Свържи се с нас

Култура

Да завещаеш история – Дарителите на Архива в Габрово

Published

on

Като резултат от дългогодишната дарителската традиция през годините Държавен архив – Габрово комплектува и съхранява за бъдещите поколения стотици изключително ценни фондове на личности и граждански организации от национално и местно значение.

В Държавен архив – Габрово са сформирани лични фондове на писатели, журналисти, политици, стопански дейци, архитекти, учени, музиканти и др., сред които Неделчо Бенев, Рачо Стоянов, Мария Патрунчева, ген. Никола Петров – Балканеца, Аврам Досев, Недялко Каранешев, семеен фонд Хаджидимитрови и др.

Среща и награждаване на дарители, 2012 г.

През 1965 г. Мария Пинтева – учителка, дарява материали от служебната си дейност, като завещава на Държавен архив – Габрово собствената си къща и 500 лева.

Някои от най-ценните документи, постъпили в Държавен архив – Габрово чрез дарения, са и най-използваните от читателите и служителите. Това са личните фондове на обществениците и изследователи на местната история – Илия Габровски, Ганчо Танев, Христо Байданов, Кънчо Пенчев, Иванка Бонева и др. В изпълнение на волята на Илия Габровски след смъртта му неговите наследници даряват безвъзмездно огромна част от ръкописите му, а друга е придобита чрез откупка. В периода 1998 – 2009 г. журналистът и общественик Ганчо Танев лично предава своите краеведски изследвания и документи от професионалната си дейност, а през 2012 г. неговите син и дъщеря Любомир Танев и Румяна Николова допълват дарението с още документи от значимата дейност на своя баща.

Среща и награждаване на дарители, 2015 г.

Други ценни дарения, постъпили по волята на своите притежатели, са книги и творчески материали на публициста Петър Цокев, дарени през 2008 г.; родови изследвания и книги на Милка Пурел – дългогодишен преподавател по руски език и общественичка; документи от педагогическата, дарителската и благотворителната дейност на Мария Семерджиева – също учител и дългогодишен председател на ЖБД „Майчина грижа” – Габрово; изследвания на миналото на Трявна, стихове и журналистически материали на Вера Христова – журналист и поет, дарени в периода 2001-2012 г., а след смъртта й през 2020 г. синът й Георги Маринов, със съдействието на тревненската журналистка Галина Иванова, допълва фонда с още творчески документи и очерци. През 2001 г. Любомир Бахчеванов – член на Съюза на българските журналисти и на Дружеството на писателите – Габрово дарява за първи път част от семейния архив на дряновската фамилия Бахчеванови, а през следващите години постъпват още документи, свързани с творческата му дейност и много семейни снимки в заведения родов фонд; журналистът Илия Пехливановсъщо дарява документи от богатата си служебна дейност, кореспонденция с ключови личности, записки и др.; писателят и журналист Борис Данков, журналистите Цаньо Митев и Стефан Димитров също даряват на Държавен архив – Габрово документи, обхващащи творческият им и служебен път. Документи от биографичен характер, творческа, служебна и изследователска дейност дарява и Минчо Г. Минчев – габровски поет и писател, издател и литературовед.Фондът си с дарени докумнети допълни и пистаеля от Трявна Стоян Цонев.

Сред големите дарители на архива е арх. Орлин Кандулков, който със съгласието на семейството си, в периода 2015-2020 г. дарява документи, резултат от огромната обществена дейност на своя баща Карл Кандулков- архитект и председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово в периода 1959-1966 г., 1971–1976 г. През 2020 г. Държавен архив-Габрово, съвместно с Община Габрово и Силвия Рангелова–графичен дизайнер, изготви изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на арх. Карл Кандулков, популяризирайки обществено значимото му наследство. Сред съхраняваните фондове на архитекти са и тези на арх. Никола Гръблев, арх. Атанас Донков и арх. Никола Кротев.

Ден на дарителите, 2018 г.

Държавен архив – Габрово разполага с богата фондова наличност на представители на музикалния живот в града, предадени лично от тях, а впоследствие и от техни наследници. Сред тях са най-ценното дарение на Държавна агенция „Архиви” за 2020 г., направено от Алипи Найденов – световно известен хоров и оркестров диригент, роден в Габрово; Манол Цоков – джаз-музикант, композитор и диригент, Иван Хесапчиев – музикален деятел, дарява през 60-те год. на XX век целия си музикален фонд, своите научни издирвания и публикации и др. Илко Илиев – джаз-музикант и композитор, от 2006 г. и до днес дарява документи от разнообразната си дейност. През 2016 г. Кремена Антонова – съпруга на Николай Антонов– музикант, предава документи от неговата професионална дейност – от участие във фестивали, музикални прегледи, диксиленд паради, концерти и др. Фондовата наличност е допълнена и от документи на Величко Мянков– учител по музика, ръководител на хорове и оперетни състави, Стефан Гръблев – учител, диригент, Стефан Ботев – хоров диригент, Александър Керков – музикант, композитор и създател на оркестри за фанфарна музика, Иван Андреев – музикален деец, дългогодишен диригент на Духовия оркестър в Габрово, Михаил Шекерджиев – хоров диригент, композитор, Елена Доскова – Рикарди и др.

Богати материали за историята на габровския спорт, култура и наука могат да се открият във фондовете на дарителите Николай Казаков – автомобилен състезател, Кръстю Дойчинов – дългогодишен футболен съдия, Константин Берберов – спортен деятел, Николай Ръждашки–художник, , Христо Мандев – писател и туристически деятел, Татяна Цанкова и Венета Козарева– превърнали се в емблематични лица за Дома на хумора и сатирата, както и Почетните граждани Стефан Арменски– учен и бивш ректор на Технически университет – Габрово и Йордан Хаджиев – писател, поетът Емил Розин, Елена и Божидар Ковачеви, Дора и Радослава Лалеви и др. Ръководители на утвърдени габровски предприятия като Пеньо Рачев и Райко Райков също са дарили свои документи. Ценни са и фондовете на изобретателите Георги Костов и Георги Метев, както и на филателиста и изследовател на историята на пощенското дело у нас Богдан Стефанов. Ценен за поколенията ще е и фондът на политикът инж. Цоньо Ботев, както и на първия директор на Архива Младен Радков.

 Изложба „Дарителство и памет”, посветена на 60-та годишнина на Държавен архив- Габрово, 2019 г.

Ценно за историята на града и региона е и постъпилото за съхранение в архива дарение, съдържащо документи на Евтим Дабев- издател и виден политик. През 2018 г. наследниците му даряват оригинални документи. Те са предадени в Държавен архив – Габрово от председателя на Държавна агенция „Архиви” доц. д-р Михаил Груев при тържественото отбелязване на 60-та годишнина на Държавен архив – Габрово през окт. 2019 г.

Дарителите предоставят за съхранение не само лични документи, а и такива на представлявани от тях организации, като Женско дружество „Майчина грижа”, Ротари клуб – Габрово и Фондация „Константин Берберов”. Като председателки на „Майчина грижа” Мария Семержиева и Ганка Шиварова даряват архива на дружеството от възстановяване дейността му през 1992 г. до 2015 г. Документите на Ротари клуб – Габрово постъпват в Държавен архив като дарение през 2017 г. от Кольо Йорджев – член на Ротари клуб – Габрово. Клубът е един от малкото в страната предали документи за съхранение в Държавен архив. Документите на фондация „Константин Берберов” са дарени от Драгомила Дойкин – племенница на Милка Берберова. Те съдържат различни  проекти, кореспонденция, летописна книга, снимки, лични и биографични документи от дейността на военния летец-герой Иван Сомлев.

Изложба „Дарителите” – дарение от г-н Минчо Г. Минчев, 2020 г.

Интересни дарения постъпват и се организират в частични постъпления поради по-малък обем. Често използвани са постъпилите ценни свидетелства, дарени от Микаела Енгел, Мирела Костадинова, Емил Михов, Веселин Димитров, Иван Шишков, Николинка Иванова, фондация „Габрово – преди и сега” и др.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват 194 фондове от личен произход, по-голямат част, от които са дарени. Всички лични и учрежденски фондовете ичастични постъпления са достъпни чрез Информационната система на държавните архиви (ИСДА) и могат да бъдат използвани на място в читалнята на архива.

За приноса си за обогатяване на документалното наследство, популяризиране на спорта, културата, изкуството и знанието и в знак на признателност към родолюбивия жест традиционно на 10 октомври, когато ежегодно се отбелязва годишнина от създаването на българските архиви, се отличават дарилите на Държавен архив – Габрово и техните дарения се поместват в изложби – както дигитални, така и в оригинали. През 2019 г., когато Държавен архив-Габрово навърши 60 години от създаването си бе подготвена изложба „Дарителство и памет”, посветена на дарителите. Приемаме благородните жестове на нашите дарителикато най-яркия израз на гражданска позиция и на отговорност към опазването на националната памет. Благодарим от сърце на всички, които имат доверие в нашата институция и дариха, даряват и ще продължават да даряват!

Стефка Вуцова, главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Published

on

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.

От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.

Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.

Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.

За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

Зареди още

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица