Свържи се с нас

Новини

Трявна почете тържествено Съединението на България

Published

on

Днес, 6 септември, България празнува една от най-важните и паметни дати в своята история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия! Актът, който през 1885 година обединява нашите сънародници, направили първата крачка към Независимостта на страната ни! Противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес, на 6-ти септември, автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България! Дръзката постъпка, проявените смелост и хъс стават повод за национална гордост, които днес отбелязваме по традиция с различни чествания и тържествени мероприятия в цялата страна.

Трявна също отбеляза историческото събитие с тържествена програма пред паметника на Петко Славейков в града, чиято личност е свързана със Съединението на България. С указ на Княз Александър I, тогава Петко Славейков е назначен за член на Комисарството в Южна България и заедно с д-р Георги Странски и Йоаким Груев има за задача да ръководи бившата автономна област Източна Румелия до окончателното административно и юридическо сливане с Княжество България.

Днес Славейковият град споменава и името на капитан Райчо Николов – земляк от близкото село Райковци, нелепо загинал в Пловдив при обявяване на Съединението, който едва 14-годишен преплува Дунава, за да предупреди руските войски за готвеното от турците настъпление!

Точно в 11.00 ч. кметът на община Трявна поздрави всички граждани и гости на възрожденския ни град с патриотично слово, в което подчерта значимостта на днешния ден и смисъла в думите “Съединението прави силата!”.

“6-ти септември е не просто дата от годишния календар! 6-ти септември е исторически ден за националната ни история, който и до днес предизвиква онова родолюбиво чувство у всеки един от нас. На горди, уверени и смели българи – синове и дъщери на милата ни Родина България! Дължим го на онези безстрашни наши предци, които рискуваха всичко най-видно и свято в името на Отечеството и въпреки одобрението или несъгласието на Великите сили тогава осъществяват акта на Съединението между Княжество България и Източна Румелия!”, сподели в своето обръщение кметът на Община Трявна и допълни: “Да не позволяваме разединението да сломява отличителния ни борбен дух и силата, която винаги ни води напред! Защото онези, които няма да забравим заслужават това! Ние сме хората, от които зависи бъдещето на България и бъдещето на нашите деца – да живеят и израстват в сигурна, здрава и просперираща европейска страна! Такава, каквато трябва да бъде!”.

В знак на признателност и отдаване на заслужена почит кметът на Община Трявна и председателят на Общински съвет Трявна поднесоха венец пред паметника на българския поет, публицист, фолклорист и политик. По повод днешния празник цветя поднесоха още общински съветници и признателни граждани.

Тържествената програма продължи с изпълнения на патриотични стихове на деца от Детска градина “Калина” и възпитаници на Основно училище “Проф. Пенчо Н. Райков” и Средно училище “Петко Р. Славейков”.

Част от отбелязването на празника, днес, бе и красивата изложба “Изкуство върху коприна с полъха на балкана и морето”, дело на Школата за приложни изкуства с главно действащо лице Ива Пенчева. Разположени в зелените площи на парка пред Районен съд – Трявна цветните пана предадоха настроение, пъстрота и допълниха изключително добре визията на новопоставените букви “ТРЯВНА”. В края на програмата авторът на изложбата подари една от своите цветни творби на кмета на Община Трявна за спомен от съвместно реализираното събитие.

„Изложбата бе представена в три морски града – Шабла, Каварна и Варна, както и в три балкански града – Габрово, Трявна и Троян. Това е финалният етап на проекта в Трявна и Троян, който реализираме с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”, целящ да насърчи творческите заложби на деца, младежи и възрастни и да популяризира любителското изкуство сред широката публика. Подаравям Ви тази картина, която изобразява пъстротата на чергите от габровския и тревненския край и поздравявам всички Вас по случай днешния празник!“, сподели Ива Пенчева, след което връчи красивото пано на Силвия Кръстева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица