Новини
Петър Петров: Аз искам да остана!
Младият фермер вярва, че управлението на Продължаваме Промяната и Демократична България ще превърне туризма в стратегически сектор за развитие на регионите.
Той е на 31 години. Отглежда 40 крави, още толкова овце, има малка мандра и семейна къща за гости. Това, на пръв поглед, е цялата биография на 3-я в листата на коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в Габровска област. Зад това, обаче, се крие много упорит труд, ежедневна битка за оцеляване и 16-часов работен ден.
Петър станал собственик на фермата в село Съботковци едва навършил пълнолетие. Още няколко години му трябвали, за да събере пари и да я възстанови. Затова работил в чужбина и междувременно се дипломирал като зооинженер. Върнал се и започнал животно по животно, декар по декар и машина по машина да възстановява мечтата на прадядо си.
Днес произвежда екологично чисти млечни продукти. Участва във фермерски пазари, зарежда и много магазини в страната. Оригиналните му рецепти са търсени, пазар има, но не му достига стоката. Защото няма работници. Така Петър Петров изпитва на гърба си тежкия демографски проблем в Габровско. Както и последиците от лошата държавна политика по отношение на млекопроизводителите. „Ферми ще фалират, докато не бъде взето решение за субсидиране на база реализирана продукция. Да се плаща не на брой животни, а на произведени литри мляко“, настоява младият фермер, който е областен координатор на „Продължаваме Промяната“ в Габровска област.
Малките фермери в България започват от нулата, от първоначалното натрупване на капитала, което „изяжда“ всяка печалба. Фуражът вече е на цена 80-90 ст. За килограм, а непрекъснато трябва да се изграждат нови помещения за животните и да се купуват машини…
Къщата за гости, която Петър управлява заедно с родителите си и съпругата си, е в реставрираната сграда на старото училище в село Съботковци. Затова вярва, че туризмът наистина ще се превърне в стратегически сектор за развитие на регионите, както предвижда програмата на коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“.
„Туристическата индустрия формира 12% от БВП на България. В Габровско туризмът може да даде хляб на много семейства. Младите предприемачи в сферата на туризма и производството на екологични храни могат да спасят областта от демографския колапс.
Това са три факта, които звучат толкова просто и логично, че недоумявам как така туризмът все е недолюбваното дете на управляващите в България. И на национално, и на местно ниво.
Администрацията бавно и полека извива ръцете на малкия и среден бизнес, дръзнал да развива туризъм в България.
У нас работещите на светло са смазани от регулации, бюрокрация и всякакъв вид такси. А нелегалните си работят необезпокоявани с години.
Искам да отстоявам интересите на младите хора и да им помагам да развият стопанската си инициатива. Много мои приятели заминаха, защото не виждат своето място тук. Аз искам да остана“, категоричен е Петър Петров.
За него можете да гласувате с преференция 103 в листата на „ПП-ДБ“, която е с номер 12 в бюлетината.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“, във връзка с изборите за 49 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ е под номер 12 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Култура
Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Новини
Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Новини
Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

-
Кримипреди един денПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди един денБорбата с боровата процесионка продължава
-
Културапреди 4 часаНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Новинипреди 9 часаОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди един денГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 9 часаКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото













