Свържи се с нас

Новини

Станимир Стойчев: Нужно е да се наблегне на традиционните и семейните стопанства

Published

on

Севлиевецът Станимир Стойчев е роден на 11 февруари 1982 г. Висшист от Аграрния университет в Пловдив. Гордее се, че развива поминъка на своите родители и е свързан със земеделието – ръководи успешно собствено земеделско стопанство. Има богат опит в сферата на неправителствените организации. Семеен, с едно дете.

Фактор за мотивацията според него е отговорността пред хората. Станимир е общински председател на БСП в Севлиево, общински съветник и председател на групата съветници. „За да има промяна, трябва нова енергия и хора, които да работят, за да я осъществят“, казва той. На мнение е, че не може по-младото поколение да стои по цял ден пред мониторите и да пускат гневни коментари в социалните мрежи, казвайки, че нищо не се случва. Кандидатът за депутат от листата на Коалиция „БСП за България“ смята, че за да се промени моделът на управление на страната, младите трябва да участват активно в този процес.

„Важно е да има достатъчно компетентност в дадена сфера“ коментира Станимир, като самият той смята, че притежава именно такава в областта на селското стопанство. В коментара си допълни, че като страна-членка на ЕС трябва да вървим напред и да се развиваме, а вместо това изоставаме по всички показатели, дори от тези, които са били доста след нас. Като пример даде Румъния, която е в челните позиции по усвояване на евросредства, докато България е в дъното на класацията.

Приоритет се дава единствено на големият земеделскистопанин – повече от 90 на сто от средствата са се усвоявали от по-малко от 10 на сто от бенефициентите. По темата за избухналите скандали, дори и с еврофондовете, Стойчев коментира „През последните години министерствата бяха окупирани от ГЕРБ и нямаше възможност истината за случващото се да излезе наяве. Като човек, ангажиран в сектора, се притеснявам, че това, което излезе наяве, е само върхът на пирамидата. Тепърва предстои да се появят повече разкрития. Малкото останали в сферата хора го правят от любов към самата професия, уви, на ръба на оцеляването.“

Относно законодателната промяна, за да се обърне повече внимание на малкия и средния земеделец, Станимир категорично заявява, че трябва да се осигури по-голяма субсидия за тях. „Това, което е дефинирано като плащане за малки и средни земеделски стопани, е, меко казано, смешно.“ Преди десетина години, земеделските стопани в този сектор дори са били освободени от данъци, а сега е обратното – за тях тежестта е много по-голяма, отколкото за крупен арендатор.

Обещания се давали от години за връщане на позициите на България на международните пазари, а резултат не е имало. Правят се пиар акции, но цените на основните продукти остават непроменени, износът ни е почти спрян – в сравнение с преди 10 години сега е наполовина, коментира Станимир.

Като депутат Стойчев сподели, че основния проблем за Община Севлиево еводоподаването, за което се изчаква решение повече от 30 години. Едва миналата година под натиск на обществото и вследствие на редица протести, е започнала подмяна на довеждащ водопровод. Според него това ще отнеме години, но макар и стъпка в правилна посока, не е достатъчно, а само поредно закърпване на ситуацията.

„Хубаво е да се мисли за язовир. Бойко Борисов втори път го обещава, на всеки 10 години по веднъж. А не е започнала никаква процедура по изграждане на подобно съоръжение. Инфраструктурата в община Севлиево също е занемарена, пътищата са под всякаква критика“, коментира кандидат-депутата Станимир Стойчев.

Темата за тунел под Шипка е обещаван многократно от бившите управляващи. Въпреки че обходният път е готов, тунелът все още е в процес да започне. Има проект за един от най-тежките участъци – пътя Севлиево-Крамолин, който се прави от години. Той допълва, че вече има проект, но не са осигурени средства, а остават само обещанията.

Станимир смята, че БСП заслужава шанс, за да докаже, че заедно могат да се решат редица проблеми, като партията винаги е доказвала, че се грижи за хората.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на БСП, във връзка с парламентарни избори 2021, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. БСП е под номер 4 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Икономика

Габрово се изкачва до 14-о място в страната по брутна работна заплата

Published

on

Област Габрово заема 14-о място в страната по показателя средна брутна месечна работна заплата, като се изкачва с три позиции спрямо предходното тримесечие. Това сочат данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

През четвъртото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата в областта достига 2 095 лв., което представлява увеличение от 6,7% спрямо третото тримесечие на същата година.

По месеци размерът на средната брутна заплата е както следва: за октомври – 2 049 лв., за ноември – 2 117 лв., а за декември – 2 120 лева. На годишна база също се отчита ръст. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата в област Габрово нараства с 8,7%.

Увеличението в обществения сектор е 11,2%, докато в частния сектор ръстът достига 7,6%. Сред икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на възнагражденията спрямо предходното тримесечие, се нареждат „Образование“, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ и „Култура, спорт и развлечения“.

В сравнение със същия период на 2024 г. най-значително повишение на заплащането се отчита в секторите „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“.

Данните показват, че най-високи средномесечни трудови възнаграждения през четвъртото тримесечие на 2025 г. са получавали наетите в „Държавно управление“ – 2 701 лева, както и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 2 484 лева.

В другия край на класацията остават икономическите дейности с най-ниско средномесечно възнаграждение. Това са „Операции с недвижими имоти“ – 967 лева, „Административни и спомагателни дейности“ – 1 247 лева и „Други дейности“ – 1 403 лева.

В национален план, по показателя средна брутна месечна работна заплата, област Габрово се нарежда на четиринадесето място след София (столица), Варна, Враца, София (област), Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Търговище, Плевен, Шумен, Разград и Перник.

Зареди още

Култура

Изложба в памет на Атанас Смирнов

Published

on

На 26 февруари 2026 г. се навършват 50 години от смъртта на видния дряновски творец и общественик Атанас Смирнов. В знак на почит към неговата памет четири институции обединяват усилията си за организирането на документална изложба, която ще бъде открита на 24 февруари от 17.30 ч. в малкия салон на Народно читалище „Развитие-1869“.

Инициативата е на читалище „Развитие-1869“, а като съорганизатор се включва Исторически музей – Дряново, който осигурява многобройни архивни материали, както и необходимата експертна и техническа помощ. В подготовката участват още Държавен архив – Габрово с факсимилета, снимки и кратък 4-минутен филм от 1969 г., както и Националният литературен музей – София.

„Това не е просто изложба, а опит да върнем в обществената памет цялостния образ на една необикновена личност – поет, преводач, общественик и морален авторитет“, подчертава Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново. „Смирнов е от хората, които придават духовен облик на своя град.“

Атанас Смирнов е роден през 1909 г. в учителско семейство в гр. Дряново като Атанас Стефанов Дечев. Още в младежките си години е покосен от тежко заболяване, което частично го обездвижва. Въпреки това той посвещава целия си живот и творчество на родния град и се превръща в една от най-емблематичните фигури в неговия обществен и културен живот.

Първите му литературни опити датират от края на 20-те години на ХХ век, а през 1928 г. във вестник „Глобус“ е публикувано стихотворението му „Слънчева песен“. Именно тогава той приема псевдонима Смирнов, с който остава в историята на българската литература. Следват стихосбирките „Кръгозор“ (1933), „Колибарски химни“ (1964), „Далечно ехо“ (1968), „Избрани стихотворения“ (1969) и „Ранна светлина“ (1974).

През 1934 г. е приет в Съюза на писателите от провинцията, а от 1945 г. е член на Съюза на българските писатели. Особено активен е като преводач на руски поети в периода 1946–1965 г., както и като сътрудник на редица литературни издания. През 1943 г. съставя първия сборник „Писатели-дряновци“, а през 1945 г. е сред учредителите на читалищния литературен кръжок „Николай Хрелков“. Повече от 30 години е председател на дряновското читалище „Развитие“ (в периода на социализма носещо името „Иван Владков“). След 1969 г. поставя основите на културните празници „Поезия и песен на Балкана“, които продължават успешно и до днес.

„Неговият принос не се изчерпва с публикуваните книги. Смирнов изгражда културна среда – той създава пространства за диалог, за срещи между творци, за обмен на идеи“, отбелязва още Дянко Колев. „Домът му е бил отворен за редица значими личности на българската култура.“

Сред неговите приятели и съмишленици през годините са писателите Рачо Стоянов, Атанас Далчев, Камен Калчев, Павел Матев, Марко Ганчев, Димитър Стефанов, Николай Димков, скулпторът Любомир Далчев, оперният певец Никола Гюзелев и много други дейци на образованието и културата. С тях той води оживена кореспонденция и ги посреща често в дома си в Дряново.

Наред с литературната си дейност, Атанас Смирнов остава верен на своите леви убеждения, които според някои негови биографи му създават пречки преди 9 септември 1944 г. В дните след тази дата обаче той се обявява решително против намеренията на новите управници да репресират и дори да унищожат част от дряновската интелигенция, свързана пряко или косвено с предишната власт. В този сложен исторически момент Дряново се превръща в отрицание на масовите прояви на политическа саморазправа и насилие, довели в много други населени места до физическото унищожение на хиляди български граждани без съд и присъда.

„Това е един от най-ярките примери за неговия морален кураж“, посочва Дянко Колев. „В едно поредно „време разделно“ той избира пътя на помирението. Успява да наложи в малкия балкански град един по-различен, цивилизован модел на обществено поведение – модел, основан на човечност и отговорност.“

През 1967 г. Атанас Смирнов е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“, а по случай своята 60-годишнина получава орден „Кирил и Методий“, първа степен. Малко са личностите в най-новата история на Дряново, които се ползват с подобно уважение независимо от политически и идеологически различия.

Атанас Смирнов умира на 26 февруари 1976 г., но името му и днес се споменава като пример за човечност, културна отдаденост и неуморна работа в полза на обществото.

„С тази изложба искаме не просто да отбележим една годишнина, а да напомним защо паметта за такива личности е важна“, обобщава Дянко Колев. „Защото те ни показват, че истинската мярка за величие не е властта, а служенето на общността.“

Зареди още

Новини

Областният свика консултации с партиите за състава на РИК

Published

on

Областният управител Мария Башева насрочи датата и часа за консултациите за състав на Районната избирателна комисия (РИК) за изборите за народни представители в 7 Многомандатен избирателен район – Габрово на 19 април 2026 г.

Консултациите ще се проведат на 22 февруари, неделя, от 10.00 часа, в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица