Новини
Връчиха наградите от конкурса, иницииран от фондация „Радетел“
С историческа конференция в актовата зала на Националната Априловска гимназия приключи третият ученическия конкурс, посветен на благодетелите на българската просвета. Инициативата се реализира по идея и с финансовата подкрепа на фондация „Радетел“.
В тазгодишното издание на конкурса се включиха гимназията домакин на събитието, ПТГ „Д-р Никола Василиади“ и ПГТ „Пенчо Семов“. Темата отново е свързана с просветната история и духовното наследство на региона: „Габровските училища – история, патрони, дарители“.
Авторите на отличените исторически доклади, исторически есета и презентации представиха в резюме своите разработки. Директорът на Националната Априловска гимназия Елвира Христова поздрави участниците и гостите като подчерта, че заключителната етап на конкурса е част от традиционните Априлови дни на културата през месец май и това придава особена тържественост на събитието.

Г-жа Христова постави акцент върху ролята на първите габровски меценати и радетели за просвета през Възраждането – замогналите се търговци в Одеса и Букурещ, които разхерметизират нашия свят и го отварят за света на другите народи.
Снежана Рачевиц, член на борда на директорите на фондация „Радетел“, поздрави участниците от името на организацията и нейния основател д-р Елена Сербинова, която тази година не можа да присъства на награждаването поради пандемичната обстановка.

Д-р Сербинова, която живее със семейството си в Калифорния, е правнучка на Иван Рашеев – последният изпълнител на Завещанието на Васил Априлов и дългогодишен председател на Одеското българско настоятелство. Д-р Сербинова никога не е прекъсвала връзката си с Габрово и не спира да търси информация, факти, и документи за Рашеевия род.
Основната цел на създадената през 2019 година фондация „Радетел“ е да подкрепя младите хора да изучават историята на образованието и културата в родния си град, в училището, в семейството, да научават повече за хората, които са допринесли за развитието българската просветна традиция.

Фондацията изрази специална благодарност и на ръководителите на младите изследователи Илияна Кожухарова, Цветанка Генчева, Мариана Стефанова, Димитър Димитров, Пенка Петрова, Силвия Стоянова, Веселин Лазаров, Надежда Найденова, Силвия Самсиева, на Националния музей на образованието, който оказа подкрепа при някои от разработките и се включи в журирането, и Иван Христов (член на журито).
Наградените в трите категории и техните ръководители получиха грамоти и благодарствени дипломи, на които наред с Априлов стоят портретите на неговите душеприказчици Николай Христофорович Палаузов, Васил Рашеев и Иван Рашеев.

Портретите на последните трима, рисувани по поръчка на Иван Рашеев и реставрирани от фондация „Радетел“, са предадени на гимназията от художествена галерия „Христо Цокев“, за да може техния дух и родолюбиво дело да подкрепят и стимулират труда на поколенията Априлови следовници.
Участници и гости имаха изключителното удоволствие да се наслаждават на вдъхновеното изпълнение на талантливата пианистка Любомира Ангелова – възпитаник на гимназията и на музикален клуб „Весела“.
Наградените участници:

Категория „Исторически доклади“
1. Не се присъжда
2. Мартин Колев, ПТГ „Д-р Никола Василиади“
2. Десислава Ангелова, Национална Априловска гимназия
3. Кристияна Савова, Национална Априловска гимназия
Категория „Исторически есета“
1.Стефан Георгиев, Национална Априловска гимназия
2.Беатрис Ватева, ПТГ „Д-р Никола Василиади“
3.Пламена Коларова, Национална Априловска гимназия поощрителна награда Виктория Бурдиняшка, Национална Априловска гимназия
Категория „Презентации“
1.Христиан Атанасов, Национална Априловска гимназия
2.Виктория Богданова, Национална Априловска гимназия
3.Илина Таскова, Национална Априловска гимназия
Икономика
От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.
Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.
По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.
На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.
Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.
Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.
Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Култура
Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър


На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.
„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.
Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.
Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.
Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.
„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Култура
ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.
Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.
На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.
Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

-
Новинипреди 6 дниПолитическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК
-
Любопитнопреди 6 дниCoca-Cola The Voice Турнето 2026 завладява Севлиево на 4 септември
-
Новинипреди 3 дниНад 600 подписа внесоха срещу вандализма и тормоза в кв.“Бичкиня“
-
Кримипреди 3 дниПолицията удари нарколаборатория за синтетични наркотици край Трявна
-
Кримипреди 3 дниТежка катастрофа край Габрово, има загинал (снимки)
-
Новинипреди 2 дниГаброво ще отбележи Деня на Съединението
-
Културапреди 2 дниГабровският шоколад отново събира любителите на традициите
-
Новинипреди един денЯнтра ще преследва първа победа над Пирин





