Свържи се с нас

Икономика

Таня Христова: Здравната криза поставя пред нас и много нови възможности!

Published

on

Здравната криза поставя пред нас освен заплахи и много нови възможности. Това заяви кметът на Габрово Таня Христова по време на онлайн среща-дискусия, на тема „Бизнесът и възможностите за европейско финансиране в периода 2021-2027 г.“

Форумът бе организиран от Община Габрово, ЕИЦ „Европа директно“ към Габровската търговско промишлена палата и Регионален иновационен център „Амбициозно Габрово“, със съдействието на РСО „Централна Стара планина.

В събитието се включиха кметът на Габрово Таня Христова, Петър Ганев от Института за пазарна икономика, Николинка Хинкова, председател на УС на Регионалния иновационен център в Габрово, представители на ТУ в града, експерти, ръководители на фирми.

За възможностите, от които може да се възползва Община Габрово през настоящия програмен период и новия механизъм за планиране говори кметът Таня Христова.

„Ние дискутираме една изключително важна и актуална тема, която се надявам, ще бъде съпроводена с много наша отговорна ангажираност и амбиция, за да можем да постигнем целите, които Европа налага и поставя като стратегически“, каза по време на онлайн – дискусията Таня Христова.

„От друга страна ще можем да направим така, че с амбиция и възможности на ресурсите да разкрием потенциала на Габрово, както като административна територия, така и като акцент в развитието на бизнеса и иновациите.

Намираме се в един изключително важен период. Той е важен не само, защото започва и вече е факт новият програмен период. Той е важен и заради многото предизвикателства, поради наличието на сериозна криза, която виждаме, че въздейства върху моделите, с които доскоро бяхме свикнали да мислим, да работим и планираме, добави още Христова.

„От друга страна поставя пред нас освен заплахи и много нови възможности. Едва ли някой от нас си е представял, че с такава скорост ще бъдат засилени мерките, свързани с нашите действия спрямо дигиталните решения, спрямо отношението ни към околната среда. Вижда се как една здравна криза ни накара да мислим по различен начин и как всичко, което оттук насетне ще правим, ще бъде подчинено и на този изключително важен елемент, който с премерени действия ще трябва да ни изведе на стратегическите предимства. Финансовите инструменти, които ще бъдат възможни както за Европа, така и за всички нас, и надявам се на всички, които сме в Габрово“, сподели още габровският кмет.

„За следващите 10 години финансовият ресурс, който Европа предлага, е безпрецедентен. Това наистина представлява една цифра, която за моите представи е доста трудно дори да си я оформя като конкретика за един не много дълъг период“, акцентира в изказването си Таня Христова.

По думите ѝ за България цифрата, която предстои да бъде достъпна за различните категории бенефициенти, е с рекордна стойност – над 16,5 милиарда евро. Нещо, което по думите ѝ „трябва да бъде цел не просто за усвояване, не просто за привличане на инвестиции, а за осъществяване на стъпки, които ще доведат до нашата трансформация.“

„И тук бих искала да премина към нашите последни ангажименти, към нашите цели в разработването на един изключително важен документ, който се нарича План за интегрирано развитие на нашата община.

Този план е както сходен, така и доста по-различен от досегашните стратегически документи. Да, той отново има период на 7 години. Ние имаме ангажимент да погледнем не много далеч в бъдещето, макар че разработвайки този План, ние трябва да вземем предвид и доста по-стратегически ориентирани документи като „Целите на ООН за устойчиво развитие“, като „България 2030“, като немалкото документи, които визират нашите изключително важни ангажименти в зелените, цифровите и устойчивите технологии, с които ще трябва да развиваме нашите територии като устойчиви и конкурентоспособни.

Това, което предстои и това, което се случва вече в Габрово, е да работим заедно. Много съм щастлива, че въпреки ограниченията, ние продължаваме да поддържаме връзка, както с представителите на различните браншови организации, така и с хората, които реално създават бизнес и развиват нашата икономика.

А какво е една община без тези, които създават продукт, които генерират истински добавена стойност.

Преди една седмица г-н Ганев направи представяне на социално-икономическия анализ, който е част от документа за интегрирано развитие на Габрово. Там отново нещата бих могла да ги разделя на две: годините до момента, в който се пови КОВИД-19 и това, което ние трябва да правим след коронавируса заедно може би с предизвикателствата, които той ни донесе.

Считам ги за важни, но безспорен е напредъкът на икономиката и бизнеса в нашия регион, демонстриран през последните няколко години. В сравнение с тенденциите в други части на страната безспорно имаме много предимства.

Разбира се, имаме и много предизвикателства, които ще трябва да адресираме в Плана за интегрирано развитие. И неслучайно новите ангажименти, които са насочени към нас, чрез разработване на този план, са не просто да мислим за секторни проекти – такива ще има. Ние ще продължим да работим за благоустрояване на градската среда, за решаване на важните проблеми – за това да има повече възможности в прекрасните ни малки населени места в рамките на общината.

Ще работим за повече екологичен транспорт, за повече възможности за култура, спорт и туризъм. Но най-важният ни ангажимент, който е крайъгълният камък на нашата амбиция трябва и вярвам, че е свързан с икономическото развитие, подчинено на новите цели, които считам за важно да припознаем.

Защото икономическо и бизнес развитие без зелен и без дигитален преход, без това да имаме отговорно отношение към човешкия фактор и без грижата да работим активно с научната и образователната инфраструктура, и да се вслушваме в мнението и желанието на хората, няма как да успеем да задвижим този механизъм и да вървим устойчиво напред.

Може би ще имаме възможността да разработваме много нови проекти, но нещо винаги ще ни липсва. А това, което ни помага, което е важно за нас е да устоим визията за развитието на нашата община.

Вярвам, че тя ще бъде припозната от всички нас и ние ще успеем да разработим този стратегически документ. Визията, която към момента се оформя пред очите и очакванията на габровци и към която се стремим, е желанието ни тя да бъде устойчива, ефективна община, с високо качество на живот, със силна икономика и активни хора, които желаят да участват в развитието на града“, заяви още Таня Христова.

Икономика

МТСП обяви конкурс за годишната Национална награда за социални иновации

Published

on

За единадесета поредна година Министерство на труда и социалната политика обявява конкурс за годишната „Национална награда за социални иновации (в подкрепа на социалната икономика)“. В него могат да участват всички физически лица (български граждани) и юридически лица, регистрирани в България.

Основната цел на наградата е да насърчи развитието на социални иновации в подкрепа на социалното предприемачество. Чрез нея ще се постави акцент върху ролята на социалните предприятия и ще се повиши видимостта им. Ще бъдат удостоявани социални предприятия, кооперации, представители на бизнеса и неправителствения сектор, образователни и научни институции и организации, които допринасят за развитието на социалната икономика у нас.

Конкурсът ще се проведе в три категории: „Социални иновации, свързани със заетост“; „Социални иновации, свързани със социално включване“; „Социални иновации, свързани с предоставяне на социални продукти и услуги“. Ще бъдат връчени три награди – първа, втора и трета (почетен плакет). Крайният срок за кандидатстване е 17.30 часа на 30.09.2025 г. Предложенията се подават на ел. адрес: si_nagrada@mlsp.government.bg.

Кандидатите представят следните документи на български език: формуляр за кандидатстване (по образец) и декларация (свободен текст), с която се удостоверява оригиналността на идеята. Ако документите съдържат лични данни, в декларацията е необходимо да се добави текст, с който декларатора дава съгласие МТСП да обработва личните му данни. Повече информация относно документите за кандидатстване, текста за съгласие към декларацията, както и контакти с организаторите, вижте на сайта на Министерство на труда и социалната политика, страница „Социална икономика“, в статията „Конкурс за участие в годишна Национална награда за социални иновации (в подкрепа на социалната икономика)“, която се намира на следния линк: https://bit.ly/4mvfKbt.

В случай на последващ отказ от участие в конкурса, организаторът предоставя възможност даденото съгласие да бъде оттеглено, съгласно вътрешните правила за Защита на личните данни.

През 2024 г. по време на същата церемония Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ от Габрово получи награда за инициативата „За качествено здраве на село“. Отличието беше в категорията „Социални иновации, свързани с предоставяне на социални продукти и услуги“.

Инициативата на ЖБД „Майчина грижа“, популярна още като „мобилен доктор“, беше осъществена в партньорство с Община Габрово. Тя беше първата такава за страната. Общинският съвет в Габрово отпусна сумата от 35 000 лв. Към инициативата Дружеството привлече и дарители. Организирани бяха профилактични медицински прегледи в малките населени места в община Габрово, където няма здравна служба и няма график за посещение на медицински персонал.

Медицинският екип се състоеше от кардиолог, невролог и две медицински сестри от Диагностично-консултативен център 1 – Габрово. Извършиха се прегледи във 22 кметства и кметски наместничества в община Габрово. Бяха прегледани общо 584 възрастни лица над 65 години, които не са минавали на профилактичен преглед при лични лекари.

Зареди още

Икономика

НАП наблюдава борси, тържища и складове в цялата страна

Published

on

Служителите от „Фискален контрол“ на НАП са поставили под наблюдение по-големите борси, тържища и складове в цялата страна. Контролните действия стартираха на 16 септември сутринта и до момента на входа и на изхода на обектите са проврени близо 3500 камиона и микробуса, които превозват стоки с висок фискален риск, като плодове и зеленчуци, месо и др.

Данъчните инспектори изискват документи за произход на стоките, както и отчитат ли се всички реализирани продажби в търговските обекти, спазват ли се задълженията за регистриране и отчитане на продажбите в съответствие с нормативните изисквания. В някои от обектите проверяващите са констатирали нарушения като липса на касов апарат, неотчитане на приходи в реален размер, фактуриране на по-ниски цени от продажните и др.

За времето, в което присъстват в борсите, тържищата и складовете, фискалните инспектори са отчели завишени обороти в сравнение с предходни периоди. С цел да избегнат проверяващите екипи, част от рисковите търговци са изнесли дейността си извън тържищата и борсите. Затова и служителите на НАП контролират и санкционират нелегалната търговия и извън границата на стоковите борси.

„Поставили сме под наблюдение възможно най-много обекти, както в района на борсите, така и извън тях. Целта ни е да се гарантира коректното отчитане на обороти и плащането на дължимите данъци. Правим това и за да защитим търговците, които спазват закона. Резултатите от наблюденията и проверките ще бъдат анализирани, след което ще предприемем необходимите действия, за да предотвратим опитите за избягване на данъчно облагане в борсите, тържищата и складовете“, коментира проверките зам. изпълнителният директор на НАП Евгени Нанков.

Зареди още

Икономика

Близо 1000 граждани и фирми дадоха оценка на контролните действия на НАП

Published

on

Близо 1000 граждани и фирми дадоха своята оценка за контролните действия на Националната агенция за приходите. Над 90% от анкетираните са оценили високо професионализма на служителите и взаимодействието им с участниците в контролното производство. Близо 97% от попълнилите въпросника са заявили, че са получили пълна информация и разяснения за необходими документи и действия в рамките на проверките. Най-честите препоръки към НАП, които дават гражданите и дружествата, са свързани с намаляване на административната тежест, подобряване и адаптиране на контролните подходи. Проучването стартира през юли, като от приходната агенция изпращат линк за попълване на анкетата на дружества и физически лица, чиито проверки и/или ревизии са приключили през първото тримесечие на тази година. То се провежда периодично за всяко тримесечие. За достъп до анкетата не се изисква въвеждането на данни за потребителския профил (акаунт) на анкетирания и негов имейл.

До края на септември ще бъдат изпратени анкети на лицата, чиито контролни действия са приключили през април, май или юни. Целта на проучването е приходната агенция да получи обратна връзка за хода на контролните производства и проявените комуникативни и професионални умения от служителите на НАП.

Резултатите от проучването ще се ползват за подобряване на комуникацията и намаляване на административната тежест в хода на контролните производства, оптимизиране на процеса и повишаване на професионалната компетентност на органите по приходите.

Анкетата е анонимна, съдържа общо 14 въпроса и попълването й отнема не повече от 10 минути.

„Благодарим на лицата, които отделиха от времето си, за да участват в проучването. Очакваме все по-висока активност, като апелираме към дружествата и гражданите да отправят ясно формулирани препоръки, които да ни помогнат да подобрим работата си и да улесним максимално данъкоплатците“, каза Пламен Димитров – директор на дирекция „Контрол“ в НАП.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица