Култура
Откритите уроци в Архива – среща с бъдещето
Документите, съхранявани в държавните архиви и в други специализирани хранилища най-добре възстановяват картината на нашето минало, правят я реална, опровергават целенасочените фалшфикации, лъжливи митологеми и т.н. Както в цял свят, така и в България архивите са част от институциите на паметта, пазители на историческия спомен, на националната и културната идентичност. За тяхното запазване е необходимо да има приемственост, да се работи с подрастващото поколение, с децата от всички степени на образование, които са наши наследници и бъдещи стопани на страната.
Държавен архив – Габрово традиционно работи добре с образователните институции в региона. Хронологичният преглед за последните 25 години го потвърждава. В средата на 90-те год. на миналия век се изнасят лекции пред ученици, възпитаници на Априловската гимназия стажуват в Архива, превеждайки документи от Немски на Български език. През новия век, експертите оказват методическа помощ на участници в Националните исторически конкурси на Фондация „Ценности”, както и в изготвянето на презентации, изложби, написване на книги за училищната история, участия в конференции, подготовка на електронни издания. Най-голям дял в работата ни с учениците от областта безпорно имат откритите уроци, провеждани в читалнята на архива.

Тяхното начало се постави през 2013 г. с уроци с ученици от НАГ и ОУ „Иван Вазов” по инициативата “OpenEDU 2013 – Училище за живота” на Министерство на образованието и науката. В края на 2014 г. за пръв път в Архива бяха ученици от началната степен – четвъртокласници от ОУ „Неофит Рилски” – Габрово. Голямото активизиране на сътрудничеството с училищата в цялата област настъпи през 2015 г., за 4 месеца проведохме 19 открити урока с ученици от 3-ти до 10-ти класове от 7 габровски и 1 севлиевско училища. Откритите уроци бяха по 13 различни теми, предложени от самите ученици и учители, като: „История на училището и неговия патрон”, „Нови тенденции в архивното дело“, „Запознаване с необходимостта и дейността на Архива“, „Зрелостни свидетелства, издавани в Априловската гимназия“, „Документалното наследство на Габровския край“, „Габровци-опълченци“, „Развитие на културния живот в Габрово“ и др. През същата година, ученици от на НАГ – Габрово извършиха проучване по темата „Издирване на сведения за учители-чужденци в Априловска гимназия в периода 1880 – 1934 г. по проект „Успех”. В резултат от дейността им по проекта беше издаден диск „Учителите в Априловото училище”.
През 2016 г., отново подготвихме и проведохме в нашата читалня 21 открити уроци с ученици от 8 габровски и 1 севлиевско и 1 дряновско училища. Основната тема бе „Габрово през годините в снимки и картички от края на XIX до 70-те год. на XX век” – дигитална изложба, включваща снимки и картички на изгледи от старо Габрово, на централни улици, на мостове, училища, емблематични сгради (част от които вече ги няма) и на паметници. За учениците от Севлиево, подготвихме специална виртуална разходка със стари фотоси на забележителности и известни личности от техния град. Проведохме и уроци, посветени на 140-та годишнина от Априлската епопея. Нарекохме ги „Уроци по родолюбие – 140 г. безсмъртие”, както и открит урок по тема, заявена от ученици от СУ „Отец Паисий” – Габрово. През следващите 3 години продължихме нашите вълнуващи срещи с младите хора от Габрово, Дряново и Севлиево, с нови теми под формата на презентации. Включихме и нов елемент, представяне на видеопродукции, изготвени по архивни документи, като на най-голям интерес се радва филма за големия габровски индустриалец Иван Хаджиберов „Дързостта да бъдеш пръв” с автори габровците Емил Михов и Милен Василев. Излъчването му продължи и през 2019 г., като тогава проведохме среща на габровски ученици с правнучка на индустриалеца – г-жа Енгел, живееща в Израел.

Помогнахме на ученици от ПМГ „акад. Иван Гюзелев” в изготвянето на училищно издание. При нас бяха и ученици от НУ „Васил Левски”, като част от съвместната дейност на училището и Център за кариерно развитие. Посветихме откритите си уроци през 2019 г. на 60-годишнината на Габровския архив. През 2020 г. се срещнахме само с ученици от ОУ „Н. Рилски” – Габрово, които избраха нашата институция за своя патронен празник. Те искрено се забавляваха с видеоклиповете „Зодия Габровец”, дарени на архива от техните създатели. Пандемията прекъсна тези вълнуващи срещи, полезни и за двете страни. Равносметката сочи, че от 2015 г. насам сме разработили 22 теми, от които 5 мултимедийни презентации и изложби, а през архива са преминали над 1500 деца от всички габровски училища, 2 севлиевски и 1 дряновско училища. Някои от тях, като „ОУ „Ран Босилек”, „ОУ „Христо Ботев”, ОУ „Неофит Рилски” бяха всяка година при нас, с различни свои ученици. Радваме се, че наши гости бяха и ученици освен от НАГ и ПМГ, също ит ПГТ „Пенчо Семов” – Габрово, ПТГ „д-р Никола Василиади”, както и от професионални гимназии в Дряново и Севлиево. За активно сътрудничество с Държавен архив – Габрово през 2018-2019 г. отличихме с грамоти и 6 габровски учители от различни училища. Отвъд статистика, споделяме, че всеки наш урок започваше със запознаване на учениците с ролята и задачите на институцията Държавен архив, както и с трудната професия на архивиста, продължаваше и с представяне на интересни оригинални документи – на хартия, паус, негативни ленти, които децата можеха да видят, а някои от тях и да пипнат.
Уроците често провокираха въпроси, на които с удоволствие отговаряхме: къде се намират документите на Архива, как се съхраняват, могат ли и как да намерят информация за свои предци, как са изглеждали моята улица и училище преди век; какво изучават архивистите, по какви признаци се подбират документите за постоянно запазване в българските архиви, как се систематизират; колко са били опълченците, „златни” ли са златните Шипченски кубета и мн. др. Всеки урок се превръщаше в различно преживяване, пречупено през детските очи. Имаше доста емоционални реакции и въпроси, свързани с несъществуващи днес мостове и сгради, изпитваха задоволство, когато успяваха да разпознаят някои от показваните обекти, откриваха разликите между стария и сегашен изглед на габровски училища, улици, сгради и пр. По този начин учениците станаха част от самия урок, не бяха пасивна страна. Тази си дейност редовно отразявахме на нашата фейсбук страница, в новинарския сайт „Габрово Нюз“, на странициите на в. „100 вести”, в интервю по Радио „Бумеранг”.

Своя опит споделихме и в научно съобщение на Международна научна конференция „Музеите и училищната история” на Национален музей на образованието – Габрово през 2018 г. За тези вече 7 години можем да споделим, че работата ни с учениците никога не е била по проекти, програма и др. дейности, а е изцяло подотвяна и осъществявана от няколко експерти, обичащи работата си и осъзнаващи важността от създаване на мост между поколенията и тези срещи с бъдещето. Пожелаваме си да ги продължим пак, с нормални, истински срещи, тук, в хранителницата на регионалното архивно богатство.
Автор: Цветомира Койчева, началник – отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Великденски празници в музей „Етър“

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.
Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.
Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.
За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.
През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.
На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Култура
Празнуваме Цветница! Честит празник на всички

Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.
Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.
Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Култура
Лазаровден е!

Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар – един от най-близките приятели на Иисус Христос. Според Евангелието от Йоан (гл. 11:1–45), след като Лазар умира, Христос го възкресява на четвъртия ден с думите: „Лазаре, излез вън!“ – и той се изправя жив от гробницата си. Името Лазар се възприема като символ на здраве и дълголетие.
Празникът се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница – точно осем дни преди Великден. Понеже Великден следва лунния календар, датата на Лазаровден е подвижна, но винаги се пада в събота.
Традициите на този ден са живи и до днес, най-вече чрез обичая Лазаруване. Млади момичета, наречени лазарки, се обличат в пъстри народни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. В замяна, стопаните ги даряват с яйца, плодове, пари и малки подаръци. Лазарките събират и цветя, от които сплитат венци за Цветница, която се празнува на следващия ден.
Празничната атмосфера носи радост и очакване както на участничките, така и на цялата общност. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи – затова за всяко момиче било важно да участва.

-
Кримипреди 6 дниИззеха близо 130 кг риба без документи за произход, продавана в Габрово
-
Новинипреди 7 дни„Успехът на държавата се измерва с това дали хората живеят по-добре днес“
-
Културапреди 7 дниПроф. Петко Ст. Петков: Априлското въстание постига целта си!
-
Новинипреди 6 дниСело Стоките посреща Цветница с водосвет и надежда
-
Новинипреди 5 дниПроф. Цонков: Служебното правителство ни въвлече в руско – украинската война!
-
Кримипреди 6 дниАкция срещу купуването на гласове, иззеха тефтери с имена
-
Кримипреди 7 дниКонфискуваха незаконни ловни трофеи
-
Културапреди 3 дниПразнуваме Цветница! Честит празник на всички






