Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Пандемията не бива да се ползва като параван за компромиси

Published

on

„Пандемията от КОВИД-19 прояви слабостите на европейската уредба за доставка на лекарства и ваксини, недостига на производствен капацитет и проблемите с достъпа до данни. Затова подкрепям призива на докладчика Марк Ботенга за нуждата от конкретни мерки, които да осигурят справедлив и надежден достъп до медицински продукти“.

Това становище изрази в свое изказване по време на заседание на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП (ITRE) Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. В рамките на вчерашния дневен ред на комисията бе обсъдено нейното становище относно Фармацевтичната стратегия за Европа.

Стратегията бе приета от Европейската комисия в края на месец ноември 2020 г., като тя има за цел да гарантира на пациентите иновативни и финансово достъпни лекарства, както и да окаже подкрепа на конкурентоспособността, капацитета за иновации и устойчивостта на фармацевтичната промишленост в ЕС.

Иво Христов каза още: „Предложението на Европейската комисия, целящо съобразяване на научноизследователските приоритети с нуждите на пациентите и здравните системи, е стъпка в правилната посока. Приветствам в тази връзка всяка инициатива в посока подобряване на терапевтичните възможности за педиатрични ракови заболявания. Имаме нужда от стабилна и иновативна фармацевтична индустрия като щит срещу бъдещи здравни кризи и извънредни ситуации от подобен мащаб“. „Пандемията обаче не бива да се използва като параван за негласни компромиси с публичния интерес, особено с интереса на пациентите“, категоричен е Христов.

По думите му, планираните инвестиции в производствен капацитет на територията на Съюза трябва да вървят ръка за ръка с поддържането на високи регулаторни стандарти по отношение на лекарствата, които се допускат до европейския пазар, както и с ясно разпределение на отговорността в случаите на пострадали пациенти и ощетен обществен интерес.

„Прозрачността при ценообразуването трябва да залегне като приоритет; да затворим възможностите за спекула с лекарства между различните страни в Съюза“, смята българският евродепутат.

Иво Христов изрази мнение, че осигуряването на достъпност до лекарствени продукти за всички европейски граждани трябва да бъде водещ принцип в стратегията.

“За съжаление, определянето на единна цена на ваксините за всички държави членки оказа именно обратния на търсения ефект – държавите от Централна и Източна Европа, сред които и България, се оказаха губещи от тази политика“, каза още Христов.

„Убеден съм, че успехът на фармацевтичната стратегия зависи от два фактора – да се отчитат особеностите на здравните системи на държавите членки и да се даде ясен приоритет на обществения интерес и солидарността над корпоративните залози.“

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Крими

Прокуратурата с още подробности за мелето на пазара и отправи призив

Published

on

Под ръководството на Районната прокуратура в Габрово продължава разследването по повод сбиването на 19 юни в районна на кооперативния пазар в града.            

До момента по делото са извършени множество действия по разследването и са разпитани част от установените свидетели. На Областна дирекция на МВР – Габрово са възложени оперативно-издирвателни мероприятия за установяване самоличността и на други очевидци, като с оглед резултата от тях предстоят разпити и на тези лица.

Приобщени са записи от видеокамери в района на инцидента, като по отношение на тях предстои да бъде назначена видео и аудиотехническа експертиза. Поискана е информация и от ЕЕН 112.

Изясняват се причините за възникналия конфликт, като събраните до момента доказателства не сочат той да е на етническа основа. Изискана е и медицинската документация от прегледите на пострадалите лица и след получаването ѝ предстои назначаване на съдебно-медицинска експертиза за уврежданията, които са получили в резултат на сбиването.

Едно от пострадалите лица продължава да бъде на стационарно лечение в МБАЛ-Габрово.            

Усилията на разследващите под ръководството на Районна прокуратура – Габрово са насочени към  детайлното изясняване на всички факти и обстоятелства, довели до възникването и ескалацията на конфликта, за да бъдат подведени под наказателна отговорност виновните лица.

Досъдебното производство беше образува за това, че на 19 юни т.г., в Габрово, в района на Централен кооперативен пазар е възникнал конфликт между група мъже – на възраст от 30 до 65 години, който е прераснал в сбиване.

Прокуратурата обръща внимание, че междуличностни конфликти не следва да бъдат използвани за насаждане на напрежение, противопоставяне или омраза между отделни лица и групи от обществото.

Зареди още

Култура

Акад. Иван Гранитски представя в Габрово новата поетична книга на Борис Данков

Published

on

Този петък, 26 юни, от 17.30 часа в читалня „Д-р Петър Цончев“ на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово ще бъде представена най-новата книга на журналиста и поет Борис Данков – „Пирамида“. Изданието, публикувано от издателство „Захарий Стоянов“, събира избрани стихотворения на автора и предлага на читателите възможност да проследят развитието на неговия поетичен свят през годините. Книгата ще бъде представена от акад. Иван Гранитски, а сред гостите на събитието ще бъде и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.

Очаква се срещата да привлече почитатели на поезията, литературата и културния живот, както и хора, които познават дългогодишната обществена и творческа дейност на Борис Данков.

Роден на 16 април 1941 г. в габровското село Жълтеш, Борис Данков е едно от утвърдените имена в българската журналистика и литература. Завършва Априловската гимназия в Габрово, а впоследствие изучава българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г., заедно с поета Минчо Г. Минчев и журналиста Стефан Димитров, създава литературната група „Илия Иванов – Черен“ към читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово. Тримата издават и списание „Повик“, което предшества по-късните литературни издания „Мизия“ и „Зорница“. Професионалният му път в журналистиката започва като редактор в културния отдел на габровския окръжен вестник „Балканско знаме“, където работи в периода 1970 – 1973 г. Следват години като журналист във вестник „Народна младеж“, а по-късно и като редактор във вестник „Работническо дело“. Между 1983 и 1989 г. е кореспондент на изданието във Варшава. След демократичните промени става част от екипа на новосъздадения от Стефан Продев вестник „Дума“, където заема различни редакторски и ръководни позиции.

От 1995 до 1999 г. Борис Данков е директор на Българския културен институт във Варшава и активно работи за популяризирането на българската култура зад граница. След завръщането си в България продължава дейността си във вестник „Дума“ като завеждащ отдел „Култура“, член на редколегията, коментатор и редактор на литературното приложение „Пегас“.

До октомври 2015 г. ръководи отдел „Четиво“ и продължава работата си като редактор на приложението. През годините творчеството и публицистичната дейност на Борис Данков получават високо признание. Сред отличията му са наградата „Христо Ботйов“ за публицистика, наградите на Съюза на българските писатели за документалистика, краезнание и публицистика, както и престижната Априловска награда за цялостно творчество. Автор е на книгите „Магията на словото“ (1986), „Сянка на птица“ (1994), „Хаос“ (1995), „Енигма“ (1995), „Колибарски сънища“ (2007), „Гневни хроники“ – том 1 (2012), „Събеседници“ (2016), „Минало не отминало“ (2017), посветена на историята, поминъка, етнографията и фолклора на родното му село Жълтеш и съседните населени места, както и „Гневни хроники“ – том 2 (2019).

Той е и преводач и съставител на „Антология на новата полска поезия“ (2006) и „Изповед на хулигана“ – избрани стихотворения от Сергей Есенин (2007). Новата книга „Пирамида“ представлява своеобразен поетичен обзор на творческия път на автора.

В подбраните стихотворения се открояват характерните за Борис Данков теми за човека, времето, обществените процеси и духовните търсения. Селекцията разкрива както богатството на неговия поетичен език, така и развитието на творческия му стил през различните периоди от живота му.

Зареди още

Култура

Днес е Еньовден!

Published

on

На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.

Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.

Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: “Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан… той ще бъде велик пред Господа… и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог…”. Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост. Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Иисус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Иисус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.

Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

Еньовден е и български народен празник и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене – затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Вярва се още, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно още “грабенето” и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието. За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че “Свети Еньо” ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” – за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица