Култура
Да завещаеш история – Дарителите на Архива в Габрово
Като резултат от дългогодишната дарителската традиция през годините Държавен архив – Габрово комплектува и съхранява за бъдещите поколения стотици изключително ценни фондове на личности и граждански организации от национално и местно значение.
В Държавен архив – Габрово са сформирани лични фондове на писатели, журналисти, политици, стопански дейци, архитекти, учени, музиканти и др., сред които Неделчо Бенев, Рачо Стоянов, Мария Патрунчева, ген. Никола Петров – Балканеца, Аврам Досев, Недялко Каранешев, семеен фонд Хаджидимитрови и др.
През 1965 г. Мария Пинтева – учителка, дарява материали от служебната си дейност, като завещава на Държавен архив – Габрово собствената си къща и 500 лева.
Някои от най-ценните документи, постъпили в Държавен архив – Габрово чрез дарения, са и най-използваните от читателите и служителите. Това са личните фондове на обществениците и изследователи на местната история – Илия Габровски, Ганчо Танев, Христо Байданов, Кънчо Пенчев, Иванка Бонева и др. В изпълнение на волята на Илия Габровски след смъртта му неговите наследници даряват безвъзмездно огромна част от ръкописите му, а друга е придобита чрез откупка. В периода 1998 – 2009 г. журналистът и общественик Ганчо Танев лично предава своите краеведски изследвания и документи от професионалната си дейност, а през 2012 г. неговите син и дъщеря Любомир Танев и Румяна Николова допълват дарението с още документи от значимата дейност на своя баща.
Други ценни дарения, постъпили по волята на своите притежатели, са книги и творчески материали на публициста Петър Цокев, дарени през 2008 г.; родови изследвания и книги на Милка Пурел – дългогодишен преподавател по руски език и общественичка; документи от педагогическата, дарителската и благотворителната дейност на Мария Семерджиева – също учител и дългогодишен председател на ЖБД „Майчина грижа” – Габрово; изследвания на миналото на Трявна, стихове и журналистически материали на Вера Христова – журналист и поет, дарени в периода 2001-2012 г., а след смъртта й през 2020 г. синът й Георги Маринов, със съдействието на тревненската журналистка Галина Иванова, допълва фонда с още творчески документи и очерци. През 2001 г. Любомир Бахчеванов – член на Съюза на българските журналисти и на Дружеството на писателите – Габрово дарява за първи път част от семейния архив на дряновската фамилия Бахчеванови, а през следващите години постъпват още документи, свързани с творческата му дейност и много семейни снимки в заведения родов фонд; журналистът Илия Пехливановсъщо дарява документи от богатата си служебна дейност, кореспонденция с ключови личности, записки и др.; писателят и журналист Борис Данков, журналистите Цаньо Митев и Стефан Димитров също даряват на Държавен архив – Габрово документи, обхващащи творческият им и служебен път. Документи от биографичен характер, творческа, служебна и изследователска дейност дарява и Минчо Г. Минчев – габровски поет и писател, издател и литературовед.Фондът си с дарени докумнети допълни и пистаеля от Трявна Стоян Цонев.
Сред големите дарители на архива е арх. Орлин Кандулков, който със съгласието на семейството си, в периода 2015-2020 г. дарява документи, резултат от огромната обществена дейност на своя баща Карл Кандулков- архитект и председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово в периода 1959-1966 г., 1971–1976 г. През 2020 г. Държавен архив-Габрово, съвместно с Община Габрово и Силвия Рангелова–графичен дизайнер, изготви изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на арх. Карл Кандулков, популяризирайки обществено значимото му наследство. Сред съхраняваните фондове на архитекти са и тези на арх. Никола Гръблев, арх. Атанас Донков и арх. Никола Кротев.
Държавен архив – Габрово разполага с богата фондова наличност на представители на музикалния живот в града, предадени лично от тях, а впоследствие и от техни наследници. Сред тях са най-ценното дарение на Държавна агенция „Архиви” за 2020 г., направено от Алипи Найденов – световно известен хоров и оркестров диригент, роден в Габрово; Манол Цоков – джаз-музикант, композитор и диригент, Иван Хесапчиев – музикален деятел, дарява през 60-те год. на XX век целия си музикален фонд, своите научни издирвания и публикации и др. Илко Илиев – джаз-музикант и композитор, от 2006 г. и до днес дарява документи от разнообразната си дейност. През 2016 г. Кремена Антонова – съпруга на Николай Антонов– музикант, предава документи от неговата професионална дейност – от участие във фестивали, музикални прегледи, диксиленд паради, концерти и др. Фондовата наличност е допълнена и от документи на Величко Мянков– учител по музика, ръководител на хорове и оперетни състави, Стефан Гръблев – учител, диригент, Стефан Ботев – хоров диригент, Александър Керков – музикант, композитор и създател на оркестри за фанфарна музика, Иван Андреев – музикален деец, дългогодишен диригент на Духовия оркестър в Габрово, Михаил Шекерджиев – хоров диригент, композитор, Елена Доскова – Рикарди и др.
Богати материали за историята на габровския спорт, култура и наука могат да се открият във фондовете на дарителите Николай Казаков – автомобилен състезател, Кръстю Дойчинов – дългогодишен футболен съдия, Константин Берберов – спортен деятел, Николай Ръждашки–художник, , Христо Мандев – писател и туристически деятел, Татяна Цанкова и Венета Козарева– превърнали се в емблематични лица за Дома на хумора и сатирата, както и Почетните граждани Стефан Арменски– учен и бивш ректор на Технически университет – Габрово и Йордан Хаджиев – писател, поетът Емил Розин, Елена и Божидар Ковачеви, Дора и Радослава Лалеви и др. Ръководители на утвърдени габровски предприятия като Пеньо Рачев и Райко Райков също са дарили свои документи. Ценни са и фондовете на изобретателите Георги Костов и Георги Метев, както и на филателиста и изследовател на историята на пощенското дело у нас Богдан Стефанов. Ценен за поколенията ще е и фондът на политикът инж. Цоньо Ботев, както и на първия директор на Архива Младен Радков.
Ценно за историята на града и региона е и постъпилото за съхранение в архива дарение, съдържащо документи на Евтим Дабев- издател и виден политик. През 2018 г. наследниците му даряват оригинални документи. Те са предадени в Държавен архив – Габрово от председателя на Държавна агенция „Архиви” доц. д-р Михаил Груев при тържественото отбелязване на 60-та годишнина на Държавен архив – Габрово през окт. 2019 г.
Дарителите предоставят за съхранение не само лични документи, а и такива на представлявани от тях организации, като Женско дружество „Майчина грижа”, Ротари клуб – Габрово и Фондация „Константин Берберов”. Като председателки на „Майчина грижа” Мария Семержиева и Ганка Шиварова даряват архива на дружеството от възстановяване дейността му през 1992 г. до 2015 г. Документите на Ротари клуб – Габрово постъпват в Държавен архив като дарение през 2017 г. от Кольо Йорджев – член на Ротари клуб – Габрово. Клубът е един от малкото в страната предали документи за съхранение в Държавен архив. Документите на фондация „Константин Берберов” са дарени от Драгомила Дойкин – племенница на Милка Берберова. Те съдържат различни проекти, кореспонденция, летописна книга, снимки, лични и биографични документи от дейността на военния летец-герой Иван Сомлев.
Интересни дарения постъпват и се организират в частични постъпления поради по-малък обем. Често използвани са постъпилите ценни свидетелства, дарени от Микаела Енгел, Мирела Костадинова, Емил Михов, Веселин Димитров, Иван Шишков, Николинка Иванова, фондация „Габрово – преди и сега” и др.
В Държавен архив – Габрово се съхраняват 194 фондове от личен произход, по-голямат част, от които са дарени. Всички лични и учрежденски фондовете ичастични постъпления са достъпни чрез Информационната система на държавните архиви (ИСДА) и могат да бъдат използвани на място в читалнята на архива.
За приноса си за обогатяване на документалното наследство, популяризиране на спорта, културата, изкуството и знанието и в знак на признателност към родолюбивия жест традиционно на 10 октомври, когато ежегодно се отбелязва годишнина от създаването на българските архиви, се отличават дарилите на Държавен архив – Габрово и техните дарения се поместват в изложби – както дигитални, така и в оригинали. През 2019 г., когато Държавен архив-Габрово навърши 60 години от създаването си бе подготвена изложба „Дарителство и памет”, посветена на дарителите. Приемаме благородните жестове на нашите дарителикато най-яркия израз на гражданска позиция и на отговорност към опазването на националната памет. Благодарим от сърце на всички, които имат доверие в нашата институция и дариха, даряват и ще продължават да даряват!
Стефка Вуцова, главен експерт, Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
От младата булка се очаква да е тиха, кротка, скромна, сръчна, работлива и да не противоречи
Днес трудно бихме си представили какъв е бил животът на жените отпреди няколко поколения. Дори на тези, задомени в приличен дом, приети добре от новото си семейство и харесващи мъжа си. В многочленното домакинство под един покрив живеят хора от зме- три поколения, в две-три неголеми помещения, при това преходни и с прозорчета в стените между тях. Вярно, че подобен е и домът на доскорошната мома, но в чужда къща, с друг ред и под погледа на всички, си е изпитание. Затова говеенето (ритуалното мълчание) към мъжовото семейство е колкото тегоба, толкова и удобство – време за ориентация в отношенията, реда, шетнята и напасване към тях. Краят на говеенето идва до седмица от сватбата с прошка от страна на свекъра и свекървата и целуване на ръцете им.
Като най-нова в семейството младата булка се подчинява на всички мъже и жени от дома и се допитва за домакинската работа. От нея се очаква да е тиха, кротка, скромна, умела в женските занятия, сръчна, работлива, да не противоречи, да е добра с децата и пр. Трябва да се учи от по-възрастните и да се срамува, ако нещо не може, не знае или не е предвидила; да понася, ако ѝ се скарат, обидят я или я накажат. И да пази чисто семейното име, да не споделя семейни тайни дори на най-близките си, да търпи и мълчи за трудностите и проблемите, да не гледа в лицето мъжете, дори от семейството, да не говори с чужди мъже и ергени, да не стои на „празни“ приказки по улиците.
В традиционното семейство има ред за сядане край софрата – спазва се старшинство по пол и възраст. Най-възрастният и уважаваният в дома е близо до огъня, седнал на възглавница или столче, а към вратата сядат синовете. Свекървата може да е седнала, но снахите се хранят клекнали, подпрени на едно коляно. Вдигат и слагат най-младите снахи, които сядат последни в края, носят, ако е нужно нещо по време на храненето и първи стават да „вдигнат софрата“, щом свекърът даде знак, че се е нахранил. При заграбване от общата паница не може да се изпреварва по-старшия и понякога, ако булката закъснее, дъното може да се е провидяло – „Сит поп, сита попадия, дигай, невесто, софрата”, казва една поговорка. Децата се хранят отделно от възрастните. Част от задълженията на булката е поливането и подаване на кърпа при миене на ръцете, лицето или краката на възрастните, както и изхвърлянето на мръсната вода.
Известно време след сватбата на младоженците е осигурена относителна интимност – спят сами или с някои от малките деца и най-старата баба в една соба – според обстоятелствата. Но с оженването на по-малък син или раждане на друга снаха, стаята сменя обитателите си.
„Остаряването” на булката в различните региони става при забременяването ѝ, като дойде нова по-млада снаха или на първия Тодоровден след сватбата. Тогава булката приема донесени краваи и подаръци от близки и съседи и вече ѝ се разрешава да меси хляб за домакинството. В миналото това е признание, вид привилегия и промяна в социалния статус на младата булка. По-меко е отношението към нея, когато се разбере, че чака първото си дете – освобождават я от по-тежка работа, дават ѝ храна, каквато ѝ се яде, уважават я, според разбиранията си.
В българския песенен фолклор са разказани различни житейски истории – от „Мама на Радка думаше“, където булката е тормозена от новото си семейство, до „Стойновото булче“ – снощи доведено, а вече успяло да набие свекър, свекърва и съпруг.
Автор на текста е Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“.
На 28 февруари Музей „Етър“ кани своите гости на пътуване назад във времето – към един обичай от българската народна традиция, характерен за Габровско и свързан с Тодоровден.
Между 11.00 и 15.30 часа в уютната атмосфера на къщата от село Гачевци ще оживее сцена от празничния ден, посветен на младото семейство. Посетителите ще станат свидетели на колоритен диалог между свекърва, булка и майка – разговор, в който се преплитат наставления, поверия, строги забрани и добронамерени съвети.
Това са онези неписани правила, които някога са съпътствали първите стъпки в семейния живот и са изграждали реда в дома. „По-тънко режи, сватя, филиите“ – нарежда по габровски свекървата и уж на сватята говори, а току към младата булка поглежда. Тя пък със сведен поглед, но очите ѝ вече играят. Минала е година от сватбата, посвикнала е в новия си дом и го е почувствала свой.
Тази година, на 28 февруари, елате в музей „Етър“ да чуете свати как си подмятат пиперливи приказки, да видите булката как се е разхубавила – леле-мале, да попитате защо младоженецът никакъв го няма на този голям празник. Възстановката не е просто театрален етюд, а среща с живата памет на традицията – с езика, жестовете и атмосферата на едно време.
Гостите ще могат да опитат обреден кравай и домашен хайвер – вкус, който носи духа на празника. За спомен всеки ще получи специален флайер с традиционна рецепта, за да пренесе частица от преживяното и у дома.
Събитието е подходящо както за семейства, така и за всички любители на традициите и културния туризъм, които търсят автентично преживяване и смислена среща с българското наследство. В края на февруари „Етър“ отново напомня, че традицията не е просто минало – тя е разказ, който продължава да се случва пред очите ни.
Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ официално е включен в референтния списък на научните издания в България и е регистриран в Националния център за информация и документация (НАЦИД). Това признание е важна стъпка в утвърждаването на изданието като авторитетна платформа за публикуване на научни изследвания в областта на историята, културното наследство, музеологията и свързаните с тях научни направления.
В сборника се публикуват доклади, статии, студии и научни трудове на участници в ежегодната Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, организирана от Исторически музей – Дряново. Всяко издание на конференцията поставя акцент върху значима годишнина или историческа личност, свързана с Дряново и региона, като по този начин допринася за задълбочаването на научния интерес към местната и националната история.
На 1 и 2 октомври 2026 г. в Дряново ще се проведе Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Домакин на форума ще бъде отново Исторически музей – Дряново, който ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна. Те ще представят свои разработки в шест тематични направления: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Организатор на конференцията е Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия. Научен ръководител на форума ще бъде проф. д-р Петко Ст. Петков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“).
Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в пореден брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е част от референтния списък на НАЦИД. Включването на изданието е признание за усилията на екипа на Исторически музей – Дряново да развива устойчив научен форум и да насърчава изследванията, свързани с историческото и културното наследство на региона и страната.
-
Новинипреди 7 дниОтличия за „КюБол“ на републиканското първенство по билярд
-
Новинипреди 7 дниДа помогнем на Ники да оздравее!
-
Новинипреди 7 дниНовият областен на Габрово встъпи в длъжност
-
Кримипреди 5 дниГеорги Георгиев е новият директор на Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Любопитнопреди 2 дни„Тревненска школа“ стартира курсове за прием на ученици
-
Кримипреди 6 дниСгащиха 70-годишно „муле“, участвало в схема за 17 бона и злато от баба в Габрово
-
Кримипреди 6 дни10 години затвор за габровец, продал на полицаи под прикритие над 16 кила марихуана
-
Новинипреди 5 дниСъветниците одобриха субсидията за „Янтра“