Култура
70 години български държавни архиви, пазители на документалното съкровище
По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес публикуваме спомените на г-жа Юлия Бързакова, която работи в габровския архив повече от 10 години, а 2 години е и негов директор.
Архивите, музеите и библиотеките са основните пазители на историческата памет в продължение на цялата датирана история на човечеството. В България 10 октомври е професионалният празник на българските архивисти – експертите, които работят за съхраняване на националната ни документална памет. Достъпът на хората до архивните учреждения е открит. Комплектуването на документи с непреходна ценност, съхраняването им за вечни времена и предоставянето им на потребителите е знакова обществена функция, която обаче е недооценена. Да, архивите говорят, но невинаги ги чуват; архивите са живи, но се четат подборно. А времето много, много бавно поставя всичко на мястото му.
Държавният архив в Габрово събира и опазва паметта на поколенията, населяващи централната част на Предбалкана.
Като институция спазва установена система за натрупване, съхранение и използване на историческата памет, но има и свои специфични черти, намиращи пряко отражение и върху характера, и върху организацията на дейността му. Като професионалисти ние наследихме тези регионални особености от колегите преди нас и се постарахме да ги предадем и на следващите екипи от архивисти: грижата за реликвите от миналото, самочувствието на първооснователи на промишлеността в България, безпокойството за обезлюдяването на богатия със събития габровски край.
През септември 1989 г. започнах работа в държавния архив на Габрово. Заедно с Таня Михайлова бяхме първите филолози в полето на историци, икономисти и инженери. Беше много забавно в началото; после и ние възприехме документите по-широко – с оглед на годините, в които са създадени, информацията, която съдържат, същността на времето, за което се отнасят.
Преминах през всички структурни нива в организацията и през 1998 г. се наложи и да я управлявам. И за разлика от предишните директори, които преодоляваха трудностите с недостатъчната материална база, ужасното наводнение в Габрово, помело първия етаж на сградата до реката, ние получихме сграда нависоко, но за жалост и тя се оказа непригодна за съхраняване на документалното богатство на габровския край. Градът не се разрасна и сградата на планетариума си остана откъсната и труднодостъпна за ценителите на ретроспективна информация.
И сега, след близо 70 години, Държавният архив не разполага със сграда, която да подхожда на функциите му. Престижната професия на архивиста заслужава да се упражнява във функционална, представителна, подредена сграда, в която има удобства и за архивистите, и за ползвателите на архивните фондове.
От момента на създаването си, пред държавния архив в Габрово стои проблемът за издирване, събиране и откупуване на архивни документи, но съхранявани извън пределите на архивната система.
Ние, в Габрово, разчитахме на дарения и сътрудничество с дарителите. Взаимното уважение, доброто отношение и загриженост към почитателите на историята на родния край ни помагаше в привличането на хора, които да се доверят на архива като пазител и съкровищница на събираните с любов документи на цели родове, кариери на общественици, научни и културни дейци, значими събития. Тези документи стават известни на гражданите и влизат в научен оборот като съставна част на националния архивен фонд.
За жалост, част от архивите изобщо не виждат бял свят, освен ако не са предмет на изследване с конкретна научна насоченост. А всеки документ по един или друг начин носи в себе си информация за истински факти и събития. Затова интересна инициатива беше списването на вестник „Реликви“. Идеята за издаване на популярно четиво с информации за необичайни и любопитни факти и събития от нашето минало се реализира през 1993 г.
Не всички документи предизвикват вниманието на научната общност, но това не означава, че те не носят духа на времето, давайки точна представа за минали процеси, събития и факти. Затова вестниците „Реликви“ разказаха на хората за мечтата на габровци за тунел под Шипка, за евтината седмица в Габрово, за първия гъдулар, записан на грамофонна плоча, за публичния дом в Севлиево, за разцвета на Габрово, сравняван с промишленото чудо Манчестър през 30-те години на 20 в., за призива „Българи, купувайте само родното! Само така ще закрепне българското племе“ – събития съвсем актуални и днес.
Вестниците „Реликви“ повдигат самочувствието на габровци като предприемчиви, амбициозни и успешни българи – търговци, индустриалци, банкери, пожарникари, зъболекари, лекари, медицински сестри – личности от габровско с бележит и интересен живот. Документалната съкровищница потвърждава всеизвестната истина, че всичко тече, всичко се изменя, но и всичко се повтаря.
Историята се повтаря, макар и по друг начин, но съм убедена, че габровският край отново ще се възроди като водещ в развитието на България. 40-годишният юбилей на държавния архив отбелязахме през 1999 г. с научна конференция на тема „Документални свидетелства за връзки на Габрово с други градове“ и препрочетохме съхранените в архивните източници данни за търговски връзки на Габрово с Шумен, Ловеч, Троян, Варна; българо-австрийски отношения в документи на ДА – Габрово; контакти на Пловдивската търговско-индустриална камара и габровската индустрия; Варненската търговско-индустриална камара и занаятчийската просвета в габровско; общуването на училищата в Габрово с немския академичен отдел в Мюнхен за специализация на учители; с Одеската духовна семинария, гимназията в Битоля и други. През 2002 г. материалите от конференцията са публикувани в том 2 на сборниците „Из документалното наследство на Габровския край“.
Създаването на огромна част от документите с официален произход е задължителен елемент от организацията на обществената и държавната дейност. Писмените материали възпроизвеждат живота пълно и най-близко до събитието. Те притежават автентичността и юридическата валидност на явление, процес или факт.
По тази причина подлежат на задължително запазване – постоянно или за определено време. Документите отразяват действителността ежедневно, оперативно, непрекъснато и с тези характеристики винаги ще са привлекателни за изследователите на историческата памет и за любознателните ползватели на информация с поглед към миналото.
Автор: Юлия Бързакова, Директор на Държавен архив – Габрово от 18.11.1998 – 06.11.2000 г.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.
От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.
Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.
Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.
Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.
За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.
Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.
Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.
До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.
Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.
Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.
Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.
Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.
От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.
-
Любопитнопреди 7 дниОсигурен е транспорт за посетителите на Узана Поляна Фест
-
Културапреди 7 дниМеждународно признание за школата Wild Sound на Зора Колева
-
Икономикапреди 6 дниОбновена е фасадата на помощна сграда в двора на Лафчиевата къща
-
Културапреди 6 дниБългарският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“
-
Новинипреди 5 дниЯнтра пусна абонаментни карти за новия сезон
-
Кримипреди 6 дниМащабна полицейска акция обхвана целия габровски регион
-
Любопитнопреди 5 дниУзана Поляна Фест ви очаква този уикенд
-
Кримипреди 5 дниАвтоджамбаз „разкова дрегера“ след удар в електрически стълб