Свържи се с нас

Новини

Възстановка на събитията от 1877-78 година в село Баевци

Published

on

Яростният изразител на народа Захари Стоянов беше казал, че днешната наша свобода има безкрайно число мъченици – герои, българи, които са оставили костите си из далечните азиатски затвори и по нашите земи. Умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири, предали са душа по бесилата, изложени на поругания и осквернения, посягали са сами на живота си.

Изпълнени с предчувствие за свобода, с пориви за свобода, които нямат предел. Техният социален живот е минавал през ежедневното желание и стремеж за светли дни, стремеж човекът да се почувства свободен. Те са имали своето предчувствие за историческата победа на човечеството. У тях желанието за борба, за да извоюват жадуваната свобода, се е превръщало в ураган.

Независимо от битието си, мъжете са дръзнали да защитят своето достойнство и това на жените, децата и майките. Те са искали всяка неправда да бъде овъзмездена със съответстващо наказание. Личностите, които са последвали пътят, избран от ръководителите на Българското опълчение, са вярвали във възможната свобода.

Тези мъже са въплътили в себе си мечти, имали са воля за действие. Техните качества са почитани през годините от наследниците на някогашната Топлешка община, от която произлиза Кметство Зелено дърво.

Предаваните на смърт борци за правда продължават да бъдат в паметта на днешните наши съграждани и на всички онези хора, които са свързани с деди, участвали за тази правда.

Днес е необходимо с онази благородна ярост на участниците за справедливост да защитаваме героите на националната ни революция, защото за много от нас, те са в ума и сърцето ни, но е необходимо това да се случи в ума и сърцата на младите поколения.

За да не бъде оставен в забвение труда на някогашните мъже, дръзнали да се борят за правда и свобода и били по тези места, с помощта на участници от Национален съюз „Единение“ и основните организатори: Борислав Драгиев, Христо Лалев Митев, Даниел Станчев, Цаньо Илиев, над село Баевци, в поляната на баевчанина Стефан Йотев, пресъздадоха част от събитията, датирани в дневника на Фьодор Михайлович де Прерадович – командир на Първа бригада на Българското опълчение.

В основата на паметта българска винаги стои личността на родолюбиви българи. Такива са хората , които видяхме от НС „Единение“ , начело с полковник от резерва Георги Маринов, секретаря на Съюза – Любомир Ласков, доц. Валя Николова, част от Управителния съвет и всички участници от „Единение“.

На Баевци, където в далечните 1877-78 години млади мъже със своето себеотрицание и своя идеализъм, са дръзнали да сепнат съвременниците си потънали в еснафство, търгашество и подлизурство.

Днес е необходимо да знаем и помним човешките преживявания на войниците – съсипвани физически и морално, но неотказвайки се от своята цел – свободата. Робството има много лица: национално, икономическо и духовно. Българинът, попадайки само на едно от тях, би трябвало отдавна да е погинал.

Но българинът е як, като планините, като Балканът и все още устоява. Устоява, защото все още я има паметта народна и трябва да я укрепим за идващите поколения. Те ще бъдат далече от времето и жизнените повели на онази епоха, но от всички нас зависи да успеят да почувстват атмосферата, настроенията на хората, аромата на времето от 1877-1878 година.

Необхватна е трагедията на народа, ужаса и потреса на разгрома – в изпепелените села, в скитанията на войниците из Балкана, в кошмарния път на войната. И все пак над всичко стои героизмът.

И днес, когато увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си, когато говорим твърде грозновато и обичаме твърде рядко, а мразим твърде често, се чудим и питаме за тази Свобода ли са се борили тези, които почитаме на исторически дати и събития!?! Едва ли! ТЕ СА БИЛИ МЪЖЕ НА ЧЕСТТА!

Съпричастността на участниците от НС „Единение“, дошли от различни краища на Родината ни, дава тласък на желанието ни да вършим дела, които ще ни съхранят като народ – с чувства на достойни наследници на славната земя, каквато е Долината на реките Паничарка и Борущица, каквито са Зеленодръвските възвишения. Наследници на достойни хора, приютили в далечните 1877- 1878 години руските войски, начело с генерал Скобелев, наричан още Белия генерал и Българското опълчение.

Автор: Тодорка Мирчева,
кметски наместник на Кметство Зелено дърво.

Новини

Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

Published

on

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Новини

Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро

Published

on

Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.

Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица