Учениците гласуват най-високо доверие на своите родители при избора на кариерен път след седми и дванадесети клас. Качеството на образование е водещо при избор на университет за габровските гимназисти.

Това показват резултатите от станалото вече традиционно за област Габрово анкетно проучване сред учениците от седми и дванадесети клас, провеждано от кариерните консултанти на Център за подкрепа за личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“.

Анкетата се провежда за пета поредна година с учениците, на които им предстои преход в по-горна образователна степен и/или реализация на пазара на труда. Общо 1 036 ученици бяха анкетирани, а целевите групи са три. В едната попадат учениците от седми клас, а другите са две групи абитуриенти – тези които се обучават по специалност от професия и тези от профилираните паралелки.

Въпросите са насочени към нуждата от информация, необходимост от помощ и подкрепа при избора (кои са значимите хора, които могат да окажат такава) и няколко въпроса, свързани с бъдещата професия и реализацията на младите хора.

Кои са значимите възрастни, които учениците разпознават като хора, които могат да им бъдат полезни в процеса на вземане на решение?

Въпреки, че кръгът на възрастните, разпознавани като източник на помощ и подкрепа расте, родителите отново се ползват с най-голямо доверие от повечето ученици. Тук групата на учениците от профилираните паралелки на 12 клас правят изключение, като на първо място са посочили професионалистите, които работят в желаното от абитуриентите професионално направление.

А студентите, които се обучават в избраната или сходна специалност, делят второто място с родителите. Запитани обаче към кого биха се обърнали (отговорите на този въпрос не са изнесени тук), те посочват родителите си на първо място, като процента е вече 71,4%. Тоест абитуриентите разпознават хора, които могат да им бъдат от полза, но не винаги ги търсят или пък им е трудно да достигнат до тях.

В 12 клас расте броя на учениците, които биха се доверили на кариерните консултанти, в сравнение с тези от седми клас. Това се дължи на натрупването на броя часове по кариерно ориентиране в гимназиален етап и осъзнаването на нуждата от обучение и информиране в различни направления, което да подпомогне и облекчи процеса на вземане на решение за развитие на кариерата след завършване на средното училище.

Средно 7,1% от учениците казват, че нито един от посочените не може да им помогне, което ни навежда на мисълта, че сами ще вземат решение. Най-много такива ученици има в профилираните паралелки, където процентът е 11%. За абитуриентите, които са пълнолетни и се предполага, че вече могат сами да се справят с трудностите в живота това е напълно нормално. За седмокласниците обаче е малко притеснително.

Предвид крехката си възраст те не разполагат, все още с достатъчно информация за професиите, пазара на труда, а и за себе си като личности. С други думи, се нуждаят по помощ и подкрепа в по-голяма степен. Ето защо изборът в седми клас трябва задължително да се направи съвместно от детето и родителя.

За да могат да се планират дейности, които да отговарят в максимална степен на нуждите на учениците и на трите целеви групи бе зададен въпрос, целящ да проучи от каква информация и обучение имат нужда учениците, за да направят максимално добър за себе си избор.

При седмокласниците най-много ученици – 51,8 % биха искали да научат повече за учебните предмети, които ще изучават в средния курс на обучение. Повече за възможностите за реализация след завършване на средното образование искат да научат 49,2% от анкетираните. Нужда от информация за предлаганите специалности от професия в средните училища декларират 37,9%, а 37,8% искат да научат повече за предлаганите за обучение профили в средните училища.

При абитуриентите от професионалните паралелки този въпрос има две посоки. Първата е, ако ученикът смята да учи. Тук, за да направят по-добър и информиран избор 55,2% искат да знаят повече за това, какво ще се изучава в избраната от тях специалност. Също толкова 55,2% споделят, че биха искали да знаят какво точно ще могат да работят след завършване на висшето си образование. На трето място 52,7% искат да знаят повече за това, къде ще могат да се реализират след завършване на висшето си образование, а колко добре ще бъде заплатен труда им се интересуват 49,1% от анкетираните.

Най-малко ученици се интересуват от това какъв е рейтингът на ВУЗ-а, в който ще учат- 15,8% и дали в избрания ВУЗ и специалност има възможност за студентски стажове и обмен-22,4% . Нужда от информиране и обучение Вторият въпрос към професионалните паралелки бе насочен към нужда от информация и обучение в посока реализиране на пазара на труда.

Тук най-много ученици биха искали да бъдат обучени в това как да подготвят документите си за кандидатстване- 40,8%. Какви ще бъдат задълженията им на работното място и как да отстояват професионалните си интереси искат да знаят 39,8% от анкетираните ученици. Следва желанието на учениците да бъдат подготвени как да се държат на интервю за работа- 38,2% искат това.

Как да търсят работа искат да знаят и могат 24,1%, а 23% се интересуват от това какви ще бъдат задълженията на бъдещите им работодатели? Намалява броя на тези, които смятат, че нямат нужда от допълнителна информация или обучение- 12,6% при 18,4% за миналата година.

При учениците от профилираните паралелки на първо място са посочили два признака с еднакъв резултат – 54,1%: каква професия ще могат да упражняват, завършвайки избраната от тях специалност и къде ще могат да се реализират след дипломиране. На следващо място половината (50%) бъдещите студенти се интересуват от това какви учебни предмети ще изучават. Следва нуждата от информация за това колко добре ще бъде заплатен трудът им, когато започнат работа, отговор посочен от 49,6%. Искат да узнаят какви възможности за обучение предлагат висшите учебни заведения 41,8% от анкетираните.

Най- слабо абитуриентите се интересуват от това какъв е рейтингът на ВУЗ-а – 22,1%, а 17,6% биха искали да научат повече за себе си като личности. Че нямат нужда от допълнителна информация и обучение декларират 12,3% от абитуриентите.

Кои са водещите критерии при избора на висше образование за кандидат студентите, показват отговорите на следващия въпрос?

С над 5% е нараснал броя на студентите, които държат на качеството на образование. Вижда се, че за 76,9% това е най-важно. Следващите три критерия са с еднакви стойности. Това са наличието на стажове и практики, безпроблемната реализация на пазара на труда и финансовата страна.

Тези критерии са важни за близо половината от анкетираните, а именно 49,6%. За най-малко ученици е важна близостта на ВУЗ-а до родното им място. Изисквания към бъдеща професия Един от по-любопитните въпроси, отправен към учениците е този какво искат да им дава тяхната бъдеще професия. Това е един от екзистенциалните въпроси, на който трябва да може да си отговори всеки един ученик, за да може в бъдеще да търси и намери работа, която да задоволява в максимална степен неговите потребности.

Съвсем нормално, както и миналата година и трите групи са посочили на първо място „пари (много добро заплащане)“. Казваме, че е нормално, тъй като болшинството от анкетираните разчитат на своите родители и близки за финансови средства и биха искали да имат финансова независимост. Радващото тук е, че на следващите две места и трите групи поставят атрибути на професията, които показват много зрял подход при планирането на кариерата.

Единомислието тук продължава и както можем да видим от графиката, следващите два най-високи резултата са еднакви за трите целеви групи. Това са „Да се чувствам удовлетворен от труда си“ и „Да виждам резултата от своя труд“. Най-малко седмокласници се интересуват „престижа“ на професията. Това е и най- малко желания атрибут за абитуриентите от професионалните паралелки. При профилираните паралелки „престижа“ е на предпоследно място, изпреварен от „спокойствието“.

Къде виждат бъдещата си професионална реализация показва отговора на следващия въпрос?

От отговорите на този въпрос се вижда, че най-голяма част от анкетираните и от трите целеви групи виждат своята професионална реализация в друг голям град на България, различен от София. На второ и трето място седмокласниците са посочили родния си град- 30% и страна от Европейския съюз – 29,8%.

Учениците от професионалните паралелки също са посочили на второ място родния си град или село- 31,1%, а на трето е столицата с 18,1%. При профилираните паралелки, учениците са посочили на второ място гр. София- 33,1%, а на трето родното си място, посочено от 22,7% от анкетираните.

Най-малко ученици, усреднено около 4% биха искали да се развиват в малък град или село в България. Запитани какво ще правят в професионален план след завършване на 12 клас, най-голям брой – 44,4% от ученици от професионалните паралелки казват, че ще опитат да работят и учат едновременно. Ще учат – 17,3%, а 21,9% ще започнат работа.

Тази година 2% са посочили, че нито ще работят, нито ще учат, а 14,3% още не са решили какво ще правят към момента на попълване на анкетата. Професионалните паралелки бяха попитани още какво ще изберат, ако поне единият им избор е да учат. Едва 23% казват, че ще продължат по специалността.

По-голямата част – 50% казват, че ще продължат по друга специалност. Не са намерили отговор на този въпрос 27% от анкетираните ученици.

При профилираните паралелки бе зададен подобен въпрос: „В какво професионално направление ще продължите обучението си?“ В профила, в който се обучават ще продължат 21,7% (при 15,2% в миналото проучване), в близък на него 32,1%, а 46,3% са посочили, че ще продължат обучението си в напълно различно професионално направление.

Учениците от професионалните паралелки бяха попитани и колко смятат, че е реалистично да получават като нетно възнаграждение („чисто“), ако започнат работа по специалността си след завършване на средното училище. От отговорите на този въпрос се вижда, че 35,1% от анкетираните очакват стартово нетно възнаграждение над 1300 лева. Между 1200 и 1300 лв. заплата се надяват да получават 26,2%, а 29,3 между 1000 и 1200.

Между 700 и 900 лева очакват 6,8%, а под 700 лв. мислят, че ще получават 2,6% от анкетираните. Проучването показа още, че 48,4% от седмокласниците (при 50% от миналогодишното проучване) не познават добре приликите и разликите в обучението в профилирана и в професионална паралелка, което е ключова информация за направата на информиран и осъзнат избор на образование след седми клас.

Много хора смятат, че кариерното ориентиране трябва да се случва в етапите на преход между образователните степени и при реализирането на пазара на труда, но това съвсем не е така, казва Пенко Атанасов- директор на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“ и дългогодишен кариерен консултант.

Да, безспорно в седми и дванадесети клас дейностите по кариерно ориентиране са по интензивни и до известна степен ангажираността на учениците е по-голяма, предвид осъзнатостта и неизбежността на наближаващия избор. За да се стигне до вземането на информирано и осъзнато решение за продължаване на образованието или за реализация на пазара на труда ученикът трябва да знае и може много неща, голяма част от които за съжаление не са застъпени в учебните планове.

На първо място той трябва да познава себе си като личност. Своите умения, интереси, ценностна система, доминиращ модел за вземане на решение, локализация на контрола, темперамент, характер и т.н. На второ място, ученикът трябва да познава света на професиите, поне в степен, която му позволява да разпознава основните характеристики на професията към която се е насочил. И не толкова професията, колкото професионалното направление. Да знае какви ще бъдат професионалните му задължения. Какви знания и умения ще му помогнат да се изгради и утвърди като отличен специалист. Да е наясно какви ще бъдат взаимоотношенията му на работното място. Какво работно време ще има.

В каква среда ще изпълнява служебните си задължения и т.н. Какви са тенденциите на пазара на труда – местни и в глобален мащаб. Колко търсена ще бъде неговата професия поне 10 години след придобиването на правото да я упражнява. Това са само част от всичко, което трябва да знаем, за да направим информиран и осъзнат избор на професия. Виждате, че това е непосилно за един ученик.

„Непосилно е и за по-голямата част от нас родителите. Но никой не е казал, че трябва сами да поемаме това бреме. Всеки от нас е заобиколен от хора, които могат да помогнат на детето и родителя в избора на бъдеща професия. Най-важното в случая е да не се оставя вземането на решение за последния момент, когато притиснати от времето можем да сгрешим. Радостно е, че все повече родители се обръщат за съдействие към кариерните консултанти и се надяваме с времето този брой да продължава да расте, споделят още от ЦПЛР „Кариерно ориентиране- Габрово“.