Култура
Стефан Бойновски е първият гъдулар с грамофонна плоча
На днешната дата се навършват 130 г. от рождението на известният народен певец и самоук талант Стефан Георгиев Пенчев, известен като Стефан Бойновски или „Старопланинският орфей“ от с. Бойновци, Габровско. Над седем десетилетия неговата музика и песни звучат не само в родното му село и габровския регион, а и в много европейски градове. Той е първият изпълнител на народни песни и гъдулар, записан на грамофонна плоча.
Стефан Бойновски е роден на 15 юни 1892 г. в с. Бойновци, Габровско в бедното семейство на Георги Пенчев – прочут гайдар и Мария Колева. След като баща му си отива от този свят твърде рано, невръстният Стефан се захваща с тежкия и непосилен за едно дете труд на нивата. Получава като подарък една гъдулка от Мянко Иванов Мянков, на която започва да се упражнява във всеки свободен миг – „тя била неговата радост и утеха“ през онези тежки времена. По-късно на 9 – годишна възраст сам изработва първия си музикален инструмент, гледайки подарения. Със своята гъдулка започва да свири и пее пред хора основно по сватби, седенки и събори.
След казармата Стефан Бойновски участва в Междусъюзническата война (1913 г.) и в Първата световна война. През 1916 г. е тежко ранен в дясната ръка. След войната работи като строител, колар, дърводелец и същевременно продължава да свири и пее.

Стефан Бойновски прави първите си записи за грамофонна плоча в София през 1929 г., след като към него проявяват интерес двама предприемачи от софийската фирма „Мартинов – Обретенов“, които решават да търгуват и произвеждат грамофонни плочи. Свързват се с него чрез габровските си посредници Ради Точиларов и Христо Цонев. Сред записаните произведения са: „Рано ранила Грозданка“, „Извеждане на булката“, „Кирчо на чардак стоеше“ и др. През 1932 г. Симеон Петров – търговец на грамофонни плочи в Париж предлага на народният ни талант да направят записи там. Записват общо 24 грамофонни плочи. Година по-късно следват записи в Прага, Виена, Берлин. Завръща се в родното си село и продължава работата си като строител и майстор на каруци. Музиката и песента на твореца продължава да се носи по села и градове по различни поводи за радост на всички.

По време на Втората световна война секва творчеството на прочутия гъдулар. След 9 септември 1944 г. музиката на Стефан Бойновски получава високо обществено признание. През 1960 г. в Габрово идват Филип Кутев и Живка Клинкова, които записват няколко песни от твореца. Същата година е поканен да свири в зала „България“. „Пях така, както не съм пял в живота си“ спомня си народният певец, описан в биографичния очерк за него от Цв. Костов през 1976 г. През следващите години записва и в Радио – София. Участва във филма „Трите приятелки“ и в много фестивали и надпявания, от които получава грамоти и отличия. Журналиста Стоян Белчев му дава името „Старопланинския Орфей“ в статията си във в. „Балканско знаме“ през 1984 г.

Стефан Бойновски свири на над 500 сватби. Само в родното си село омъжва 33 булки. Умира на 23 ян. 1980 г. в родното си място, но творчеството му остава дълбоко в сърцата на хората.
Документите на Стефан Бойновски са дарени от дъщеря му Минка Стефанова Цвяткова през 1987 г., съхраняват се в Държавен архив – Габрово и са обособени във фонд на негово име. Те са достъпни за читатели и изследователи.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.
Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.



До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.
Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.



Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.
Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.



Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

-
Новинипреди 5 дни170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената
-
Новинипреди 7 дниКомуникацията между институциите в региона е добра, работи се в синхрон
-
Новинипреди 7 дниСребро за Иван Екимов от международен шахматен турнир
-
Любопитнопреди 6 дниДрескод футболна фланелка за споделеното гледане на първия полуфинал
-
Новинипреди 6 дниГабровски учител участва в международен педагогически форум
-
Кримипреди 5 дниТри нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 5 дниПолагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана
-
Кримипреди 2 дниПолицията проведе акция за контрол на електрическите тротинетки









