с нас

Новини

Възстановка на събитията от 1877-78 година в село Баевци

Published

on

Яростният изразител на народа Захари Стоянов беше казал, че днешната наша свобода има безкрайно число мъченици – герои, българи, които са оставили костите си из далечните азиатски затвори и по нашите земи. Умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири, предали са душа по бесилата, изложени на поругания и осквернения, посягали са сами на живота си.

Изпълнени с предчувствие за свобода, с пориви за свобода, които нямат предел. Техният социален живот е минавал през ежедневното желание и стремеж за светли дни, стремеж човекът да се почувства свободен. Те са имали своето предчувствие за историческата победа на човечеството. У тях желанието за борба, за да извоюват жадуваната свобода, се е превръщало в ураган.

Независимо от битието си, мъжете са дръзнали да защитят своето достойнство и това на жените, децата и майките. Те са искали всяка неправда да бъде овъзмездена със съответстващо наказание. Личностите, които са последвали пътят, избран от ръководителите на Българското опълчение, са вярвали във възможната свобода.

Тези мъже са въплътили в себе си мечти, имали са воля за действие. Техните качества са почитани през годините от наследниците на някогашната Топлешка община, от която произлиза Кметство Зелено дърво.

Предаваните на смърт борци за правда продължават да бъдат в паметта на днешните наши съграждани и на всички онези хора, които са свързани с деди, участвали за тази правда.

Днес е необходимо с онази благородна ярост на участниците за справедливост да защитаваме героите на националната ни революция, защото за много от нас, те са в ума и сърцето ни, но е необходимо това да се случи в ума и сърцата на младите поколения.

За да не бъде оставен в забвение труда на някогашните мъже, дръзнали да се борят за правда и свобода и били по тези места, с помощта на участници от Национален съюз „Единение“ и основните организатори: Борислав Драгиев, Христо Лалев Митев, Даниел Станчев, Цаньо Илиев, над село Баевци, в поляната на баевчанина Стефан Йотев, пресъздадоха част от събитията, датирани в дневника на Фьодор Михайлович де Прерадович – командир на Първа бригада на Българското опълчение.

В основата на паметта българска винаги стои личността на родолюбиви българи. Такива са хората , които видяхме от НС „Единение“ , начело с полковник от резерва Георги Маринов, секретаря на Съюза – Любомир Ласков, доц. Валя Николова, част от Управителния съвет и всички участници от „Единение“.

На Баевци, където в далечните 1877-78 години млади мъже със своето себеотрицание и своя идеализъм, са дръзнали да сепнат съвременниците си потънали в еснафство, търгашество и подлизурство.

Днес е необходимо да знаем и помним човешките преживявания на войниците – съсипвани физически и морално, но неотказвайки се от своята цел – свободата. Робството има много лица: национално, икономическо и духовно. Българинът, попадайки само на едно от тях, би трябвало отдавна да е погинал.

Но българинът е як, като планините, като Балканът и все още устоява. Устоява, защото все още я има паметта народна и трябва да я укрепим за идващите поколения. Те ще бъдат далече от времето и жизнените повели на онази епоха, но от всички нас зависи да успеят да почувстват атмосферата, настроенията на хората, аромата на времето от 1877-1878 година.

Необхватна е трагедията на народа, ужаса и потреса на разгрома – в изпепелените села, в скитанията на войниците из Балкана, в кошмарния път на войната. И все пак над всичко стои героизмът.

И днес, когато увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си, когато говорим твърде грозновато и обичаме твърде рядко, а мразим твърде често, се чудим и питаме за тази Свобода ли са се борили тези, които почитаме на исторически дати и събития!?! Едва ли! ТЕ СА БИЛИ МЪЖЕ НА ЧЕСТТА!

Съпричастността на участниците от НС „Единение“, дошли от различни краища на Родината ни, дава тласък на желанието ни да вършим дела, които ще ни съхранят като народ – с чувства на достойни наследници на славната земя, каквато е Долината на реките Паничарка и Борущица, каквито са Зеленодръвските възвишения. Наследници на достойни хора, приютили в далечните 1877- 1878 години руските войски, начело с генерал Скобелев, наричан още Белия генерал и Българското опълчение.

Автор: Тодорка Мирчева,
кметски наместник на Кметство Зелено дърво.

Новини

Честито Рождество Христово!

Published

on

Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Зареди още

Новини

Бъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!

Published

on

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.

Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.

Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.

До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).

През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.

Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Зареди още

Новини

Виктор Меразов е Спортист на Габрово за 2025 година

Published

on

Завоювалият златото при младежите до 21 години от първенството на планетата на Световната киокушин федерация в Саудитска Арабия Виктор Меразов е №1 в класацията „Спортист на Габрово“ за 2025 година. Той получи отличието си кмета на Община Габрово Таня Христова на стилна церемония, който се проведе в зала „Възраждане“. Новината съобщи електронното спортно издание sport-gabrovo.com.

Специален гост на събитието беше световноизвестният цирков акробат и еквилибрист Енчо Керязов – създател на фондация, която подкрепя талантливите деца на България. Неговото присъствие бе вдъхновяващо послание към всички млади таланти, че пътят към върха започва от вярата в собствените сили.

Изборът на Виктор Меразов за „Спортист №1 на Габрово“ е напълно заслужен. Габровският талант изпраща една много силна година. Той беше и осминафиналист при мъжете на Световното първенство на Международната федерация по карате (IFK) в Лайпциг, Германия и бронзов медалист от Световната купа за младежи в Камчия. Стана държавен шампион за мъже и бе определен за най-добър състезател в мъжкия профил от Българската карате киокушин федерация за 2025-та година. Награден бе и на ежегодната тържествена церемония „Спортист на годината на НСА“, като в тази класация зае второто място.

Цялата статия за Спортист на Габрово за 2025 година, както и кои останаха негови подгласници можете да прочетете оттук.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица