Свържи се с нас

Култура

Откритите уроци в Архива – среща с бъдещето

Published

on

Документите, съхранявани в държавните архиви и в други специализирани хранилища най-добре възстановяват картината на нашето минало, правят я реална, опровергават целенасочените фалшфикации, лъжливи митологеми и т.н. Както в цял свят, така и в България архивите са част от институциите на паметта, пазители на историческия спомен, на националната и културната идентичност. За тяхното запазване е необходимо да има приемственост, да се работи с подрастващото поколение, с децата от всички степени на образование, които са наши наследници и бъдещи стопани на страната.

Държавен архив – Габрово традиционно работи добре с образователните институции в региона. Хронологичният преглед за последните 25 години го потвърждава. В средата на 90-те год. на миналия век се изнасят лекции пред ученици, възпитаници на Априловската гимназия стажуват в Архива, превеждайки документи от Немски на Български език. През новия век, експертите оказват методическа помощ на участници в Националните исторически конкурси на Фондация „Ценности”, както и в изготвянето на презентации, изложби, написване на книги за училищната история, участия в конференции, подготовка на електронни издания. Най-голям дял в работата ни с учениците от областта безпорно имат откритите уроци, провеждани в читалнята на архива.

С ученици от 3 и 4 кл. на Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий” – Севлиевo, март 2015 г.

Тяхното начало се постави през 2013 г. с уроци с ученици от НАГ и ОУ „Иван Вазов” по инициативата “OpenEDU 2013 – Училище за живота” на Министерство на образованието и науката. В края на 2014 г. за пръв път в Архива бяха ученици от началната степен – четвъртокласници от ОУ „Неофит Рилски” – Габрово. Голямото активизиране на сътрудничеството с училищата в цялата област настъпи през 2015 г., за 4 месеца проведохме 19 открити урока с ученици от 3-ти до 10-ти класове от 7 габровски и 1 севлиевско училища. Откритите уроци бяха по 13 различни теми, предложени от самите ученици и учители, като: „История на училището и неговия патрон”, „Нови тенденции в архивното дело“, „Запознаване с необходимостта и дейността на Архива“, „Зрелостни свидетелства, издавани в Априловската гимназия“, „Документалното наследство на Габровския край“, „Габровци-опълченци“, „Развитие на културния живот в Габрово“ и др. През същата година, ученици от на НАГ – Габрово извършиха проучване по темата „Издирване на сведения за учители-чужденци в Априловска гимназия в периода 1880 – 1934 г. по проект „Успех”. В резултат от дейността им по проекта беше издаден диск „Учителите в Априловото училище”.

През 2016 г., отново подготвихме и проведохме в нашата читалня 21 открити уроци с ученици от 8 габровски и 1 севлиевско и 1 дряновско училища. Основната тема бе „Габрово през годините в снимки и картички от края на XIX до 70-те год. на XX век” – дигитална изложба, включваща снимки и картички на изгледи от старо Габрово, на централни улици, на мостове, училища, емблематични сгради (част от които вече ги няма) и на паметници. За учениците от Севлиево, подготвихме специална виртуална разходка със стари фотоси на забележителности и известни личности от техния град. Проведохме и уроци, посветени на 140-та годишнина от Априлската епопея. Нарекохме ги „Уроци по родолюбие – 140 г. безсмъртие”, както и открит урок по тема, заявена от ученици от СУ „Отец Паисий” – Габрово. През следващите 3 години продължихме нашите вълнуващи срещи с младите хора от Габрово, Дряново и Севлиево, с нови теми под формата на презентации. Включихме и нов елемент, представяне на видеопродукции, изготвени по архивни документи, като на най-голям интерес се радва филма за големия габровски индустриалец Иван Хаджиберов „Дързостта да бъдеш пръв” с автори габровците Емил Михов и Милен Василев. Излъчването му продължи и през 2019 г., като тогава проведохме среща на габровски ученици с правнучка на индустриалеца – г-жа Енгел, живееща в Израел.

 С ученици от 5 кл. на ОУ „Неофит Рилски” – Габрово, април 2016 г.

Помогнахме на ученици от ПМГ „акад. Иван Гюзелев” в изготвянето на училищно издание. При нас бяха и ученици от НУ „Васил Левски”, като част от съвместната дейност на училището и Център за кариерно развитие. Посветихме откритите си уроци през 2019 г. на 60-годишнината на Габровския архив. През 2020 г. се срещнахме само с ученици от ОУ „Н. Рилски” – Габрово, които избраха нашата институция за своя патронен празник. Те искрено се забавляваха с видеоклиповете „Зодия Габровец”, дарени на архива от техните създатели. Пандемията прекъсна тези вълнуващи срещи, полезни и за двете страни. Равносметката сочи, че от 2015 г. насам сме разработили 22 теми, от които 5 мултимедийни презентации и изложби, а през архива са преминали над 1500 деца от всички габровски училища, 2 севлиевски и 1 дряновско училища. Някои от тях, като „ОУ „Ран Босилек”, „ОУ „Христо Ботев”, ОУ „Неофит Рилски” бяха всяка година при нас, с различни свои ученици. Радваме се, че наши гости бяха и ученици освен от НАГ и ПМГ, също ит ПГТ „Пенчо Семов” – Габрово, ПТГ „д-р Никола Василиади”, както и от професионални гимназии в Дряново и Севлиево. За активно сътрудничество с Държавен архив – Габрово през 2018-2019 г. отличихме с грамоти и 6 габровски учители от различни училища. Отвъд статистика, споделяме, че всеки наш урок започваше със запознаване на учениците с ролята и задачите на институцията Държавен архив, както и с трудната професия на архивиста, продължаваше и с представяне на интересни оригинални документи – на хартия, паус, негативни ленти, които децата можеха да видят, а някои от тях и да пипнат.

Уроците често провокираха въпроси, на които с удоволствие отговаряхме: къде се намират документите на Архива, как се съхраняват, могат ли и как да намерят информация за свои предци, как са изглеждали моята улица и училище преди век; какво изучават архивистите, по какви признаци се подбират документите за постоянно запазване в българските архиви, как се систематизират; колко са били опълченците, „златни” ли са златните Шипченски кубета и мн. др. Всеки урок се превръщаше в различно преживяване, пречупено през детските очи. Имаше доста емоционални реакции и въпроси, свързани с несъществуващи днес мостове и сгради, изпитваха задоволство, когато успяваха да разпознаят някои от показваните обекти, откриваха разликите между стария и сегашен изглед на габровски училища, улици, сгради и пр. По този начин учениците станаха част от самия урок, не бяха пасивна страна. Тази си дейност редовно отразявахме на нашата фейсбук страница, в новинарския сайт „Габрово Нюз“, на странициите на в. „100 вести”, в интервю по Радио „Бумеранг”.

Среща на ученици от НАГ – Габрово с г-жа Микаела Енгел – правнучка на индустриалеца Иван Хаджиберов, окт. 2019 г.

Своя опит споделихме и в научно съобщение на Международна научна конференция „Музеите и училищната история” на Национален музей на образованието – Габрово през 2018 г. За тези вече 7 години можем да споделим, че работата ни с учениците никога не е била по проекти, програма и др. дейности, а е изцяло подотвяна и осъществявана от няколко експерти, обичащи работата си и осъзнаващи важността от създаване на мост между поколенията и тези срещи с бъдещето. Пожелаваме си да ги продължим пак, с нормални, истински срещи, тук, в хранителницата на регионалното архивно богатство.

Автор: Цветомира Койчева, началник – отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица