Свържи се с нас

Икономика

Пет идеи за зоната на бившата фабрика „Успех“ в Габрово

Published

on

Изграждане на атрактивен многофункционален комплекс със зони за спорт, бизнес, култура, образование, технологии, пазаруване и забавления са част от предложенията за развитие на зоната около бившата фабрика „Успех“ в Габрово, които дадоха участниците в семинара на Световната банка.

Събитието се проведе от 7 до 9 декември 2022 г. в ритуалната зала на Община Габрово под мотото „Планиране и финансиране на интегрирани проекти за градско развитие“, съобщи Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в администрацията на кмета. Във форума се включиха близо 40 души – представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), общински експерти в областта на проектното финансиране, устройственото планиране, икономиката, екологията, урбанисти и студенти по архитектура.

Във формат „Световно кафене“, разделени в пет групи, те изследваха възможностите за разрешаване на казуса с една от най-старите фабрикантски сгради в Габрово, която е паметник на културата – към момента рушаща се частна собственост. Отправна точка за работата на групите даде габровският архитект Станимир Семов, който представи проучване (част от дипломна работа) и потенциален пример за архитектурно решение за преустройството на терена на фабрика „Успех“ на ул. „Юрий Венелин“, част от вълнено-текстилния комбинат в миналото „Георги Генев“.

Според една от идеите постройките биха могли да се обособят в реактивен, технологичен и рекреационен център, който ще приканва хората чрез пространственото си оформление, но и функционално. Центърът ще разполага с тематични зони – спорт, екообразование, забавление, ателиета за реставрация на сценични костюми и за изработване на карнавални макети.

Друго предложение предвижда архитектурна концепция с приложение на енергоефективни методи – изграждане на „зелен“ покрив, монтаж на термопомпи и соларни панели. То разглежда реката като източник на вдъхновение и почивка, но и като енергиен ресурс. Между двата ѝ бряга би могло да се изгради пешеходен мост, който да свърже корпусите на сградата.

Част от участниците посочиха текущите нужди на района, сред които са – нови модерни жилища, зони за паркиране и гариране, големи вериги хранителни магазини, свързване с транспортната инфраструктура и приобщаване към реката, нужда от озеленяване. Според главния архитект на община Габрово Люция Декова сградата има голям потенциал за внедряване на различни възобновяеми енергийни източници в синхрон с целта за постигане на нулеви емисии от въглероден диоксид. „Част от нея може да бъде и обучителен център в различни екопрактики. Да има оранжерия тип „опитно поле“, в която децата да научават как се засаждат зеленчуци, цветя и други.“, каза още арх. Декова.

Открои се визия за зона, която да представя неиндустриалното наследство на българската архитектура с музейна част и библиотека, както и обособяване на чаршия на старите занаяти с дюкяни, арткафенета и малки ресторанти. Работните групи обсъдиха и начините за финансиране на предложените идеи, а те биха могли да бъдат комбинации между публично-частно партньорство, финансови инструменти, европроекти, различни фондове и донори.

В дискусия между представителите на Община Габрово и на МРРБ за допустимостта на разходите за закупуване на земя и сгради, които са в тежко състояние, стана ясно, че този модел не се прилага у нас, въпреки че не противоречи на европейските регламенти. „В подобни интегрирани партньорства е нужно участието на Министерството на финансите и на МРРБ. Ако купим дадена сграда от собственика, трябва след това да се помисли как тя ще бъде поддържана. В плановете за интегрирано развитие това присъства само като идея, а са необходими много усилия за реализацията на такива проекти.“, коментира кметът Таня Христова.

Проведеният семинар е част от пилотния проект „Компактни градове в България в подкрепа на действия срещу изменението на климата“. Той е част от серия събития, които се реализират със съдействието на общинските администрации на Варна, Враца, Габрово, Ловеч и Сливен, както и в сътрудничество с редица институции на национално равнище.

Снимка: КАБ – Регионална колегия Габрово

Фокусът е насочен към въвеждането на инструменти и процеси за ускоряване прилагането на промени в градоустройството и планирането.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

Published

on

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица