Новини
Възстановка на събитията от 1877-78 година в село Баевци
Яростният изразител на народа Захари Стоянов беше казал, че днешната наша свобода има безкрайно число мъченици – герои, българи, които са оставили костите си из далечните азиатски затвори и по нашите земи. Умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири, предали са душа по бесилата, изложени на поругания и осквернения, посягали са сами на живота си.
Изпълнени с предчувствие за свобода, с пориви за свобода, които нямат предел. Техният социален живот е минавал през ежедневното желание и стремеж за светли дни, стремеж човекът да се почувства свободен. Те са имали своето предчувствие за историческата победа на човечеството. У тях желанието за борба, за да извоюват жадуваната свобода, се е превръщало в ураган.
Независимо от битието си, мъжете са дръзнали да защитят своето достойнство и това на жените, децата и майките. Те са искали всяка неправда да бъде овъзмездена със съответстващо наказание. Личностите, които са последвали пътят, избран от ръководителите на Българското опълчение, са вярвали във възможната свобода.
Тези мъже са въплътили в себе си мечти, имали са воля за действие. Техните качества са почитани през годините от наследниците на някогашната Топлешка община, от която произлиза Кметство Зелено дърво.
Предаваните на смърт борци за правда продължават да бъдат в паметта на днешните наши съграждани и на всички онези хора, които са свързани с деди, участвали за тази правда.
Днес е необходимо с онази благородна ярост на участниците за справедливост да защитаваме героите на националната ни революция, защото за много от нас, те са в ума и сърцето ни, но е необходимо това да се случи в ума и сърцата на младите поколения.

За да не бъде оставен в забвение труда на някогашните мъже, дръзнали да се борят за правда и свобода и били по тези места, с помощта на участници от Национален съюз „Единение“ и основните организатори: Борислав Драгиев, Христо Лалев Митев, Даниел Станчев, Цаньо Илиев, над село Баевци, в поляната на баевчанина Стефан Йотев, пресъздадоха част от събитията, датирани в дневника на Фьодор Михайлович де Прерадович – командир на Първа бригада на Българското опълчение.
В основата на паметта българска винаги стои личността на родолюбиви българи. Такива са хората , които видяхме от НС „Единение“ , начело с полковник от резерва Георги Маринов, секретаря на Съюза – Любомир Ласков, доц. Валя Николова, част от Управителния съвет и всички участници от „Единение“.

На Баевци, където в далечните 1877-78 години млади мъже със своето себеотрицание и своя идеализъм, са дръзнали да сепнат съвременниците си потънали в еснафство, търгашество и подлизурство.
Днес е необходимо да знаем и помним човешките преживявания на войниците – съсипвани физически и морално, но неотказвайки се от своята цел – свободата. Робството има много лица: национално, икономическо и духовно. Българинът, попадайки само на едно от тях, би трябвало отдавна да е погинал.
Но българинът е як, като планините, като Балканът и все още устоява. Устоява, защото все още я има паметта народна и трябва да я укрепим за идващите поколения. Те ще бъдат далече от времето и жизнените повели на онази епоха, но от всички нас зависи да успеят да почувстват атмосферата, настроенията на хората, аромата на времето от 1877-1878 година.
Необхватна е трагедията на народа, ужаса и потреса на разгрома – в изпепелените села, в скитанията на войниците из Балкана, в кошмарния път на войната. И все пак над всичко стои героизмът.

И днес, когато увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си, когато говорим твърде грозновато и обичаме твърде рядко, а мразим твърде често, се чудим и питаме за тази Свобода ли са се борили тези, които почитаме на исторически дати и събития!?! Едва ли! ТЕ СА БИЛИ МЪЖЕ НА ЧЕСТТА!
Съпричастността на участниците от НС „Единение“, дошли от различни краища на Родината ни, дава тласък на желанието ни да вършим дела, които ще ни съхранят като народ – с чувства на достойни наследници на славната земя, каквато е Долината на реките Паничарка и Борущица, каквито са Зеленодръвските възвишения. Наследници на достойни хора, приютили в далечните 1877- 1878 години руските войски, начело с генерал Скобелев, наричан още Белия генерал и Българското опълчение.
Автор: Тодорка Мирчева,
кметски наместник на Кметство Зелено дърво.


Култура
„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Новини
Дневният център за деца и младежи с увреждания празнува 20 години

Двадесет години от създаването си ще отбележи на 14 октомври 2026 г. Дневният център за деца и младежи с увреждания в Габрово, информира Миглена Въгленова, Връзки с обществеността и протокол в Община Габрово.
Създаден през 2006 г., Центърът вече две десетилетия осигурява специализирана грижа и подкрепа за деца с двигателни, зрителни, ментални и множествени увреждания и техните семейства.
От 2007 г. социалната услуга се управлява от Фондация „Грижи за деца с увреждания“. От 2016 г. Центърът се помещава в обновена общинска сграда на бул. „Трети март“ № 5, адаптирана за нуждите на децата. Капацитетът му е увеличен от 20 на 40 места и в момента е запълнен.
Услугата включва рехабилитация и физиотерапия, психологическа и логопедична подкрепа, Монтесори обучение, водна терапия, конна езда, както и разнообразие от занимания по изкуства, трудови дейности, свободни игри, разходки, лагери и културни мероприятия.
През 2025 г. Фондация „Грижи за деца с увреждания“ регистрира социално предприятие, чрез което осигурява трудова заетост и социална ангажираност за хора в уязвимо положение.
Годишнината е повод да бъде отбелязан приносът на специалистите, семействата и партньорите, които през годините подкрепят мисията на Центъра да осигурява грижа, развитие и възможности за пълноценно участие на децата с увреждания в обществения живот.

Култура
„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

-
Новинипреди 6 дниБЧК – Габрово първи в страната по първа помощ
-
Новинипреди 5 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Новинипреди 4 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 4 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Кримипреди 5 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 4 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди един денПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Кримипреди един денМъж падна от мост в река Росица











