Свържи се с нас

Култура

70 години български държавни архиви, пазители на документалното съкровище

Published

on

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес публикуваме спомените на г-жа Юлия Бързакова, която работи в габровския архив повече от 10 години, а 2 години е и негов директор.

Проф. Стефан Дойнов – ръководител на научната конференция, по повод 40-годишнината на Държавен архив – Габрово, окт. 1999 г.

Архивите, музеите и библиотеките са основните пазители на историческата памет в продължение на цялата датирана история на човечеството. В България 10 октомври е професионалният празник на българските архивисти – експертите, които работят за съхраняване на националната ни документална памет. Достъпът на хората до архивните учреждения е открит. Комплектуването на документи с непреходна ценност, съхраняването им за вечни времена и предоставянето им на потребителите е знакова обществена функция, която обаче е недооценена. Да, архивите говорят, но невинаги ги чуват; архивите са живи, но се четат подборно. А времето много, много бавно поставя всичко на мястото му.

Държавният архив в Габрово събира и опазва паметта на поколенията, населяващи централната част на Предбалкана.

Като институция спазва установена система за натрупване, съхранение и използване на историческата памет, но има и свои специфични черти, намиращи пряко отражение и върху характера, и върху организацията на дейността му. Като професионалисти ние наследихме тези регионални особености от колегите преди нас и се постарахме да ги предадем и на следващите екипи от архивисти: грижата за реликвите от миналото, самочувствието на първооснователи на промишлеността в България, безпокойството за обезлюдяването на богатия със събития габровски край.

Директорът на Държавен архив – Габрово Юлия Бързакова приема поздравления от директора на Исторически музей – Габрово Петър Тоцев, окт. 1999 г.

През септември 1989 г. започнах работа в държавния архив на Габрово. Заедно с Таня Михайлова бяхме първите филолози в полето на историци, икономисти и инженери. Беше много забавно в началото; после и ние възприехме документите по-широко – с оглед на годините, в които са създадени, информацията, която съдържат, същността на времето, за което се отнасят.

Преминах през всички структурни нива в организацията и през 1998 г. се наложи и да я управлявам. И за разлика от предишните директори, които преодоляваха трудностите с недостатъчната материална база, ужасното наводнение в Габрово, помело първия етаж на сградата до реката, ние получихме сграда нависоко, но за жалост и тя се оказа непригодна за съхраняване на документалното богатство на габровския край. Градът не се разрасна и сградата на планетариума си остана откъсната и труднодостъпна за ценителите на ретроспективна информация.

И сега, след близо 70 години, Държавният архив не разполага със сграда, която да подхожда на функциите му. Престижната професия на архивиста заслужава да се упражнява във функционална, представителна, подредена сграда, в която има удобства и за архивистите, и за ползвателите на архивните фондове.

Участници в празника и научната конференция по повод 40-годишнината на Държавен архив – Габрово, състояли се в Дом на хумора и сатирата-Габрово, окт. 1999 г.

От момента на създаването си, пред държавния архив в Габрово стои проблемът за издирване, събиране и откупуване на архивни документи, но съхранявани извън пределите на архивната система.

Ние, в Габрово, разчитахме на дарения и сътрудничество с дарителите. Взаимното уважение, доброто отношение и загриженост към почитателите на историята на родния край ни помагаше в привличането на хора, които да се доверят на архива като пазител и съкровищница на събираните с любов документи на цели родове, кариери на общественици, научни и културни дейци, значими събития. Тези документи стават известни на гражданите и влизат в научен оборот като съставна част на националния архивен фонд.

За жалост, част от архивите изобщо не виждат бял свят, освен ако не са предмет на изследване с конкретна научна насоченост. А всеки документ по един или друг начин носи в себе си информация за истински факти и събития. Затова интересна инициатива беше списването на вестник „Реликви“. Идеята за издаване на популярно четиво с информации за необичайни и любопитни факти и събития от нашето минало се реализира през 1993 г.

Не всички документи предизвикват вниманието на научната общност, но това не означава, че те не носят духа на времето, давайки точна представа за минали процеси, събития и факти. Затова вестниците „Реликви“ разказаха на хората за мечтата на габровци за тунел под Шипка, за евтината седмица в Габрово, за първия гъдулар, записан на грамофонна плоча, за публичния дом в Севлиево, за разцвета на Габрово, сравняван с промишленото чудо Манчестър през 30-те години на 20 в., за призива „Българи, купувайте само родното! Само така ще закрепне българското племе“ – събития съвсем актуални и днес.

Вестниците „Реликви“ повдигат самочувствието на габровци като предприемчиви, амбициозни и успешни българи – търговци, индустриалци, банкери, пожарникари, зъболекари, лекари, медицински сестри – личности от габровско с бележит и интересен живот. Документалната съкровищница потвърждава всеизвестната истина, че всичко тече, всичко се изменя, но и всичко се повтаря.

Сборник с материали от научна конференция, посветена на 40-годишнината на Държавен архив – Габрово

Историята се повтаря, макар и по друг начин, но съм убедена, че габровският край отново ще се възроди като водещ в развитието на България. 40-годишният юбилей на държавния архив отбелязахме през 1999 г. с научна конференция на тема „Документални свидетелства за връзки на Габрово с други градове“ и препрочетохме съхранените в архивните източници данни за търговски връзки на Габрово с Шумен, Ловеч, Троян, Варна; българо-австрийски отношения в документи на ДА – Габрово; контакти на Пловдивската търговско-индустриална камара и габровската индустрия; Варненската търговско-индустриална камара и занаятчийската просвета в габровско; общуването на училищата в Габрово с немския академичен отдел в Мюнхен за специализация на учители; с Одеската духовна семинария, гимназията в Битоля и други. През 2002 г. материалите от конференцията са публикувани в том 2 на сборниците „Из документалното наследство на Габровския край“.

Създаването на огромна част от документите с официален произход е задължителен елемент от организацията на обществената и държавната дейност. Писмените материали възпроизвеждат живота пълно и най-близко до събитието. Те притежават автентичността и юридическата валидност на явление, процес или факт.

По тази причина подлежат на задължително запазване – постоянно или за определено време. Документите отразяват действителността ежедневно, оперативно, непрекъснато и с тези характеристики винаги ще са привлекателни за изследователите на историческата памет и за любознателните ползватели на информация с поглед към миналото.

Автор: Юлия Бързакова, Директор на Държавен архив – Габрово от 18.11.1998 – 06.11.2000 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица