Новини
Президентът ще участва в честванията на Шипченската епопея
На 19 август, събота, президентът Румен Радев ще участва в отбелязването на 146-ата годишнина от Шипченската епопея. Националното честване се провежда под патронажа на държавния глава.
В 11.00 часа на връх Шипка президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили ще приеме строя на представителните роти от Националната гвардейска част, след което ще бъде отслужена заупокойна молитва.
Около 11.20 часа Румен Радев ще произнесе слово по случай годишнината. Държавният глава ще поднесе венец пред Паметника на свободата и ще отдаде почит пред паметта на загиналите за Освобождението на България.
Тържествата за 146-ата годишнина от Шипченската епопея ще започнат още на 17 август в Габрово с представяне на изложбата „Участието на българи от Бесарабия в Българското опълчение в Освободителната руско-турска война“ . Нейното официално откриване ще е от 17:30 часа в ХГ „Христо Цокев.
За музикалното оформление ще допринесе оркестър „Възраждане“- един от най-старите в Молдова, който от създаването си през 1982 г насам съхранява и предава от поколение на поколение българския дух. Музикантите от единствения молдовски духов оркестър, който изпълнява българска музика, ще изпълнят известни маршове и валсове. Очакват Ви и изпълнения на певеца Сергей Беров – бесарабски българин заслужил артист на Молдова. За събитието от побратимения Район Тараклия в Молдова пристига председателят на Районен съвет Тараклия Иван Паслар. Тараклия е известна като регионът, населяван от най-много българи в чужбина, включително и такива, участвали в освобождението на Родината. Заедно с Областния управител Мария Башева те ще дадат старт на поредната инициатива, представяща в 18 табла историята на бесарабски българи, жертвали живота си в боевете на Шипка.
Преди това изложбата бе експонирана в Народното събрание на Република България. Ден по-късно, на 18 август, деца и младежи ще се впуснат в състезание по изкачване на стълбите към Паметника на свободата. Над 100 участници от 4 области ще се впуснат в надпреварата, която е ежегодна част от честванията. По традиция, след награждаването е ред на открития урок по история, като тази година младежите ще се срещнат с екипа на „Българска история“. Екипът на най-посещаваната историческа платформа в България ще се срещне с младежите в Мултимедийната зала към Паметника на свободата, където ще им представи образователен филм, посветен на Шипченската епопея. Всички видеа Сдружението са адаптирани за ученици и представят събитията по достъпен начин.
Отново в петъчния 18 август ще се проведе и най-официалната част от Национално честване Шипченска епопея – тържествената заря – проверка, която ще започне в 20.40 часа на площад „Възраждане“.
В съботния 19 август, любителите на пешеходните преходи ще могат да се включат в един от трите маршрута към Паметника на свободата. Началните точки са м. Узана, Соколски манастир и гр. Шипка. Походите, инициирани от Ротари, ще Ви отведат направо на славния връх, където ще Ви очаква и Националната гвардейска част.
Церемонията по поднасяне на венци и цветя е начален час 11.00, а минути по- късно на Паметника на свободата ще бъде открита изложбата на НПМ „Шипка- Бузлуджа“ „Свобода без граници“.
Експозицията ще бъде подредена източно от Паметника на свободата. Тя представя свързващата ниша между Шипка- символа на Свободата, и Космоса. Шепа пръст от свещената земя на върха полита и в Космоса, носена от първия български космонавт. Няколко години по-късно проектът, изпратил втория български космонавт в звездното пространство, отново е наречен с името Шипка. От 1978 г. подвигът на българските опълченци и руските воини остава завинаги отбелязан и на космическите карти – с името на Астероид 2530, наречен Шипка.
Целта на изложбата е да представи богатия снимков материал, който се съхранява в музейните фондове и е свързан с посещенията на космонавти на Шипка и Бузлуджа. Включени са посещенията на над 15 души, полетели в Космоса. Отделено е място на откриването на астероида Шипка и на научно-техническата програма „Шипка“.
Програмата продължава в 12.00 часа с едно от най-очакваните събития – възстановка на боевете от Национално Дружество „Традиция“, които през тази година ще представят две живи картини- битката при Орлово гнездо и ден трети от боевете, увековечен от Иван Вазов в одата „ Опълченците на Шипка“.
На славния връх ще пристигне и кампанията „ Бъди войник“. Сухопътните войски и Съвместното командване на специалните операции ще представят въоръжение, комуникационни средства, парашутно оборудване, алпийско оборудване и автомобилна техника.
Седемте символа на Свободата ще обединят различни организации, за да подарят на габровци и гостите на града едно различно и споделено събитие 20 август от 11.00 часа на Градище. Проявата е част от съпътстващите събития на Националното честване на Шипченската епопея. Организатори са Фонадция „ОТ БГ“ съвместно с културни институции от областта и с помощта на Областна администрация- Габрово.
На 21 август от 17.30 в РБ „Априлов-Палаузов“ ще е представянето на книгата на Вера Бонева „Васил Левски: да възкръсне България с пълна свобода“. В последния ден от Честванията, 25 август от 17.30 в Градинката пред „Глинените гърнета“, в рамките на Творческа асамблея „Празнични докосвания в цвят и коприна“ , ще се проведат 4 творчески ателиета – за рисуване върху коприна, керамика, стъкло и за карнавални маски.
В отделен ден ще се проведат и 3 арт-ателиета в Дневния център за деца и младежи с увреждания. Организатор на проявите е Школа за приложни изкуства- Ива Пенчева.
Областна администрация- Габрово осигурява безплатен транспорт за тържествата за 146-годишнината от Шипченска епопея на 19 август от Габрово до връх Шипка. Автобусите ще тръгват от пл.„Възраждане“ със следното разписание:
1. За туристическите походи:
– 07.00 часа пл. „Възраждане“- м. Узана
– 07.15 часа пл. „Възраждане“- Соколски манастир
2. За тържествата:
– 09.00 часа пл. „Възраждане“ – вр. Шипка
– 14.00 часа вр. Шипка – пл. „Възраждане“.


Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 5 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Културапреди 7 дниВеликденски празници в музей „Етър“
-
Новинипреди 7 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него







