Свържи се с нас

Култура

Гергьовденски празници в музей „Етър“

Published

on

„Три дни яли, пили и се веселили“ – много често това изречение е последното от приказките с щастлив край. Преживяванията на посетителите в музей „Етър“ по време на Гергьовденските празници – 6, 7 и 8 май, бяха ако не приказни, то със сигурност празнични.

Тези дни бяха наситени с много на брой и съобразени с вкусовете на различните публики фолклорни изпълнения и възстановки. Топлите почивни дни дадоха възможност на професионалисти и самодейци да се изявят и да покажат запазени от тях традиции.

През трите празнични дни в музея можеше да се наблюдават демонстрации за биене на масло, подсирване на сирене, ръчно мелене на зърно, направа на обредни хлябове.

Хората видяха как Мария Иванова приготвя млечни продукти. Мария и съпругът ѝ се занимават с фермерство вече 18 години. На мандрата в музей „Етър“ тя и Ралица Касимова от Хранкооп София показаха краве, овче и козе сирене, кашкавал, мътеница, масло. Лицата на посетителите, вкусили от тях, изразяваха по-добре от всяка дума отношението им към продукти без излишни добавки към съдържанието. Публиката разбра, че от козето мляко се добиват кисело мляко и масло с много добри вкусови качества, но само майстор може да ги направи. Ралица Касемова сподели, че Мария Иванова много добре знае какво е палмово масло, познава и последиците от употребата му и затова никога не би добавила от него в продуктите си. 

С чудесни вкусови качества е и медът, предложен на крайречната алея в музея от местни производители. На същото пространство можеше да се видят и изделията на един истински маг. Не, илюзионното изкуство не беше представено по време на Гергьовденските празници в музей „Етър“, но Георги Петков, известен на сцената като магьосникът Бинти, показа друго свое умение. Кметският наместник на габровското село Армени се представи като дърворезбар. Нямаше как да не направи впечатление габровският му свещник. В него габровци слагат една свещ, севлиевци – като по-щедри – две, а ловчанлии цели три. Е, последните явно са готови да пръскат светлина…и пари, с широки пръсти, поне според габровските разбирания.

На 6, 7 и 8 май Дамян Христов и Мая Колчева, от екипа на музея, направиха демонстрации на ръчно мелене на зърно. Или, както Дамян поясняваше на публиката – грухане на булгур. Заниманието е женско, но ако мъжът е свършил работата си на Гергьовден – справил се е с агнето и го е сложил в пещта, жената не пропуска да го накара да я отмени в някои къщни работи. В случая – да груха пшеница. Стриването на зърното между двата камъка не е лесно нещо, но когато се практикува за забавление, а и за запазване на традицията, е забавно и поучително. Впрочем имаше и туристи, които се зарадваха, че могат да се завърнат към миналото само за малко и не им се налага да мелят булгур в домашни условия.

Обредност, която се изпълнява около или на Гергьовден имат различни етнически и религиозни общности, които населяват България. В музей „Етър“ бяха пресъздадени и християнска, и мюсюлманска, както и на представители на ромската общност. „Етър“, който е етнографски музей с регионален характер, има за задача да проучва, съхранява и представя бита на хората в неговото многообразие в една доста обширна територия. Част от тази важна мисия бе изпълнена по време на Гергьовденските празници през 2022 година.

Заснети за представяне в медийните канали и архива на музея са „От буенека до гергьовденското хоро“ в изпълнение на Танцов ансамбъл „Средец“ от София, „Полерания“ на читалище „Васил Левски 1900“ от с. Войнягово, „Едерлези“ на Център „Амалипе“ и ОУ „Петко Р. Славейков“от с. Джулюница, „Крадене на дете“ на читалище „Добри Люцканов 1912“ от с. Васил Друмев, „Топене на белези по Гергьовден“ на читалище „Светлина 1907“ от Якоруда и „Хъдреллез“ на читалище „Нов живот 1948“ от с. Мъдрево.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица