Свържи се с нас

Новини

Какви са нагласите на учениците при избора им на училище и реализацията на пазара на труда?

Published

on

Да виждат резултата от своя труд и да изпитват удовлетворение от него, а не само високо заплащане, искат седмокласници и абитуриенти от областта. Родителите се затвърждават като най-значим фактор при избора на образование след седми клас, а качеството на обучение е основен критерий при избора на висше учебно заведение при абитуриентите.

Това показа ежегодно анкетно проучване сред учениците от седми и дванадесети клас, съобщи Пенко Атанасов, директор на Център за подкрепа за личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“.

Анкетата се провежда за четвърта поредна година на територията на област Габрово с учениците, на които им предстои преход в по-горна образователна степен и/или реализация на пазара на труда.

Целевите групи бяха три. Учениците от седми клас и две групи абитуриенти – тези които се обучават по специалност от професия и тези от профилираните паралелки. В анкетата взеха участие 598 деца от седми клас и 318 от завършващите 12 клас ученици. Въпросите бяха насочени към нуждата от информация, необходимост от помощ и подкрепа при избора (кои са значимите хора, които могат да окажат такава) и няколко въпроса, свързани с бъдещата професия и реализацията на младите хора.

Ясно се вижда, че родителите отново са припознати от своите деца като хората, които най-добре ще могат да ги подкрепят в избора на образование. Tова е най-ясно изразено при седмокласнициите, като 83,6 % от тях са посочили родителите. В 12 клас съответно 58,6 % от децата в профилираните и 62,2 % от професионалните паралелки са посочили този отговор.

Това очакване към родителите от своя страна поставя големи изисквания към самите тях. Не само що се отнася до личността, знанията, уменията, способностите, ценностната система и т.н. на тяхното дете, но изисква и познания за пазара на труда, местни и глобални икономически тенденции, технологичния напредък в отделните професии, образователните програми в училище или ВУЗ и т.н.

Не само за един обикновен родител, но и за много специалисти това е непосилна задача. Малко са хората, които могат да бъдат експерти в толкова различни области. Ето защо кариерното ориентиране на учениците следва да бъде обща задача на многото видове специалисти, ангажирани пряко или косвено с образованието и възпитанието на детето.

Резултатите показват още, че все повече ученици припознават различни членове на обкръжаващата ги социална среда като източник на информация и подкрепа.

На второ място след родителите се нареждат „професионалистите“, дефинирани в анкетата като хора, упражняващи желаната от детето професия или близка до нея. Вижда се, че дори при групата на учениците, обучаващи се в професионалните паралелки посочилите „професионалисти“ са дори с процент над тези, които са избрали родителите. Студентите, обучаващи се в сходни специалности, също са предпочитан източник на информация от абитуриентите.

Вижда се, че с натрупване на часовете за работа по кариерно ориентиране в училище, в гимназиален етап, расте и броят на учениците (в сравнение с тези в седми клас), припознаващи кариерните консултанти като източник на помощ при планиране на кариерата. Предвид липсата на задължителни часове по кариерно ориентиране в повечето класове в различните етапи на училищното образование и ограниченията, наложени от пандемията през последните две години, това е добро признание за усилията, които полага скромният по състав екип на Центъра за кариерно ориентиране.

„Средно 6,7% от анкетираните не разпознават нито един от посочените, което ни кара да направим извода, че те сами ще вземат решение. Докато за абитуриентите това е нормално и очаквано, за седмокласниците това е малко притеснително, тъй като те не разполагат с достатъчно информация за света на професиите и за себе си като личности. Изборът в седми клас трябва да се направи съвместно от детето и родителя“, коментира още Пенко Атанасов.

В графата други, учениците са посочвали себе си или други близки от семейния кръг – братя и сестри, братовчеди и т.н.

Отговорите на този въпрос целяха да „изведат“ кръга от значими възрастни, които учениците разпознават като подкрепящи ги в прехода между образователните степени (и пазара на труда). В един друг въпрос, обаче дванадесетокласниците бяха попитани за това към кого от тях биха се обърнали за помощ и подкрепа.

Тук вече се вижда, че дори да разпознават по-широк кръг от „помагащи“, когато се наложи да предприемат действия, за да се свържат с тях,  част от учениците, избрали в предходния въпрос професионалистите и студентите, отново се насочват към най-близкия си кръг – родителите и приятелите.

Вижда се, че за 71,3% от абитуриентите е най-важно висшето учебно заведение, което са избрали да предлага качествено обучение. Следва практическото обучение – „да предлага стажове и практики“, посочено от 54,8% от анкетираните. На трето място абитуриентите посочват като важен критерий „финансовата страна“. За най-малко ученици е важна близостта на ВУЗ-а до родното им място.

В седми клас, най-много ученици биха искали да знаят какви предмети ще изучават в избраната от тях паралелка – 47,2%. Следвана от информация за бъдеща реализация, отговор посочен от 41,8% от анкетираните. На следващо място, седмокласниците посочват нуждата от информация за предлаганите за обучение в средните училища специалности от професия и профили, съответно 37,1% и 36,6%.

Абитуриентите от профилираните паралелки споделят нуждата да знаят каква професия ще упражняват, дипломирайки се в една или друга специалност – 52,4%. На второ място искат да знаят кои ще са дисциплините, които ще изучават – 51,8%, а на трето възможностите за обучение (видове специалности), които предлагат висшите училища – 47,6%.

Що се отнася за абитуриентите от професионалните паралелки, за да се идентифицира нуждата от информация бяха зададени два въпроса. Единият насочен към онези, които ще продължат образованието си във ВУЗ и един към онези, които ще започнат работа.

Вижда се че първите се интересуват какво (66,3%) и къде ще могат да работят (64,3%), след като завършат висше образование. На следващо място абитуриентите искат да знаят какви ще бъдат изучаваните от тях дисциплини във висшето училище (64,3%).

Относно реализацията на пазара на труда, въпреки, че това е една от темите, засегната и в образователните програми за гимназиален етап, най-много ученици (56,8%) биха искали да могат да подготвят по-добре документите си за кандидатстване. Всъщност и трите най-популярни отговора са насочени към кандидатстването за работа. Следва нуждата от обучение за това как да се държат на интервюто за работа, отговор, посочен от 44% от анкетираните и как да търсят работа – 39,2%.

Почти всеки пети ученик (18,4%) е отговорил, че няма нужда от допълнителна информация или обучения.

Какво искат от бъдещата си професия учениците от трите целеви групи? Вижда се, че и при всички групи ученици първите три атрибута на професиите, посочени от тях като най-желани са едни и същи.

На първо място учениците са посочили „много добро заплащане“, отговор, посочен средно от 79,5% от учениците от трите целеви групи, което не е изненадващо за хора, които още не са финансово независими и предвид комерсиализацията на обществото през последните години.

Приятно впечатление правят другите два най-популярни отговора – „да се чувствам удовлетворен от труда си“ (средно 61%) и „да виждам резултата от своя труд“ (средно 56,2%), което показва едно зряло отношение към избора на бъдеща професия. Вижда се, че при родителите първите два отговора са именно тези, следвани от сигурност, дефинирана тук като „лесно да намирам и да се задържам на работа“.

Едва на шесто място родителите са посочили парите като фактор при избора на професия. За съжаление престижът на професията интересува най-малко представителите на четирите групи анкетирани.

Вижда се, че средно 28,5% от анкетираните смятат, че ще останат да живеят и работят в родните си места. Към столицата на България ще се насочат приблизително 20% от учениците. В друг голям град от страната искат да се развиват професионално малко над 39 %, а едва 3,5% ще живеят в млък град или село. Средно 22,2% ще се отправят към страни от Европейския съюз, а малко над 13% към страни извън европейския съюз.

Запитани какво ще правят в професионален план след завършване на 12 клас, най-голям брой – 49,6% от ученици от професионалните паралелки казват, че ще опитат да работят и учат едновременно. Ще учат – 18,9%, а 19,7% ще започнат работа. Тази година 2,4% са посочили, че нито ще работят, нито ще учат, а 9,5% още не са решили какво ще правят към момента на попълване на анкетата.

Професионалните паралелки бяха попитани още какво ще изберат, ако поне единият им избор е да учат. Едва 23% казват, че ще продължат по специалността. По-голямата част – 57,5% казват, че ще продължат по друга специалност. Не са намерили отговор на този въпрос 19,5% от анкетираните ученици.

При профилираните паралелки бе зададен подобен въпрос: „В какво професионално направление ще продължите обучението си?“ В профила, в който се обучават ще продължат 15,2%, в близък на него 33,5%, а 51,3% са посочили, че ще продължат обучението си в напълно различно професионално направление.

Учениците от професионалните паралелки бяха попитани и колко смятат, че е реалистично да получават като нетно възнаграждение („чисто“), ако започнат работа по специалността си след завършване на средното училище.

Най-много ученици – 30,2% смятат, че заплата между 800 и 1000 лева е напълно реалистично очакване. От 600 до 800 лева смятат, че ще получават близо 12% от абитуриентите. Под 600 лева са посочили 3,2%. Над 1000 лева нетно възнаграждение очакват повече от половината (над 55%) от учениците. Като заплащане между 1000-1200 лева очакват 26,2 процента, а 29,4% очакват нетно заплащане над 1200 лева.

Проучването показа също, че 50% от седмокласниците не познават добре приликите и разликите в обучението в профилирана и в професионална паралелка, което е ключова информация за направата на информиран и осъзнат избор на образование след седми клас.

За да направят информиран и осъзнат избор на образование и професия, учениците трябва да притежават умения за планиране и вземане на решение – казва Пенко Атанасов, директор на Центъра за кариерно ориентиране. „Да разполагат със задълбочена информация за възможностите на образователната система и пазара на труда. А също така да познават и себе си като личности, за да съумеят да направят съпоставка между изискванията на професията и собствените си ресурси. Да бъдат крайно откровени със себе си – притежават ли качества, за да станат добри специалисти в избраната от тях област или изборът им е основан на мечти и фантазии. Тази задача не е лесна. Никой не твърди това. Ето защо съветването със специалисти от различни области на познанието, каквито са и кариерните консултанти на Центъра е добра идея. За съжаление задължителните часове за кариерно ориентиране в училище са крайно недостатъчни, за да можем да очакваме кой знае какъв ефект от нашата работа. Опитвам се да кажа, че учениците и родителите трябва да бъдат активна страна и да търсят помощ и подкрепа от нас“, коментира още специалистът.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица