Свържи се с нас

Култура

Стефан Бойновски е първият гъдулар с грамофонна плоча

Published

on

На днешната дата се навършват 130 г. от рождението на известният народен певец и самоук талант Стефан Георгиев Пенчев, известен като Стефан Бойновски или „Старопланинският орфей“ от с. Бойновци, Габровско. Над седем десетилетия неговата музика и песни звучат не само в родното му село и габровския регион, а и в много европейски градове. Той е първият изпълнител на народни песни и гъдулар, записан на грамофонна плоча.

Портретна снимка на Стефан Бойновски – 1932 г

Стефан Бойновски е роден на 15 юни 1892 г. в с. Бойновци, Габровско в бедното семейство на Георги Пенчев – прочут гайдар и Мария Колева. След като баща му си отива от този свят твърде рано, невръстният Стефан се захваща с тежкия и непосилен за едно дете труд на нивата. Получава като подарък една гъдулка от Мянко Иванов Мянков, на която започва да се упражнява във всеки свободен миг – „тя била неговата радост и утеха“ през онези тежки времена. По-късно на 9 – годишна възраст сам изработва първия си музикален инструмент, гледайки подарения. Със своята гъдулка започва да свири и пее пред хора основно по сватби, седенки и събори.

След казармата Стефан Бойновски участва в Междусъюзническата война (1913 г.) и в Първата световна война. През 1916 г. е тежко ранен в дясната ръка. След войната работи като строител, колар, дърводелец и същевременно продължава да свири и пее.

Стефан Бойновски с изработените от него гъдулки. Б.д.

Стефан Бойновски прави първите си записи за грамофонна плоча в София през 1929 г., след като към него проявяват интерес двама предприемачи от софийската фирма „Мартинов – Обретенов“, които решават да търгуват и произвеждат грамофонни плочи. Свързват се с него чрез габровските си посредници Ради Точиларов и Христо Цонев. Сред записаните произведения са: „Рано ранила Грозданка“, „Извеждане на булката“, „Кирчо на чардак стоеше“ и др. През 1932 г. Симеон Петров – търговец на грамофонни плочи в Париж предлага на народният ни талант да направят записи там. Записват общо 24 грамофонни плочи. Година по-късно следват записи в Прага, Виена, Берлин. Завръща се в родното си село и продължава работата си като строител и майстор на каруци. Музиката и песента на твореца продължава да се носи по села и градове по различни поводи за радост на всички.

Стефан Бойновски с гъдулка в ръка по време на карнавално шествие  Габрово. Б.д.

По време на Втората световна война секва творчеството на прочутия гъдулар. След 9 септември 1944 г. музиката на Стефан Бойновски получава високо обществено признание. През 1960 г. в Габрово идват Филип Кутев и Живка Клинкова, които записват няколко песни от твореца. Същата година е поканен да свири в зала „България“. „Пях така, както не съм пял в живота си“ спомня си народният певец, описан в биографичния очерк за него от Цв. Костов през 1976 г. През следващите години записва и в Радио – София. Участва във филма „Трите приятелки“ и в много фестивали и надпявания, от които получава грамоти и отличия. Журналиста Стоян Белчев му дава името „Старопланинския Орфей“ в статията си във в. „Балканско знаме“ през 1984 г.

Снимка от каталога за български грамофонни плочи „Одеон-електрик“ с портретна снимка на Стефан Бойновски и заглавията на песните включени в плочата му,  1929 г.

Стефан Бойновски свири на над 500 сватби. Само в родното си село омъжва 33 булки. Умира на 23 ян. 1980 г. в родното си място, но творчеството му остава дълбоко в сърцата на хората.

Документите на Стефан Бойновски са дарени от дъщеря му Минка Стефанова Цвяткова през 1987 г., съхраняват се в Държавен архив – Габрово и са обособени във фонд на негово име. Те са достъпни за читатели и изследователи.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица