Свържи се с нас

Новини

Какви са нагласите на учениците при избора им на училище и реализацията на пазара на труда?

Published

on

Да виждат резултата от своя труд и да изпитват удовлетворение от него, а не само високо заплащане, искат седмокласници и абитуриенти от областта. Родителите се затвърждават като най-значим фактор при избора на образование след седми клас, а качеството на обучение е основен критерий при избора на висше учебно заведение при абитуриентите.

Това показа ежегодно анкетно проучване сред учениците от седми и дванадесети клас, съобщи Пенко Атанасов, директор на Център за подкрепа за личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“.

Анкетата се провежда за четвърта поредна година на територията на област Габрово с учениците, на които им предстои преход в по-горна образователна степен и/или реализация на пазара на труда.

Целевите групи бяха три. Учениците от седми клас и две групи абитуриенти – тези които се обучават по специалност от професия и тези от профилираните паралелки. В анкетата взеха участие 598 деца от седми клас и 318 от завършващите 12 клас ученици. Въпросите бяха насочени към нуждата от информация, необходимост от помощ и подкрепа при избора (кои са значимите хора, които могат да окажат такава) и няколко въпроса, свързани с бъдещата професия и реализацията на младите хора.

Ясно се вижда, че родителите отново са припознати от своите деца като хората, които най-добре ще могат да ги подкрепят в избора на образование. Tова е най-ясно изразено при седмокласнициите, като 83,6 % от тях са посочили родителите. В 12 клас съответно 58,6 % от децата в профилираните и 62,2 % от професионалните паралелки са посочили този отговор.

Това очакване към родителите от своя страна поставя големи изисквания към самите тях. Не само що се отнася до личността, знанията, уменията, способностите, ценностната система и т.н. на тяхното дете, но изисква и познания за пазара на труда, местни и глобални икономически тенденции, технологичния напредък в отделните професии, образователните програми в училище или ВУЗ и т.н.

Не само за един обикновен родител, но и за много специалисти това е непосилна задача. Малко са хората, които могат да бъдат експерти в толкова различни области. Ето защо кариерното ориентиране на учениците следва да бъде обща задача на многото видове специалисти, ангажирани пряко или косвено с образованието и възпитанието на детето.

Резултатите показват още, че все повече ученици припознават различни членове на обкръжаващата ги социална среда като източник на информация и подкрепа.

На второ място след родителите се нареждат „професионалистите“, дефинирани в анкетата като хора, упражняващи желаната от детето професия или близка до нея. Вижда се, че дори при групата на учениците, обучаващи се в професионалните паралелки посочилите „професионалисти“ са дори с процент над тези, които са избрали родителите. Студентите, обучаващи се в сходни специалности, също са предпочитан източник на информация от абитуриентите.

Вижда се, че с натрупване на часовете за работа по кариерно ориентиране в училище, в гимназиален етап, расте и броят на учениците (в сравнение с тези в седми клас), припознаващи кариерните консултанти като източник на помощ при планиране на кариерата. Предвид липсата на задължителни часове по кариерно ориентиране в повечето класове в различните етапи на училищното образование и ограниченията, наложени от пандемията през последните две години, това е добро признание за усилията, които полага скромният по състав екип на Центъра за кариерно ориентиране.

„Средно 6,7% от анкетираните не разпознават нито един от посочените, което ни кара да направим извода, че те сами ще вземат решение. Докато за абитуриентите това е нормално и очаквано, за седмокласниците това е малко притеснително, тъй като те не разполагат с достатъчно информация за света на професиите и за себе си като личности. Изборът в седми клас трябва да се направи съвместно от детето и родителя“, коментира още Пенко Атанасов.

В графата други, учениците са посочвали себе си или други близки от семейния кръг – братя и сестри, братовчеди и т.н.

Отговорите на този въпрос целяха да „изведат“ кръга от значими възрастни, които учениците разпознават като подкрепящи ги в прехода между образователните степени (и пазара на труда). В един друг въпрос, обаче дванадесетокласниците бяха попитани за това към кого от тях биха се обърнали за помощ и подкрепа.

Тук вече се вижда, че дори да разпознават по-широк кръг от „помагащи“, когато се наложи да предприемат действия, за да се свържат с тях,  част от учениците, избрали в предходния въпрос професионалистите и студентите, отново се насочват към най-близкия си кръг – родителите и приятелите.

Вижда се, че за 71,3% от абитуриентите е най-важно висшето учебно заведение, което са избрали да предлага качествено обучение. Следва практическото обучение – „да предлага стажове и практики“, посочено от 54,8% от анкетираните. На трето място абитуриентите посочват като важен критерий „финансовата страна“. За най-малко ученици е важна близостта на ВУЗ-а до родното им място.

В седми клас, най-много ученици биха искали да знаят какви предмети ще изучават в избраната от тях паралелка – 47,2%. Следвана от информация за бъдеща реализация, отговор посочен от 41,8% от анкетираните. На следващо място, седмокласниците посочват нуждата от информация за предлаганите за обучение в средните училища специалности от професия и профили, съответно 37,1% и 36,6%.

Абитуриентите от профилираните паралелки споделят нуждата да знаят каква професия ще упражняват, дипломирайки се в една или друга специалност – 52,4%. На второ място искат да знаят кои ще са дисциплините, които ще изучават – 51,8%, а на трето възможностите за обучение (видове специалности), които предлагат висшите училища – 47,6%.

Що се отнася за абитуриентите от професионалните паралелки, за да се идентифицира нуждата от информация бяха зададени два въпроса. Единият насочен към онези, които ще продължат образованието си във ВУЗ и един към онези, които ще започнат работа.

Вижда се че първите се интересуват какво (66,3%) и къде ще могат да работят (64,3%), след като завършат висше образование. На следващо място абитуриентите искат да знаят какви ще бъдат изучаваните от тях дисциплини във висшето училище (64,3%).

Относно реализацията на пазара на труда, въпреки, че това е една от темите, засегната и в образователните програми за гимназиален етап, най-много ученици (56,8%) биха искали да могат да подготвят по-добре документите си за кандидатстване. Всъщност и трите най-популярни отговора са насочени към кандидатстването за работа. Следва нуждата от обучение за това как да се държат на интервюто за работа, отговор, посочен от 44% от анкетираните и как да търсят работа – 39,2%.

Почти всеки пети ученик (18,4%) е отговорил, че няма нужда от допълнителна информация или обучения.

Какво искат от бъдещата си професия учениците от трите целеви групи? Вижда се, че и при всички групи ученици първите три атрибута на професиите, посочени от тях като най-желани са едни и същи.

На първо място учениците са посочили „много добро заплащане“, отговор, посочен средно от 79,5% от учениците от трите целеви групи, което не е изненадващо за хора, които още не са финансово независими и предвид комерсиализацията на обществото през последните години.

Приятно впечатление правят другите два най-популярни отговора – „да се чувствам удовлетворен от труда си“ (средно 61%) и „да виждам резултата от своя труд“ (средно 56,2%), което показва едно зряло отношение към избора на бъдеща професия. Вижда се, че при родителите първите два отговора са именно тези, следвани от сигурност, дефинирана тук като „лесно да намирам и да се задържам на работа“.

Едва на шесто място родителите са посочили парите като фактор при избора на професия. За съжаление престижът на професията интересува най-малко представителите на четирите групи анкетирани.

Вижда се, че средно 28,5% от анкетираните смятат, че ще останат да живеят и работят в родните си места. Към столицата на България ще се насочат приблизително 20% от учениците. В друг голям град от страната искат да се развиват професионално малко над 39 %, а едва 3,5% ще живеят в млък град или село. Средно 22,2% ще се отправят към страни от Европейския съюз, а малко над 13% към страни извън европейския съюз.

Запитани какво ще правят в професионален план след завършване на 12 клас, най-голям брой – 49,6% от ученици от професионалните паралелки казват, че ще опитат да работят и учат едновременно. Ще учат – 18,9%, а 19,7% ще започнат работа. Тази година 2,4% са посочили, че нито ще работят, нито ще учат, а 9,5% още не са решили какво ще правят към момента на попълване на анкетата.

Професионалните паралелки бяха попитани още какво ще изберат, ако поне единият им избор е да учат. Едва 23% казват, че ще продължат по специалността. По-голямата част – 57,5% казват, че ще продължат по друга специалност. Не са намерили отговор на този въпрос 19,5% от анкетираните ученици.

При профилираните паралелки бе зададен подобен въпрос: „В какво професионално направление ще продължите обучението си?“ В профила, в който се обучават ще продължат 15,2%, в близък на него 33,5%, а 51,3% са посочили, че ще продължат обучението си в напълно различно професионално направление.

Учениците от професионалните паралелки бяха попитани и колко смятат, че е реалистично да получават като нетно възнаграждение („чисто“), ако започнат работа по специалността си след завършване на средното училище.

Най-много ученици – 30,2% смятат, че заплата между 800 и 1000 лева е напълно реалистично очакване. От 600 до 800 лева смятат, че ще получават близо 12% от абитуриентите. Под 600 лева са посочили 3,2%. Над 1000 лева нетно възнаграждение очакват повече от половината (над 55%) от учениците. Като заплащане между 1000-1200 лева очакват 26,2 процента, а 29,4% очакват нетно заплащане над 1200 лева.

Проучването показа също, че 50% от седмокласниците не познават добре приликите и разликите в обучението в профилирана и в професионална паралелка, което е ключова информация за направата на информиран и осъзнат избор на образование след седми клас.

За да направят информиран и осъзнат избор на образование и професия, учениците трябва да притежават умения за планиране и вземане на решение – казва Пенко Атанасов, директор на Центъра за кариерно ориентиране. „Да разполагат със задълбочена информация за възможностите на образователната система и пазара на труда. А също така да познават и себе си като личности, за да съумеят да направят съпоставка между изискванията на професията и собствените си ресурси. Да бъдат крайно откровени със себе си – притежават ли качества, за да станат добри специалисти в избраната от тях област или изборът им е основан на мечти и фантазии. Тази задача не е лесна. Никой не твърди това. Ето защо съветването със специалисти от различни области на познанието, каквито са и кариерните консултанти на Центъра е добра идея. За съжаление задължителните часове за кариерно ориентиране в училище са крайно недостатъчни, за да можем да очакваме кой знае какъв ефект от нашата работа. Опитвам се да кажа, че учениците и родителите трябва да бъдат активна страна и да търсят помощ и подкрепа от нас“, коментира още специалистът.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Published

on

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.

Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.

Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.

С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Зареди още

Новини

Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Published

on

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.

По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.

Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.

Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.

На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.

Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Зареди още

Новини

170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Published

on

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово

„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла

На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.

Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?

Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?

Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.

Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …

Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.

Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?

Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.

Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.

За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.

Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.

Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.

Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.

От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.

За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.

Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.

На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.

На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.

Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.

Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.

За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.

Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.

Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.

Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.

В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.

Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.

Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.

България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.

Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.

*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица