Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Разделен народ се управлява по-лесно!

Президентът Радев е големият проблем за сценаристите на прехода, те ще направят всичко възможно, за да осуетят втори негов мандат.

Published

on

Демонтажът на режима е историческата задача пред българската опозиция в момента. Президентът призова да се постигне съгласие и взаимодействие около програма минимум още преди изборите, но тогава разнородната опозиция не го осъзна. Сега различни маси избиратели свързват своите надежди с „Има такъв народ“, с БСП, с „Демократична България“, с „Изправи се! Мутри вън!“. По същество, обаче, това са едни и същи надежди – за честни избори, законност и борба с корупцията, с административния рекет; надежди за реформа на правосъдието. Сиреч, задачата остава същата – опозицията да влезе в диалог и да действа съгласувано по тези теми. Особено предвид потенциално краткия живот на този парламент, който трябва да действа ударно. Всички червени линии, които опозиционните партии чертаят помежду си, спъват изпълнението на тази историческа задача по демонтажа на режима. Те подлагат на риск и собственото им бъдеще, защото, ако не успеят, тези партии ще се окажат излишни за избирателя.“

Това каза Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, в предаването „По-полека“ в ефира на Дарик Радио. Според Христов ГЕРБ трябва да върне мандата от благоприличие и от целесъобразност, „както БСП има мъдростта и смирението да го стори БСП, в частност Николай Добрев, през 1997 г.“

„Има такъв народ“ и БСП са очевидно следващите мандатоносители. Всеки трябва да направи усилие да предложи кабинет. Обществото ще приеме зле отказа от мандат на опозиционните сили и рискуваме следващи избори да ни върнат назад, в блатото. Борисов няма да възкръсне, той е напълно компрометиран, но може да пропилее още от историческото време и ресурсите на България“, смята евродепутатът.

По думите му, този парламент е много фрагментиран и никоя партия не е незаобиколим фактор, ако всички останали се погодят.

„Но оздравяването на демокрацията изисква широк консенсус. Затова, колкото повече партии се обединят около програмата минимум, толкова по-добре (с изключение на ГЕРБ, разбира се; тя е партията-носител на досегашния модел). В опит да си присвоят добрата роля, партиите демонстрират идеен снобизъм, който пречи на общия фронт. Те очертават червени линии на своите коалиционни възможности. Това е късогледо поведение. Категорично БСП трябва да е част от демократичния фронт. Опитите да бъде изолирана вредят на каузата. Ще навредят и на онези, които са в основата на тези опити.“

На въпрос на водещата дали е възможно обединение на „интелектуалци“ и „чалгари“, евродепутатът отговори, че двете понятия са опростенчески.

„Тъй или иначе, дали се харесват, или не, така наречените интелектуалци и чалгари са част от един и същ народ. Впрочем, не съм сигурен кое от съсловията носи по-тежка отговорност да днешния обществен маразъм. Да не забравяме, че чалгата бе зачената от сребролюбиви интелектуалци, а днешният режим отглежда голям брой интелектуалци на хранилка, които го славословят из студиата и които носят солидарна отговорност за катастрофата, до която се докарахме. Опасявам се, че това натрапвано деление между интелектуалци и чалгари идва да замести овехтялото вече деление на комунисти и антикомунисти. Разделено общество се управлява далеч по-лесно. Здравословното деление е между почтени и непочтени; между корумпирани и честни. Манипулаторите се опасяват хората да не узреят до този прочит, защото тогава обществото ще бъде неподатливо на големи манипулации и ще може да се регулира само.“

Христов определи вота за „Има такъв народ“ като „протестен“. Според него, партията е създадена с идеята да каптира протестния вот.

„Надявам се да не злоупотреби с него. В очите на много хора шоуто е било трибуна за волнодумство, което го родее с опозиция в представите на много хора. При по-внимателен прочит обаче ще забележите, че тази опозиционност е в безопасни дози. Що се отнася до идеите от референдума: намаляването на броя на депутатите, на партийните субсидии и въвеждането на мажоритарен вот, те са в интерес на олигархията, защото ще оставят политиката на произвола на големите пари. Тя и сега зависи от тях, но тогава това ще затвори пътя за всички идейни пробиви, които нямат подкрепата на бизнеса. Аз съм предпазлив към пробива на „Има такъв народ“, каза Иво Христов.

По думите му, интерес да не се стигне до консенсус сега интерес да има нови избори имат ГЕРБ и националистите, защото те все още държат всички лостове и могат да се домогнат до по-добър резултат, а опозицията ще е отслабена поради неуспеха да състави правителство.

Иво Христов коментира още, че е налице страх от служебно правителство, който е съвсем очевиден: „Борисов с високи фалцети казваше: „Всичко друго, но не и служебно правителство“. Това беше миналото лято, по време на протестите. Страхът от служебно правителство е страх от честни избори. ГЕРБ държеше да организира изборите, тъй като разполага с целия административен ресурс и възможност да влияе върху вота. Както виждате, това се отрази на резултатите – те все пак остават първа политическа сила. Но това е с цената на мобилизирания корпоративен вот, на вота на чиновничеството и т.н. Така че страх от служебно правителство има, особено от възможността то да осветли всички далавери на досегашното управление.“

Възможен е, но не е желателен експертен кабинет тип „Беров“, смята евродепутатът.

„Това означава да се размие политическата отговорност, което дава простор за злоупотреби. Епохата „Беров“ беше началото на днешния порочен български капитализъм. От програмен кабинет би имало полза, ако набележи три-четири приоритетни реформи: на изборния кодекс, в правосъдието, и ако си даде много кратък срок, от няколко месеца, за да ги осъществи. Срокът трябва да е заявен публично още при съставянето. Безсрочен кабинет, без политическо отговорност, ще бъде опасен за България.“

„Изборният резултат на БСП е огорчаващ за всички хора вляво“, каза Иво Христов.

„Мисля, че резултатът не е точно изненадващ, защото беше следствие от натрупване на грешки. Най-вече абсурдното поведение на БСП спрямо кандидатурата на Румен Радев и Илияна Йотова. Лидерите, които заявиха имплицитна подкрепа за двойката Радев-Йотова – г-жа Манолова и г-н Трифонов и други – си преляха част от авторитета на президента. БСП загуби достоверност като алтернатива с двусмисленото си поведение, тъй като в очите на хората президентът е контрапункт на сегашния авторитарен модел и това се видя през последните четири години.“

Евродепутатът сподели мнението си, че резултатът на БСП щеше да е значително по-добър, ако Корнелия Нинова не беше отложила подкрепата за втори мандат на Румен Радев за след парламентарните избори.

„Някой подведе г-жа Нинова, че си струва да жертва президента Радев, срещу обещание да управлява с ДПС. Но хората очакват ревизия на системата, част от която е ДПС. И се отдръпнаха от БСП, когато видяха това двусмислие в поведението на ръководството. Днес, след изборите, самата ДПС казва, че няма да прави правителство с партии, които са претърпели поражение на изборите.

Очевидно БСП понася пасивите от своята грешка.“ По думите на Иво Христов, БСП има ресурс да се върне на авансцената, но пропиля историческия момент, когато беше на ход.

„Левицата трябва да защитава демократични ценности. У нас те са присвоени от десницата в зората на прехода, а над БСП тегне дамгата, че е наследничка на БКП. Сега, в битката с авторитарния режим на Борисов, БСП можеше да се заяви като лидер на демократична България, тъй като беше и най-голямата парламентарна опозиция. А всъщност допусна да е заложник на други партии. На ДПС в тактически план и дори на националистите в идеологически план“, каза още евродепутатът.

На въпрос възможно ли е по сценария от 2001г. след тежкото изборно поражение БСП да издигне Корнелия Нинова за президент, Христов отговори: „Сценаристите на прехода са изобретателни. Проблемът пред тях е президентът Румен Радев. Те ще направят всичко възможно, за да осуетят втори негов мандат. Дали ще пробват да употребят някого, за да спъне хода му към този втори мандат, по какъв начин – това не знаем“, смята Христов.

На въпрос дали са прибързани очакванията за края на Бойко Борисов, Христов отговори, че Борисов е дискредитиран навън и разлюбен от българите вътре в страната.

„Резултатите от управлението му са катастрофални. Ние сме първи по смъртност от КОВИД-19, чуждестранни инвестиции отдавна няма, икономиката стагнира, хората масово емигрират. Но неговата партия-държава ГЕРБ все още държи лостовете на управлението и може да затормози близкото бъдеще на България, ако опозицията няма мъдростта да се обедини около разграждането на досегашния модел.

Европейските приятели на Борисов са по-скоро „приятели“ в кавички. Никой не трябва да храни илюзията, че те възприемат Борисов като нещо повече от „Yes man”, удобен лидер на една периферна балканска държава. Той лесно може да бъде заменен. По-скоро това зависи от американската стратегия в България. Европа е инертна. Но европейската прокуратура може да се окаже фактор в българската политика в близките години“, каза още Христов.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица