Свържи се с нас

Новини

Възстановка на събитията от 1877-78 година в село Баевци

Published

on

Яростният изразител на народа Захари Стоянов беше казал, че днешната наша свобода има безкрайно число мъченици – герои, българи, които са оставили костите си из далечните азиатски затвори и по нашите земи. Умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири, предали са душа по бесилата, изложени на поругания и осквернения, посягали са сами на живота си.

Изпълнени с предчувствие за свобода, с пориви за свобода, които нямат предел. Техният социален живот е минавал през ежедневното желание и стремеж за светли дни, стремеж човекът да се почувства свободен. Те са имали своето предчувствие за историческата победа на човечеството. У тях желанието за борба, за да извоюват жадуваната свобода, се е превръщало в ураган.

Независимо от битието си, мъжете са дръзнали да защитят своето достойнство и това на жените, децата и майките. Те са искали всяка неправда да бъде овъзмездена със съответстващо наказание. Личностите, които са последвали пътят, избран от ръководителите на Българското опълчение, са вярвали във възможната свобода.

Тези мъже са въплътили в себе си мечти, имали са воля за действие. Техните качества са почитани през годините от наследниците на някогашната Топлешка община, от която произлиза Кметство Зелено дърво.

Предаваните на смърт борци за правда продължават да бъдат в паметта на днешните наши съграждани и на всички онези хора, които са свързани с деди, участвали за тази правда.

Днес е необходимо с онази благородна ярост на участниците за справедливост да защитаваме героите на националната ни революция, защото за много от нас, те са в ума и сърцето ни, но е необходимо това да се случи в ума и сърцата на младите поколения.

За да не бъде оставен в забвение труда на някогашните мъже, дръзнали да се борят за правда и свобода и били по тези места, с помощта на участници от Национален съюз „Единение“ и основните организатори: Борислав Драгиев, Христо Лалев Митев, Даниел Станчев, Цаньо Илиев, над село Баевци, в поляната на баевчанина Стефан Йотев, пресъздадоха част от събитията, датирани в дневника на Фьодор Михайлович де Прерадович – командир на Първа бригада на Българското опълчение.

В основата на паметта българска винаги стои личността на родолюбиви българи. Такива са хората , които видяхме от НС „Единение“ , начело с полковник от резерва Георги Маринов, секретаря на Съюза – Любомир Ласков, доц. Валя Николова, част от Управителния съвет и всички участници от „Единение“.

На Баевци, където в далечните 1877-78 години млади мъже със своето себеотрицание и своя идеализъм, са дръзнали да сепнат съвременниците си потънали в еснафство, търгашество и подлизурство.

Днес е необходимо да знаем и помним човешките преживявания на войниците – съсипвани физически и морално, но неотказвайки се от своята цел – свободата. Робството има много лица: национално, икономическо и духовно. Българинът, попадайки само на едно от тях, би трябвало отдавна да е погинал.

Но българинът е як, като планините, като Балканът и все още устоява. Устоява, защото все още я има паметта народна и трябва да я укрепим за идващите поколения. Те ще бъдат далече от времето и жизнените повели на онази епоха, но от всички нас зависи да успеят да почувстват атмосферата, настроенията на хората, аромата на времето от 1877-1878 година.

Необхватна е трагедията на народа, ужаса и потреса на разгрома – в изпепелените села, в скитанията на войниците из Балкана, в кошмарния път на войната. И все пак над всичко стои героизмът.

И днес, когато увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си, когато говорим твърде грозновато и обичаме твърде рядко, а мразим твърде често, се чудим и питаме за тази Свобода ли са се борили тези, които почитаме на исторически дати и събития!?! Едва ли! ТЕ СА БИЛИ МЪЖЕ НА ЧЕСТТА!

Съпричастността на участниците от НС „Единение“, дошли от различни краища на Родината ни, дава тласък на желанието ни да вършим дела, които ще ни съхранят като народ – с чувства на достойни наследници на славната земя, каквато е Долината на реките Паничарка и Борущица, каквито са Зеленодръвските възвишения. Наследници на достойни хора, приютили в далечните 1877- 1878 години руските войски, начело с генерал Скобелев, наричан още Белия генерал и Българското опълчение.

Автор: Тодорка Мирчева,
кметски наместник на Кметство Зелено дърво.

Крими

Севлиевец е новият директор на ГДБОП

Published

on

Старши комисар Боян Раев, заемал длъжността заместник-директор на ГДБОП от 2023 г., е преназначен на висша ръководна длъжност със заповед на министъра на вътрешните работи Даниел Митов. Главният секретар на МВР главен комисар Мирослав Рашков представи новия ръководител на службата на церемония в сградата на ГДБОП.

„Боян Раев е служител на МВР от 29 години, от които 15 в ГДБОП. Разчитам да поддържа темпото на работа, с което всички го познават“, каза пред служителите главният секретар. „Знам какво можете и се надявам на екипност, за да продължат високите резултати на най-елитната служба на министерството“, допълни той.

От своя страна главен комисар Боян Раев благодари за доверието и представи приоритетните дейности, сред които борбата с наркотрафика и контрабандата, противодействието на тероризма, трафика на хора и прането на пари.

„Отговорността ни е голяма. Работата ще е открита и на бързи обороти. Ще стоя пред Вас, но и зад Вас“, допълни той. Досегашният директор на ГДБОП Явор Серафимов е преназначен за заместник-директор на ГД „Национална полиция“.

Боян Раев е роден 1976 г. в гр. Севлиево. Завършва висше образование в Технически университет – Габрово. Придобива образователно – квалификационна степен „магистър“ в Стопанска академия „Димитър Ценов“ – Свищов, специалност „Стопанско управление“ и във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ по специалност „Право“. Назначен е за служител в МВР през 1996 г. Последователно работи в група „Охрана на обществения ред“ „Криминална полиция“, „Престъпления против собствеността“ и „Тежки престъпления“ в структурите на ОДП – Габрово, ОДП – Варна и СДВР – МВР. Служител на ГДБОП става през 2010 г. Назначен е за началник на сектор към отдел „Контратероризъм“ през 2015 г. От 2021 до 2023 г. е началник на отдел „Специални операции“. Заместник-директор на ГДБОП от 3 октомври 2023 г. Директор на ГДБОП от 27 май 2025 г. Награждаван е с редица отличия и награди в МВР, сред които „Почетен знак на МВР – ІІІ степен“ (2019 г.), „Почетен знак на МВР – II степен“ (2024 г.) „Почетен знак на МВР – I степен“ (2025 г.) от министъра на вътрешните работи, благодарности, похвали, колективни и индивидуална парични награди. Носител на отличия и награди от партньорски европейски и международни служби и организации. Преминал е курсове за подготовка и повишаване на знанията и уменията в редица правоохранителни институции в Европа, САЩ и Кралство Саудитска Арабия.

Зареди още

Култура

Проф. Стоянович: Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността!

Published

on

Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността! Това заяви при представянето на книгата си „Фердинандеум“ в Исторически музей – Дряново проф. дин Петър Стоянович. Събитието се състоя на 29 май – датата на която през 2024 година в България бяха пренесе тленните останки на българския владетел.

Пред препълнената залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ проф. Петър Стоянович представи по изключително интересен начин монографията, посветена на Фердинанд Сакскобургготски. Директорът на Исторически музей – Дряново Иван Христов приветства гостите на събитието и сподели с тях повода, довел до представянето на „Фердинадеум“ в града на майстор Колю Фичето, по-малко от 2 месеца след гостуването на друга книга на проф. Стоянович – „Царска България (1879 – 1946) – Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)”.

„Фердинандеум“ е научно-исторически труд, описващ в подробности управлението на страната при Цар Фердинанд и живота на българския монарх след него. „Книгата се казва по този начин, защото от обикновена епоха, периодът на Цар Фердинанд става нарицателен, както е „Колизеум“-ът. „Фердинандеум“, защото по този начин, влизайки във всеки български град ти виждаш периода на Царя, отразен от паважа до къщите. Това е основният градски субстрат, който остана. Чрез книгата искам да върна разказа за миналото към документите, а не към емоциите“, коментира проф. Стоянович.

Пред публиката той разгледа личността на Царя, произхода, адаптацията, характера, качествата, заслугите му за страната, отношението към децата му. Фердинанд е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа. Негова майка е принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип, която насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.

Проф. Стоянович определи Фердинанд като „интересна личност“, от която в нашата история няма по-мразена и тъпкана. Според историка това е напълно незаслужено, тъй като във времена на световна нестабилност, само за 31 години царят успява да модернизира и европеизира България. Той е етикет за страната ни по онова време пред света и без никакво усилие превръща българският царски двор в еталон.

По думите му цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. 

Пред присъстващите авторът подчерта, че документите от онази епоха признават много ценни качества на Фердинанд като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. Но в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандомания.

В книгата си проф. Стоянович разглежда цар Фердинанд I като модернизатор, имащ желание да издигне България в Европа, не само с по-големи граници, но и с издигане на нейните институции. Изданието е разделено в няколко основни глави, в които с интересни примери и снимки се вижда проникването на Европа в нашата страна: в армията, обществения живот, архитектурата, обучението, здравеопазването, културата. През периода на неговото управление България изживява военен и стопански подем, строят се железници, обществени сгради, пристанища.

„От големите българи, Фердинанд е най-големият новатор, който е вманиачен в модерността. Колкото е ретро в някои политически моменти, толкова е в другата крайност – на модерността: като се избира оръжие – то винаги е най-доброто, като се прави нещо – то ще е последният модел, а това че струва 2 пъти повече – няма никакво значение. Поради тази причина ние, българите, през 1912 г. се оказваме с най-добрите съобщения, с най-добрата армия“, коментира още проф. Стоянович. Сред любопитните факти за Фердинанд историкът аргументирано изтъкна, че българският владетел е първият цар в света, летят със самолет през 1908 г. в Белгия, първи се качва на автомобил и той е първият цар, снимал се в игрален филм в собствено качество.

Изследователят изрази мнение, че изходът от Междусъюзническата война и последвалото поражение в Първата световна война предопределят и зачеркват всичките му постижения, като за един дълъг период от време монархът е винен за всички беди на страната. Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуска страната. Установява се в германския град Кобург, където живее до смъртта си. Фердинанд никога не е допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, най-вече през 1937 г. при раждането на внука му – княз Симеон Търновски (Симеон Сакскобургготски).

Жени се 3 пъти. Първият му брак е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца – цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на последната им дъщеря. Фердинанд умира на 87 години на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“.

Зареди още

Крими

Криминално проявеният, бягал от полицаи, е получил изстрел в главата

Published

on

Районната прокуратура в Габрово наблюдава две досъдебни производства, във връзка с инцидента от днес, при който бе прострелян млад мъж.

Тази сутрин, около 08.30 часа, полицейски служители направили опит да спрат за проверка лек автомобил, управляван от криминално проявен 24-годишен мъж от Габрово, чието свидетелство за управление на МПС било отнето.

Младият мъж не се подчинил на подадения светлинен и звуков сигнал и направил опит да избяга с автомобила. Последвало преследване, при което мъжът излязъл от своя автомобил и побягнал в опит да се укрие.

Той бил последван от полицейските служители, като при това преследване бил прострелян в областта на главата.

Образувани са две досъдебни производства. Едното е бързо производство срещу 24-годишния габровец за това, че на 30.05.2025 г.,в Габрово, противозаконно пречил на орган на властта да изпълни задълженията си.

Другото досъдебно производство е за това, че на същата дата, от полицейски орган – служител на ОД МВР-Габрово, при изпълнение на службата му, е причинена средна телесна повреда на младият мъж, с инициали А.Т.

Към момента простреляният мъж е настанен в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.

Работата по случая по двете наказателни производства продължава под ръководството на РП-Габрово, като разследването за престъплението по чл.131 ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.1 от НК се извършва от следовател.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица