Свържи се с нас

Култура

Гергьовденски празници в музей „Етър“

Published

on

„Три дни яли, пили и се веселили“ – много често това изречение е последното от приказките с щастлив край. Преживяванията на посетителите в музей „Етър“ по време на Гергьовденските празници – 6, 7 и 8 май, бяха ако не приказни, то със сигурност празнични.

Тези дни бяха наситени с много на брой и съобразени с вкусовете на различните публики фолклорни изпълнения и възстановки. Топлите почивни дни дадоха възможност на професионалисти и самодейци да се изявят и да покажат запазени от тях традиции.

През трите празнични дни в музея можеше да се наблюдават демонстрации за биене на масло, подсирване на сирене, ръчно мелене на зърно, направа на обредни хлябове.

Хората видяха как Мария Иванова приготвя млечни продукти. Мария и съпругът ѝ се занимават с фермерство вече 18 години. На мандрата в музей „Етър“ тя и Ралица Касимова от Хранкооп София показаха краве, овче и козе сирене, кашкавал, мътеница, масло. Лицата на посетителите, вкусили от тях, изразяваха по-добре от всяка дума отношението им към продукти без излишни добавки към съдържанието. Публиката разбра, че от козето мляко се добиват кисело мляко и масло с много добри вкусови качества, но само майстор може да ги направи. Ралица Касемова сподели, че Мария Иванова много добре знае какво е палмово масло, познава и последиците от употребата му и затова никога не би добавила от него в продуктите си. 

С чудесни вкусови качества е и медът, предложен на крайречната алея в музея от местни производители. На същото пространство можеше да се видят и изделията на един истински маг. Не, илюзионното изкуство не беше представено по време на Гергьовденските празници в музей „Етър“, но Георги Петков, известен на сцената като магьосникът Бинти, показа друго свое умение. Кметският наместник на габровското село Армени се представи като дърворезбар. Нямаше как да не направи впечатление габровският му свещник. В него габровци слагат една свещ, севлиевци – като по-щедри – две, а ловчанлии цели три. Е, последните явно са готови да пръскат светлина…и пари, с широки пръсти, поне според габровските разбирания.

На 6, 7 и 8 май Дамян Христов и Мая Колчева, от екипа на музея, направиха демонстрации на ръчно мелене на зърно. Или, както Дамян поясняваше на публиката – грухане на булгур. Заниманието е женско, но ако мъжът е свършил работата си на Гергьовден – справил се е с агнето и го е сложил в пещта, жената не пропуска да го накара да я отмени в някои къщни работи. В случая – да груха пшеница. Стриването на зърното между двата камъка не е лесно нещо, но когато се практикува за забавление, а и за запазване на традицията, е забавно и поучително. Впрочем имаше и туристи, които се зарадваха, че могат да се завърнат към миналото само за малко и не им се налага да мелят булгур в домашни условия.

Обредност, която се изпълнява около или на Гергьовден имат различни етнически и религиозни общности, които населяват България. В музей „Етър“ бяха пресъздадени и християнска, и мюсюлманска, както и на представители на ромската общност. „Етър“, който е етнографски музей с регионален характер, има за задача да проучва, съхранява и представя бита на хората в неговото многообразие в една доста обширна територия. Част от тази важна мисия бе изпълнена по време на Гергьовденските празници през 2022 година.

Заснети за представяне в медийните канали и архива на музея са „От буенека до гергьовденското хоро“ в изпълнение на Танцов ансамбъл „Средец“ от София, „Полерания“ на читалище „Васил Левски 1900“ от с. Войнягово, „Едерлези“ на Център „Амалипе“ и ОУ „Петко Р. Славейков“от с. Джулюница, „Крадене на дете“ на читалище „Добри Люцканов 1912“ от с. Васил Друмев, „Топене на белези по Гергьовден“ на читалище „Светлина 1907“ от Якоруда и „Хъдреллез“ на читалище „Нов живот 1948“ от с. Мъдрево.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица