Култура
Откритите уроци в Архива – среща с бъдещето
Документите, съхранявани в държавните архиви и в други специализирани хранилища най-добре възстановяват картината на нашето минало, правят я реална, опровергават целенасочените фалшфикации, лъжливи митологеми и т.н. Както в цял свят, така и в България архивите са част от институциите на паметта, пазители на историческия спомен, на националната и културната идентичност. За тяхното запазване е необходимо да има приемственост, да се работи с подрастващото поколение, с децата от всички степени на образование, които са наши наследници и бъдещи стопани на страната.
Държавен архив – Габрово традиционно работи добре с образователните институции в региона. Хронологичният преглед за последните 25 години го потвърждава. В средата на 90-те год. на миналия век се изнасят лекции пред ученици, възпитаници на Априловската гимназия стажуват в Архива, превеждайки документи от Немски на Български език. През новия век, експертите оказват методическа помощ на участници в Националните исторически конкурси на Фондация „Ценности”, както и в изготвянето на презентации, изложби, написване на книги за училищната история, участия в конференции, подготовка на електронни издания. Най-голям дял в работата ни с учениците от областта безпорно имат откритите уроци, провеждани в читалнята на архива.

Тяхното начало се постави през 2013 г. с уроци с ученици от НАГ и ОУ „Иван Вазов” по инициативата “OpenEDU 2013 – Училище за живота” на Министерство на образованието и науката. В края на 2014 г. за пръв път в Архива бяха ученици от началната степен – четвъртокласници от ОУ „Неофит Рилски” – Габрово. Голямото активизиране на сътрудничеството с училищата в цялата област настъпи през 2015 г., за 4 месеца проведохме 19 открити урока с ученици от 3-ти до 10-ти класове от 7 габровски и 1 севлиевско училища. Откритите уроци бяха по 13 различни теми, предложени от самите ученици и учители, като: „История на училището и неговия патрон”, „Нови тенденции в архивното дело“, „Запознаване с необходимостта и дейността на Архива“, „Зрелостни свидетелства, издавани в Априловската гимназия“, „Документалното наследство на Габровския край“, „Габровци-опълченци“, „Развитие на културния живот в Габрово“ и др. През същата година, ученици от на НАГ – Габрово извършиха проучване по темата „Издирване на сведения за учители-чужденци в Априловска гимназия в периода 1880 – 1934 г. по проект „Успех”. В резултат от дейността им по проекта беше издаден диск „Учителите в Априловото училище”.
През 2016 г., отново подготвихме и проведохме в нашата читалня 21 открити уроци с ученици от 8 габровски и 1 севлиевско и 1 дряновско училища. Основната тема бе „Габрово през годините в снимки и картички от края на XIX до 70-те год. на XX век” – дигитална изложба, включваща снимки и картички на изгледи от старо Габрово, на централни улици, на мостове, училища, емблематични сгради (част от които вече ги няма) и на паметници. За учениците от Севлиево, подготвихме специална виртуална разходка със стари фотоси на забележителности и известни личности от техния град. Проведохме и уроци, посветени на 140-та годишнина от Априлската епопея. Нарекохме ги „Уроци по родолюбие – 140 г. безсмъртие”, както и открит урок по тема, заявена от ученици от СУ „Отец Паисий” – Габрово. През следващите 3 години продължихме нашите вълнуващи срещи с младите хора от Габрово, Дряново и Севлиево, с нови теми под формата на презентации. Включихме и нов елемент, представяне на видеопродукции, изготвени по архивни документи, като на най-голям интерес се радва филма за големия габровски индустриалец Иван Хаджиберов „Дързостта да бъдеш пръв” с автори габровците Емил Михов и Милен Василев. Излъчването му продължи и през 2019 г., като тогава проведохме среща на габровски ученици с правнучка на индустриалеца – г-жа Енгел, живееща в Израел.

Помогнахме на ученици от ПМГ „акад. Иван Гюзелев” в изготвянето на училищно издание. При нас бяха и ученици от НУ „Васил Левски”, като част от съвместната дейност на училището и Център за кариерно развитие. Посветихме откритите си уроци през 2019 г. на 60-годишнината на Габровския архив. През 2020 г. се срещнахме само с ученици от ОУ „Н. Рилски” – Габрово, които избраха нашата институция за своя патронен празник. Те искрено се забавляваха с видеоклиповете „Зодия Габровец”, дарени на архива от техните създатели. Пандемията прекъсна тези вълнуващи срещи, полезни и за двете страни. Равносметката сочи, че от 2015 г. насам сме разработили 22 теми, от които 5 мултимедийни презентации и изложби, а през архива са преминали над 1500 деца от всички габровски училища, 2 севлиевски и 1 дряновско училища. Някои от тях, като „ОУ „Ран Босилек”, „ОУ „Христо Ботев”, ОУ „Неофит Рилски” бяха всяка година при нас, с различни свои ученици. Радваме се, че наши гости бяха и ученици освен от НАГ и ПМГ, също ит ПГТ „Пенчо Семов” – Габрово, ПТГ „д-р Никола Василиади”, както и от професионални гимназии в Дряново и Севлиево. За активно сътрудничество с Държавен архив – Габрово през 2018-2019 г. отличихме с грамоти и 6 габровски учители от различни училища. Отвъд статистика, споделяме, че всеки наш урок започваше със запознаване на учениците с ролята и задачите на институцията Държавен архив, както и с трудната професия на архивиста, продължаваше и с представяне на интересни оригинални документи – на хартия, паус, негативни ленти, които децата можеха да видят, а някои от тях и да пипнат.
Уроците често провокираха въпроси, на които с удоволствие отговаряхме: къде се намират документите на Архива, как се съхраняват, могат ли и как да намерят информация за свои предци, как са изглеждали моята улица и училище преди век; какво изучават архивистите, по какви признаци се подбират документите за постоянно запазване в българските архиви, как се систематизират; колко са били опълченците, „златни” ли са златните Шипченски кубета и мн. др. Всеки урок се превръщаше в различно преживяване, пречупено през детските очи. Имаше доста емоционални реакции и въпроси, свързани с несъществуващи днес мостове и сгради, изпитваха задоволство, когато успяваха да разпознаят някои от показваните обекти, откриваха разликите между стария и сегашен изглед на габровски училища, улици, сгради и пр. По този начин учениците станаха част от самия урок, не бяха пасивна страна. Тази си дейност редовно отразявахме на нашата фейсбук страница, в новинарския сайт „Габрово Нюз“, на странициите на в. „100 вести”, в интервю по Радио „Бумеранг”.

Своя опит споделихме и в научно съобщение на Международна научна конференция „Музеите и училищната история” на Национален музей на образованието – Габрово през 2018 г. За тези вече 7 години можем да споделим, че работата ни с учениците никога не е била по проекти, програма и др. дейности, а е изцяло подотвяна и осъществявана от няколко експерти, обичащи работата си и осъзнаващи важността от създаване на мост между поколенията и тези срещи с бъдещето. Пожелаваме си да ги продължим пак, с нормални, истински срещи, тук, в хранителницата на регионалното архивно богатство.
Автор: Цветомира Койчева, началник – отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Култура
Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Любопитнопреди 7 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Новинипреди 7 дниЩе вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?
-
Новинипреди 5 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 6 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 6 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 3 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 3 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци







