„Един добър човек“ е може би най-подробното описание за седмия в листата на „ПП-ДБ“ за Габровска област.

– Коя е Надежда Денева?
– Аз съм пътуващ човек – винаги с раница, която е “офиса” ми, и с огромно любопитство за всичко ново и различно. Колегите ми вероятно ще кажат, че съм чепата и вечно критикуваща, но имам много истории за разказване, които обясняват защо съм толкова гневна.

По професия съм социален работник и социалната работа напълно ме промени.

Когато за първи път влязох в една социална служба си казах, че ще издържа най-много месец-два, докато дойде време да се явя на конкурс за учител по български език и литература. Тогава разделях хората и гледах някак отвисоко тези, които не са прочели някоя книга, не са отишли на театър или на кино…После срещнах една ромка от Габрово и често казвам, че тя е първият човек, който постави под съмнение всичките ми „опорки“ за света, които тогава имах. Не беше чела кой знае какво, даже едва можеше да чете, но имаше някаква различна мъдрост в нея, житейска.

Така е и до днес – пътувам и срещам невероятни хора, много често в изключително трудни житейски ситуации и вече зная, че всички те дълбоко в себе си имат една и съща, ценна човешка същност. Разбрах какво е толерантност по един много различен начин – не като някаква надута фраза от пореден доклад, а като живо усещане за хората, без значение какви са те. Тези различни хора са другите ми учители по социална работа, освен университетските преподаватели.

– Кое е постижението, с което се гордееш?
– През 2003 година открихме в Габрово първото Звено „Майка и бебе“ в България. Тези места все още са единствените, които уважават връзката между майката и бебето и не я късат, за да осигурят сигурна среда за детето (поне се надявам да е така, защото все по-често чувам друго). Гордея се с тази социална услуга, не само защото е реализация на дипломната ми работа, а и защото имам толкова много истории за майки, на които сме помогнали да останат заедно с децата си. Една от първите ни майки, която беше в невероятно тежка ситуация, когато трябваше да си тръгне – без жилище и без подкрепа на близки, с бебе на 6 месеца, та тя ни написа след време.

„Аз успях, защото вие повярвахте в мен“.  
Така разбрах, че социалните работници имаме огромна лична отговорност, че сме като огледало за хората, с които работим. Може да дадем надежда за справяме, но може и да я отнемем, защото на теория търсим силните страни, но на практика виждаме слабите.

– Кои моменти от твоята работа като социален работник очертаха твоя път до тук?
– Работила съм в УНИЦЕФ по времето на скандала с дома в Могилино, после в голяма международна организация, която се беше ангажирала със закриването на останалите домове за деца с увреждания. Тръгнах си, с огромно огорчение, защото видях как на мястото на големия дом се появяват много повече по-малки „къщички“ – видях как ЦНСТ вместо „център за настаняване от семеен тип“ се превръща в „център за настаняване от същия тип“. Има изключения, разбира се, но те се дължат на невероятните социални работници като Айлин от Севлиево например, а не се дължат на модела, който се развива.

И тук имам невероятни срещи, много от които тъжни – в Габрово имах честта да се запозная с едно младо момиче, от което всички в града се оплакваха, поради агресивно поведение. Видях един тъжен и ужасно ядосан човек – била е в масово училище в първи клас, после в дом за деца, после в друг за деца с увреждания, заради кривогледството.

После беше „денституционализирана“ на място, където никой не виждаше в нея човешко същество.

Тя не ме удари, както всички предричаха и не ме наплю, дори ми позволи да споделя с нея единственото удоволствие, което имаше – да полюлеем един дюшек и да го хвърлим после на пода. Опитах се да кажа на работещите там служители, че това момиче реагира на всичко, което чува за себе си, и видях съжалението в погледите им: „Ама тя е луда, бе – как не разбираш…“. Справянето с поведението ѝ беше с много лекарства и с хоспитализиране в Севлиево. Ходих после по институциите, звънях телефони, опитах се да подам информация, че има проблем. Когато след година попитах за това момиче, получих следния отговор: „А, нямаме вече проблем, тя умря“. И като се разрових, видях диагнозата от престоя в болницата преди да си замине от този свят – беше натравяне с медикаменти. Тогава се сетих за един от първите скандални случаи на лоша грижа за дете с увреждане в България, много преди филма за Могилино и думите на един министър „Трябва да променим ситуацията, защото вече има обвинения към нас, че провеждаме геноцид към децата с увреждания“.

И затова съм ядосана, ужасно ядосана и много мотивирана да има промяна! Защото за разлика от много други мои колеги не си стоя в удобния професионален балон на някаква успешна социална практика, а пътувам и виждам, че политиката за последните години е „повече от същото“, с прояви на много по-рафинирано насилие върху човешки същества, при това за много пари – много от нашите и от европейските пари.

– В момента с какво се занимаваш?
– Срещнах група адвокати, с които сега работим заедно – пишем анализи и доклади и търсим решения, вече на друго, международно ниво. Видях как те успяват да намерят решения по сякаш невъзможни казуси и вече съм напълно убедена, че винаги се намира начин, винаги „има как“.

Работя, като предлагам подкрепа за колеги, и продължавам да пътувам и да уча – след българската филология в СУ, социален мениджмънт в УНСС, после арт терапия в НБУ и последно психология във ВТУ. Връщам се в Габрово вече много по-често, защото тук е семейството на дъщеря ми. Където и да съм, бързам да се върна, защото усещам как ме дърпа като с ластик усмивката на малкия ми внук.

– Как стигна до решението да се включиш в предизборната надпревара?
– Тези дни ме питат: „Ама, защо реши да си с ПП-ДБ?“. И аз отговарям, че намирам там единствената алтернатива и ще съм с тях докато това е така. На миналите избори ми се обажда една приятелка и се залива от смях по телефона: „Искам да видя какво ще се случи, ако поискат от теб да направиш нещо, ама ти не си ОК“. Е, ясно е какво! Затова и водачът на нашата листа Явор Божанков ми е толкова симпатичен и ми е толкова познато и разбираемо поведението му в предишното НС.

За Надежда Денева можете да гласувате с преференция 107 в листата на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, която е с номер 12 в бюлетината.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“, във връзка с изборите за 49 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ е под номер 12 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*