Новини
С голямо мнозинство ЕП прие доклад на Иво Христов за рибарския сектор
С 598 гласа „зa“, 3 „против“ и 92 „въздържал се“ Европейският парламент прие доклад на българския евродепутат Иво Христов на тема „Предизвикателства и възможности за риболовния сектор в Черно море“. За последно риболовът в Черно море е бил обект на внимание от страна на Европейския парламент преди десет години.
В доклада си Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, изказва тревога, че запасите в Черно море са обект на прекомерен улов и призовава да бъдат предприети спешни мерки.
„Черно море е воден басейн с много специфични характеристики. Само две от крайбрежните държави, България и Румъния, са членки на Европейския съюз, което затруднява координацията в стопанисването на ресурсите му“, каза българският евродепутат по време на пленарното заседание на Европейския парламент.
Иво Христов обърна внимание на факта, че от 60-те години на миналия век Черно море търпи драматични екологични промени, както и че още в декларацията от срещата на министрите в София от 7 юни 2018 г. е била подчертана необходимостта от сътрудничество по въпросите, свързани с риболова в Черно море, като например устойчивостта на морските ресурси, подобряването на събирането на данни и борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов.
„След десетилетия на увеличаващ се натиск от страна на човека върху морската и речната екосистеми на Черно море и река Дунав, последните данни сочат, че само един запас (цаца) се счита за устойчиво експлоатиран, другите рибни запаси са обект на прекомерен улов – до степен, че някои от тях са пред изчерпване“, алармира Иво Христов.
В рамките на изказването си Иво Христов постави акцент и на друга местна специфика – състава на риболовния флот на Черно море, който е основно дребномащабен, като в България около 95% от всички риболовни съдове попадат в тази категория.
„В тази връзка смятам, че държавите в региона трябва да заложат мерки и механизми, които дават възможност и на тези рибари да съхранят поминъка си и да имат справедлив достъп до пазара на рибни риба и рибни продукти“, добави българският евродепутат. По думите му, силна тревога буди състоянието на икономически значимите видове водни организми.
„Похвално е, че се изпълнява проектът BlackSea4Fish, който ще даде актуална информация за част от видовете. За по-пълна оценка и по-добро управление на местните ресурси, международните проекти не са досатъчни, необходимо е научно усилие и на държавно ниво. В тази връзка отправям призив към правителствата в държавите от региона да увеличат инвестициите в наука и проучване – както на запасите, така и на състоянието на околната среда на Черно море“, каза още Иво Христов.
Евродепутатът смята, че не трябва да се пренебрегват възможностите пред сектора: „България и Румъния отчитат най-ниските показатели по консумация на риба на глава от населението. Макар експортно ориентиран, риболовът не бива да пренебрегва местния пазар. Рибата е препоръчван, здравословен хранителен ресурс и заместител на далеч по-изтощаващото околната среда животновъдство. Пандемията, по време на която международната търговия беше прекъсната, доказа необходимостта от местен добив и производство на всякакви хранителни стоки. Потенциал за ръст има и т.нар. нежелан или неизползван улов, който съдържа възможности за пазарна реализация – в преработен или непреработен вид.“
Иво Христов добави също така, че се надява, че предложенията, отправени в доклада му, да залегнат в официалната позиция на Европейския парламент относно предизвикателствата и възможностите пред риболовния сектор в Черно море.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 6 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 6 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 5 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 5 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 4 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Новинипреди 2 дниНормативен хаос и икономически капан: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни и недомислени





