

Икономика
Габрово става столица на иновациите

Община Габрово организира за седми път Лагер за иновации, който тази година е част от инициативата на Европейската комисия „Науката среща регионите“. Тази година Лагерът за иновации ще премине под мотото Устойчиви градове /Gabrovo Innovation Camp 2022 Resilient Cities/.
Той се провежда по методология на Комитета на регионите на ЕС като инструмент за предприемаческия откривателски процес и социални иновации. Форматът му привлича вдъхновяващи участници от различни заинтересовани страни, които активно обсъждат, работят заедно и накрая представят идеи за конкретни проекти, повечето от които имат своето развитие и реализация.
Gabrovo Innovation Camp 22 вече привлече интереса на повече от 100 ангажирани в процеса участници – представители на академичната общност, публичните власти, индустрията и неправителствения сектор.
Инициативата, която ще се проведе в Музей Дом на Хумора и сатирата, адресира четири предизвикателства, пред които е изправен и самият ЕС: Новият Европейски Баухаус като инструмент за редизайн на градовете; Мисия климатично неутрални и умни градове; Младежкото предприемачество в дигиталната ера; Между/регионални партньорства за силно предприемачество.
С участието на представители на Европейския комитет на регионите и Генералната дирекция за изследвания и иновации на Европейската комисия, лагерът ще бъде комбиниран в началото със семинар на тема „Разработване на системни иновации за устойчивост на градовете в контекста на Платформата за обмен на знания“.
Предходните издания на Иновационния лагер на Габрово получиха широк международен отзвук и изключително висока оценка и беше споделен като успешна практика на множество международни форуми. Събитието бе високо оценено от Министерството на икономиката и представи България по време на Европейските награди за насърчаване на предприемачеството през 2018 г. в категорията „Насърчаване на предприемаческия дух“.
Gabrovo Innovation Camp стартира през 2016 г. по идея на тогавашния президент на Република България г-н Росен Плевнелиев и председателя на Комитета на регионите в ЕС г-н Марку Маркула.
Предишните издания бяха посветени на теми като Иновации в образованието, Индустрия 4.0, Младежко предприемачество, Социални иновации, Акселераторска програма за зелени стартиращи бизнеси и Хакатон за мобилни приложения.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.
Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.
То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.
В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.
Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.
С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.
Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.
Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.
Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.
Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.
Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.
В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.
Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.
Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.


Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
-
Културапреди 2 дни
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“
-
Новинипреди 4 дни
Габровец изведе Козловец до Купата в „А“ ОГ Велико Търново
-
Новинипреди 4 дни
„Янтра“ изпрати най-успешния си сезон във Втора лига
-
Кримипреди един ден
Инцидент в Габрово: Прострелян е криминално проявен!
-
Новинипреди 4 дни
100-годишен юбилей отпразнува дядо Пенчо
-
Кримипреди 4 дни
Изловиха трима дрогирани с кокаин по баловете в Габрово
-
Новинипреди 4 дни
Следят нивата на реките в Габрово, проверяват се деретата и критични участъци
-
Кримипреди 4 дни
Полицията хвана водач без книжка, дрогиран и с чужди номера