Свържи се с нас

Култура

Стефан Бойновски е първият гъдулар с грамофонна плоча

Published

on

На днешната дата се навършват 130 г. от рождението на известният народен певец и самоук талант Стефан Георгиев Пенчев, известен като Стефан Бойновски или „Старопланинският орфей“ от с. Бойновци, Габровско. Над седем десетилетия неговата музика и песни звучат не само в родното му село и габровския регион, а и в много европейски градове. Той е първият изпълнител на народни песни и гъдулар, записан на грамофонна плоча.

Портретна снимка на Стефан Бойновски – 1932 г

Стефан Бойновски е роден на 15 юни 1892 г. в с. Бойновци, Габровско в бедното семейство на Георги Пенчев – прочут гайдар и Мария Колева. След като баща му си отива от този свят твърде рано, невръстният Стефан се захваща с тежкия и непосилен за едно дете труд на нивата. Получава като подарък една гъдулка от Мянко Иванов Мянков, на която започва да се упражнява във всеки свободен миг – „тя била неговата радост и утеха“ през онези тежки времена. По-късно на 9 – годишна възраст сам изработва първия си музикален инструмент, гледайки подарения. Със своята гъдулка започва да свири и пее пред хора основно по сватби, седенки и събори.

След казармата Стефан Бойновски участва в Междусъюзническата война (1913 г.) и в Първата световна война. През 1916 г. е тежко ранен в дясната ръка. След войната работи като строител, колар, дърводелец и същевременно продължава да свири и пее.

Стефан Бойновски с изработените от него гъдулки. Б.д.

Стефан Бойновски прави първите си записи за грамофонна плоча в София през 1929 г., след като към него проявяват интерес двама предприемачи от софийската фирма „Мартинов – Обретенов“, които решават да търгуват и произвеждат грамофонни плочи. Свързват се с него чрез габровските си посредници Ради Точиларов и Христо Цонев. Сред записаните произведения са: „Рано ранила Грозданка“, „Извеждане на булката“, „Кирчо на чардак стоеше“ и др. През 1932 г. Симеон Петров – търговец на грамофонни плочи в Париж предлага на народният ни талант да направят записи там. Записват общо 24 грамофонни плочи. Година по-късно следват записи в Прага, Виена, Берлин. Завръща се в родното си село и продължава работата си като строител и майстор на каруци. Музиката и песента на твореца продължава да се носи по села и градове по различни поводи за радост на всички.

Стефан Бойновски с гъдулка в ръка по време на карнавално шествие  Габрово. Б.д.

По време на Втората световна война секва творчеството на прочутия гъдулар. След 9 септември 1944 г. музиката на Стефан Бойновски получава високо обществено признание. През 1960 г. в Габрово идват Филип Кутев и Живка Клинкова, които записват няколко песни от твореца. Същата година е поканен да свири в зала „България“. „Пях така, както не съм пял в живота си“ спомня си народният певец, описан в биографичния очерк за него от Цв. Костов през 1976 г. През следващите години записва и в Радио – София. Участва във филма „Трите приятелки“ и в много фестивали и надпявания, от които получава грамоти и отличия. Журналиста Стоян Белчев му дава името „Старопланинския Орфей“ в статията си във в. „Балканско знаме“ през 1984 г.

Снимка от каталога за български грамофонни плочи „Одеон-електрик“ с портретна снимка на Стефан Бойновски и заглавията на песните включени в плочата му,  1929 г.

Стефан Бойновски свири на над 500 сватби. Само в родното си село омъжва 33 булки. Умира на 23 ян. 1980 г. в родното си място, но творчеството му остава дълбоко в сърцата на хората.

Документите на Стефан Бойновски са дарени от дъщеря му Минка Стефанова Цвяткова през 1987 г., съхраняват се в Държавен архив – Габрово и са обособени във фонд на негово име. Те са достъпни за читатели и изследователи.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица