Свържи се с нас

Култура

Откритите уроци в Архива – среща с бъдещето

Published

on

Документите, съхранявани в държавните архиви и в други специализирани хранилища най-добре възстановяват картината на нашето минало, правят я реална, опровергават целенасочените фалшфикации, лъжливи митологеми и т.н. Както в цял свят, така и в България архивите са част от институциите на паметта, пазители на историческия спомен, на националната и културната идентичност. За тяхното запазване е необходимо да има приемственост, да се работи с подрастващото поколение, с децата от всички степени на образование, които са наши наследници и бъдещи стопани на страната.

Държавен архив – Габрово традиционно работи добре с образователните институции в региона. Хронологичният преглед за последните 25 години го потвърждава. В средата на 90-те год. на миналия век се изнасят лекции пред ученици, възпитаници на Априловската гимназия стажуват в Архива, превеждайки документи от Немски на Български език. През новия век, експертите оказват методическа помощ на участници в Националните исторически конкурси на Фондация „Ценности”, както и в изготвянето на презентации, изложби, написване на книги за училищната история, участия в конференции, подготовка на електронни издания. Най-голям дял в работата ни с учениците от областта безпорно имат откритите уроци, провеждани в читалнята на архива.

С ученици от 3 и 4 кл. на Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий” – Севлиевo, март 2015 г.

Тяхното начало се постави през 2013 г. с уроци с ученици от НАГ и ОУ „Иван Вазов” по инициативата “OpenEDU 2013 – Училище за живота” на Министерство на образованието и науката. В края на 2014 г. за пръв път в Архива бяха ученици от началната степен – четвъртокласници от ОУ „Неофит Рилски” – Габрово. Голямото активизиране на сътрудничеството с училищата в цялата област настъпи през 2015 г., за 4 месеца проведохме 19 открити урока с ученици от 3-ти до 10-ти класове от 7 габровски и 1 севлиевско училища. Откритите уроци бяха по 13 различни теми, предложени от самите ученици и учители, като: „История на училището и неговия патрон”, „Нови тенденции в архивното дело“, „Запознаване с необходимостта и дейността на Архива“, „Зрелостни свидетелства, издавани в Априловската гимназия“, „Документалното наследство на Габровския край“, „Габровци-опълченци“, „Развитие на културния живот в Габрово“ и др. През същата година, ученици от на НАГ – Габрово извършиха проучване по темата „Издирване на сведения за учители-чужденци в Априловска гимназия в периода 1880 – 1934 г. по проект „Успех”. В резултат от дейността им по проекта беше издаден диск „Учителите в Априловото училище”.

През 2016 г., отново подготвихме и проведохме в нашата читалня 21 открити уроци с ученици от 8 габровски и 1 севлиевско и 1 дряновско училища. Основната тема бе „Габрово през годините в снимки и картички от края на XIX до 70-те год. на XX век” – дигитална изложба, включваща снимки и картички на изгледи от старо Габрово, на централни улици, на мостове, училища, емблематични сгради (част от които вече ги няма) и на паметници. За учениците от Севлиево, подготвихме специална виртуална разходка със стари фотоси на забележителности и известни личности от техния град. Проведохме и уроци, посветени на 140-та годишнина от Априлската епопея. Нарекохме ги „Уроци по родолюбие – 140 г. безсмъртие”, както и открит урок по тема, заявена от ученици от СУ „Отец Паисий” – Габрово. През следващите 3 години продължихме нашите вълнуващи срещи с младите хора от Габрово, Дряново и Севлиево, с нови теми под формата на презентации. Включихме и нов елемент, представяне на видеопродукции, изготвени по архивни документи, като на най-голям интерес се радва филма за големия габровски индустриалец Иван Хаджиберов „Дързостта да бъдеш пръв” с автори габровците Емил Михов и Милен Василев. Излъчването му продължи и през 2019 г., като тогава проведохме среща на габровски ученици с правнучка на индустриалеца – г-жа Енгел, живееща в Израел.

 С ученици от 5 кл. на ОУ „Неофит Рилски” – Габрово, април 2016 г.

Помогнахме на ученици от ПМГ „акад. Иван Гюзелев” в изготвянето на училищно издание. При нас бяха и ученици от НУ „Васил Левски”, като част от съвместната дейност на училището и Център за кариерно развитие. Посветихме откритите си уроци през 2019 г. на 60-годишнината на Габровския архив. През 2020 г. се срещнахме само с ученици от ОУ „Н. Рилски” – Габрово, които избраха нашата институция за своя патронен празник. Те искрено се забавляваха с видеоклиповете „Зодия Габровец”, дарени на архива от техните създатели. Пандемията прекъсна тези вълнуващи срещи, полезни и за двете страни. Равносметката сочи, че от 2015 г. насам сме разработили 22 теми, от които 5 мултимедийни презентации и изложби, а през архива са преминали над 1500 деца от всички габровски училища, 2 севлиевски и 1 дряновско училища. Някои от тях, като „ОУ „Ран Босилек”, „ОУ „Христо Ботев”, ОУ „Неофит Рилски” бяха всяка година при нас, с различни свои ученици. Радваме се, че наши гости бяха и ученици освен от НАГ и ПМГ, също ит ПГТ „Пенчо Семов” – Габрово, ПТГ „д-р Никола Василиади”, както и от професионални гимназии в Дряново и Севлиево. За активно сътрудничество с Държавен архив – Габрово през 2018-2019 г. отличихме с грамоти и 6 габровски учители от различни училища. Отвъд статистика, споделяме, че всеки наш урок започваше със запознаване на учениците с ролята и задачите на институцията Държавен архив, както и с трудната професия на архивиста, продължаваше и с представяне на интересни оригинални документи – на хартия, паус, негативни ленти, които децата можеха да видят, а някои от тях и да пипнат.

Уроците често провокираха въпроси, на които с удоволствие отговаряхме: къде се намират документите на Архива, как се съхраняват, могат ли и как да намерят информация за свои предци, как са изглеждали моята улица и училище преди век; какво изучават архивистите, по какви признаци се подбират документите за постоянно запазване в българските архиви, как се систематизират; колко са били опълченците, „златни” ли са златните Шипченски кубета и мн. др. Всеки урок се превръщаше в различно преживяване, пречупено през детските очи. Имаше доста емоционални реакции и въпроси, свързани с несъществуващи днес мостове и сгради, изпитваха задоволство, когато успяваха да разпознаят някои от показваните обекти, откриваха разликите между стария и сегашен изглед на габровски училища, улици, сгради и пр. По този начин учениците станаха част от самия урок, не бяха пасивна страна. Тази си дейност редовно отразявахме на нашата фейсбук страница, в новинарския сайт „Габрово Нюз“, на странициите на в. „100 вести”, в интервю по Радио „Бумеранг”.

Среща на ученици от НАГ – Габрово с г-жа Микаела Енгел – правнучка на индустриалеца Иван Хаджиберов, окт. 2019 г.

Своя опит споделихме и в научно съобщение на Международна научна конференция „Музеите и училищната история” на Национален музей на образованието – Габрово през 2018 г. За тези вече 7 години можем да споделим, че работата ни с учениците никога не е била по проекти, програма и др. дейности, а е изцяло подотвяна и осъществявана от няколко експерти, обичащи работата си и осъзнаващи важността от създаване на мост между поколенията и тези срещи с бъдещето. Пожелаваме си да ги продължим пак, с нормални, истински срещи, тук, в хранителницата на регионалното архивно богатство.

Автор: Цветомира Койчева, началник – отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Published

on

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.

След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.

Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е  утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.  

Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.

Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.

Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в  различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.

Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.

Зареди още

Култура

Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа

Published

on

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.

Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.

Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.

„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.

Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.

Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.

Зареди още

Култура

Честит празник, архивисти!

Published

on

За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.

Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.

Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.

На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.

„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица