Свържи се с нас

Култура

Гергьовденски празници в музей „Етър“

Published

on

„Три дни яли, пили и се веселили“ – много често това изречение е последното от приказките с щастлив край. Преживяванията на посетителите в музей „Етър“ по време на Гергьовденските празници – 6, 7 и 8 май, бяха ако не приказни, то със сигурност празнични.

Тези дни бяха наситени с много на брой и съобразени с вкусовете на различните публики фолклорни изпълнения и възстановки. Топлите почивни дни дадоха възможност на професионалисти и самодейци да се изявят и да покажат запазени от тях традиции.

През трите празнични дни в музея можеше да се наблюдават демонстрации за биене на масло, подсирване на сирене, ръчно мелене на зърно, направа на обредни хлябове.

Хората видяха как Мария Иванова приготвя млечни продукти. Мария и съпругът ѝ се занимават с фермерство вече 18 години. На мандрата в музей „Етър“ тя и Ралица Касимова от Хранкооп София показаха краве, овче и козе сирене, кашкавал, мътеница, масло. Лицата на посетителите, вкусили от тях, изразяваха по-добре от всяка дума отношението им към продукти без излишни добавки към съдържанието. Публиката разбра, че от козето мляко се добиват кисело мляко и масло с много добри вкусови качества, но само майстор може да ги направи. Ралица Касемова сподели, че Мария Иванова много добре знае какво е палмово масло, познава и последиците от употребата му и затова никога не би добавила от него в продуктите си. 

С чудесни вкусови качества е и медът, предложен на крайречната алея в музея от местни производители. На същото пространство можеше да се видят и изделията на един истински маг. Не, илюзионното изкуство не беше представено по време на Гергьовденските празници в музей „Етър“, но Георги Петков, известен на сцената като магьосникът Бинти, показа друго свое умение. Кметският наместник на габровското село Армени се представи като дърворезбар. Нямаше как да не направи впечатление габровският му свещник. В него габровци слагат една свещ, севлиевци – като по-щедри – две, а ловчанлии цели три. Е, последните явно са готови да пръскат светлина…и пари, с широки пръсти, поне според габровските разбирания.

На 6, 7 и 8 май Дамян Христов и Мая Колчева, от екипа на музея, направиха демонстрации на ръчно мелене на зърно. Или, както Дамян поясняваше на публиката – грухане на булгур. Заниманието е женско, но ако мъжът е свършил работата си на Гергьовден – справил се е с агнето и го е сложил в пещта, жената не пропуска да го накара да я отмени в някои къщни работи. В случая – да груха пшеница. Стриването на зърното между двата камъка не е лесно нещо, но когато се практикува за забавление, а и за запазване на традицията, е забавно и поучително. Впрочем имаше и туристи, които се зарадваха, че могат да се завърнат към миналото само за малко и не им се налага да мелят булгур в домашни условия.

Обредност, която се изпълнява около или на Гергьовден имат различни етнически и религиозни общности, които населяват България. В музей „Етър“ бяха пресъздадени и християнска, и мюсюлманска, както и на представители на ромската общност. „Етър“, който е етнографски музей с регионален характер, има за задача да проучва, съхранява и представя бита на хората в неговото многообразие в една доста обширна територия. Част от тази важна мисия бе изпълнена по време на Гергьовденските празници през 2022 година.

Заснети за представяне в медийните канали и архива на музея са „От буенека до гергьовденското хоро“ в изпълнение на Танцов ансамбъл „Средец“ от София, „Полерания“ на читалище „Васил Левски 1900“ от с. Войнягово, „Едерлези“ на Център „Амалипе“ и ОУ „Петко Р. Славейков“от с. Джулюница, „Крадене на дете“ на читалище „Добри Люцканов 1912“ от с. Васил Друмев, „Топене на белези по Гергьовден“ на читалище „Светлина 1907“ от Якоруда и „Хъдреллез“ на читалище „Нов живот 1948“ от с. Мъдрево.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица