Свържи се с нас

Култура

70 години български държавни архиви, пазители на документалното съкровище

Published

on

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес публикуваме спомените на г-жа Юлия Бързакова, която работи в габровския архив повече от 10 години, а 2 години е и негов директор.

Проф. Стефан Дойнов – ръководител на научната конференция, по повод 40-годишнината на Държавен архив – Габрово, окт. 1999 г.

Архивите, музеите и библиотеките са основните пазители на историческата памет в продължение на цялата датирана история на човечеството. В България 10 октомври е професионалният празник на българските архивисти – експертите, които работят за съхраняване на националната ни документална памет. Достъпът на хората до архивните учреждения е открит. Комплектуването на документи с непреходна ценност, съхраняването им за вечни времена и предоставянето им на потребителите е знакова обществена функция, която обаче е недооценена. Да, архивите говорят, но невинаги ги чуват; архивите са живи, но се четат подборно. А времето много, много бавно поставя всичко на мястото му.

Държавният архив в Габрово събира и опазва паметта на поколенията, населяващи централната част на Предбалкана.

Като институция спазва установена система за натрупване, съхранение и използване на историческата памет, но има и свои специфични черти, намиращи пряко отражение и върху характера, и върху организацията на дейността му. Като професионалисти ние наследихме тези регионални особености от колегите преди нас и се постарахме да ги предадем и на следващите екипи от архивисти: грижата за реликвите от миналото, самочувствието на първооснователи на промишлеността в България, безпокойството за обезлюдяването на богатия със събития габровски край.

Директорът на Държавен архив – Габрово Юлия Бързакова приема поздравления от директора на Исторически музей – Габрово Петър Тоцев, окт. 1999 г.

През септември 1989 г. започнах работа в държавния архив на Габрово. Заедно с Таня Михайлова бяхме първите филолози в полето на историци, икономисти и инженери. Беше много забавно в началото; после и ние възприехме документите по-широко – с оглед на годините, в които са създадени, информацията, която съдържат, същността на времето, за което се отнасят.

Преминах през всички структурни нива в организацията и през 1998 г. се наложи и да я управлявам. И за разлика от предишните директори, които преодоляваха трудностите с недостатъчната материална база, ужасното наводнение в Габрово, помело първия етаж на сградата до реката, ние получихме сграда нависоко, но за жалост и тя се оказа непригодна за съхраняване на документалното богатство на габровския край. Градът не се разрасна и сградата на планетариума си остана откъсната и труднодостъпна за ценителите на ретроспективна информация.

И сега, след близо 70 години, Държавният архив не разполага със сграда, която да подхожда на функциите му. Престижната професия на архивиста заслужава да се упражнява във функционална, представителна, подредена сграда, в която има удобства и за архивистите, и за ползвателите на архивните фондове.

Участници в празника и научната конференция по повод 40-годишнината на Държавен архив – Габрово, състояли се в Дом на хумора и сатирата-Габрово, окт. 1999 г.

От момента на създаването си, пред държавния архив в Габрово стои проблемът за издирване, събиране и откупуване на архивни документи, но съхранявани извън пределите на архивната система.

Ние, в Габрово, разчитахме на дарения и сътрудничество с дарителите. Взаимното уважение, доброто отношение и загриженост към почитателите на историята на родния край ни помагаше в привличането на хора, които да се доверят на архива като пазител и съкровищница на събираните с любов документи на цели родове, кариери на общественици, научни и културни дейци, значими събития. Тези документи стават известни на гражданите и влизат в научен оборот като съставна част на националния архивен фонд.

За жалост, част от архивите изобщо не виждат бял свят, освен ако не са предмет на изследване с конкретна научна насоченост. А всеки документ по един или друг начин носи в себе си информация за истински факти и събития. Затова интересна инициатива беше списването на вестник „Реликви“. Идеята за издаване на популярно четиво с информации за необичайни и любопитни факти и събития от нашето минало се реализира през 1993 г.

Не всички документи предизвикват вниманието на научната общност, но това не означава, че те не носят духа на времето, давайки точна представа за минали процеси, събития и факти. Затова вестниците „Реликви“ разказаха на хората за мечтата на габровци за тунел под Шипка, за евтината седмица в Габрово, за първия гъдулар, записан на грамофонна плоча, за публичния дом в Севлиево, за разцвета на Габрово, сравняван с промишленото чудо Манчестър през 30-те години на 20 в., за призива „Българи, купувайте само родното! Само така ще закрепне българското племе“ – събития съвсем актуални и днес.

Вестниците „Реликви“ повдигат самочувствието на габровци като предприемчиви, амбициозни и успешни българи – търговци, индустриалци, банкери, пожарникари, зъболекари, лекари, медицински сестри – личности от габровско с бележит и интересен живот. Документалната съкровищница потвърждава всеизвестната истина, че всичко тече, всичко се изменя, но и всичко се повтаря.

Сборник с материали от научна конференция, посветена на 40-годишнината на Държавен архив – Габрово

Историята се повтаря, макар и по друг начин, но съм убедена, че габровският край отново ще се възроди като водещ в развитието на България. 40-годишният юбилей на държавния архив отбелязахме през 1999 г. с научна конференция на тема „Документални свидетелства за връзки на Габрово с други градове“ и препрочетохме съхранените в архивните източници данни за търговски връзки на Габрово с Шумен, Ловеч, Троян, Варна; българо-австрийски отношения в документи на ДА – Габрово; контакти на Пловдивската търговско-индустриална камара и габровската индустрия; Варненската търговско-индустриална камара и занаятчийската просвета в габровско; общуването на училищата в Габрово с немския академичен отдел в Мюнхен за специализация на учители; с Одеската духовна семинария, гимназията в Битоля и други. През 2002 г. материалите от конференцията са публикувани в том 2 на сборниците „Из документалното наследство на Габровския край“.

Създаването на огромна част от документите с официален произход е задължителен елемент от организацията на обществената и държавната дейност. Писмените материали възпроизвеждат живота пълно и най-близко до събитието. Те притежават автентичността и юридическата валидност на явление, процес или факт.

По тази причина подлежат на задължително запазване – постоянно или за определено време. Документите отразяват действителността ежедневно, оперативно, непрекъснато и с тези характеристики винаги ще са привлекателни за изследователите на историческата памет и за любознателните ползватели на информация с поглед към миналото.

Автор: Юлия Бързакова, Директор на Държавен архив – Габрово от 18.11.1998 – 06.11.2000 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица