Свържи се с нас

Култура

Да завещаеш история – Дарителите на Архива в Габрово

Published

on

Като резултат от дългогодишната дарителската традиция през годините Държавен архив – Габрово комплектува и съхранява за бъдещите поколения стотици изключително ценни фондове на личности и граждански организации от национално и местно значение.

В Държавен архив – Габрово са сформирани лични фондове на писатели, журналисти, политици, стопански дейци, архитекти, учени, музиканти и др., сред които Неделчо Бенев, Рачо Стоянов, Мария Патрунчева, ген. Никола Петров – Балканеца, Аврам Досев, Недялко Каранешев, семеен фонд Хаджидимитрови и др.

Среща и награждаване на дарители, 2012 г.

През 1965 г. Мария Пинтева – учителка, дарява материали от служебната си дейност, като завещава на Държавен архив – Габрово собствената си къща и 500 лева.

Някои от най-ценните документи, постъпили в Държавен архив – Габрово чрез дарения, са и най-използваните от читателите и служителите. Това са личните фондове на обществениците и изследователи на местната история – Илия Габровски, Ганчо Танев, Христо Байданов, Кънчо Пенчев, Иванка Бонева и др. В изпълнение на волята на Илия Габровски след смъртта му неговите наследници даряват безвъзмездно огромна част от ръкописите му, а друга е придобита чрез откупка. В периода 1998 – 2009 г. журналистът и общественик Ганчо Танев лично предава своите краеведски изследвания и документи от професионалната си дейност, а през 2012 г. неговите син и дъщеря Любомир Танев и Румяна Николова допълват дарението с още документи от значимата дейност на своя баща.

Среща и награждаване на дарители, 2015 г.

Други ценни дарения, постъпили по волята на своите притежатели, са книги и творчески материали на публициста Петър Цокев, дарени през 2008 г.; родови изследвания и книги на Милка Пурел – дългогодишен преподавател по руски език и общественичка; документи от педагогическата, дарителската и благотворителната дейност на Мария Семерджиева – също учител и дългогодишен председател на ЖБД „Майчина грижа” – Габрово; изследвания на миналото на Трявна, стихове и журналистически материали на Вера Христова – журналист и поет, дарени в периода 2001-2012 г., а след смъртта й през 2020 г. синът й Георги Маринов, със съдействието на тревненската журналистка Галина Иванова, допълва фонда с още творчески документи и очерци. През 2001 г. Любомир Бахчеванов – член на Съюза на българските журналисти и на Дружеството на писателите – Габрово дарява за първи път част от семейния архив на дряновската фамилия Бахчеванови, а през следващите години постъпват още документи, свързани с творческата му дейност и много семейни снимки в заведения родов фонд; журналистът Илия Пехливановсъщо дарява документи от богатата си служебна дейност, кореспонденция с ключови личности, записки и др.; писателят и журналист Борис Данков, журналистите Цаньо Митев и Стефан Димитров също даряват на Държавен архив – Габрово документи, обхващащи творческият им и служебен път. Документи от биографичен характер, творческа, служебна и изследователска дейност дарява и Минчо Г. Минчев – габровски поет и писател, издател и литературовед.Фондът си с дарени докумнети допълни и пистаеля от Трявна Стоян Цонев.

Сред големите дарители на архива е арх. Орлин Кандулков, който със съгласието на семейството си, в периода 2015-2020 г. дарява документи, резултат от огромната обществена дейност на своя баща Карл Кандулков- архитект и председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово в периода 1959-1966 г., 1971–1976 г. През 2020 г. Държавен архив-Габрово, съвместно с Община Габрово и Силвия Рангелова–графичен дизайнер, изготви изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на арх. Карл Кандулков, популяризирайки обществено значимото му наследство. Сред съхраняваните фондове на архитекти са и тези на арх. Никола Гръблев, арх. Атанас Донков и арх. Никола Кротев.

Ден на дарителите, 2018 г.

Държавен архив – Габрово разполага с богата фондова наличност на представители на музикалния живот в града, предадени лично от тях, а впоследствие и от техни наследници. Сред тях са най-ценното дарение на Държавна агенция „Архиви” за 2020 г., направено от Алипи Найденов – световно известен хоров и оркестров диригент, роден в Габрово; Манол Цоков – джаз-музикант, композитор и диригент, Иван Хесапчиев – музикален деятел, дарява през 60-те год. на XX век целия си музикален фонд, своите научни издирвания и публикации и др. Илко Илиев – джаз-музикант и композитор, от 2006 г. и до днес дарява документи от разнообразната си дейност. През 2016 г. Кремена Антонова – съпруга на Николай Антонов– музикант, предава документи от неговата професионална дейност – от участие във фестивали, музикални прегледи, диксиленд паради, концерти и др. Фондовата наличност е допълнена и от документи на Величко Мянков– учител по музика, ръководител на хорове и оперетни състави, Стефан Гръблев – учител, диригент, Стефан Ботев – хоров диригент, Александър Керков – музикант, композитор и създател на оркестри за фанфарна музика, Иван Андреев – музикален деец, дългогодишен диригент на Духовия оркестър в Габрово, Михаил Шекерджиев – хоров диригент, композитор, Елена Доскова – Рикарди и др.

Богати материали за историята на габровския спорт, култура и наука могат да се открият във фондовете на дарителите Николай Казаков – автомобилен състезател, Кръстю Дойчинов – дългогодишен футболен съдия, Константин Берберов – спортен деятел, Николай Ръждашки–художник, , Христо Мандев – писател и туристически деятел, Татяна Цанкова и Венета Козарева– превърнали се в емблематични лица за Дома на хумора и сатирата, както и Почетните граждани Стефан Арменски– учен и бивш ректор на Технически университет – Габрово и Йордан Хаджиев – писател, поетът Емил Розин, Елена и Божидар Ковачеви, Дора и Радослава Лалеви и др. Ръководители на утвърдени габровски предприятия като Пеньо Рачев и Райко Райков също са дарили свои документи. Ценни са и фондовете на изобретателите Георги Костов и Георги Метев, както и на филателиста и изследовател на историята на пощенското дело у нас Богдан Стефанов. Ценен за поколенията ще е и фондът на политикът инж. Цоньо Ботев, както и на първия директор на Архива Младен Радков.

 Изложба „Дарителство и памет”, посветена на 60-та годишнина на Държавен архив- Габрово, 2019 г.

Ценно за историята на града и региона е и постъпилото за съхранение в архива дарение, съдържащо документи на Евтим Дабев- издател и виден политик. През 2018 г. наследниците му даряват оригинални документи. Те са предадени в Държавен архив – Габрово от председателя на Държавна агенция „Архиви” доц. д-р Михаил Груев при тържественото отбелязване на 60-та годишнина на Държавен архив – Габрово през окт. 2019 г.

Дарителите предоставят за съхранение не само лични документи, а и такива на представлявани от тях организации, като Женско дружество „Майчина грижа”, Ротари клуб – Габрово и Фондация „Константин Берберов”. Като председателки на „Майчина грижа” Мария Семержиева и Ганка Шиварова даряват архива на дружеството от възстановяване дейността му през 1992 г. до 2015 г. Документите на Ротари клуб – Габрово постъпват в Държавен архив като дарение през 2017 г. от Кольо Йорджев – член на Ротари клуб – Габрово. Клубът е един от малкото в страната предали документи за съхранение в Държавен архив. Документите на фондация „Константин Берберов” са дарени от Драгомила Дойкин – племенница на Милка Берберова. Те съдържат различни  проекти, кореспонденция, летописна книга, снимки, лични и биографични документи от дейността на военния летец-герой Иван Сомлев.

Изложба „Дарителите” – дарение от г-н Минчо Г. Минчев, 2020 г.

Интересни дарения постъпват и се организират в частични постъпления поради по-малък обем. Често използвани са постъпилите ценни свидетелства, дарени от Микаела Енгел, Мирела Костадинова, Емил Михов, Веселин Димитров, Иван Шишков, Николинка Иванова, фондация „Габрово – преди и сега” и др.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват 194 фондове от личен произход, по-голямат част, от които са дарени. Всички лични и учрежденски фондовете ичастични постъпления са достъпни чрез Информационната система на държавните архиви (ИСДА) и могат да бъдат използвани на място в читалнята на архива.

За приноса си за обогатяване на документалното наследство, популяризиране на спорта, културата, изкуството и знанието и в знак на признателност към родолюбивия жест традиционно на 10 октомври, когато ежегодно се отбелязва годишнина от създаването на българските архиви, се отличават дарилите на Държавен архив – Габрово и техните дарения се поместват в изложби – както дигитални, така и в оригинали. През 2019 г., когато Държавен архив-Габрово навърши 60 години от създаването си бе подготвена изложба „Дарителство и памет”, посветена на дарителите. Приемаме благородните жестове на нашите дарителикато най-яркия израз на гражданска позиция и на отговорност към опазването на националната памет. Благодарим от сърце на всички, които имат доверие в нашата институция и дариха, даряват и ще продължават да даряват!

Стефка Вуцова, главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Алцхаймер България“ се опитва да „разчупи тишината“

Published

on

За тишината ще разговаряме сега. Тя има много измерения. Може да е благословия, но и наказание. Ирина Илиева е секретар на организация, която успешно, макар и с малки стъпки, разчупва тишината. От двадесет години гражданско сдружение „Алцхаймер България“ разказва какво е деменцията и защо е необходимо хората с този проблем да не бъдат игнорирани, а приети.

Алцхаймер не е естествен процес при стареенето. Това е „епидемията на XXI век“. Около 60 000 са случаи на болестта у нас. Алцхаймер се влошава с времето и е най- често срещаната форма на деменция, между 60% и 80% от всички случаи, науката непрестанно влага усилия и средства за откриване на лек и категорична превенция срещу заболяването.

„Нашата организация, в която са включени близки на засегнати от заболяването, е създадена именно да разчупи тишината. Ние говорим, викаме, караме се, за да бъдем чути. Успехите ни са малки, но вярваме, че в бъдеще ще стават все повече.“

На 19 ноември в РЕМО „Етър“ се проведе обучение на музейни специалисти – служители и ръководители. В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „страх“, „тъга“, „безнадеждност“. Но също така „приемане“. Според Ирина Илиева нормално е да преобладават отрицателните емоции. Въпреки това организацията дава и друга гледна точка.

„Опитваме се да покажем, че с подходящото отношение и обкръжаваща среда има шанс болните да останат по-дълго с нас, че е възможно забавяне на болестта.“

Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно парти. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „Ирина, следващата година искам да има и танци“. И тя отговаря – „Да, следващата година непременно ще танцуваме“.

Ирина вярва, че има светлина в тунела. При едно посещение в Англия получава подарък – книга, разказваща как се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се често, но уверява, че управляващите на национално ниво са виждали и другото ѝ лице.

„Понякога имам сблъсъци с тях и съм много гневна. Но нашата общност стана наистина силна и започват да ни чуват. Ако не го правят, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това трябва да си личи по отношение на хората с деменция.“

Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до промяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и лекарствата за намаляване развитието на заболяването се реинбурсират. Ирина определя това като много голям успех. Втората крачка е, че за първи път се създават групи за ранна деменция, както и групи за близките на хора с това заболяване. Тази нормална практика в европейските страни постепенно се налага и у нас. България има представител в групата „Алцхаймер Европа“, която концентрира усилията си към хора с ранна деменция.

„По този начин участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме национален план, тъй като това е обществен проблем, а не само на засегнатите семейства. Неслучайно провеждаме обучение в музей „Етър“ на специалисти от областта на културата, защото е необходимо да се познава проблема и да се осигуряват условия за посещения на хора с деменция. Физическото движение помага за умствена активност, което е превенция от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развитие.“

Българското общество, когато опознае проблема, е склонно да приема хората с деменция, това е впечатлението на Ирина Илиева. Тя обаче акцентира върху липсата на достатъчно подготвени кадри, които да подкрепят семействата и обученията, като реализираното в музей „Етър“, са правилна стъпка в решаването на този проблем.

Ирина Илиева се среща с деменцията преди десет години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената адекватна грижа дава резултат. През целия този период тя съумява да се обслужва с минимална помощ от друг. Развитието на заболяването не спира, но е забавено в значителна степен и чак сега се налага някой да поеме пълните грижи.

Зареди още

Култура

Валидират пощенска марка за 225 години от рождението на Колю Фичето

Published

on

По повод 225 години от рождението на Колю Фичето и проведения конкурс за пощенско-филателно издание от Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), на 25 ноември от 13.00 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде валидирана пощенската марка, посветена на възрожденския майстор.

През 2025 година се навършват 225 години от рождението на родения в Дряново възрожденски строител, а годишнината беше отбелязана с Национална програма, организирана от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

В тази връзка, дряновският музей ще бъде домакин на събитието по валидиране на пощенско-филателното издание, победител в конкурса за пощенска марка, на тема „225 години от рождението на Колю Фичето“, чийто автор е Стоян Дечев. Заедно с него на церемонията ще присъстват и представители на МТС.

След валидирането пощенската марка може да бъде закупена в деня на събитието в ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Преди 100 години в Габрово е открит паметникът на загиналите във войните

Published

on

Паметникът, край който са преминавали ежедневно поколения габровци, пред бившата Консултативна поликлиника, е открит точно преди 100 години, на 22 ноември 1925 г. (в някои източници се посочва датата 25 ноем.). Той е издигнат със средства на Дружество „Инвалид“ – Габрово. В устава на Дружеството, запазен в Държавен архив – Габрово четем:
„Дружество „Инвалид“ има за цел: да подпомага материално и морално своите членове; … да се грижи за настаняване безработните из средата на инвалидите, вдовиците, сираците и родителите членове на дружеството на подходяща работа, а децата в училища, пансиони и др. подобни;.. да участвува във всички благотворителни обществени прояви и в манифестации, които имат за цел манифестиране култа към родните герои..“

Габровското дружество отива отвъд манифестирането на култ, почит и др. подобни действия към падналите герои, като успява да финансира изграждането на един много въздействащ паметник в тяхна чест. Средствата на организацията се събират от встъпителен и ежемесечен членски внос, доброволни пожертвования, лихви от капитали и др.

На свое заседание Габровско градско общинско управление с протокол № 21 от 27 юли 1925 г. взема решение, с което уважава постъпилата молба на Дружеството и приема да му се предостави място в м. „Падало“ (днес част от Габрово) за изграждане на паметник за загиналите във войните за национално обединение през 1912-1913 и 1915-1918 г.

Паметникът е изразителен в художествено отношение и е първия паметник с барелефи, издигнат в Габрово. Изработен е от бял врачански камък. Надписът му гласи: „На скъпите другари, паднали в войните за обединението на българското племе 1912-1913 и 15-18 г.“. Барелефите представляват следните три сцени: Първата на гроба на убит войник плачат баща, майка и дете; на втората – вдовица плаче с рожбата си. В третата сцена са представени двама инвалиди с липсващи крайници. Негов автор е проф. Марин Василев. Той е един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, заедно с Жеко Спиридонов и Борис Шатц. Той е един от първите българи след Освобождението, с академично образование, след като завършва Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен. Автор е на паметници на редица забележителни българи. По изпълнението на паметника работи и габровския скулптор Иван Начев.

От запазените статии на краеведа Илия Габровски научаваме, че инициатор за издигане на паметника е габровския учител Христо Аврамов. Пак според Габровски, на откриването му, в присъствието на политика и бъдещ министър-председател Андрей Ляпчев, учителя Аврамов казва: „Нашият войник достойно изпълни патриотичния си дълг към родината по кървавите бранни поля, но нашите дипломати я проиграха на зелената маса“. Представените снимки и информация се съхраняват във фондове от личен и учрежденски произход в Държавен архив – Габрово.

Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица