Новини
Възстановка на събитията от 1877-78 година в село Баевци
Яростният изразител на народа Захари Стоянов беше казал, че днешната наша свобода има безкрайно число мъченици – герои, българи, които са оставили костите си из далечните азиатски затвори и по нашите земи. Умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири, предали са душа по бесилата, изложени на поругания и осквернения, посягали са сами на живота си.
Изпълнени с предчувствие за свобода, с пориви за свобода, които нямат предел. Техният социален живот е минавал през ежедневното желание и стремеж за светли дни, стремеж човекът да се почувства свободен. Те са имали своето предчувствие за историческата победа на човечеството. У тях желанието за борба, за да извоюват жадуваната свобода, се е превръщало в ураган.
Независимо от битието си, мъжете са дръзнали да защитят своето достойнство и това на жените, децата и майките. Те са искали всяка неправда да бъде овъзмездена със съответстващо наказание. Личностите, които са последвали пътят, избран от ръководителите на Българското опълчение, са вярвали във възможната свобода.
Тези мъже са въплътили в себе си мечти, имали са воля за действие. Техните качества са почитани през годините от наследниците на някогашната Топлешка община, от която произлиза Кметство Зелено дърво.
Предаваните на смърт борци за правда продължават да бъдат в паметта на днешните наши съграждани и на всички онези хора, които са свързани с деди, участвали за тази правда.
Днес е необходимо с онази благородна ярост на участниците за справедливост да защитаваме героите на националната ни революция, защото за много от нас, те са в ума и сърцето ни, но е необходимо това да се случи в ума и сърцата на младите поколения.

За да не бъде оставен в забвение труда на някогашните мъже, дръзнали да се борят за правда и свобода и били по тези места, с помощта на участници от Национален съюз „Единение“ и основните организатори: Борислав Драгиев, Христо Лалев Митев, Даниел Станчев, Цаньо Илиев, над село Баевци, в поляната на баевчанина Стефан Йотев, пресъздадоха част от събитията, датирани в дневника на Фьодор Михайлович де Прерадович – командир на Първа бригада на Българското опълчение.
В основата на паметта българска винаги стои личността на родолюбиви българи. Такива са хората , които видяхме от НС „Единение“ , начело с полковник от резерва Георги Маринов, секретаря на Съюза – Любомир Ласков, доц. Валя Николова, част от Управителния съвет и всички участници от „Единение“.

На Баевци, където в далечните 1877-78 години млади мъже със своето себеотрицание и своя идеализъм, са дръзнали да сепнат съвременниците си потънали в еснафство, търгашество и подлизурство.
Днес е необходимо да знаем и помним човешките преживявания на войниците – съсипвани физически и морално, но неотказвайки се от своята цел – свободата. Робството има много лица: национално, икономическо и духовно. Българинът, попадайки само на едно от тях, би трябвало отдавна да е погинал.
Но българинът е як, като планините, като Балканът и все още устоява. Устоява, защото все още я има паметта народна и трябва да я укрепим за идващите поколения. Те ще бъдат далече от времето и жизнените повели на онази епоха, но от всички нас зависи да успеят да почувстват атмосферата, настроенията на хората, аромата на времето от 1877-1878 година.
Необхватна е трагедията на народа, ужаса и потреса на разгрома – в изпепелените села, в скитанията на войниците из Балкана, в кошмарния път на войната. И все пак над всичко стои героизмът.

И днес, когато увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си, когато говорим твърде грозновато и обичаме твърде рядко, а мразим твърде често, се чудим и питаме за тази Свобода ли са се борили тези, които почитаме на исторически дати и събития!?! Едва ли! ТЕ СА БИЛИ МЪЖЕ НА ЧЕСТТА!
Съпричастността на участниците от НС „Единение“, дошли от различни краища на Родината ни, дава тласък на желанието ни да вършим дела, които ще ни съхранят като народ – с чувства на достойни наследници на славната земя, каквато е Долината на реките Паничарка и Борущица, каквито са Зеленодръвските възвишения. Наследници на достойни хора, приютили в далечните 1877- 1878 години руските войски, начело с генерал Скобелев, наричан още Белия генерал и Българското опълчение.
Автор: Тодорка Мирчева,
кметски наместник на Кметство Зелено дърво.


Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Културапреди 7 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 7 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 7 дниЗапочва основният ремонт на тротоарите по бул. „Столетов“ в Габрово
-
Новинипреди 7 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?
-
Новинипреди 6 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 5 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов










