Свържи се с нас

Новини

Какви са нагласите на учениците при избора им на училище и реализацията на пазара на труда?

Published

on

Да виждат резултата от своя труд и да изпитват удовлетворение от него, а не само високо заплащане, искат седмокласници и абитуриенти от областта. Родителите се затвърждават като най-значим фактор при избора на образование след седми клас, а качеството на обучение е основен критерий при избора на висше учебно заведение при абитуриентите.

Това показа ежегодно анкетно проучване сред учениците от седми и дванадесети клас, съобщи Пенко Атанасов, директор на Център за подкрепа за личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“.

Анкетата се провежда за четвърта поредна година на територията на област Габрово с учениците, на които им предстои преход в по-горна образователна степен и/или реализация на пазара на труда.

Целевите групи бяха три. Учениците от седми клас и две групи абитуриенти – тези които се обучават по специалност от професия и тези от профилираните паралелки. В анкетата взеха участие 598 деца от седми клас и 318 от завършващите 12 клас ученици. Въпросите бяха насочени към нуждата от информация, необходимост от помощ и подкрепа при избора (кои са значимите хора, които могат да окажат такава) и няколко въпроса, свързани с бъдещата професия и реализацията на младите хора.

Ясно се вижда, че родителите отново са припознати от своите деца като хората, които най-добре ще могат да ги подкрепят в избора на образование. Tова е най-ясно изразено при седмокласнициите, като 83,6 % от тях са посочили родителите. В 12 клас съответно 58,6 % от децата в профилираните и 62,2 % от професионалните паралелки са посочили този отговор.

Това очакване към родителите от своя страна поставя големи изисквания към самите тях. Не само що се отнася до личността, знанията, уменията, способностите, ценностната система и т.н. на тяхното дете, но изисква и познания за пазара на труда, местни и глобални икономически тенденции, технологичния напредък в отделните професии, образователните програми в училище или ВУЗ и т.н.

Не само за един обикновен родител, но и за много специалисти това е непосилна задача. Малко са хората, които могат да бъдат експерти в толкова различни области. Ето защо кариерното ориентиране на учениците следва да бъде обща задача на многото видове специалисти, ангажирани пряко или косвено с образованието и възпитанието на детето.

Резултатите показват още, че все повече ученици припознават различни членове на обкръжаващата ги социална среда като източник на информация и подкрепа.

На второ място след родителите се нареждат „професионалистите“, дефинирани в анкетата като хора, упражняващи желаната от детето професия или близка до нея. Вижда се, че дори при групата на учениците, обучаващи се в професионалните паралелки посочилите „професионалисти“ са дори с процент над тези, които са избрали родителите. Студентите, обучаващи се в сходни специалности, също са предпочитан източник на информация от абитуриентите.

Вижда се, че с натрупване на часовете за работа по кариерно ориентиране в училище, в гимназиален етап, расте и броят на учениците (в сравнение с тези в седми клас), припознаващи кариерните консултанти като източник на помощ при планиране на кариерата. Предвид липсата на задължителни часове по кариерно ориентиране в повечето класове в различните етапи на училищното образование и ограниченията, наложени от пандемията през последните две години, това е добро признание за усилията, които полага скромният по състав екип на Центъра за кариерно ориентиране.

„Средно 6,7% от анкетираните не разпознават нито един от посочените, което ни кара да направим извода, че те сами ще вземат решение. Докато за абитуриентите това е нормално и очаквано, за седмокласниците това е малко притеснително, тъй като те не разполагат с достатъчно информация за света на професиите и за себе си като личности. Изборът в седми клас трябва да се направи съвместно от детето и родителя“, коментира още Пенко Атанасов.

В графата други, учениците са посочвали себе си или други близки от семейния кръг – братя и сестри, братовчеди и т.н.

Отговорите на този въпрос целяха да „изведат“ кръга от значими възрастни, които учениците разпознават като подкрепящи ги в прехода между образователните степени (и пазара на труда). В един друг въпрос, обаче дванадесетокласниците бяха попитани за това към кого от тях биха се обърнали за помощ и подкрепа.

Тук вече се вижда, че дори да разпознават по-широк кръг от „помагащи“, когато се наложи да предприемат действия, за да се свържат с тях,  част от учениците, избрали в предходния въпрос професионалистите и студентите, отново се насочват към най-близкия си кръг – родителите и приятелите.

Вижда се, че за 71,3% от абитуриентите е най-важно висшето учебно заведение, което са избрали да предлага качествено обучение. Следва практическото обучение – „да предлага стажове и практики“, посочено от 54,8% от анкетираните. На трето място абитуриентите посочват като важен критерий „финансовата страна“. За най-малко ученици е важна близостта на ВУЗ-а до родното им място.

В седми клас, най-много ученици биха искали да знаят какви предмети ще изучават в избраната от тях паралелка – 47,2%. Следвана от информация за бъдеща реализация, отговор посочен от 41,8% от анкетираните. На следващо място, седмокласниците посочват нуждата от информация за предлаганите за обучение в средните училища специалности от професия и профили, съответно 37,1% и 36,6%.

Абитуриентите от профилираните паралелки споделят нуждата да знаят каква професия ще упражняват, дипломирайки се в една или друга специалност – 52,4%. На второ място искат да знаят кои ще са дисциплините, които ще изучават – 51,8%, а на трето възможностите за обучение (видове специалности), които предлагат висшите училища – 47,6%.

Що се отнася за абитуриентите от професионалните паралелки, за да се идентифицира нуждата от информация бяха зададени два въпроса. Единият насочен към онези, които ще продължат образованието си във ВУЗ и един към онези, които ще започнат работа.

Вижда се че първите се интересуват какво (66,3%) и къде ще могат да работят (64,3%), след като завършат висше образование. На следващо място абитуриентите искат да знаят какви ще бъдат изучаваните от тях дисциплини във висшето училище (64,3%).

Относно реализацията на пазара на труда, въпреки, че това е една от темите, засегната и в образователните програми за гимназиален етап, най-много ученици (56,8%) биха искали да могат да подготвят по-добре документите си за кандидатстване. Всъщност и трите най-популярни отговора са насочени към кандидатстването за работа. Следва нуждата от обучение за това как да се държат на интервюто за работа, отговор, посочен от 44% от анкетираните и как да търсят работа – 39,2%.

Почти всеки пети ученик (18,4%) е отговорил, че няма нужда от допълнителна информация или обучения.

Какво искат от бъдещата си професия учениците от трите целеви групи? Вижда се, че и при всички групи ученици първите три атрибута на професиите, посочени от тях като най-желани са едни и същи.

На първо място учениците са посочили „много добро заплащане“, отговор, посочен средно от 79,5% от учениците от трите целеви групи, което не е изненадващо за хора, които още не са финансово независими и предвид комерсиализацията на обществото през последните години.

Приятно впечатление правят другите два най-популярни отговора – „да се чувствам удовлетворен от труда си“ (средно 61%) и „да виждам резултата от своя труд“ (средно 56,2%), което показва едно зряло отношение към избора на бъдеща професия. Вижда се, че при родителите първите два отговора са именно тези, следвани от сигурност, дефинирана тук като „лесно да намирам и да се задържам на работа“.

Едва на шесто място родителите са посочили парите като фактор при избора на професия. За съжаление престижът на професията интересува най-малко представителите на четирите групи анкетирани.

Вижда се, че средно 28,5% от анкетираните смятат, че ще останат да живеят и работят в родните си места. Към столицата на България ще се насочат приблизително 20% от учениците. В друг голям град от страната искат да се развиват професионално малко над 39 %, а едва 3,5% ще живеят в млък град или село. Средно 22,2% ще се отправят към страни от Европейския съюз, а малко над 13% към страни извън европейския съюз.

Запитани какво ще правят в професионален план след завършване на 12 клас, най-голям брой – 49,6% от ученици от професионалните паралелки казват, че ще опитат да работят и учат едновременно. Ще учат – 18,9%, а 19,7% ще започнат работа. Тази година 2,4% са посочили, че нито ще работят, нито ще учат, а 9,5% още не са решили какво ще правят към момента на попълване на анкетата.

Професионалните паралелки бяха попитани още какво ще изберат, ако поне единият им избор е да учат. Едва 23% казват, че ще продължат по специалността. По-голямата част – 57,5% казват, че ще продължат по друга специалност. Не са намерили отговор на този въпрос 19,5% от анкетираните ученици.

При профилираните паралелки бе зададен подобен въпрос: „В какво професионално направление ще продължите обучението си?“ В профила, в който се обучават ще продължат 15,2%, в близък на него 33,5%, а 51,3% са посочили, че ще продължат обучението си в напълно различно професионално направление.

Учениците от професионалните паралелки бяха попитани и колко смятат, че е реалистично да получават като нетно възнаграждение („чисто“), ако започнат работа по специалността си след завършване на средното училище.

Най-много ученици – 30,2% смятат, че заплата между 800 и 1000 лева е напълно реалистично очакване. От 600 до 800 лева смятат, че ще получават близо 12% от абитуриентите. Под 600 лева са посочили 3,2%. Над 1000 лева нетно възнаграждение очакват повече от половината (над 55%) от учениците. Като заплащане между 1000-1200 лева очакват 26,2 процента, а 29,4% очакват нетно заплащане над 1200 лева.

Проучването показа също, че 50% от седмокласниците не познават добре приликите и разликите в обучението в профилирана и в професионална паралелка, което е ключова информация за направата на информиран и осъзнат избор на образование след седми клас.

За да направят информиран и осъзнат избор на образование и професия, учениците трябва да притежават умения за планиране и вземане на решение – казва Пенко Атанасов, директор на Центъра за кариерно ориентиране. „Да разполагат със задълбочена информация за възможностите на образователната система и пазара на труда. А също така да познават и себе си като личности, за да съумеят да направят съпоставка между изискванията на професията и собствените си ресурси. Да бъдат крайно откровени със себе си – притежават ли качества, за да станат добри специалисти в избраната от тях област или изборът им е основан на мечти и фантазии. Тази задача не е лесна. Никой не твърди това. Ето защо съветването със специалисти от различни области на познанието, каквито са и кариерните консултанти на Центъра е добра идея. За съжаление задължителните часове за кариерно ориентиране в училище са крайно недостатъчни, за да можем да очакваме кой знае какъв ефект от нашата работа. Опитвам се да кажа, че учениците и родителите трябва да бъдат активна страна и да търсят помощ и подкрепа от нас“, коментира още специалистът.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица