Свържи се с нас

Култура

Да завещаеш история – Дарителите на Архива в Габрово

Published

on

Като резултат от дългогодишната дарителската традиция през годините Държавен архив – Габрово комплектува и съхранява за бъдещите поколения стотици изключително ценни фондове на личности и граждански организации от национално и местно значение.

В Държавен архив – Габрово са сформирани лични фондове на писатели, журналисти, политици, стопански дейци, архитекти, учени, музиканти и др., сред които Неделчо Бенев, Рачо Стоянов, Мария Патрунчева, ген. Никола Петров – Балканеца, Аврам Досев, Недялко Каранешев, семеен фонд Хаджидимитрови и др.

Среща и награждаване на дарители, 2012 г.

През 1965 г. Мария Пинтева – учителка, дарява материали от служебната си дейност, като завещава на Държавен архив – Габрово собствената си къща и 500 лева.

Някои от най-ценните документи, постъпили в Държавен архив – Габрово чрез дарения, са и най-използваните от читателите и служителите. Това са личните фондове на обществениците и изследователи на местната история – Илия Габровски, Ганчо Танев, Христо Байданов, Кънчо Пенчев, Иванка Бонева и др. В изпълнение на волята на Илия Габровски след смъртта му неговите наследници даряват безвъзмездно огромна част от ръкописите му, а друга е придобита чрез откупка. В периода 1998 – 2009 г. журналистът и общественик Ганчо Танев лично предава своите краеведски изследвания и документи от професионалната си дейност, а през 2012 г. неговите син и дъщеря Любомир Танев и Румяна Николова допълват дарението с още документи от значимата дейност на своя баща.

Среща и награждаване на дарители, 2015 г.

Други ценни дарения, постъпили по волята на своите притежатели, са книги и творчески материали на публициста Петър Цокев, дарени през 2008 г.; родови изследвания и книги на Милка Пурел – дългогодишен преподавател по руски език и общественичка; документи от педагогическата, дарителската и благотворителната дейност на Мария Семерджиева – също учител и дългогодишен председател на ЖБД „Майчина грижа” – Габрово; изследвания на миналото на Трявна, стихове и журналистически материали на Вера Христова – журналист и поет, дарени в периода 2001-2012 г., а след смъртта й през 2020 г. синът й Георги Маринов, със съдействието на тревненската журналистка Галина Иванова, допълва фонда с още творчески документи и очерци. През 2001 г. Любомир Бахчеванов – член на Съюза на българските журналисти и на Дружеството на писателите – Габрово дарява за първи път част от семейния архив на дряновската фамилия Бахчеванови, а през следващите години постъпват още документи, свързани с творческата му дейност и много семейни снимки в заведения родов фонд; журналистът Илия Пехливановсъщо дарява документи от богатата си служебна дейност, кореспонденция с ключови личности, записки и др.; писателят и журналист Борис Данков, журналистите Цаньо Митев и Стефан Димитров също даряват на Държавен архив – Габрово документи, обхващащи творческият им и служебен път. Документи от биографичен характер, творческа, служебна и изследователска дейност дарява и Минчо Г. Минчев – габровски поет и писател, издател и литературовед.Фондът си с дарени докумнети допълни и пистаеля от Трявна Стоян Цонев.

Сред големите дарители на архива е арх. Орлин Кандулков, който със съгласието на семейството си, в периода 2015-2020 г. дарява документи, резултат от огромната обществена дейност на своя баща Карл Кандулков- архитект и председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово в периода 1959-1966 г., 1971–1976 г. През 2020 г. Държавен архив-Габрово, съвместно с Община Габрово и Силвия Рангелова–графичен дизайнер, изготви изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на арх. Карл Кандулков, популяризирайки обществено значимото му наследство. Сред съхраняваните фондове на архитекти са и тези на арх. Никола Гръблев, арх. Атанас Донков и арх. Никола Кротев.

Ден на дарителите, 2018 г.

Държавен архив – Габрово разполага с богата фондова наличност на представители на музикалния живот в града, предадени лично от тях, а впоследствие и от техни наследници. Сред тях са най-ценното дарение на Държавна агенция „Архиви” за 2020 г., направено от Алипи Найденов – световно известен хоров и оркестров диригент, роден в Габрово; Манол Цоков – джаз-музикант, композитор и диригент, Иван Хесапчиев – музикален деятел, дарява през 60-те год. на XX век целия си музикален фонд, своите научни издирвания и публикации и др. Илко Илиев – джаз-музикант и композитор, от 2006 г. и до днес дарява документи от разнообразната си дейност. През 2016 г. Кремена Антонова – съпруга на Николай Антонов– музикант, предава документи от неговата професионална дейност – от участие във фестивали, музикални прегледи, диксиленд паради, концерти и др. Фондовата наличност е допълнена и от документи на Величко Мянков– учител по музика, ръководител на хорове и оперетни състави, Стефан Гръблев – учител, диригент, Стефан Ботев – хоров диригент, Александър Керков – музикант, композитор и създател на оркестри за фанфарна музика, Иван Андреев – музикален деец, дългогодишен диригент на Духовия оркестър в Габрово, Михаил Шекерджиев – хоров диригент, композитор, Елена Доскова – Рикарди и др.

Богати материали за историята на габровския спорт, култура и наука могат да се открият във фондовете на дарителите Николай Казаков – автомобилен състезател, Кръстю Дойчинов – дългогодишен футболен съдия, Константин Берберов – спортен деятел, Николай Ръждашки–художник, , Христо Мандев – писател и туристически деятел, Татяна Цанкова и Венета Козарева– превърнали се в емблематични лица за Дома на хумора и сатирата, както и Почетните граждани Стефан Арменски– учен и бивш ректор на Технически университет – Габрово и Йордан Хаджиев – писател, поетът Емил Розин, Елена и Божидар Ковачеви, Дора и Радослава Лалеви и др. Ръководители на утвърдени габровски предприятия като Пеньо Рачев и Райко Райков също са дарили свои документи. Ценни са и фондовете на изобретателите Георги Костов и Георги Метев, както и на филателиста и изследовател на историята на пощенското дело у нас Богдан Стефанов. Ценен за поколенията ще е и фондът на политикът инж. Цоньо Ботев, както и на първия директор на Архива Младен Радков.

 Изложба „Дарителство и памет”, посветена на 60-та годишнина на Държавен архив- Габрово, 2019 г.

Ценно за историята на града и региона е и постъпилото за съхранение в архива дарение, съдържащо документи на Евтим Дабев- издател и виден политик. През 2018 г. наследниците му даряват оригинални документи. Те са предадени в Държавен архив – Габрово от председателя на Държавна агенция „Архиви” доц. д-р Михаил Груев при тържественото отбелязване на 60-та годишнина на Държавен архив – Габрово през окт. 2019 г.

Дарителите предоставят за съхранение не само лични документи, а и такива на представлявани от тях организации, като Женско дружество „Майчина грижа”, Ротари клуб – Габрово и Фондация „Константин Берберов”. Като председателки на „Майчина грижа” Мария Семержиева и Ганка Шиварова даряват архива на дружеството от възстановяване дейността му през 1992 г. до 2015 г. Документите на Ротари клуб – Габрово постъпват в Държавен архив като дарение през 2017 г. от Кольо Йорджев – член на Ротари клуб – Габрово. Клубът е един от малкото в страната предали документи за съхранение в Държавен архив. Документите на фондация „Константин Берберов” са дарени от Драгомила Дойкин – племенница на Милка Берберова. Те съдържат различни  проекти, кореспонденция, летописна книга, снимки, лични и биографични документи от дейността на военния летец-герой Иван Сомлев.

Изложба „Дарителите” – дарение от г-н Минчо Г. Минчев, 2020 г.

Интересни дарения постъпват и се организират в частични постъпления поради по-малък обем. Често използвани са постъпилите ценни свидетелства, дарени от Микаела Енгел, Мирела Костадинова, Емил Михов, Веселин Димитров, Иван Шишков, Николинка Иванова, фондация „Габрово – преди и сега” и др.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват 194 фондове от личен произход, по-голямат част, от които са дарени. Всички лични и учрежденски фондовете ичастични постъпления са достъпни чрез Информационната система на държавните архиви (ИСДА) и могат да бъдат използвани на място в читалнята на архива.

За приноса си за обогатяване на документалното наследство, популяризиране на спорта, културата, изкуството и знанието и в знак на признателност към родолюбивия жест традиционно на 10 октомври, когато ежегодно се отбелязва годишнина от създаването на българските архиви, се отличават дарилите на Държавен архив – Габрово и техните дарения се поместват в изложби – както дигитални, така и в оригинали. През 2019 г., когато Държавен архив-Габрово навърши 60 години от създаването си бе подготвена изложба „Дарителство и памет”, посветена на дарителите. Приемаме благородните жестове на нашите дарителикато най-яркия израз на гражданска позиция и на отговорност към опазването на националната памет. Благодарим от сърце на всички, които имат доверие в нашата институция и дариха, даряват и ще продължават да даряват!

Стефка Вуцова, главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица