Свържи се с нас

Новини

Томислав Дончев: Има толкова изречени лъжи, че ако опровергавам всяка, не би останало време да се свършат смислени неща

Published

on

Г-н Дончев, през годините сте отговарял на множество въпроси, вероятно хиляди, удобни и неудобни. Приемате ли днес да отговорите само на неудобни въпроси, по теми, за които получавате критики?

Естествено, само удобните въпроси правят разговора скучен и без особен смисъл. Нещо като протоколна любезност, кой има полза от това…?

А иначе критики съм получавал много. Заслужени и незаслужени. Част от работата ми e.

Защо тунелът под Шипка не стана досега?

Ех, този тунел, ако планината се копаеше с думи, досега да сме излезли над Казанлък. И днес, мнозина, които даже не знаят къде трябва да започва и свършва, напоително говорят по темата, особено преди избори.

Сега фактите:

Темата за тунела е рестартирана със скромното ми участие, като кмет през 2008-2009 година, мнозина габровци вероятно помнят.

Първата реална крачка беше направена със старта на строителството на обходния (и довеждащ до тунела) път на Габрово в края на първия мандат на кабинета Борисов. Този проект мина през редица трудности – беше спиран по времето на кабинета „Орешарски” заради промени в правилата за отчуждаване, появиха се и археологически забележителности, което също забави строителството.  И така, началото на миналата година, обходният път е завършен. Хубавото е, че Европейската комисия, въпреки забавянето, изцяло призна европейската част от финансирането на обекта, защото е завършен и функционира.

Втората важна крачка е решението за финансирането на проекта за самия тунел от новата оперативна програма „Транспорт”. Именно и заради това, на 22 октомври 2020 година е обявена обществена поръчка за изграждането му, на стойност 267 225 010 лв. без ДДС.  И до ден днешен определен изпълнител няма.

Вярно, че е че има обжалвания, то проект без обжалване не е имало до сега, но чухме и много твърдения, че цялото забавяне е заради стремеж да се избере „правителен” изпълнител.  А това вече прилича на опит да развалиш готова работа, както казват хората.

Това са фактите. Всичко останало са празни приказки.

За да стигнем до тук, бяха положени много усилия, преодоляни бяха всякакви препятствия. Ще е глупаво заради глупост или алчност да се провалят нещата преди края.

А ще стане ли?

Този проект исторически имаше много „душмани” в различни институции. Въпреки това, според мен, проектът е необратим. Дори и някой да реши да го сложи „на трупчета” ще има силен обществен отпор, впрочем не само в габровско.

Защо нямаме електронно правителство?

Накратко казано, защото България започна да го изгражда късно и защото не е отделила достатъчно пари за това.

Каква е истината за прословутите пари за електронно правителство?

Ще стигнем и до парите. Нека първо поговорим за времето.

За първи път темата се появява през 2002 г. когато даже се изработва и стратегия по темата. 14 години (т.е. до 2016 г.) са полагани някакви фрагментарни усилия, внедрявани са системи, но на ниво отделна институция, без сходимост, без цялостен подход. Нещата стартират по правилния начин през 2016 г. с необходимите промени в законодателството, създаването на средата електронен обмен на съобщения, системата за междурегистров обмен и модула за електронно връчване, със създаването на Държавната агенция „Електронно управление”. От тогава има качествен ръст.

Нека пак поговорим с факти.

Например, системата за сигурно електронно връчване- през 2017 година са изпратени 6695 съобщения до гражданите и бизнеса, докато през 2020 година те са 527 575.

В системата за междурегистров обмен – основен компонент от електронното управление, през 2017 са направените справки малко на 1 млн., а през 2020 г. – 16,2 млн.

Мога да дам и много други примери.

Вече имаме цели сфери, където услугите са основно дигитални – услугите на НАП, подаване и отчитане на проекти, електронни обществени поръчки. Администрациите вече обменят съобщения изцяло по електронен път и много други.

Разбира се, има още какво да се направи. На първо място, за да „имаме електронно правителство” е необходима електронната идентификация, която трябва да стартира с новите документи за самоличност.  Надявам се, това да стане скоро.

Толкова за случилото и неслучилото се в годините назад. Само факти.

А парите?

Имате предвид, че „Томислав Дончев е похарчил 1, 2, 3 млрд. за електронно управление ли?”

Да, например. Колко милиарда са?

Аз за електронното упраление съм отговарял между 2017 и 2019 г., но не това е важното. Както казах по-горе, един от проблемите е, че в годините назад България не само е инвестирала недалновидно, но и недостатъчно пари.  През последните 10 години, държавата е отделила 270 млн лв, основно средства от Европейския съюз, чрез които са изградени системите, които описах по-горе.

А милиардите?

Няма милиарди. Тези, които спекулират по темата, вероятно имат предвид разходите на държавните институции и общините за компютри, принтери и т.н. през последното десетилетие.

А защо не се защитавате и оставяте хората да бъдат лъгани и манипулирани по тази тема?

Първо, такива твърдения са симптом на примитивния начин, по който се прави политика. Не да покажеш какво искаш и можеш да сториш, а само да хулиш другия. С причина или без.

Второ, има толкова изречени лъжи, че ако трябва да се опровергават, едва ли ще остане време да се свърши нещо смислено. Много от лъжите ги опровергава времето. Да ви припомня ли, че през 2007 година се твърдеше, че се боря да стана кмет на Габрово за да приемаме боклука на София, помните ли, че ви убеждаваха, че Автомагистрала Тракия се строи от парите за пенсии, а че Сорос ще вземе на хората панелките, след като се санират….и много други.

Други лъжи остават, за съжаление. И проблемът не е в това, че някой е охулен незаслужено. Проблемът е, че в тази среда скоро няма да остане свестен човек, който е готов да се занимава с политика.

Как си обяснявате факта, че лъжата, спекулацията и манипулацията бързо достига до хората, разпространява се в големи мащаби и те я приемат за истината, а истина остава безинтересна и нечута?

Има натрупано недоверие към политици, институции, документи, експерти, което е разбираемо, защото за 30 години преход и политици, и експерти често твориха безобразия.  Но това е огромен проблем, защото държавата не се крепи на силата, а на доверието.  

Вярвате ли наистина, че в този момент само ГЕРБ може да направи най-доброто за страната?

Подозрително би било да има такава претенция, а и това го преценяват хората. Стореното от нас може да се види – добро или не толкова добро. Който не работи, той не греши.

От другата страна имаме само големи приказки. Аз не подценявам ролята на думите в политиката, но само с приказки не може.

Мода ли е омразата към ГЕРБ или има обективни причини за това?

Когато управляваш дълго, в един момент ставаш виновен за всичко, което се случва и не се случва.  Отделно улисани в работата, не успяхме да сме достатъчно готини, не намерихме път към младите хора…това си е изцяло наша вина. Не говоря за партийни клишета и агитация, а за разговор.

И сигурно е мода. И както всяка мода тя отминава, и както не винаги дреха от модния подиум стои добре на всеки, така се получава и тук. Много често ми се е случвало да срещна момичета и момчета в планината, да си поговорим, първо за планини и преходи, после за икономика, накрая за политика и да превърна недоверието в доверие. Политиката, освен всичко друго е и комуникация, разговор. Но в тази комуникация, сме в тежка конкуренция с всички политически спекулации и фалшиви новини.

Кой и защо според вас има полза от насаждането на тази омраза?

Партии, хора, които освен това да се против някого и нещо, няма какво друго да предложат.  В миналия парламент, имахме и опит за коалиция на омразата, опит да се състави правителство от всички, които ни мразят. Очевидно е, че само омразата не стига.

За какво гласува Томислав Дончев обичайно?

Винаги гласувам „За” кауза, да си против, не е кауза, а липса на такава.

А за какво ще гласува този път?

България да намери пътя към по-добро бъдеще, ако може без да се губи по криви пътеки.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ГЕРБ – СДС“, във връзка с изборите за 47 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 32 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Новини

„Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение

Published

on

С поднасяне на цветя, караул и минута мълчание, габровският клон „Цанко Дюстабанов“ на Национално дружество „Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение.

Това се случи на 27 ноември – деня, в който се навършиха 102 години от подписването на Ньойския договор, според който от страната ни са откъснати Южна Добруджа, Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, а 600 000 българи остават извън границите на родината.

Паметта на героите, дали живота си във войните за национално обединение бяха почетени в Габрово и севлиевското Горна Росица.

На 27 ноевмри 1919 г. Ньойският договор се подписва между България и страните от Антантата, с който се поставя край на участието на страната ни в Първата световна война. От българска страна, под огромния натиск на Съглашението, е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Според историческите източници през лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните – победителки във войната. Първите държавни мъже на България пътуват цели 8 дни с влак до Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, охранявани през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници.

По време на пътуването си през Сърбия влакът бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца на делегацията ни не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-българската и българо-сръбската граница. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война.

Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата.

На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове. През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта. Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология.

Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони. Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г.

Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ.

В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралството на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.

България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и полицията не трябвало да надминават 33 000 души.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година.

През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България. Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.

България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна войска се замества с платена наемна.

От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.

След разпада на Югославия български историци, като професор Николай Генчев, журналисти, общественици и политици поставят въпроса за мирно възвръщане на Западните покрайнини въз основа на факта, че СР Югославия, Сърбия и Черна гора и Сърбия не са признати за държави-правоприемници на Югославия и следователно клаузите на Ньойския договор, облагодетелстващи Югославия, са изгубили правната си сила.

В края на 2014 г. професорът по право Борислав Йотов публикува книгата „За мирна отмяна на Ньойския договор“, в която посочва, че има 24 международно-правни причини за отмяната на договора – сред които са държането под арест на българската делегация и заплахите на Лойд Джордж и Клемансо, че България ще бъде окупирана при отказ от подписване на договора.

*Историческата справка е извършена по информация на свободната енциклопедия Уикипедия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

АПИ: Тръгвайте на път с подготвен за зимата автомобил!

Published

on

През нощта и утре – 30 ноември, се очаква понижение на температурите, а в Северна и Западна България метеорологичната прогноза е за понижение на температурите, силен вятър и дъжд, който в планинските райони в Западна България и в Лудогорието ще преминава в сняг.

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване, да тръгват с автомобили с подходящи за зимните условия гуми, да карат със съобразена скорост и повишено внимание, да спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри.

Блокирането на движението от превозни средства, които не са подготвени за зимни условия, затруднява пътуването на всички останали шофьори и работата на снегопочистващата техника. Областните пътни управления следят метеорологичните прогнози по райони и са в готовност да предприемат необходимите действия за обработка на настилките във високопланинските райони и проходите, където има предпоставки за хлъзгавост и заледявания по усойните места.

Целта е превантивните, а след това и снегопочистващите дейности да започват максимално бързо при прогноза за влошаване на времето, за да се осигури проходимостта на пътищата. Приоритет са автомагистралите, най-натоварените направления по първокласната и второкласната пътна мрежа и проходите, осигуряващи връзките между Северна и Южна България.

Всички граждани и транспортни фирми могат да получават информация за актуалната пътна обстановка и зимното поддържане на републиканската мрежа от интернет страницата на АПИ – www.api.bg, както и по всяко време от денонощието на тел. 0700 130 20 в АПИ.

В агенцията целогодишно при 24-часов режим работи Ситуационен център, който събира и обобщава данните за състоянието по републиканските пътища.​

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Крими

Сгащиха бракониер да дере благороден елен

Published

on

Севлиевец бе задържан за бракониерство, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.

В събота бил получен сигнал от гражданин, който заявил, че е забелязал отстреляно диво животно в двор на къща в село Угорелец.

На място веднага бил насочен екип на полицията, който установил 69-годишен мъж да дере убит благороден елен.

По случая е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 237 ал. 1 от Наказателния кодекс.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица