Свържи се с нас

Новини

Надежда Денева: Винаги Има Как

Published

on

„Един добър човек“ е може би най-подробното описание за седмия в листата на „ПП-ДБ“ за Габровска област.

– Коя е Надежда Денева?
– Аз съм пътуващ човек – винаги с раница, която е “офиса” ми, и с огромно любопитство за всичко ново и различно. Колегите ми вероятно ще кажат, че съм чепата и вечно критикуваща, но имам много истории за разказване, които обясняват защо съм толкова гневна.

По професия съм социален работник и социалната работа напълно ме промени.

Когато за първи път влязох в една социална служба си казах, че ще издържа най-много месец-два, докато дойде време да се явя на конкурс за учител по български език и литература. Тогава разделях хората и гледах някак отвисоко тези, които не са прочели някоя книга, не са отишли на театър или на кино…После срещнах една ромка от Габрово и често казвам, че тя е първият човек, който постави под съмнение всичките ми „опорки“ за света, които тогава имах. Не беше чела кой знае какво, даже едва можеше да чете, но имаше някаква различна мъдрост в нея, житейска.

Така е и до днес – пътувам и срещам невероятни хора, много често в изключително трудни житейски ситуации и вече зная, че всички те дълбоко в себе си имат една и съща, ценна човешка същност. Разбрах какво е толерантност по един много различен начин – не като някаква надута фраза от пореден доклад, а като живо усещане за хората, без значение какви са те. Тези различни хора са другите ми учители по социална работа, освен университетските преподаватели.

– Кое е постижението, с което се гордееш?
– През 2003 година открихме в Габрово първото Звено „Майка и бебе“ в България. Тези места все още са единствените, които уважават връзката между майката и бебето и не я късат, за да осигурят сигурна среда за детето (поне се надявам да е така, защото все по-често чувам друго). Гордея се с тази социална услуга, не само защото е реализация на дипломната ми работа, а и защото имам толкова много истории за майки, на които сме помогнали да останат заедно с децата си. Една от първите ни майки, която беше в невероятно тежка ситуация, когато трябваше да си тръгне – без жилище и без подкрепа на близки, с бебе на 6 месеца, та тя ни написа след време.

„Аз успях, защото вие повярвахте в мен“.  
Така разбрах, че социалните работници имаме огромна лична отговорност, че сме като огледало за хората, с които работим. Може да дадем надежда за справяме, но може и да я отнемем, защото на теория търсим силните страни, но на практика виждаме слабите.

– Кои моменти от твоята работа като социален работник очертаха твоя път до тук?
– Работила съм в УНИЦЕФ по времето на скандала с дома в Могилино, после в голяма международна организация, която се беше ангажирала със закриването на останалите домове за деца с увреждания. Тръгнах си, с огромно огорчение, защото видях как на мястото на големия дом се появяват много повече по-малки „къщички“ – видях как ЦНСТ вместо „център за настаняване от семеен тип“ се превръща в „център за настаняване от същия тип“. Има изключения, разбира се, но те се дължат на невероятните социални работници като Айлин от Севлиево например, а не се дължат на модела, който се развива.

И тук имам невероятни срещи, много от които тъжни – в Габрово имах честта да се запозная с едно младо момиче, от което всички в града се оплакваха, поради агресивно поведение. Видях един тъжен и ужасно ядосан човек – била е в масово училище в първи клас, после в дом за деца, после в друг за деца с увреждания, заради кривогледството.

После беше „денституционализирана“ на място, където никой не виждаше в нея човешко същество.

Тя не ме удари, както всички предричаха и не ме наплю, дори ми позволи да споделя с нея единственото удоволствие, което имаше – да полюлеем един дюшек и да го хвърлим после на пода. Опитах се да кажа на работещите там служители, че това момиче реагира на всичко, което чува за себе си, и видях съжалението в погледите им: „Ама тя е луда, бе – как не разбираш…“. Справянето с поведението ѝ беше с много лекарства и с хоспитализиране в Севлиево. Ходих после по институциите, звънях телефони, опитах се да подам информация, че има проблем. Когато след година попитах за това момиче, получих следния отговор: „А, нямаме вече проблем, тя умря“. И като се разрових, видях диагнозата от престоя в болницата преди да си замине от този свят – беше натравяне с медикаменти. Тогава се сетих за един от първите скандални случаи на лоша грижа за дете с увреждане в България, много преди филма за Могилино и думите на един министър „Трябва да променим ситуацията, защото вече има обвинения към нас, че провеждаме геноцид към децата с увреждания“.

И затова съм ядосана, ужасно ядосана и много мотивирана да има промяна! Защото за разлика от много други мои колеги не си стоя в удобния професионален балон на някаква успешна социална практика, а пътувам и виждам, че политиката за последните години е „повече от същото“, с прояви на много по-рафинирано насилие върху човешки същества, при това за много пари – много от нашите и от европейските пари.

– В момента с какво се занимаваш?
– Срещнах група адвокати, с които сега работим заедно – пишем анализи и доклади и търсим решения, вече на друго, международно ниво. Видях как те успяват да намерят решения по сякаш невъзможни казуси и вече съм напълно убедена, че винаги се намира начин, винаги „има как“.

Работя, като предлагам подкрепа за колеги, и продължавам да пътувам и да уча – след българската филология в СУ, социален мениджмънт в УНСС, после арт терапия в НБУ и последно психология във ВТУ. Връщам се в Габрово вече много по-често, защото тук е семейството на дъщеря ми. Където и да съм, бързам да се върна, защото усещам как ме дърпа като с ластик усмивката на малкия ми внук.

– Как стигна до решението да се включиш в предизборната надпревара?
– Тези дни ме питат: „Ама, защо реши да си с ПП-ДБ?“. И аз отговарям, че намирам там единствената алтернатива и ще съм с тях докато това е така. На миналите избори ми се обажда една приятелка и се залива от смях по телефона: „Искам да видя какво ще се случи, ако поискат от теб да направиш нещо, ама ти не си ОК“. Е, ясно е какво! Затова и водачът на нашата листа Явор Божанков ми е толкова симпатичен и ми е толкова познато и разбираемо поведението му в предишното НС.

За Надежда Денева можете да гласувате с преференция 107 в листата на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, която е с номер 12 в бюлетината.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“, във връзка с изборите за 49 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ е под номер 12 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица